Образованието у нас не е достъпно за глухите

Родена глуха, София преодолява много бариери в България и се посвещава на развитието на глухите хора. Тя е отличена в категория "Хуманитарно и/или доброволческо лидерство" в световната класация на Junior Chamber International (JCI) - международна неправителствена организация, обединяваща млади, амбициозни и активни хора от цял свят. София е класирана сред 20-те полуфиналисти от над 200 номинирани от цял свят. След финалните оценки на журито и гласуването онлайн българката се нареди сред 10-те най-изявени млади личности на света за 2015 г. На такова отличие през годините са се радвали Елвис Пресли, Джеки Чан, Джон Кенеди, Хенри Кисинджър и много други. В България началото на тези годишни отличия бе поставено през 2015 г. JCI е създадена през 1915 г. в щата Мисури, САЩ, и към момента има представителства в 124 държави.

"За нас роден език е жестовият език"

- Честито, София! Как стигнахте до това признание сред толкова много претенденти от света?
- Всичко започна през пролетта на т.г., когато ме номинираха за конкурса "10 най-изявени млади личности на България за 2015 г.", който се организира от JCI-България и се провежда за първи път у нас. Според регламента всички отличени от националния конкурс биват автоматично номинирани за световния конкурс "10-те най-изявени личности за 2015 г." За моя голяма радост преди около две седмици получих съобщение от председателя на JCI България г-н Николай Стоянов, както и официално писмо от президента на JCI World г-н Исмаил Хазнедър, че международното жури ме е избрало да бъда на първия кръг сред 20-те най-изявени млади личности на света за 2015 г., като номинираните са били над 200. Последва публично гласуване до 19 август, след приключването му международното жури трябваше да прибави своя глас и да се определят десет финалисти. И така преди дни научих страхотната новина, че съм сред 10-те най-изявени млади личности на света за 2015 г.
Искам да благодаря на JCI България и на всички, които са ме подкрепили! Гласувайки за мен, те са повярвали в мен и в моята кауза!
- Кажете нещо повече за себе си?
- От Асеновград съм. Родена съм глуха и имам брат-близнак, също с увреден слух. От ранно детство започна нашето специализирано обучение в Центъра за ранна рехабилитация на слуха и говора в Пловдив, който за съжаление е вече закрит. А това е много жалко, защото много глухи деца са ощетени, като не получават специализирана помощ в най-важния възрастов етап в развитието на слуха и говора им.
С брат ми завършихме средното си образование в СОУ "Св. Княз Борис II" в родния ни град. Като глухи ученици не ни беше лесно да се справяме сред чуващата среда без специализирана помощ, съобразена с нашите специфични потребности. Но имахме късмета да попаднем на изключително добри и отзивчиви педагози както в началния, така и в горния курс. Използвам случая да благодаря на моите класни ръководителки г-жа Ивелина Спилкова, г-жа Мария Янкова и г-жа Йорданка Тортопова, които винаги проявяваха търпение и разбиране.
В последните месеци преди зрелостните ни изпити настъпи моментът да разберем, че като слухово увредени според наредбата на МОН нямаме право да се явим на изпит по английски език, който беше свободно избираемият предмет за нас. Това бе първият случай, в който осъзнах, че сме дискриминирани. Това много ме огорчи. С подкрепата на семейството ми, на Съюза на глухите в България и на Асоциацията на родители с деца с увреден слух (АРДУС) последваха действия за промяна на тази недомислена наредба, която ощетява нас - глухите хора! Изключително съм щастлива, че с тази промяна в наредбата за матурите на МОН се даде възможност на глухите зрелостници да се явяват на изпит по чужд език.
След като завърших средното си образование, бях приета в Пловдивския университет, специалност "Английска филология", но тук отново се изправих пред проблемите на всички глухи студенти. За огромно съжаление МОН не осигурява условия, съобразени с нашите специфични потребности. Това бе причината да потърся достъпно образование извън България. И сега съм студентка 4 курс в University College в град Дъблин, Ирландия, специалност "Право и политология". В този университет се чувствам равнопоставена спрямо останалите чуващи студенти, защото получавам информацията адекватно и по мой избор: жестов превод, записките ми от лекците са писани чрез Speed text оператор и др.
През 2011 г. кандидатствах и бях приета на стажантска работа в офиса на Европейския съюз на глухите (EUD) в Брюксел, където работих 3 месеца. Този стаж бе много полезен за мен. Да работя там бе не само мой личен успех, това бе успех и за България, защото бях техният първи стажант, както и първият от Източна Европа.
Години наред активно съм се включвала в живота на Съюза на глухите в България (СГБ) и като самодейка и спортистка, и като организационна деятелка в дейностите на Младежката организация към СГБ (МОСГБ). От 2009 г. бях в ръководството на МОСГБ и негов председател през 2012-2014 г. От 2012 г. съм сред основателите и ръководството на Европейския съюз на глухите студенти (EDSU), а от 2015-а съм избрана за председател на EDSU. От септември 2014 г. работя като стажант в британското посолство в София, където бях приета като равнопоставена. Благодарна съм и на факта, че за първи път в България на мен ми беше винаги осигуряван жестов превод на събрания, конференции, пътувания и много други събития. Бих се радвала, ако институциите в България вземат този прекрасен пример да подпомагат достъпа на информация за глухите хора.
-  Каузата, която защитавате, е благородна, но трудна днес в България. Как се справяте?
- Да, изключително ми е трудно да защитавам каузата на глухите хора, но вярвам и съм убедена, че за всеки проблем си има решение. Но ми е ясно също, че се изискват желание и усилия от страна на хората, от които зависи да се направят положителни промени за по-доброто качество на живот на глухите хора. А проблемите са много! И все пак трябва да се започне отнякъде и аз смятам, че един от най-сериозните проблеми, които спъват развитието на глухите хора у нас, това е липсата на качествено образование. Когато не са достатъчно добре образовани, те не могат да получат голям избор за реализация на пазара на труда. Напротив, много често остават без какъвто и да е избор за работа.
Под качествено образование за глухите хора у нас имам предвид да се осигури достъпност до информацията в клас, като се предлагат жестов превод и други технологични средства. Остра необходимост е да има повече държавни Центрове за ранна рехабилитация на слуха и говора. Във вузовете да се създадат центрове за подпомагане на глухи студенти, които да осигуряват жестов превод, а също така и друг технологичен превод по време на лекции и упражнения. Това са основните проблеми, МОН е институцията, която трябва да поеме отговорността да намери адекватното положително решение, за да се осигури по-добро бъдеще на глухите хора у нас!
-  Сред основателите сте на Българския студентски съюз на глухите. Каква е неговата задача най-вече в условията на често срещана дискриминация по отношение на правата на хората с увреждания?
- Вече близо две години работя по учредяването на Съюз на глухите студенти в България. През този период проведохме срещи и събрания на глухите студенти в Пловдив и София с цел да се споделят и анализират проблемите, които срещат тези студенти, и да се изслушат предложенията за разрешаването им.
Първата стъпка бе направена с писмо до министъра на МОН с искането да се осигури достъпно обучение на глухите студенти в Пловдивския университет чрез жестов превод. Отговорът бе положителен, но финансирането трябваше да се поеме от университета. Считам, че това не е правилното решение. Глухите студенти като всички останали при обучението си имат равни права, това означава, че държавата трябва да осигури средствата да удовлетвори специфичните потребности на глухите студенти. Така, както се прави не само в Европа.
Трябва да стане ясно, че ние не чуваме и жестовият език е нашият роден език. Държавата трябва да се съобрази с това и да не позволява да бъдем дискриминирани, като ни лишава от достъпна информация не само в учебните заведения.
- Оттук нататък отговорностите ви ще станат още повече като на лидер в хуманитарността и доброволчеството. На какво и на кого ще разчитате?
- Oткакто съм започнала доброволческата си дейност, винаги съм осъзнавала, че по този начин мога да бъда полезна както на глухите хора в България, така и на глухите изобщо по света. Аз винаги съм черпила вдъхновение и опит от добрите практики в живота на глухите в другите държави и желая час по-скоро те да се внедрят в България. Ясно съзнавам, че отговорностите ще нарастват, колкото повече се стремим към това. Силно се надявам, че много будни и интелигентни хора ще последват този отговорен път, като разгърнат своя потенциал, осъзнавайки, че глухите хора имат неограничени възможности! За съжаление ние, глухите хора в България, все още продължаваме да сме в неравностойно положение, за разлика от другите държави, защото е забавено прилагането на Конвенцията за правата ни по вина на нашите управници!
- Вашите пожелания към всички млади българи? 
- Пожелавам на всички млади българи да са здрави, да вярват в себе си и да са толерантни и добронамерени към различните хора в обществото. Да не се отказват от мечтите си, да полагат усилия да ги сбъдват! На глухите млади хора пожелавам, освен всичко, което казах досега, да знаят, че нашите възможности са неограничени и че няма напразен труд!