Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Търсачите на G-точката тъгуват за югоембаргото

Иво Атанасов

26. Септември 2015 , брой: 221   1455   0



Доскоро единствен говорител за - а може би и на - G-точката беше Кобилкина. Докато скептиците се колебаеха има ли я, няма ли я, важна ли е, не е ли, специалистката по удоволствията уверено инструктираше от екрана не само къде да се търси, но и какво да се прави с нея след намирането й. Беше толкова вглъбена в обясненията си, та не успяваше от раз да реагира на зевзеците, които се шегуваха, че за повечето жени този отключващ пункт се открива едва в края на думата "шопинг".
 Днес за Г-точката говорят всички - от първата дама на Европа до евродамата с името на първата жена. И отново се спори, но не само има ли я, няма ли я, трябва ли ни, или не, но и ние ли я пожелахме, или Европа ни я натрапи. Стигна се дотам, Ева Паунова почти да обвини Ангела Меркел в лъжа. Защото канцлерът на Германия каза, че на извънредното заседание на Европейския съвет България е поискала пари за изграждане на "гореща точка" за бежанци, а евродепутатката отрече страната ни да е настоявала за това. Можеше да го заяви убедително, като човек, наел се кой знае защо с несвойствената функция да бъде преводач на нашия премиер. Но го стори уклончиво, с уговорката: "Доколкото съм запозната..." Кой обаче да е по-запознат от нея, нали всички видяхме как седи зад гърба на министър-председателя и му помага да разбере какво се говори на лидерската среща!
Самият Борисов в първите часове също бе лишен от толкова типичната си и почти винаги носеща му дивиденти категоричност. Мнението му варираше от констатацията, че и сега сме "гореща точка", през декларацията, че ако ще ставаме такава, това непременно да бъде с пари от Европа, а не от собствения ни бюджет, до уверението, че все още не сме поискали помощ за бежанците. Почувствал негативната реакция относно разполагането на буферна зона за бежанци у нас, той се появи вместо и като "По света и у нас", за да се оплаче, че този път не просто не е бил разбран, а че целта е да бъде уязвен чрез много сериозно подготвена атака от медии бухалки. Свикнал да изпробва общественото мнение по метода на пробата и грешката, той цитираше парещото не само ръката му предупредително писмо на турския премиер, че на границата чакат неколкостотин хиляди бежанци, поради което трябва да се вземат изпреварващи мерки, преди вълната да ни е заляла. Същевременно ни уверяваше, че не е поискал помощ от Меркел, защото още не се налагало. Ето как дори човек като него може да пропусне момента за адекватна реакция, разкъсван от колебанието между "днес е рано" и "утре ще е късно".
Тези лутания могат да бъдат разбрани. Представете си Брюксел, когато заседава Европейският съвет. Толкова полицаи - пеши, моторизирани, че и на коне, не сте виждали на никоя граница, дори при най-силния бежански поток. Метровлаковете вървят, но входовете на станция "Шуман" са затворени. Униформени с автомати ви проверяват документите, сякаш сте в свръхмилитаризирана зона. Усещането се засилва и от хеликоптерите, които кръжат над квартала, чак докато се разотидат лидерите, дори това да е в малките часове. Нормално е в такава ситуация да очаквате радикални решения за бежанската криза. Само че дори няма да чуете кое е онова, което не трябваше да се случи, за да не се случи това, което трябваше да се избегне. Просто защото не е било произнесено. И няма да бъде. Брюксел се занимава с последствията, а не с причините. На човек като Борисов обаче му идва в повече да участва във форуми от типа на: "Събрахме се и решихме пак да се съберем". Признава, че тези срещи са само харчене на пари, и призовава "големите началници" САЩ и Русия да седнат и да се разберат. В очите му, и далеч не само в неговите, Европа е безпомощна.
Не е ясно обаче дали и кога "големите началници" ще се разберат. А дотогава бежанците, а с тях - и европарите, ще ни заобикалят. Ще отиват в Гърция и Италия, където са най-многолюдните потоци. Което изважда от равновесие някои от нашите политици и бързо забогатяващите им обкръжения. Защото, ако за част от дамите G-точката е на края на думата "шопинг", за тях тя е в далаверата. "Горещите точки" за бежанци у нас предполагат еврофинансиране, от което солидни потоци могат да бъдат отклонени в частни джобове. За тях буферните зони ще имат ефекта на югоембаргото. Само че скоростното опаричване няма да дойде от търговия с контрабандни стоки, а ще си бъде съвсем легално чрез фирмите, които ще печелят поръчките.
Играта с Г-точките обаче е игра с огъня. Тя може да породи такъв взрив, който да срути не само далаверата, но и властта. Ето защо колебанията "дали-или" ще продължат. Чак докато "големите началници" наистина се разберат. И то по начин, който да принуди акулите да тъгуват за югоембаргото. Или да потърсят друга стръв за печалбарското си либидо.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"