Голямото прецакване

"Родих детето си през май т.г. През юни кандидатствах за помощта, която получават майките студентки по този повод. Еднократната помощ обаче ми бе отказана, като от социално подпомагане се позоваха на изменения и допълнение в Закона за семейните помощи за деца, който бе обнародван на 28 юли 2015 г. С него се въвежда ново изискване, с което от помощта могат да се възползват само майки, които са неосигурени и които са записани като студентки в редовна форма на обучение преди раждането на детето. Аз съм представила уверение от Софийския университет, че съм редовна студентка. Помощта ми бе отказана на основание на новия закон, въпреки че заявлението ми е от далеч по-рано. Кандидатствала съм по стария закон, а там никъде не е писано, че става дума само за неосигурени лица. Който и юрист да попитате, ще ви каже, че законът няма обратна сила. Така ни каза дори служителката. Направо каза: Потърсете си правата в съда, ще ни осъдите и ще ви изплатим помощта".
Това разказа студентката В.П. пред ДУМА (името се пази в редакцията). Тя е на 26 години, предстои й магистратура, но съвсем съзнателно е решила точно сега да роди детето си. Явно обаче някому това не му харесва. Оказа се, че

случаят не е единствен

и че подобни оплаквания рязко зачествяват. Хората си търсят правата и засега не намират ясен и точен отговор за своите "гранични" случаи. Интернет форумите също са пълни с оплаквания на майки студентки. Ина Стоянова, една от потърпевшите, пише: "Кандидатствах на 20.07.2015 г., като на 28.07.2015 г. бе обнародван нов закон, с който се казва, че от помощта могат да се възползват само майки, които са неосигурени, а аз съм осигурявана, както предполагам и 90% от хората, които искат да имат деца. Те ми отказаха помощта на основата на новия закон, въпреки че заявлението е входирано 8 дни преди това. Никъде в новия закон не е споменато нищо за хората, които са в заварено положение, тези, на които се обработват документите - няма подзаконова наредба, нищо няма. Никъде в молбата, която съм пуснала, няма нищо за това дали съм осигурена или не. Кандидатствала съм по стария закон, ако в него пишеше, че помощта е само за неосигурени лица, да не съм луда да си подам документите, като знам, че съм осигурена".
Малко преди ваканцията на депутатите, почти тихомълком в сравнение с шумотевицата, която се вдигна около пенсионната реформа на вицепремиера Ивайло Калфин, парламентът прие на второ четене поправки в друг, не по-малко важен за социалната политика закон - Закона за семейните помощи за деца. А въпросните изменения бяха обнародвани в "ДВ" на 28 юли 2015 г. и с малки изключения влизат в сила именно в деня на обнародването му. Истината е, че вицепремиерът, в чийто ресор е и демографската политика, подготвяше почвата за тези изменения месеци наред. Малко след като встъпи в длъжност, и той като редица свои предшественици се нагърби ентусиазирано да сложи ред в раздаването на помощи "на калпак", както и да спре злоупотребите с "професията" майка. С аргумента, че трябва и без друго недостигащите средства в бюджета да се раздават само на тези, които действително имат нужда от тях.
Изкупителна жертва на реформата в системата на социалните помощи за деца в случая с кабинета "Борисов 2" се оказаха... майките студентки.

Трън в очите

на много министри заради това, че доскоро държавата им отпускаше по 2880 лв. за отглеждане на дете, или иначе казано по 240 лв. (колкото беше преди време минималната работна заплата) за дванадесет месеца. При това сумата се дава независимо от това какви са доходите на семейството, стига към датата на раждане на детето жената да е записана като студентка.
Видите ли, настанало масово записване на бременни момичета в евтини специалности като педагогика - т.е. с по-ниска семестриална такса, а дошъл и бум на "планирани" раждания все заради възможността родителката да получи тези пари. Това цинично подозряха "бащите" на новата идея. 
За да има право да ги вземе преди поправките в закона, майката трябваше да представи удостоверение, че е записана в редовна форма на обучение във висше училище. От социалното министерство обаче пропищяха, че заради апетити към въпросната помощ млади майки се записвали фиктивно във вузове, вземали парите, след което никой не проверява дали продължават да учат или не. И поправките в реда на изплащането без оглед на доходите станаха факт - предвидено е парите вече да се дават на две равни части, а не накуп. 50 на сто от размера на помощта се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се дава след представяне на уверение/удостоверение за записан следващ семестър или за завършено висше образование, но не по-късно от навършване на една година на детето, гласи буквално законовият текст.

Добавят се и нови изисквания

а именно, че майките не трябва да са осигурени и не трябва да получават обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по Кодекса за социално осигуряване. 
Факт е, че сумата не е малка, особено като се има предвид лавинообразно растящият в последните години интерес към нея. Близо месец преди приемането на поправките в закона от Агенцията за социално подпомагане (АСП) услужливо разпространиха прессъобщение, според което само за първите три месеца на 2015 г. бюджетът за въпросните майки студентки е изхарчен наполовина. За този период 2114 жени са получили еднократната помощ от 2880 лв. Това е струвало около 6,1 млн. лв. при предвидени общо за годината 12 млн. лв. по това перо. За сравнение, през първото тримесечие на 2014 г. са изплатени малко над 3,9 млн. лева на 1359 майки студентки. Сметките показват, че през 2015 г. има увеличение с почти 60%. През цялата 2013 г. пък такава помощ е била получена от 4532 майки студентки, като за целта са изхарчени приблизително 13 млн. лв., казват от АСП. Бройката е скочила драстично в сравнение с 2013 г. и т.н., и т.н. Носенето на вода от девет кладенеца в десети продължава - все в ущърб на младите ученолюбиви майки. И все в ущърб на лелеяната демографска 

политика срещу бързото стопяване на нацията

в днешното време на "либерална фразеология и немощна хуманитарност", думи, които много точно пасват за днешните ни управници. 
Тъй като медалът обаче има две страни, автоматично изниква логичният въпрос - защо в бюджета за настоящата година са били заложени едва 12 млн. лв., които стигат за изплащането на тази помощ само на 4500 майки? Излиза, че цял закон се прекроява в средата на годината, само и само харчове по някакво перо да се вместят в гласуваното в хазната, без оглед на това има или не повече родени деца. Това може и да изглежда приемливо за бакалския тефтер на финансовия министър Владислав Горанов, но не се връзва с лозунгите на правителството за грижа за борба с ниската раждаемост и особеното внимание, което щяло да се отделя на младите интелигентни и образовани семейства. В интерес на истината въпросната помощ стига не само за покриване на първоначалните нужди около отглеждането на бебето, но и за покриване на цяла магистратура. Защо бременни момичета да не се записват студентки и да си вземат парите, които им се полагат по закон?
Още служебният вицепремиер и социален министър Йордан Христосков алармира, че с тази помощ има злоупотреби и заговори за промяна в правилата за отпускането й. С ясното съзнание, че ще се ограничи с приказки по простата причина, че при служебен кабинет няма парламент, който да приеме законовите поправки.
Никой не може да отнеме правото на всеки социален министър да брани територията си. В случая обаче има още една гледна точка - експерти с право питат защо първо не се обърне внимание на правилата за прием във ВУЗ и там първо да се затворят кранчетата. Което обаче е нонсенс, защото според Закона за висшето образование записване във вузовете няма, има прием след полагане на изпити и се записваш за студент, само ако си ги издържал. Какво значи да се сложи бариера пред майките?

Гавра със законите

Тук стигаме до пълния нонсенс в поправения Закон за семейните помощи за деца. Според чл. 8в (1) т. 3 и 4, за да вземе помощ за детето си без оглед на доходите, майката студентка трябва хем да е записана като редовна студентка, хем да не е осигурена. Г-н Калфин, осигуровките на всички студенти в редовна форма на обучение в държавните и частните вузове се заплащат от държавата, така че просто няма такова нещо като студентка в редовно обучение, която не е осигурена. Има ли юристи в министерствата и в парламента изобщо? Да не говорим, че прилагането на закон с обратна сила е невъзможно, та въпросът е кой измисли и кой позволява в АСП да отказват помощта на студентки, които са родили и подали заявления преди промените в закона? Естествено е, че съдът ще възстанови правата им, но нужно ли е младите жени да търчат и по съдилища, за да получат онова, което им се полага по закон?  
Междувременно държавата продължава да затъва. Защото българите кретат на опашката в ЕС с най-мизерните доходи. Разбира се, високи заплати не стават със социална политика, колкото и блестяща да е тя. А с работеща икономика и достатъчно образовани кадри за нея. На фона на тези глобални проблеми няколко хиляди млади момичета с бебета до една годинка едва ли са камъчето, което може да обърне каручката. "Жалко за тези, които наистина искат да учат и да се развиват и са готови, дори и като майки с малки бебчета, да не се отказват, колкото и да е им е трудно. Но на политиците не им трябват умни и образовани хора, защото стадото овце по-лесно се управлява и там, където има необразовани и неуки хора, там има и далавери. После защо младите бягали от държавата...". Това е мнението на млада майка в интернет. Коментарът е излишен.