Точката

    Може би, читателю, свързваш заглавието с онази прословута "гореща точка", която нагорещи страстите в и без друго затъналото в предизборно недоумение отечество. Но не защото по кипящата тема за имигрантите и странната ни роля в европейската безпътица няма какво да се каже. Напротив, има, при това много. И за словестната еквилибристика на властта по един много деликатен и засягащ всички българи въпрос. И за объркването пред мощната вълна от несретници, която засега ни подминава поради нашето затъване в очевидната невъзможност да предложим що-годе поносим живот тук.
    Та, за живота ни извън преселническата криза съм се размислил днес. Защото керванът на подгонените от меча и мизерията си върви към Обетованата земя, разбирай Германия, а ние си оставаме тук. В една извоювана и трудно опазена  земя, която обичаме и тачим, но която над две десетилетия вече ни предлага доста неприятни изненади. Да се чудим ли тогава, че мнозина сънародници гледат в една точка, други възприеха постното си съвремие като пресечна точка в живота и се заеха да рушат наред всички опорни точки, а трети се нагърбиха самоотвержено да дразнят "онази" само наглед срамежлива точица. Къде за гол живот, къде от страх пред босовете, къде за кеф. Все едно, точица някаква си, но важна. С една дума, обкръжени сме от точки, покрити сме с точки, като същи петнисти хиени сме в джунглата на нашето недоволство. Което все се притесняваме да изразим категорично и гласно, а предпочитаме да си нахлузим миловидните маски на безразличието, а може и на дълбокомислието, докато стискаме свитите си до болка юмруци, но в джоба.
     Сега съдбата ни изправя отново пред една важна точка в живота. Дали е "повратна" не смея да кажа. Но че в нея се концентрират много надежди, но и опасения, е пределно ясно. Тъй като от избора ни на предводители в нашата си местна изборна точка зависи много. Точно тези хора в бюлетината ще определят живота ни, за да е точен, а не попилян във всеобщия хаос. От тях именно ще очакваме да имат точен мерник и да повалят проблемите, които на централно ниво се произвеждат и възпроизвеждат с неподозирана упоритост. Пък и от тях може да започне оздравяването на тежко боледуващото ни общество. Което най-накрая трябва да излезе от унеса на пропагандната омая за предначертани резултати и да се взре в провалените точки на своя живот, за да направи точен избор за себе си и децата си.
    Точно сега изглежда е мястото да спомена за онези натрапени странни точки в обществения дневен ред, които като нищо могат да вгорчат допълнително живота ни в бъдеще. Трудно е дори да се изброят творенията на сега управляващите. Палмата на първенството се носи от промяната в конституцията. То не бяха странни коалиции в парламента, то не бяха молби отвисоко за прибавяне на привърженици, а сега се очакват и странни упражнения с квотите във Висшия съдебен съвет и начина на гласуване. Да не стане обаче така, че при чистенето на "гнилите ябълки" да се сътвори друга гнила ябълка. Народът това сега едва ли го разбира истински, но ако в близка перспектива законодателството се обвърже тясно с властта и едноумието, и то ще разбере какво става. Затова пък експериментите със здравната система суверенът ги усеща здраво и не съзира отникъде помощ, още по-малко "бърза". Но ако псевдодемокрацията и родните алчници запратиха цяло поколение в безвремие, то реформата в образованието залага безпросветност в близка и далечна перспектива. И производство на експресно завършили някакво обучение кадри на ниско и средно изпълнителско ниво. Които ще захранват и сферата на обслужването в развития свят, където за разлика от България поне ще заплащат сносно труда им. Така че има все по-реална вероятност да се окаже прав един от безспорните ни ерудити, според когото "първо ще ни направят неграмотни, а след това и зависими".
    Но толкова ли е черна родната ни действителност, това е необективно, погледнете какво се прави и направи, ще кажат от властта. Да, ако съдим по рязаните и прерязвани лентички, по откриваните и преоткривани обекти, по репортажите на услужливата журналистика - направено е. Пък и действително има известно активиране около инфраструктурата. Голяма част от народа български обаче живее зле, много зле и по-зле от вчера, да не говорим за сравнение с анатемосаните по поръчка времена преди 89-та. А това е далеч по-значимо за краткия век на човека, който иска реално да се докосне до по-добрия живот в отредения му отрязък от време. Затова може да се окаже, че противно на поръчковата социология и медийните лобисти съвсем немалко нашенци ще посегнат към бюлетината на автентичните леви кандидати на местните избори. С надежда, че това ще бъде повратна точка за ново начало и по-добър живот. Честно, без злоба и реваншизъм, а с мисъл за България и българите.