29 Март 2024петък01:19 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Ще се справят ли Западните Балкани?

Хората се умориха от проблеми без край

/ брой: 200

автор:Зорница Илиева

visibility 863

Докато външните министри на България, Македония и Албания на внезапна среща разменят в Скопие мнения по въпроса как Западните Балкани, в частност собствените им страни, да се справят с нестихващите бежански вълни и да уточняват позиции във връзка с нерешени от десетилетия съседски проблеми, във Виена ден по-късно се проведe годишна среща на върха за Западните Балкани. Началото й бе поставено по германска инициатива миналата година и е известна под името Берлински процес. В дневния ред на външните министри на Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Албания, Хърватия, Словения, Германия, Франция, Италия и естествено Австрия като домакин бяха включени злободневните въпроси с бежанската криза, както и икономическото и регионално сътрудничество. На миналата среща основното послание бе европейската перспектива и изпълнението на критериите за членство в ЕС от страна на страните кандидатки от региона, и то след обявеното от Жан-Клод Юнкер 5-годишно "замразяване" на интеграционния процес. Това на практика увеличи евроскептичните настроения сред населението на страните кандидатки. Този път обаче градусът на напрежението достигна върхова точка, и то на фона на нараснали националистически възгласи и непрецизирана реторика от страна на балкански политически дейци.
В местните средства за информация в редица страни от региона избуяват стари вражди, които са доказателство, че миналото все още тегне над Балканите. Колкото и европейски да са стремежите и политическите послания. Не е минало много време от злополучния футболен мач в Белград, който провали официална среща между сръбския и албанския премиер поради великоалбански надписи от един дрон. Хърватия и Сърбия си разменят упреци заради честването на 20-годишнината от операция "Буря" през 1995 г., която прогони от домовете им хиляди сърби, но осигури на Загреб желана териториална цялост. Всичко това гарнирано от антифашистки и антисръбски скандирания. Хърватия и Словения имат гранични спорове, а България и Македония си имат десетилетни недоразумения заради кражби на българска история и антибългарски внушения от страна на местни медии и учебници по история. БиХ си имаше социалните вълнения и протести, които не могат да прикрият трудното функциониране на тази сложна дейтънска държава, която не успява да се справи и с лесното проникване на джихадистки идеи сред мюсюлманското население.
В същото време за ЕС преговорите между Белград и Прищина бяха за дълго приоритетна балканска тема и дори неотдавнашното посещение на Меркел в Белград и Прищина бе посветено основно на този въпрос. Докато Западните Балкани на практика се превръщат все повече в проблем, за който ЕС се оказа неподготвен. Особено с настоящата хуманитарна криза, свързана с хилядния бежански поток, който залива региона. И това на фона на сегашната геополитическа ситуация, в която и Русия, и САЩ не пропускат да подават сигнали, че имат интереси на територията на нашия полуостров. В подкрепа на подобни изводи може да се посочат и изказванията в София преди месец на г-жа Могерини, която на кръгла маса за бъдещето на Балканите акцентира върху констатиран от ЕС напредък в процеса на сближаване на Западните Балкани с Брюксел, но примерите бяха само за БиХ и преговорите Белград/Прищина. Докато в балканските страни настроенията са в посока, че ако няма напредък в изпълнението на европейските условия, т.е. в постигането на възходящо социално-икономическо развитие, ЕС ще загуби този регион завинаги.
Разбира се, че процесът е двустранен, но на практика

ЕС залага на стабилността пред демокрацията

и това проличава особено в ситуации като превръщането на балканските страни в преден фронт на бежанските неволи.
Кървавите стълкновения в Близкия изток и Северна Африка ясно откроиха факта, че има нещо сбъркано в някои европейски политики, което превръща и Балканите в потърпевши. Дори Могерини признава, че ЕС няма решения за много от проблемите на Балканите, но да им се казва, че не се налага да избират между Москва и Брюксел, а на практика това да е неприемливо, значи, че някой не е искрен. А това при всички случаи наистина намалява привлекателността. В случая Македония е красноречив пример за начина, по който се процедира при наличие на политико-икономическа криза. Страната 10 г. преговаря за членство в ЕС, но в момента се нуждае от посредничеството на Брюксел и Вашингтон, за да излезе от политическа криза, повод за която бяха излезли на бял свят чрез опозиционната СДСМ подслушани телефонни разговори между управляващите, които ги изобличават в корупция и авторитаризъм. Всъщност не може да има стабилност там, където безработицата е чудовищна, където няма свобода на медиите, където социалното неравенство е просто бездна, където корупцията и престъпността са неизменен спътник на затънало в дрязги общество, където властта се изживява като вечна и неоспорима, а етнорелигиозните противоречия се израждат в саморазправа и непремерени искания за все повече и повече права без зачитане на национални интереси. И на всичкото отгоре лавина от имигрантски потоци. На Македония й предстои гореща политическа есен, и то в унисон със започнала "черна кампания" на основните 4 партии за съгласуваните извънредни избори през април 2016 г. В. "Зюддойче цайтунг" казва, че "Македония капитулира пред бежанците, а политици и медии прикриват хаоса в страната", но малкият ни съсед наистина няма капацитет да се справи с бежанци, за които казват, че ще бъдат по около 3 хил. дневно на македоно-гръцката граница. Информацията, че на сайта на германското МВнР има обявено намаляване на нивото на отношенията между Берлин и Скопие, само налива масло

в огъня на евроскептицизма

но Македония не скри, че се подразни от факта, че канцлерът Меркел подмина Скопие при неотдавнашната си балканска обиколка. В усложнената обстановка в региона всяка стъпка на лидера на европейския кораб се следи внимателно. Спорно е доколко "задоволителни" са отношенията между двете страни и дали са само "куртоазни" в подкрепа на тезата за неразбирателство, но на срещата на българския, албанския и македонския външни министри преди дни в Скопие присъства австрийският външен министър. А темите на тези разговори са повече от стратегически. ЕС обаче изглежда предпочита тези страни сами да се справят с проблемите си, като само им се поставят задачи за изпълнение и се прилагат механизми за контрол. Бежанският въпрос например не търпи отлагане, а единство в самия ЕС по тази тема няма. Тук даже не се споменава гръцката драма. Не е тайна, че ЕС не е намерил прагматичния механизъм за изход от тази ситуация. А предизвикателствата са налице и е време наистина да се казват нещата с истинските им имена. Като например, че решаването на близкоизточните конфликти ще намали европейската, в частност балканската драма с бежанците. Без да се акцентира върху деянията на "Ислямска държава" и терористичните заплахи! Нямат място упреците за нетолерантност и лицемерие. Тези изстрадали хора напускат домовете си поради раздухани от други войни и конфликти, в т.ч. и на религиозна основа. И даже не си дават сметка, защото не знаят, на какво дередже се намират държавите, през които минават транзит.
На този етап опозицията в Македония например реши, че е в състояние да помага на институциите, които трябва да решават бежанските въпроси. Защото основните искания на тази опозиция бяха удовлетворени чрез посредничеството на ЕС и САЩ. Сега може да се говори за човечност и разбиране на ситуацията с миграцията, където роля могат да имат и НПО-тата. На заден план остават спомените от протестните митинги срещу управлението на Груевски и екип, срещу авторитарния му стил на ръководство и корупционни практики. Основната опозиционна партия СДСМ ще се върне в парламента, ще заработи, за "да върнем демократизма на институциите, да нормализираме цялостната политическа ситуация и да организираме заедно с властта изборите на 24 април 2016 г.", казва лидерът й Зоран Заев. И "накрая ще победим това управление и то ще отиде в историята". Но първо на 16 септември ще се посочи кой ще е новият специален обвинител, ще се променят изборните закони, където предложенията на опозиционната СДСМ са за 1 изборна единица вместо досегашните 6, а на Груевски за мажоритарна изборна система и т.н. Важното е, че политическите сили преговарят и съществува стремеж за овладяване на политическата криза. Това в Македония, която е единият от съседите ни с налична политическа криза и още куп нерешени вътрешни проблеми.
Ще се справи ли ЕС за оставащите 4 г. от определения от Жан-Клод Юнкер 5-годишен период да осигури бленуваната интеграция на Западните Балкани или те ще си останат изолирани и сами на прага на промени, които вещаят нов световен ред? Каквото и да ни говорят някои бележити анализатори, светът върви не само от криза в криза, но и към ситуация, в която не един ще решава съдбата на човечеството.
Всъщност важното е да се постигат решения. И на Балканите, и в Брюксел, и по света. Хората наистина се умориха от проблеми без край. А Западните Балкани и от икономическа изостаналост.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ