Музиката вирее само там, дето душите са чисти!

Кръстю Берберов

Времето все повече ни отдалечава от оная славна, романтична и трудна епоха, когато след петвековно робство България прави първите си стъпки на самостоятелна държава. Всичко трябва да се възражда и изгражда. Двигатели на този нов ренесанс са хиляди всеотдайни, честни и скромни българи, дошли от селата, завърнали се от чужбина, изучили се в нашите килийни и класни училища. Те са истински патриоти и се проявяват във всички области на стопанския и духовния живот на младата държава.
Един от тези радетели на културното ни развитие е Михаил Райнов, роден в Сливен през далечната 1865 г. Той е сред най-даровитите български музикални педагози и първият хоров диригент в нашия град.
Учител по музика на малкия Михаил е пристигналият в Сливен през 1881 г. французин Йосиф Каломати, който организира и първата ученическа духова музика в града. На ученика М. Райнов е доверено да свири на корнет. Музикалното му образование продължава в Прага, където учи две години.
След завръщането си в България през 1890 г. Михаил Райнов е назначен за учител по пеене в Сливенската мъжка гимназия. Още в самото начало на своето учителстване той основава първия Черковен хор в Сливен, който всъщност е и Градски хор, съставен предимно от ученици. Хорът печели бързо симпатиите на гражданството. "Без него не минаваше нито една забава, нито вечеринка, уреждани твърде често по онова време от благотворителните и културните дружества в града", пише в своите "Спомени" самият Райнов.
Благотворителността е била най-характерната черта на създаващото се тогава гражданско общество. Така например през 1896 г. Райнов случайно научава, че жител на Ямбол спечелил пиано от Държавната лотария и го продава. Инициативният диригент веднага се свързва с късметлията, дава му капаро и докарва с биволска кола пианото в Сливен. Доплащането става с парите от последвалите концерти.
През 1906 г. Райнов е преподавател в Девическата гимназия на Сливен и веднага сформира Девически хор, който изнася благотворителен концерт. Следващата година ученичките представят с голям успех оперетата "Лъжите на маркизата". С приходите и от други два концерта Девическата гимназия се сдобива с пиано и хармониум.
С организиран от него Ученически хор от ямболски ученици, Райнов взема участие в тържественото посрещане на новоизбрания княз Фердинанд, пристигнал на посещение в Сливен. Монархът е очарован от концерта на учениците и подарява на училището 100 лири. С тези пари диригентът доставя от Париж комплект от 16 духови инструмента. По този начин Ямбол, "вечният съперник" на Сливен, придобива първата си духова музика благодарение на един сливналия...
След войните през 1918 г. черковният хор на Сливен изнася два благотворителни концерта и спечелената сума от 21 000 лева е дарена на сливенското сиропиталище.
Гореизброените благотворителни жестове са само част от огромната благородна дейност, извършвана под ръководството на този знаменит сливенски диригент и музикален педагог.
Можем само да си представим какви трудности е трябвало да бъдат преодолявани при създаването на музикалната култура в нашия край и при утвърждаването на новите отношения в гражданското общество. Показателен е случаят с първия концерт на Учителския смесен хор. Малко преди да се вдигне завесата, учителките-хористки отказват да излязат на сцената. Причината е повече от тривиална: "Какво ще кажат хората!" Никога дотогава в Сливен жени не са излизали на сцена. Увещанията продължават четвърт час. Публиката нервничи, неразбирайки каква "трагедия" се разиграва зад завесата. Най-сетне учителките кандисват. Но след това се оказва, че са били прави. В своите "Спомени" М. Райнов пише: "Концертът мина при неочаквано голям успех, обаче на другия ден учителките не знаеха къде да се денат. Кой да ги видел, ги подмятал с думите: "Арфиянките, арфиянките!"...
Безкористното служение на първопроходците в културната сфера в онези времена е било пословично. За своя самоотвержен труд те са получавали единствено учителските си заплати. Можем да си представим само колко усилия и талант са били нужни, за да направиш хористи и оркестранти хора, които преди това въобще не са се занимавали с музика! И, главното, да ги накараш да заобичат музиката!
"Музиката вирее само дето душите са чисти!" Така пише до своя пръв учител легендарният вече в Сливен музикант и композитор Мишо Тодоров - най-добрият ученик на Михаил Райнов. Може би това е обяснението за големите успехи на първия сливенски хоров диригент.
Да бъде в центъра на тържествата, които са били най-големите събития в сравнително скучното, все още патриархално провинциално общество, да бъде аплодиран от своите съграждани и от високопоставените гости - това е най-голямата награда за един изпълнител. А младите хористи и оркестранти вече се чувстват артисти!
Едва ли можем да си представим днес, че мнозина от тогавашните ученици не са виждали влак. Жп гарата на Сливен е била на цели 19 км - в село Кермен! Какво преживяване е било за младите хористи да пътуват с влак!
За пръв път в живота си сливенските хористи виждат електрическо осветление на Пловдивското изложение през 1892 г. А какво чудо за тях е бил фонографът на Едисон, който току-що е изобретен (1888 г.). Един от хористите пише: "Диригентът на гимназиалния хор ни заведе да чуем фонографа, гдето изпяхме две-три песни, които бяха записани на грамофонния цилиндър, та можахме веднага да ги чуем възпроизведени - за наше голямо удоволствие и учудване."
В своите спомени М. Райнов добавя: "Изненадата на хористите беше неизказана, когато чуха марша от "фунията". Възторгът на хористите премина всякаква граница, когато започнаха да различават гласовете си..."
През лятото на 1901 г. хорът на Сливен участва в тържественото посрещане на великия руски княз Михаил в Бургас. Бил изнесен концерт пред официалните лица. Сливенските хористи направили силно впечатление на бургазлии, защото веднага след това, през септември с.г., били поканени от властите на Бургас за посрещането на Руския черноморски флот. За концерта М. Райнов се постарал да подготви предимно руски песни, което било посрещнато с голям възторг от гостите. Можем само да си направим заключението, че тогава в Бургас не е имало такъв добър хор...
Михаил Райнов е диригент на Хора на мъжката гимназия, който е и катедрален хор от 1890 до 1926 г. През 1893 г. той създава и Учителския смесен хор, а през 1906 г. основава в Девическата гимназия и първия в Сливен Девически хор. През 1903 г. неуморният диригент основава и Черковен хор от офицери и чиновници и по същото време създава и Юнашки хор.
Би следвало да отбележим, че за мнозина от хористите и оркестрантите музиката става професия за цял живот.
За дългогодишната неуморна музикално-педагогическа дейност на М. Райнов е писано навсякъде, той е удостоен и с много награди. Но най-голямата награда за него е искрената признателност на съгражданите му.
Тези редове на преклонение и благодарност към делото на бележития диригент са още едно доказателство, че и след 150 години Михаил Райнов не е забравен.


Юнашкият хор на Сливен през 1905 г.

Мъжкият хор на Сливен, 1900 г.