В Москва по време на сложни международни отношения

Понякога е забавно да се четат коментари на наблюдатели, които се чудят какви словосъчетания да измислят, за да обосноват становище, че Русия не само е изолирана и омаломощена от санкции, спад на рублата и снижаващи се цени на петрола, но и че е загубила окончателно статута си на важен играч в Близкия изток например или че няма решаваща роля в търсене на изход от множащите се конфликти по света. Тези дни обаче се налага корекция в подобни твърдения, защото завишената дейност на Москва във връзка със сирийската криза и нескончаемите посещения на редица лидери точно от региона на Близкия изток пообъркаха редица специалисти по стратегически изследвания, отнасящи се до Русия. Израелският премиер Нетаняху не се поколеба незабавно да отлети за руската столица и да се срещне с Путин, защото обявената готовност за руски едностранни или в международно сътрудничество (ако бъде прието) въздушни удари срещу "Ислямска държава" няма как да не го тревожи. Друго е да имаш срещу себе си руски, а не арабски бойни машини, нали? И да разбереш на място какво мисли Путин за "Хизбула", един от основните врагове на Тел Авив в региона, но активен поддръжник на Дамаск в битките срещу "Ислямска държава" (ИД).
Преди това в Москва имаше посещения на емисари на високо ниво от Саудитска Арабия, а преди дни Реджеп Ердоган в компания на президента на Палестина Махмуд Аббас и в присъствието на Владимир Путин участваха в откриването на огромна тюркоазена джамия в Москва. Джамията си има своето и в страната, и навън политическо послание. Русия е мултикултурна страна с 25 млн. мюсюлмани на своя територия. За нея е от жизненоважно значение да съществува единство и обединение на всички нейни граждани, независимо от етнос и религия. Идеологията на джихадистите, която "развращава исляма и цинично го използва за политически цели", не само е разкритикувана от Путин при откриването на блестящата и денем, и нощем джамия, но е отречена пламенно и от главния мюфтия на Русия. Но джамията, която дни наред бе показвана по всички руски ТV-канали без коментар, е просто фон за разговорите с Ердоган и Аббас и то с особен акцент върху "горещите точки" на техния регион - Сирия, ИД, бежански потоци, палестинско-израелския конфликт, тръбопроводи, военни доставки, бази, буферни зони, кюрди и т.н.
В такава ситуация и многобройни руски инициативи, включително телефонни разговори - Лавров/Кери, Аштън Картър/Сергей Шойгу, вниманието няма как да не е насочено към Москва и всяка дума да не се следи под лупа. Някак изведнъж бяха запратени в килера твърденията за сриващата се руска икономика, за изпразнените магазини, за напускащите руския пазар западни компании, за масовото обедняване, лошото качество на стоките местно производство, нарушаването правата на опозицията, а Украйна бе оставена в изчаквателна позиция.

Зачестилите контакти между Русия и САЩ на различни нива

включително специални служби, замразиха и "случая Крим". Светът някак застана в очакване най-после да се намери точката на баланс между двете големи сили, да се споразумеят за зоните на влияние, да си определят (този път твърдо, а не "надцаквайки се") линиите, които няма да се пресичат при никакви обстоятелства, за да може Европа да си отдъхне от сполетелите я бежански потоци, като се "вземе в ръце" и си спомни, че може да бъде и геополитически играч, ако се вгледа в делата на създалите ЕС лидери.
В такъв момент е особено интересно да се види как изглежда Москва на живо, да се потопи човек сред хората, които в час пик заливат метрото, а в почивните дни се изнасят в Подмосковието, за да забравят поне за часове тревоги и неволи. Като навсякъде по света. Изненадите следват една след друга. Първо септември е необичайно слънчев, после Москва "я мият поне 2 пъти на ден", казва грузинецът, който се е опрял на таксито си на Киевската гара в очакване на клиенти, а ние не можем да повярваме на очите си, че този 12-милионен град  може да е толкова подреден, цветен, реставрирал старите дворянски домове и изградил отново черквите и паметниците от царските времена, без да забрави да лъсне тези от болшевишките. Единението на народа върви по всички линии. Включително чрез правила за укрепване на семейството, в което църквата играе водеща роля, ограничаване употребата на алкохол (не само чрез агитации, а и със забрани да се продава на подрастващи или след определени часове), надписи само на кирилица навсякъде и на всичко, продажба на "правилните детски играчки" в безбройните детмагове, красивите униформи в повечето училища и използването на тетрадки с ликовете на онези велики руснаци, които са прославили страната още от Петър I, та до днес. Но преди всичко с превръщането на столицата си в "най-красивия град на света", както пише на разлепените навсякъде плакати, защото наскоро се е чествала 868-та годишнина от създаването на Москва. Как пък успяха да приберат автомобилите от тротоарите, да подменят там плочите така, че 100 години да не ги сменят, да превърнат "Тверская" в картинна галерия с изрисуваните по стените на сградите картини, да запазят атмосферата на старите руски кафе-ресторанти като "Чехов" при МХАТ, да превърнат в пешеходна зона стара реставрирана Москва по "Кузнецкий мост", "Рожденственская" и "Камергерски переулок", да откриват всеки ден изложби или фестивали като "Столичен гастрономически фестивал" на Манежния площад, фруктов фестивал из самите московски улици, World foot със 77 чужди участници, открит от премиера Медведев, и все в този дух.
Обявена е политика за заместване на вносните хранителни стоки с местно производство и някои надписи по тях са направо удивителни. Например руски кашкавал - "российский, вкусно, натурално, на 100% из молока счастливих коров". Дали имитират ЕС или го иронизират? Но кашкавалът си го бива - проверено, от мляко е. А название на барче "Есть чем гордится"? "Защо да внасяме храна от далечни страни, като сами можем да я правим по-добре", казват в "Комсомолская правда".

Суперите са пълни, стоките руски, цените според нас поносими

Независимо че по телевизията съобщават за спад на потреблението, съкращаване на работници в автомобилните заводи например или за намаляване на работното време в дадени предприятия. Но дават информация и за факта, че прогнозите на ООН за развитието на Русия през последните 10 години не са се сбъднали. Населението се е увеличило с 10 млн., а не е намаляло, средната продължителност на живота не е предвижданата в ООН 65 години, а вече е 71 (имат да догонват в това направление богатите държави в ЕС!), намаляло е потреблението на алкохол, но се отчита ръст на инфлацията и намаление с 5%  на БВП.
Да, броят на руските туристи, които са предпочитали дестинации в чужбина, е намалял, но обясненията са, че следствие обстоятелствата вече се предпочитат вътрешни туристически обекти и рекламите (и то какви!) за тях са повече, отколкото сме свикнали. Но статистиката показва, че от началото на годината 8 млн. чужди граждани са посетили Москва. И това е видно с просто око. Толкова много китайци и западноевропейски туристи има този септември в руската столица, че не е за вярване. Атракциите за тях никак не са малко. Без да се имат предвид Кремъл с оръжейната палата, елмазната съкровищница, Цар Пушка и Цар Камбана, Третяковската и галерия "Пушкин", Василий Блажени и новата катедрална  черква "Христос Спасител" и т.н. Казват, че на паметника на Пушкин никога не липсват цветя и московчани обичат да си правят срещите там така, както ние на "Попа". Сега обаче и там са разположени онези красиви дървени къщички, богато украсени с цветя, в които се предлагат хранителни руски чудесии от цялата федерация. Естествено, туристите купуват най-вече руски хайвер, защото тук цената е доста под европейската.

А вечер задължително са в Болшой театър

защото да се отиде в Москва и да не се види "Лебедово езеро" е като да се отиде в Рим и да не се види папата. Само дето реставрираният Болшой е толкова бляскав, аристократичен и на високо професионално ниво, че никой не си и помисля да го поставя по-ниско от великите оперни сцени по света. Любопитното е, че чужденците са в състояние да се редят на опашка по час, за да посетят мавзолея на Ленин. Коментарите просто са излишни. Атракция или идеология? Няма значение, опашката е факт. А ние просто си мислим, че Русия си е направила витрината по начин, на който може само да се завижда. Да не говорим за градините и парковете. Всичко под конец, всичко цъфти, всяко дърво е "фризирано", а кошчетата за боклук са като кошници за цветя. На един от мостовете на Москва река са поставили специални дървета, на които влюбени (и не само) поставят като в Париж катинари с пожелания. Само дето тук катинари има по цялото протежение на реката до следващия мост и тъй като септември е месец за сватби в руската столица, младоженците са десетки всеки ден. Някои от тях отиват и до новия паметник на децата, станали жертва на страстите на родителите си. Заслужава си вниманието и няма как човек да остане безразличен при вида на алчността, пиянството, насилието, крадливостта и т.н. на възрастните. С възпитателна цел? Може, но паметникът е направен толкова изтънчено, че бързо се е превърнал в обичано място за посещение.
Москва не изостава и при използването на велосипедите под наем, на час, които са разположени на централни места и независимо от 10-те линии на метрото със 195 станции, вече се предпочитат от младите столичани за придвижване по натоварените улици. За целта алеите отдавна са направени. А иначе джиповете и мерцедесите, които летят по проспектите, никак не са малко. Както и тези, които стоят пред Думата в очакване на депутатите-собственици. Всички са с персонален шофьор. Разликата с шофьорите на богатите е тази, че последните са с бели ръкавици. В същото време пресата съобщава, че на фона на кризата

много московчани са решили да заменят столичния живот с далеч по-спокойната провинция

Позната европейска практика. Но само в Москва може да се види по телевизията репортаж за сбирка в Лондон на руски богаташи, някои от тях дори депутати, които традиционно се срещат на маса, за да обсъдят ситуации и открито да признават, че не могат да се върнат у дома поради опасност да бъдат арестувани за данъчни измами или други подобни престъпления. Нещо доста по-различно от притесненията на Запад за съдбата на дадени руски олигарси, които се представят едва ли не за дисиденти на "режима на Путин". А те да участват в наскоро проведените местни избори и, разбира се, да се представят изключително слабо. Едва ли нещо от информационния поток се спестява на руснаците. По-скоро информацията се представя интелигентно, с чувство за хумор (ако позволява) и скандалните нотки са прецизирани професионално. Империята си има интереси и поучена от западния опит вече се стреми да си ги защитава така, че да си гарантира сигурност и бъдеще. Ако "Адидас" се изнася от Русия, "Диор" и "Валентино" откриват нови магазини. Впрочем

луксозните магазини за висша мода са запазена марка

на руската столица. Да превърнеш ГУМ, ЦУМ или Кутузовски проспект във вериги от лъскави бутици за милионери наистина изисква наличие на размах и много средства. Но и да поддържаш столицата си в този вид не е без пари. Затова по-добре е да се спазва правилото "да не плачем на чужди гробища". Пък ние да не се правим и на по-католици от папата.
След като вече знаем за срещата Путин/Обама на форума на ООН в Ню Йорк, по-добре е да не забравяме, че Ялта все някога ще се случи. Както се казва, виж Москва и сам се увери, че тя "на сълзи вече не вярва". Видно е, че вярва в себе си и брани своето. За нас остава да се питаме ние дали го можем.


Есенна Москва - атракции и за свои, и за чужди

ГУМ на Червения площад

Пореден катинар на моста на влюбените

"Царски пир" на Червения площад

Паметник на Св. св. Кирил и Методий в Москва

На опашка пред Мавзолея

велосипедна Москва

И тук се продават кестени
Снимки Авторката