Голямото нищо

Големите световни кризи винаги заварват България неподготвена. Властта, точно обратното, постоянно играе ролята на загрижена, информирана и действена, което при очевидния разпад на държавност, всички знаем, е просто една поза и театрална гримаса. Този сблъсък между желано и действителност обаче е в основата на всяка модерна българска трагедия.
Бежанската вълна, която разтърсва Европа и вкарва в ступор Европейския съюз, тези дни най-накрая стигна и до българското правителство. След като видяха, че пиарът с обявяването на това как "хеликоптерите на Гранична полиция патрулират по границите" гръмна като фишек, защото леталните машини са точно 2 на брой, сега бе свикано спешно заседание на вицепремиерите с външния министър Даниел Митов.
След него последва великата новина - България имала идеи, но не за собствената си политика, а за стратегията на Европейския съюз като цяло. Напънала се планината и родила мишка. Властта щяла да настоява за засилване на мерките срещу трафикантите на хора и за създаване на общоевропейска прокуратура. Това, което пропускат да кажат обаче, е, че Европа все пак се бори с трафикантите, а у нас наказанието за тях е само глоба. Трябва ли след това да се учудваме на новините, че българи са замесени в трафик на хора из целия стар континент. Те произлизат от държава, която и досега не признава това за голямо престъпление. 
Оказа се, че нашата власт е голям майстор да предписва европейски рецепти и се проваля напълно, когато трябва да предложи национално решение. За пореден път се сблъскваме с абсолютната невъзможност на кабинета да прави адекватен анализ на реалностите и да предписва рецепти, които поне да работят.
Оказа се, че най-големият друг проблем, който бе посочен, е това, че на страната ни й пречи, дръжте се за столовете, регламентът от Дъблин. Това е европейското правило, което предписва мигрантите да кандидатстват за убежище в първата страна, която са влезли. Точно в тази бежанска вълна обаче виждаме, че никой не се е запътил да щурмува България. Значи много по-важният въпрос е, ако ЕС въведе квотния принцип, готова ли е България да посрещне това, което ще й пратят и при какви условия може да ги приюти. Брюкселските клишета не могат да прикрият невъзможността за реални действия. Оказа се, че пак нашият редовен специалитет е голямото нищо. Много приказки, никаква работа. И това е лошата новина. Не за бежанците. За българския народ.