Последният император

Нека заглавието не звучи подвеждащо. Препратката към едноименния филм, разказващ драматичната история на Пу И - последния китайски император, е напълно случайна.
В миналото са съществували много могъщи империи в различни периоди - Османската империя, Персийската, Римската, Монголската, Британската, Руската, Френската и още, и още. Може би не всички знаят - и Българската! При хан Крум, при цар Симеон, при цар Иван Асен II България е била могъща империя с територия от почти 500 000 кв. км. При хан Крум западната граница на Българската империя стигала до днешна Франция! А кой не е чувал за Октавиан, Нерон, Чингис хан, Наполеон, Петър Велики и още, и още.
Една пета от цялата площ на земята са заемали някои от най-големите империи в историята. Днес последната държава в света, която е съхранила императорската титла, е Япония. Страната на изгряващото слънце е конституционна монархия, чийто държавен глава е император. Неговата власт е ограничена, той е "символ на държавата и единството на народа", както гласи Член 1 от конституцията. До приемането на настоящата японска конституция през 1947 г., след края на Втората световна война, императорът е имал основна роля в развитието на страната. Оттогава правата му са доста ограничени и той е лишен от политическа власт.
Именно след капитулацията на страната през Втората световна война император Хирохито се отказва от божествения си статут, както и от пряката си политическа власт. Днес японският император има официални задължения, които включват приемането на чуждестранни високопоставени лица, свикване на Диета (парламента) и официалното назначаване на министър-председателя след избирането му от Диетата.
Забележително е, че японската императорска династия никога не е била прекъсвана. Настоящият император Акихито е пряк наследник на първия император Дзимму, който е основал Япония през 711 г. пр.н.е. Според шинтоизма - традиционна японска религия, датираща от древността - Дзимму е смятан за правнук на богинята на Слънцето Аматерасу Омиками, която пък се явява главната богиня в пантеона на шинтоизма. Самият основател и легендарен владетел на Япония пък е второто най-висше божество.
Япония е най-старата монархия в света и съществува вече 26 века. Император Акихито е 125-ият наследник на Трона на хризантемата.

Легендата за хризантемата

Хризантемата се е превърнала в символ на Япония, присъства на императорския печат и е гербът на страната. Хризантемата е изобразена на монетите и на висшия японски орден - Орден на хризантемата. Пак от цветето идва и наименованието - Тронът на хризантемата.
Легенда разказва за появата на свещения символ на японските императори. В древни времена Китай бил управляван от могъщ и жесток император, който обаче се ужасявал от старостта. Главният лекар на империята му разкрил, че еликсир на младостта може да бъде приготвен само от едни чудни цветя - хризантеми, които растели на изток, на далечни острови. Имало обаче едно условие - единствено човек с чисто сърце и невинна душа можел да открие и да откъсне цветето. Императорът пратил на островите 300 млади и невинни юноши и девойки, за да намерят цветето. Очаровани от природата, те не се върнали при жестокия си господар и основали на островите нова държава - Япония.
Днес хризантемата е любимо цвете на японците. В по-ранни времена тя се е смятала за свещена и само членовете на императорското семейство са можели да я носят върху дрехите си.
Японското название на цветето - кику, означава слънце.

Тронът - запазен само за мъже

Според конституцията от 1947 г. на Трона на хризантемата могат да се възкачват само мъже, произхождащи от императорския двор. В многовековната история на империята на императорския престол са седели 8 жени, като две от тях са управлявали Япония по два пъти. Първата е императрица Суйко (592-628 г.). Последната е императрица Го-Сакурамаши. През 1771 г. тя абдикира от престола в полза на свой племенник. Интересно е, че нито една от осемте императрици в историята на монархията не е оставяла трона в ръцете на сина си.
В края на 2001 г. се разрази полемика относно възможността тронът да бъде наследен от жена. В продължение на 40 години - от раждането на принц Акишино през 1965 г., който е втори син на настоящия император Акихито, в императорското семейство не се бе раждало момче. Това породи още по-засилени дискусии за възможността Тронът на хризантемата да бъде заеман и от жени.
Впоследствие се възцари спокойствие - поне временно, след като през 2006 г. в императорския род се появи момче - принц Хисакито. А година по-късно министър-председателят на Япония Шиндзо Абе реши да отхвърли предложението на правителствената комисия за допускане жени да заемат японския трон.

Акихито - по-близо до японския народ

Настоящият японски император Акихито официално се възкачва на престола на 12 ноември 1990 г. С встъпването си императорът полага усилия да приближи императорското семейство до японския народ. Прави посещения във всички 47 префектури на Япония, както и в 18 чужди държави.
Акихито е най-големият син и четвърто дете на император Шова (Хирохито) и императрица Коджун (Нагако). Още на три години е отделен от родителите си и получава образование от частни учители. Като дете получава титлата принц Цугу. По време на американските бомбардировки над Токио през март 1945 г. Акихито и по-малкият му брат принц Масахито са евакуирани от града. За кратко Акихито учи в Департамента по политически науки в Университета Гакушуин, въпреки че не е получавал образователна степен оттам.
През април 1959 г. Акихито се жени за Мичико Шода, която е първата жена без благородническа титла, която сключва брак с член на японското императорско семейство. Мичико е дъщеря на Хидесабуро Шода, президент на Nisshin Flour Milling Company. Акихито и Мичико имат три деца: принц Нарухито (понастоящем коронован принц и престолонаследник, роден на 23 февруари 1960 г.), принц Акишино и Саяко Курода.
Какво прави в свободното си време императорът? Сайтът http://asianhistory.about.com представя един ден на Акихито. Сутрин става в 6:30, гледа новините, след което излиза на разходка около императорския дворец в центъра на Токио с императрица Мичико. Ако времето е лошо, императорът използва своята 15-годишна Хонда. През деня е ангажиран с официални дела - среща се с чужди посланици и височайши особи, раздава имперски награди. Когато му остане свободно време, Акихито работи върху биологичните си проучвания. Той е експерт по ихтиология (дял от зоологията, изучаващ кръглоустните и рибите) от световна класа и има публикувани 38 научни статии по темата. Вечерите на имперското семейство включват официални приеми. Като повечето кралски особи, японският император и семейството му водят по-изолиран начин на живот. Те нямат пари в кеш, избягват да ползват интернет. Според сайта The Richest състоянието на Акихито се оценява на 40 млн. долара.
Неотдавна по повод 70-годишнината от капитулацията на Япония във Втората световна война император Акихито изрази "дълбоко съжаление" за ролята на страната във Втората световна война. Това се случи за пръв път на годишната национална възпоменателна служба. "Като размишлявам за миналото и нося в съзнанието си чувството на дълбоко съжаление за миналата война, аз искрено се надявам, че зверствата на войната никога повече няма да бъдат повторени", заяви 81-годишният Акихито по време на знаковата церемония. Анализатори отбелязаха, че необичайният акцент в речта на императора може да се възприеме не само като опит за възстановяване на добрия тон в отношенията с азиатските държави, но и като индиректна критика към министър-председателя Шиндзо Абе, който предизвика остра международна реакция с отказа си да се извини.
Японската императорска фамилия като всички известни хора не е лишена от проблеми и скандали, както и от вниманието на таблоидите. Един от основните през последните години бе именно унаследяването на трона. Мнозина отдадоха тогавашното влошено здравословно състояние на Акихито на тези притеснения. Съпругата на императорския син Нарухито - Масако, страдаше много от факта, че не може да роди мъжки наследник.
Някои японски граждани смятат, че императорът е отживелица, обаче той е фигура-обединител на нацията и пазител на традицията. А кой няма нужда от това?

Първата в света

За първата в света монархия се смята Асирия, или Неоасирийската империя. Римляните я приемат за първата световна империя и далечна предшественица на тяхната собствена империя. Древната държава възникнала в края на X век преди новата ера на територията на географската област Месопотамия - днешен Ирак. Своя разцвет империята достига през VIII век пр.н.е., когато териториите, попадащи под нейния контрол, се разпростират от Персийския залив в Близкия изток до Средиземно море. През 612 г. пр.н.е. обединените сили на вавилонците и техните съюзници слагат край на съществуването на могъщата империя, завладявайки столицата Ниневия (днешен Мосул).


Всички пътища водят към Рим

В началото управлявани от обожествени царе, след това превърнали се в република, впоследствие в голяма и могъща империя - това е накратко историята на римляните. Римската империя е една от най-дълго властвалите и най-велики империи в света. Римляните имали способността да завладяват и задържат под контрола си големи територии в продължение на стотици и дори хиляди години.
Империята (27 г. пр.Хр. - 476/1453 г.) е най-силното държавно образувание в западния свят и е продължение на 500-годишната Римска република (510 г. пр.Хр. - I в.). Римската експанзия започва дълго време преди държавата да стане империя и да достигне своя връх при император Траян през 117 г. Тогава пределите й достигат Каспийско море и Персийския залив. Впоследствие Римската империя е разделена на Западна и Източна, по-известна под името Византийска империя.
Всички пътища на света водят към Рим, а всички пътища в Рим водят към Колизеума. Тези думи на император Тит Флавий, изречени през 80 г. сл.Хр., днес са сред най-известните латински сентенции...
Не бива да се бъркат Римската империя и Свещената Римска империя, която е официалното название на средновековната германска държавност, съществувала в периода 2 февруари 962 г. - 6 август 1806 г. и обединяваща много територии в Европа. Тя е повлияла значително върху историята на Централна Европа.


Синият вълк - всемирният господар

Aкo ce cтpaxyвaш, нe гo пpaви. Aкo щe гo пpaвиш, нe ce cтpaxyвaй. Такава е една от максимите на Чингис хан - силният и всемирен господар, владетелят-океан, най-великият завоевател в човешката история. Легендите гласят, че предци на момчето Темуджин са сивият вълк и самката на белия елен. Той се ражда през 1162 г. някъде по днешната руско-монголска граница на брега на река Онон. Баща му е един от основателите на първата монголска държава. След разпада й той е отровен.
Към 1189 г. младият вожд Темуджин започва да играе значителна роля в племенните войни и постепенно се утвърждава като едноличен лидер. В 1202 г. той разгромява вечните врагове на монголите - татарите, и ги подлага на пълно изтребление. През 1205 г. синът на Есугей вече е неоспорим господар на страната, а в 1206 г. събранието на първенците, великият курултай, го обявява за върховен хан. И тогава започват великите завоевателни походи.
Чингис обаче не успява да види завършеното си дело, тъй като на 25 август 1227 г. умира. В продължение на 70 години завоеванията му са продължени от наследниците му. Но преди смъртта си Чингис хан вече е поставил основите на една огромна империя. При своя разцвет Монголската империя включва големи части от днешните Китай, Монголия, Русия, Корея, Азербайджан, Армения, Грузия, Сирия, Турция, Ирак, Иран, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Туркменистан, Пакистан, Палестина, Кувейт.
През 1368 г. династията Юан, основана от Кублай, изгубва властта. Около век след смъртта на Чингис хан Монголската империя се разпада.
Твърди се, че волжките българи са единствените, успели да победят армиите на Чингис хан. Според някои историци именно т.нар. "Овча битка" е спасила тогавашната Русия от унищожението на монголите.


У Дзътиен - жената-император на Китай

Единствената жена в над двувековната история на имперски Китай, която получава титлата император, e У Дзътиен. Тя управлява Поднебесната империя почти половин век - от 665 до 690 г. чрез императори-марионетки, а през 690 г. основава собствена династия - Джоу, и управлява лично под името император Шъншън от 690 до 705 г. У е противоречива личност и мненията за нея са полярни - от велик владетел до непреклонен и зъл тиранин. Под нейното управление мощта на Китай нараства значително, населението се увеличава, икономиката процъфтява. През 705 г. тя е детронирана - възстановена е династията Тан, като на престола идва император Джундзун.
У Дзътиен е потомка на известен аристократичен род от Шанси. Около 636-638 г. е избрана за наложница от пета степен на император Тайдзун. Не след дълго тя става негова любимка заради острия си ум и познанията по литература и история. Той даже й разрешава достъп до официални документи, което й позволява да е в течение на работите на империята.
След смъртта на император Тайдзун през 649 г. неговите наложници влизат в манастир, където да останат до края на дните си. У Дзътиен също. Новият император Гаодзун се отбива веднъж в манастира и остава запленен от красотата на момичето. Взима я в двореца си и У става наложница от втора степен и любимка на целия двор. Тя ражда две момченца, което й дава още повече влияние. Впоследствие се сдобива със специалната титла "чънфей", която я поставя над четирите наложници от първа степен и веднага след императрицата. През 655 г. тогавашната императрица е изгонена и У Дзътиен заема нейното място. По-късно по заповед на У Дзътиен бившата императрица и любимата наложница на императора са убити жестоко. През 660 г. император Гаодзун получава удар и вместо него започва да управлява У Дзътиен, макар и задкулисно. Чак през 690 г. тя поема открито властта, като оповестява началото на нова династия Джоу.


"Пръв селянин" и "Най-добър футболист"

"Пръв селянин", "Пръв инженер", "Най-добър футболист"... "Император на Централна Африка" - всички тези титли принадлежат на един човек. Жан-Бедел Бокаса - един от, меко казано, най-екстравагантните военни диктатор в света през XX век, сам се провъзгласи за император, след като в продължение на десетина години бе президент на Централноафриканската република (ЦАР). Страховити легенди се носят за Бокаса - изяждал политическите си противници.
 

Император Хирохито

Статуя на митичните основатели на Рим - Ромул и Рем

Римски легиони в атака

Източните градини на японския императорски дворец са отворени за посетители през цялата година с изключение на понеделник и петък, както и при специални поводи
 

Първият римски император Август, по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан, тъй като е осиновен от правуйчо си Юлий Цезар

Позлатеният император Бокаса