Радослав Илиевски: Ловът е антистресов фактор

Радослав Илиевски

инж. Радослав Илиевски е роден на 19 юли 1955 г в с. Станевци Плевенско. Завършил е ВИММЕСС в Русе и ВИИ "Карл Маркс". Започнал е трудовата си кариера  в консервения комбинат "Георги Кирков". От 1987 г. е на организациона работа. Бил е кмет на Долна Митрополия от 1991 г. до 1999 г. и депутат в 39 и 40 НС. През 2013 г. е назначен за директор на РИОСВ в гр. Плевен. Семеен с две деца, ловец от 1985 г.
   

Ловът ми е генетично заложен. И по майчина и по бащина линия съм потомствен ловец. От малък тръгнах с дружинката и за мен ловът е вътрешна потребност. Той е спорт, здраве, отношение към природата, а в последно време и антистресов фактор. Винаги съм ненавиждал потребителското в лова - т.нар. ловци-месари.
Тръпката в лова има различни измерения. Има случки, в които се проявява инстинктът за самосъхранение, в други изпитваш удовлетворение от добър изстрел в нетрадиционна ситуация. Удрял съм с един патрон два фазана. На лов за водоплаващ дивеч по река Дунав лодката ни беше обсадена от глигани. Тогава им се размина и на тях и на нас, но след време, когато лодката ни, пак по Дунава, попадна в ледоход, едва оцеляхме. Няма да забравя като млад ловец съм за патици по река Искър. Януари. Страхотен студ. Стрелям по две патици и те падат в реката. Без да се замислям, обладан от страст и младежка емоция, скочих и ги извадих. Докато стигнем до хижата, дрехите ми замръзнаха и станаха като ламарина. Наложи се здраво вътрешно и външно разтриване с ракия и спирт...
Имах ирландски сетер, който беше перфектен птичар и млад дратхар. Връзката между ловеца и кучето  е много по-тясна, много по-чувствителна, много по-динамична, отколкото между ловеца и съпругата му. Кучето има допълнителни сетива, неразвити при човека, и то долавя дори мислите на стопанина си. За да се стигне до синхрон между кучето и ловеца, се изисква последователна, устойчива и много пъти отегчаваща работа.
Отношенията между ловците по време на лов са непринудени. Няма значение кой какъв обществен или икономически  статус има. Всички са равни, разкрепостени и единомишленици.
Интересните истории в лова нямат край. На един лов, в землището на село Кошовене, към обяд окачихме пушките на дърветата и седнахме край огъня. Близко до нас лаеше куче, но никой не му обърна внимание. Още не бяхме пили по ракия и през огъня ни първо профуча сърна, а след нея и две прасета. Никой не реагира. Всички бяхме с пръст в уста - някои уплашени, други учудени, трети съжаляващи, че сме пропуснали дивеча, който цял ден сме търсили. Животните разринаха и почти загасиха огъня.
В същото това село преди десетина години един глиган влезнал посред бял ден и нанесъл маса поразии. Изпочупил няколко огради, изпомачкал градини и влезнал в тото пункта. Хората се изплашили. Извикали ловец, който го гръмнал. Все пак спазили закона. На ловеца съставили акт, а прасето предали за наряд.
Понякога съм се замислял за нравите в природата и обществото. Преди е имало много общи неща, но сега е останало само едно. И в природата и в обществото действа законът на джунглата, но в природата това става в определен порядък, докато в обществото е хаотично.