Рай в Дахау

Дахау, Бухенвалд... Със сигурност няма средно образован европеец, който да не свързва тези имена с най-страшните години в историята на Стария континент. Твърде възможно е голяма част от поколението, родено след падането на Берлинската стена, да не е чувало за лагерите на смъртта. До неотдавна зловещите бараки бяха тихи музейни обекти, рядко посещавани от оцелели ветерани и техни потомци. Неочаквано обаче тези дни изтритите от съзнанието на благополучна Европа концлагери живнаха. В бараките отново зазвуча гръмка реч. Както някога, преди повече от 70 години, тя не беше местна - немска реч. Там сега са настанени пришълци от Близкия изток.
Наистина, арийското гостоприемство на фрау Ангела не знае предели. То обаче е здраво подплатено от непоклатим немски прагматизъм. Вече не стигат стадионите, общежитията, приютите. Не всички общини имат средства веднага да построят жилища за прииждащото множество, нетърпеливо да вкуси от германския рай. Това, че минава през портите с надпис Arbeit macht frei (Трудът освобождава), не смущава нито канцлерката, нито арабските й гости - те, бедните, въобще нямат понятие за ужасите, преживени от предишните обитатели на същите бараки.
Възможен ли е хуманизъм без морал? Оказва се, че може. Фрау Ангела не спира да повтаря, че Германия е готова да приеме хилядите имигранти, за да изтрие петното от престъпленията на фашизма. Не трябваше ли тогава, поне заради паметта на стотиците жертви, да не предлага своя рай в тази нацистка опаковка. "В тези постройки е имало главно евреи, които са работили до пълно изтощение. По ирония на съдбата тъкмо тези бараки са се запазили най-добре. Мисля, че можеха да намерят по-подходящо място за бежанците", казва шефката на мемориалния комплекс "Дахау" Габриеле Хамерман. Тя се утешава: това било временно решение.
Фрау Ангела обича да размахва пръст, да поучава и да заплашва. Впрочем, характерна черта на сегашното поколение политици в старша Европа. Нека си припомним как ни гълчаха в Брюксел, че не създаваме добри условия на пришълците още при първата вълна, която прегази границата ни преди две години. А сега нека си представим, че бяхме дръзнали да ги настаним в някой от бившите български концлагери - защото и нашето съюзническо на Хитлер правителство се е старало. Я в Гонда вода, я "Св. Кирик", я на островите Св. Анастасия или Белене - и той е създаден преди 9 септември 1944 г. Ха, сега си представете какъв вой щеше да нададе гостоприемната Фрау и цялото брюкселско прехуманно войнство. Германия може да си позволи всичко, ние - не. И нашето, отново съюзническо на Берлин, правителство стои мирно и по стародавен български навик козирува. Както обича да казва Бойко, "Нека големите началници се разберат. Каквото кажат. Ние сме лоялни."
От съюзника лош пример не вземаме. Само доброто отбираме. Затова полагат грижи и властолоялните медии, и евролоялните политици. Напоследък всички вкупом са се заели да ни втълпяват колко добри са германците, шведите и прочее северноевропейски индивиди и колко лоши са източноевропейските ни съседи. Едните са носители на европейски хуманизъм, другите - на посткомунистически егоизъм. Организират се рехави акции с призиви да посрещнем с хляб и сол преселниците и да ги показват напоително от трите "национални" телевизии в съпровод на възбудени репортерски гласове. Излъчват се нарочни шоу кампании с попзвезди, за да омекне коравото българско сърце. Не се показват обаче многохилядните протести в Полша и Германия. Как, да речем, може да бъде показан кощунственият лозунг на берлинската демонстрация "Меркел в Сибир, Путин в Берлин"? Там в старшата Европа да си го показват. Ние още не сме узрели за подобни откровения в новините.
По тв каналите вестите текат не "такива, каквито са", а такива, каквито ни ги покажат. Има и неудобни мотиви, които не може напълно да се покрият. Тях ги измърморват набързо, без подробности, за да остане време за "позитивните" и възпитателни информации от рубриката "Кой кого". По тези причини и вещите ни социологически агенции, прочути със своите съобразени с поръчката анкети и прогнози, не си правят труда да запитат народа защо не проявява достатъчно милост към преселниците, какви са страховете му. По повод и без повод все цитират от социалните мрежи разни вълнения на гражданството, а сега сякаш не забелязват, че всеки сайт, дръзнал да зададе въпроса "Искате ли да приемем още бежанци?", получава отрицателен отговор на 60-80% от анкетираните. Кой ще ти пита народа, кой ще му обяснява и без това ясни неща.
Но на българина може да му писне. И по положителния пример на пришълците ще вземе да си метне паспорта в полето, да прескочи до Истанбул, да си купи там менте документи и като същ сириец да се възползва от поканата на фрау Ангела. Там поне някъде пише "Трудът освобождава".