Малката базилика в Пловдив - голямо съкровище

Моят роден Пловдив е най-старият европейски град. Многобройни са артефактите, паметниците и музейните експозиции, които разказват осемхилядната му история. Градът от Тракийската низина, градът на живописните хълмове, около които се вие река Марица, е бил винаги тайнствен и приказно чаровен. Известен с духовното си и културно богатство, той магнетично привлича хора от близо и далеч. През вековете бил наричан с 60 различни имена! До днешното му име Пловдив водят: Евмолпия, Пулпудева, Филипополис, Тримонциум, Флавия, Улпия, Пълдин, Плъвдив, Филибе... Първото му име Евмолпия - сладкозвучен - е в чест на тракийския цар Евмолп.
Когато посетите Малката базилика на ул. "Мария Луиза" и разгледате нейните цветни подови мозайки, ще се убедите, че историята на един град може да бъде разказана красиво и сладкозвучно! 
През 45 г.сл.Хр. войниците на Римската империя започнали да нахлуват в земите на север и изток в Европа. С прословутата си тактика "Разделяй и владей" римляните подчинявали едно след друго племената на Балканите. В 72 г.сл.Хр. проконсулът на Македония Марк Теренций Варон Лукул нахлул дълбоко в Тракия и Филипопол бил един от градовете, които той завзел. После подчинил и гръцките градове на Черноморието. Градът на трите хълма за известно време станал Тримонциум, но сетне пак бил наричан Филипопол. Жителите на Филипопол стигнали внушителната цифра от 100 хиляди с идването на много преселници, имперски чиновници, и на много инвестиции. Градът се управлявал от Градски съвет и от Народно събрание. Говорел се гръцки език, а латинският бил само за изключително официални случаи. 
Разраствал се градът и напуснал очертанията на трите хълма, превзел и низината. Търговски център станал форумът с колонади, а в театъра и стадиона гражданите се забавлявали с представления, игри и гладиаторски битки. Два акведукта и сложна канализация осигурявали с вода обществените бани, чешмите и жилищата на богатите граждани.
През тV век християнството станало официална религия в Римската империя. С разкошните си черкви Филипопол бил центърът на новата религия в провинция Тракия. Имал и свой епископ. В 474 г. готите в провинцията се вдигнали на бунт. Филипопол оцелял благодарение на военачалника си Базилиск. Жителите на града се радвали на спасението си и решили да издигнат в негова чест малка, но богато украсена черква. Размерите на храма били: 20 м дължина и широчина 13. Олтарът и амвонът съградили от бял мрамор, а пода покрили с изящни мозайки. Черквата станала истинско съкровище. Мозайките били направени от опитните работници от местното ателие, което било част от Филипополската школа, прочута с майсторството си. Те греели с ярките си цветове и с изяществото на изобразените форми. От камъчета, мрамор, керамика и стъкълца били извайвани композиции от триъгълници, кръгове, ромбове, вази, гирлянди, меандри, розети - всички олицетворявали Рая и Христовата кръв.
Соломоновите възли били символи на истинската вяра. Така били украсявани и много сгради във Филипопол - частни и обществени. И Базилиск, главен военен командир на провинция Тракия, имал в града жилище. Уважаван и ценен от местното население, той се трогнал, че в негова чест се строи храм, и дарил средства за мозайките. В мозаечен надпис увековечил събитието. Не се знае обаче светецът - покровител на Базиликата.
Съдбата на този прекрасен храм била решена от политическите борби, ежби и крамоли. През 475 г. Базилиск детронирал Зенон и станал император, но 20 месеца по-късно Зенон се върнал на престола си, убил Базилиск и унищожил всяка следа от предшественика си. Премахнал и първите редове от ктиторския му надпис в храма.
В края на V или на Vт век базиликата изгоряла до основи. Предполагало се, че това е пъклено дело на варвари. Дървеният покрив изгорял, срутил се и отломките от керемидите затрупали красивите мозайки. Върху старите основи хората възстановили храма, но мозайките не били реставрирани. Пода покрили с обикновени тухли.
Обаче новата базилика имала друго ценно помещение - баптистерий! Тъй като християнството било вече задължително за всички, имало нужда от помещение за кръщение във вярата. За това служил баптистерият. Тук се кръщавали не само малки деца, но и възрастни хора. По тази причина имало два входа. Единият бил за езичници, а другият - за християни. Мраморният басейн, запазен и до днес, е във формата на християнски кръст, дълбок 1 м, а стълбички на две от страните му водят до дъното. Около басейна подовите мозайки изобразяват символи и картини, характерни за християнското изкуство. Двойката гълъби символизира Светия Дух.
Свети Йоан Кръстител по време на светото Христово кръщение казва: "Видях Духа да слиза от небето като гълъб и остана върху него" (Йоан:32). Гълъбът е символ на чистата природа, на човешката душа. На друга мозайка е изобразен елен, пиещ вода от извор. Той също е символ на Спасителя и Душата. Еленът бил често изобразяван около кръстове и кръщелни купели. Той е метафора на  християните, които жадуват водата така, както човекът е жаден за вярата - душата се стреми към Бога.
Няколко десетилетия по-късно черквата била разрушена окончателно и потънала в забрава. През 1988 г., при строеж на нова жилищна сграда, тя била открита случайно. Строителният материал е разграбван многократно, но мозайките от векове са съхранени под натрупаните руини и земни пластове.
Малката базилика и източната крепостна стена до нея са обявени за паметници на културата с национално значение.
През 2000 г. археоложката Мина Боспачиева и реставраторката Елена Кантарева-Дечева реставрират част от мозайките, съвместно с Центъра за художествена консервация в Уйлямстаун, Масачузетс, САЩ, и с финансовата подкрепа на Тръста за взаимно разбирателство, Ню Йорк.
През 2010-2013 г. Фондация "Америка за България", съвместно с Министерството на културата и община Пловдив, финансира издирването, събирането, консервацията, реставрацията и експонирането на мозайките от Малката базилика. Екипът на доц. Елена Кантарева-Дечева работи със солидно научно и професионално майсторство. Почистват се някои от мозайките на място, други се реставрират в ателиета. Резултатът е удивителен! Сега красотата радва посетителите. Любителите на историята и изкуството виждат древната хубост и слушат разкази от античността.