Здраве
Опасността от инсулт при мъжете е след 40 г., а при жените след 30
Случаите на остра мозъчно-съдова болест у нас намаляват
/ брой: 199
Опасността от инсулт (остра мозъчно-съдова болест) е различна при двата пола. Това показват данните от изследване, проведено съвместно от американски и финландски учени. При мъжете най-висок е рискът от инсулт след прехвърляне на 40-те години, докато при жените тази опасност е най-голяма с приблизително 10 години по-рано. Изследването на специалистите от Медицинския здравен център на щата Тексас и Централната болница към Хелзинкския университет обхванало над 1000 души от двата пола на възраст между 15 и 49 г. В неговия ход е установено, че около 40 г. при мъжете и около 30 г. при жените се наблюдава най-високият риск от инсулт, тъй като на тази възраст при всеки от двата пола най-често се получава блокиране на кръвоносен съд и съответно опасността от инсулт нараства.
Допълнителните данни сочат, че при 60% от мъжете, получили инсулт, бил налице повишен холестерол, около половината са били пушачи, а 39% са страдали от високо кръвно налягане.
Данни на българския Национален център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за второто тримесечие на т.г. например показват, че мъжете, хоспитализирани с инсулт до 35 г., са 31, а жените - 17. В групата на 35-55-годишните мъжете са 639, а жените - 440. Но в групата на над 55-годишните тенденцията се обръща. Приетите в болница с диагноза остра мозъчно-съдова болест жени са 6321, а мъжете са 5707.
Мозъчният инсулт е заболяване, характеризиращо се с остра загуба на една или повече функции в резултат от нарушаване на кръвоснабдяването в определена област на мозъка. Инсултите са два основни вида - исхемични и хеморагични, като делът на първите е около 80-85%. Те се дължат на силно намаление до пълно спиране на кръвния поток в някой мозъчен кръвоносен съд, което довежда до загиване на клетки и до развитието на мозъчен инфаркт. Хеморагичният мозъчен инсулт се дължи на разкъсване на съдовата стена или рязко повишаване на нейната пропускливост с излив на кръв в мозъчната тъкан, покачване на налягането и притискане на околната мозъчна тъкан. Повишеното кръвно води до влошаване на мозъчното съдово кръвообращение, като се затруднява снабдяването на мозъчните клетки с кислород и хранителни вещества. Последицата е развитие на мозъчен исхемичен или хеморагичен вариант на инсулта.
Междувременно данните на НЦОЗА показват, че случаите на остра мозъчно-съдова болест намаляват с 1033 през второто тримесечие на т.г. в сравнение с първото и от 14 118 стигат до 13 155. Обичайното обяснение е, че студът увеличава с 48% риска от инсулт, сочат данни от някои проучвания. През зимните месеци инсултите се увеличават близо 2 пъти в сравнение с лятото, а всяка следваща година носи с 10-15% по-висока заболеваемост, сочат данни от други изследвания. Според някои учени причината за това е, че ниските температури предизвикват покачване на кръвното налягане, което е основният рисков фактор за развитието на инсулт. Неотдавна в съобщение на Американската асоциация за сърцето http://www.heart.org/HEARTORG/ се посочваше, че освен по-студеното време, за увеличението на инсултите допринася и нездравословният начин на живот, който хората водят през зимата. Те се хранят с по-малко пресни плодове и зеленчуци, употребяват по-тежки и мазни продукти, не се движат достатъчно.
Специалистите препоръчват да се обръща повече внимание на профилактиката - по-чест контрол на кръвното налягане, на нивото на холестерола в кръвта, следене на телесното тегло, както и да се води по-активен начин на живот, свързан с повече движение и отказ от цигарите. Сред препоръките на лекарите е всекидневният или поне чест прием на 50 г черен шоколад, 4 чаши чай, малки дози червено вино, витамин Д, както и консумацията на храни, богати на калий - боб, тъмнозелени листни зеленчуци, печени картофи, сушени кайсии и сини сливи, банани, киви и др.
Прост тест предсказва риска от инцидента
Прост и нестандартен метод може да предскаже какъв е рискът от инсулт. Установено било, че показателно за здравето е времето, за което човек може да стои на един крак. В изследването на Университета в Киото присъствали 546 мъже и 841 жени. Средната възраст на участниците била 67 г. Доброволците получили задачата да стоят на един крак с отворени очи, предаде Zee News.
Те трябвало да издържат в тази поза 60 секунди. Оказало се, че при тези, които не могат да стоят на един крак поне 20 секунди, рискът от инсулт и влошено здравословно състояние на мозъка е повишен значително. В мозъка на хората, които не можели да стоят дълго на един крак, били установени леки увреждания на кръвоносните съдове. Те често са без осезаеми симптоми.