Търси се лидер

В британската Лейбъристка партия предстои емоционална седмица. Тази събота ще бъде избран новият лидер на партията. Победителят във вота ще трябва да проведе кампания във връзка с планирания британски референдум за членството в ЕС и ще бъде основният опонент на консерваторите на премиера Дейвид Камерън на изборите през 2020 година. След трагичната загуба на майските избори Ед Милибанд напусна лидерския пост и конференцията на 12 септември трябва да избере новия ръководител на партията. Да гласуват могат всички регистрирани членове, а от май техният брой се е увеличил двойно, от 140 на 270 хиляди души. Хората плащат по три лири, за да участват в гласуването. Гласуването започна на 14 август, като се извършва по пощата или онлайн. Всеки трябва да пусне бюлетината си до 10 септември, като подреди четиримата кандидати по реда на предпочитанията си. Новият лидер ще бъде обявен официално на 12 септември. Изглежда обаче, че резултатът от изборите съвсем няма да е такъв, на какъвто се надява партийният елит.
Не само в САЩ вътрешнопартийните избори правят на пух и прах всички сценарии на политическия елит, същото се случва и във втората страна на англосаксонския свят - Великобритания. В Америка днес все повече расте популярността на т.нар. несистемни политици - при републиканците на Тръмп, при демократите на социалиста Сандърс. В Англия лейбъристите обаче също си имат несистемен кандидат - Джереми Корбин.
През май 45-годишният Анди Бърнам бе фаворитът на букмейкърите за приемник на разгромения Ед Милибанд. Той е бивш министър на здравеопазването, който настоява, че работническите му корени го разграничават от центристкия лондонски политически елит. И най-важното - Бърнам добре знае какво е това политиката не само отвътре, но и отвън - преди да влезе в парламента, той е работил в издателския бизнес и в печатни медии. Неочакваното включване в последния момент на 66-годишния депутат в британския парламент Джереми Корбин обаче преобърна настроенията в партията.
Корбин е прекарал в парламента половината от живота си - той е там от 1983 година. Професионалната си кариера започва в профсъюзите. Винаги е бил яростен противник на съкращаването на разходите в социалната сфера и също толкова яростен привърженик на битката за равенство на всички граждани и гости на страната. Джереми Корбин също така настоява страната му доброволно да се откаже от ядреното си оръжие, независимо от това, че други го притежават. Никой не може да отрече, че възгледите на Корбин са наистина автентични. Той говори това, което винаги е казвал - че държавата трябва да е собственик на дружествата за водоснабдяване, газ и електроенергия, както и на железниците (всички те бяха приватизирани от консерваторите на Маргарет Тачър). Той е твърд поддръжник на националната здравна система, която е много по-евтина от тази в САЩ, и е борец за по-високи заплати и по-високи данъци.
Никой обаче не можеше дори да предположи, че радикалният ляв социалист и пацифист ще стане фаворит на тези избори. Той бързо излезе на лидерски позиции и към средата на август, когато започна гласуването по пощата, убедително изпревари другите трима конкуренти. За него са готови да гласуват 53% от лейбъристите, което му осигурява победа още в първия тур.
За партийната номенклатура това е катастрофа. При това никакви опити да се спре Корбин не сработиха. Напротив, колкото повече го критикуваше старият елит, толкова повече го подкрепяха хората. Бившият премиер Тони Блеър посъветва тези, които казват, че със сърцето си чувстват, че политиката на Корбин е правилна, "да си присадят нови сърца". Според Блеър Лейбъристката партия е заплашена от унищожение, ако за неин лидер бъде избран Корбин, и призова партийните членове да не подкрепят "политики от миналото". Бившият премиер предупреди в статия във в. "Гардиън", че изгледите за победа на Корбин поставят Лейбъристката партия в "по-смъртна опасност днес от когато и да било в над 100-годишното й съществуване".
"Партията върви със затворени очи и протегнати ръце към ръба на скалата, а отдолу има остри камъни", написа той.
А приемникът му Гордън Браун заяви, че на партията е необходим "заслужаващ доверие политик, а не някой, който във външната политика е готов за съюз с "Хизбула", ХАМАС и се обявява за приемник на Чавес и Путин".
Наричаха Корбин троцкист, антисемит, полезен идиот на Путин. Но нищо от това не помогна.
В атаката се включиха и медиите. "Под ръководството на Корбин партията ще изплаши избирателите и ще бъде забравена", плашеше в. "Таймс", подигравайки се на вътрешнополитическата му програма и външнополитическите му планове. И пак нищо не изплаши привържениците му, които стават все повече и повече.
А какво отговаря Корбин на онези в партията, които го смятат за анахронизъм и искат да му попречат да стане партиен шеф? "Нищо", казва Корбин спокойно. "Това не е нещо лично. Става въпрос за определена представа за политиката. Искам да гарантирам дебат, в който да бъдат чути най-добрите традиции на лейбъристите. Политиката на строги икономии се представя за безалтернативна и я използват като предлог за по-нататъшното преустройство на обществото по неолиберален тертип, то да стане още по-несправедливо. Лейбъризмът трябва да противопостави на това последователна икономическа перспектива".
Очакваната победа на Корбин е само първият епизод в трансформацията на английската изборна система, твърдят наблюдатели. Следващите избори ще бъдат едва през 2020 година и е трудно да се предвиди какво ще се случи през това време с лейбъристите и лично с Корбин. Важна е обаче самата тенденция за увеличаващата се популярност на несистемните политици. Корбин със своите възгледи и дори с външния си вид рязко контрастира с традиционната партийна номенклатура. Той не носи вратовръзки, кара колело, обича хомеопатията, "зелените", правозащитниците и е против войните, олигарсите и расистите.
Авторът на коментари в комунистическия в. "Морнинг стар" за първи път става известен през 1990 година. Тогава по време на дискусия в Уестминстър депутатът се изказва остро срещу позицията на Тачър по повод на проблема с бездомните. Този епизод се помни в Англия и до днес. Корбин винаги е бил за национализация, за увеличаване на данъците на богатите, за държавно регулиране и държавни инвестиции в образованието и здравеопазването. Той е много ляв социалист - при това е много скромен и в личния си живот: когато преди няколко години във Великобритания пресметнали колко бюджетни пари харчат депутатите, Корбин се оказал "най-евтиния".
Днес в програмата си Корбин е включил национализация на железниците и енергийните компании, увеличаване на данъците върху свръхдоходите, борба със социалното неравенство, намаляване на цените за образование и дори организирането на безплатни колежи, държавни инвестиции за строителството на "народни" обекти на инфраструктурата: болници и училища.
Е, учудващо ли е, че повечето хора приветстват тези планове. При това Корбин не може да бъде наречен популист - икономическата му програма е одобрена от много от британските експерти и икономисти.
Положението с външната политика изглежда още по-главозамайващо за стария партиен елит. Корбин обяви, че ако той стане премиер, цялата британска стратегия за национална сигурност ще бъде преразгледана. Той твърди, че не е привърженик на руския президент Путин, но е категорично против политиката на Запада по отношение на Украйна. Напоследък голямо внимание привлякоха призивите на Корбин за необходимостта да се подобрят отношенията между Москва и Лондон. Колкото до позицията му по отношение на планирания референдум за излизането на Великобритания от Европейския съюз, нещата изглеждат малко неясни. Корбин рязко критикува политиката на ЕС за икономии и социална политика, но избягва точния отговор дали мястото на британците е в обединена Европа. Социалистът също така е привърженик на обединяването на Ирландия. Нещо повече, Корбин твърди, че Великобритания трябва да напусне НАТО.
"Критикувам НАТО, защото това е организация от времето на "студената война", тя трябваше да приключи съществуването си през 1990 г., заедно с Организацията на Варшавския договор". Това изказване на Корбин съвсем не е случайно. Левият социалист винаги е бил неудобен за останалите политици, но днес той е фаворит на избирателите.
Разбира се, не бива да се забравят и другите кандидати.
Ивет Купър, на 46 години, беше в кабинета на приемника на Блеър, Гордън Браун, докато лейбъристите бяха изритани от властта през 2010 година. Тя е опитен политик и половинка от водещата семейна двойка в лейбъристкото ръководство. Съпругът й Ед Болс беше говорител на партията по икономическите въпроси, докато изгуби депутатското си място на изборите през май. Купър е смятана от мнозина за "човек, който може да върши работа", но подобно на Бърнам и тя е свързана тясно с Блеър и времето на Браун.
Лиз Кендъл, 44-годишна, беше избрана в парламента през 2012 г., което означава, че е неопитна, но пък неопетнена от грешки. Привържениците й смятат, че тя е центристка, по-близка по дух до Блеър, която може да отнеме умерените гласоподаватели от консерваторите.
Тъжната истина е, че като че ли нито един от четиримата кандидати не е чудотворното решение, от което лейбъристите се нуждаят: политик с подобна на Блеър комбинация от харизма и нови идеи. Засега това прилича на състезание, при което всеки има по нещо, но не и всичко. И все пак вятърът на промяната, който се усеща вече дори в Америка, не подмина и Албиона - привърженикът на Маркс Джереми Корбин, наричан от мнозина новия Робин Худ, е ярко доказателство за това.


А ето причините, според в. "Индипендънт", за феноменалната популярност на Корбин:

1. "Корбиникономиката" е одобрена от авторитетни икономисти. 35 британски икономисти, представляващи водещи национални университети, са анализирали икономическата програма на Джереми Корбин и са я определили като "повдигаща актуални въпроси за участието на държавния сектор в инвестициите и управлението на дълговете, а също така целяща борбата със социалното неравенство".

2. Национализацията на железниците. Повечето жители на Великобритания приветстват връщането на железниците на държавата.

3. Корбин обещава данъци върху свръхдоходите. Той гарантира 50-процентен данък за доходи на 150 000 лири годишно. Обикновените британци със среден доход от около 40 000 лири годишно смятат това за справедливо. 56% от анкетираните от YouGov са за 75-процентен данък за доходи над 1 млн. лири и само 31% смятат това за прекалено.

4. Безусловна подкрепа от профсъюзите. Двата водещи профсъюза Unite и Unison, с 2,5 млн. членове, одобриха кандидатурата на Корбин за лидер на лейбъристите. Не трябва да се забравя, че именно профсъюзите са спонсори на Лейбъристката партия.

5. Корбин е против ядреното оръжие. Две трети от британците искат забрана за употребата на ядрено оръжие.

Кандидатите за лидер на Лейбъристката партия (от ляво на дясно): Лиз Кендъл, Анди Бърнам, Ивет Купър и Джереми Корбин

Гласувайте за Корбин, борете се за социализъм, пише на заглавието във вестник, който държи привърженик на Джереми Корбин