Илюзии

В преливащия от безнадеждност свят истинското очакване за нещо по-добро на обикновения и обречен на страдание човек се превръща все повече в илюзия. И все пак човешкото същество е устроено така, че да търси хубавото в живота независимо от цената. Затова застрашава дори физическото си съществуване, за да се добере до Обетованата земя, пренебрегвайки риска и вероятността от разочарование. Сигурно с подобни нагласи към неизвестността са се отправили повечето от подгонените от страха и мизерията бежанци. Естествено с изключение на тези, които се вливат в потока на несретниците и използват трагедията на стотици хиляди (поне засега?) обезсърчени хора, за да градят своята илюзия.  
Но не за реалната опасност от проникването на радикално настроени ислямисти е думата ми сега, въпреки че това е проблем, който може да се превърне в бомба със закъснител. А за огромната маса хора от Близкия изток и Северна Африка, препълващи пътищата на Европа. Същият този, гордеещ се с цивилизоваността си континент, който сега реагира разнопосочно на заемащото застрашителни размери преселение. Защото едно е да прокламираш плакатно своите трайни ценности, а съвсем друго да се изправиш пред вероятността за объркване на градената относително уравновесена държавна конструкция. Между собственици и работодатели и наемни работници, между заможни и презаможни граждани, и до голяма степен задоволени на средно ниво представители на потребителското общество. Пък дори и поддържането на онзи много деликатен баланс между отделните етноси и религии, чието нарушаване може да доведе до категорична промяна в цялостния облик на Европа.
Така че основание за тревога естествено има и напълно закономерни са опасенията на по-малките и с по-ограничен ресурс държави. Но ако в периода преди присъединяването на бившите страни от бившия Източен блок към най-голямото междудържавно обединение новоизпечените демокрации преливаха от обещания за спазване на европейските ценности, то точно сега е моментът те да докажат на практика декларираната си привързаност към тях. Съвсем друг е въпросът защо се стигна до бежанската трагедия и кой носи сериозна вина за очертаващото се като едно от най-големите преселения на съвремието. И ако доскоро премълчаването на истината за отвъдатлантическата инвазия в арабския свят бе факт, то и в съюзническите държави все по-отчетливо се чуват гласове на упрек за същността и непостигането на целите от широкомащабните операции. Не че режимите в тези страни са били в хармония със справедливостта, хуманността и международния правов ред, а да не говорим за крайно авторитарния и направо деспотичен стил на управление. Но учудващо е, че известният със своите добри прогностици развит западен свят пропусна обратния ефект от насилствената смяна на властта в държавите, превърнали се сега в източник на масова имиграция. Защото в много сложния арабски свят с многолетни религиозни и племенни вражди очевидно от съществено значение е наличието на силна ръка като първопричина за силната и единна държава. Липсата на която доведе до сегашния хаос, естествено не без съдействието и на европейските лидери, които заради политически комфорт и вероятно лични интереси възприеха безкритично съюзническите си ангажименти в един процес, плодовете от който прибират обилно всички европейци днес.
В цялата тази драма наша милост изглежда донякъде пощадена от най-острите прояви на бежанската криза. Не че преливаме от организация и адекватни действия по проблема, а налице е една друга проста, да не кажа обидна причина. Казано елементарно - не сме привлекателни. Тъй като бягащите от унищожението и глада разполагат с добра информация за повсеместната беднотия в най-закъсалата еврочленка, за крайно ограничения държавен, естествено и социален ресурс, за едва мъждукащата индустрия. Затова несретниците бързат да напуснат територията на здрача и поемат пътя към земята на големите надежди и очаквания Германия. Държавата с най-голямата европейска икономика, която явно изпитва недостиг на работна ръка. При това, поне засега, кацлерът Ангела Меркел демонстрира преднамерена добронамереност и съзира в пришълците добра възможност (но до определена степен!) за вливането на свежа работническа кръв в бързо въртящото се колело на производствения процес и услугите.
И пак за нашето място в този тъжен керван на търсещите спасение и по-добър живот. В него официално се вписахме според възможностите си. С една дума - скромно. В сянката на видимата страна обаче някои тарикати и криминални типове веднага заеха позиции. Транспортират от "хуманитарни" подбуди хората срещу "скромни" възнаграждения. И да им се чуди човек на бягащите откъде вадят толкова пари в брой. Ако нашенци, както е тръгнало, ги подгонят някога нанякъде, какво ще извадят. Всъщност знаем какво, но от приличие си мълчим. Свикнали сме си и имигрираме в себе си.