Сложна работа ли е бизнесът или Прави като другите

Някои си мислят, че бизнесът е сложна работа. Трябвало знания, трябвало усет... Глупости, за успешен бизнес е необходимо само да гледаш какво правят другите. Един мой познат например... Нямаше нито знания, нито усет. „Аз – вика – нямам нито знания, нито усет! От партийна работа разбирам – събрания, оперативки, това – да! Но от бизнес – Боже, опази! Обаче гледам какво правят другите!“
И наистина – когато другите започнаха да регистрират фирми, той също си регистрира фирма. Когато другите взеха да приватизират заводи, и той си приватизира завод. Когато другите теглеха кредити, и той изтегли кредит. Когато другите не върнаха милионите, и той не ги върна. Когато другите започнаха да пращат влакови композиции с бензин и нафта за Югославия, и той прати няколко композиции. Когато другите започнаха да строят жилищни сгради и да продават апартаменти на зелено, и той започна да строи и да продава на зелено. Когато другите не довършиха сградите и оставиха бъдещите новодомци с пръст в уста, и той – така. Не довърши сградите и остави евентуалните новодомци с пръст в уста. Когато другите започнаха до основават банки, и той си основа. Когато другите си фалираха банките, и той си фалира неговата. Когато другите започнаха да работят по европейски проекти и да усвояват европари, и той се зае с тая работа. Когато при другите европарите потънаха неизвестно къде, и при него европарите потънаха, та се не видяха.
Наскоро го срещнах случайно. Влязохме в заведение, заприказвахме се. От дума на дума, отвори се дума и за бизнеса му.
- Върви ли? – попитах го.
- Като на другите – отвърна той. – Нали знаеш, че аз гледам от другите? Ако техният бизнес върви, значи върви и моят.
 - Извинявай, ама не те ли е страх?
- Защо да ме е страх? – учуди се той.
- Ами не си погаси кредитите, излъга стотици хора, че ще им построиш апартаменти, прекара контрабандно гориво за Югославия!
- Бивша Югославия! – вдигна показалец той.
- Добре де, Югославия – бивша, обаче Европейският съюз е настоящ, а ти му прибра трийсет милиона!
- Осемнайсет! – пак вдигна пръст той.
- И банката си я фалира толкова умишлено, че няма накъде повече! Не те ли е страх, че ще влезеш в затвора?
Той вдигна назидателно показалец за трети път:
- Правя това, което правят другите! Ако другите влязат в затвора, и аз ще вляза, колко му е! Но през близките сто години такива изгледи няма!
И поръча по още уиски. Щото видя, че на съседната маса един друг поръчва.