Две Българии на пътешествие в "Етър"-а

Единственият по рода си Архитектурно-етнографски комплекс на открито у нас "Етър" навърши 51 години от създаването си. Разположен на площ от 25 декара в габровския едноименен квартал, днес той се гордее с 13-милионния си посетител. Отваря врати на 7 септември 1964 г. и оттогава досега не секват потоците туристи, дошли от най-различни краища, да видят китната природа и възрожденската архитектура на един свят, сгушен в топлата прегръдка на Балкана.  
- Миналата година музеят имаше над 150 хиляди посетители, общо взето, през последните пет години се движим в тези рамки - от 150 до 180 хиляди души. Чуждестранното присъствие за 2014 г. е близо 25 хиляди, като най-голяма посещаемост има от Русия, туристи идват и от Израел, Германия, Франция, както и от далечни екзотични острови, което прави музея световноизвестна дестинация за културен туризъм - посочи пред ДУМА Благовеста Божинова, музеен педагог към "Етър"-а.
- По-голямата посещаемост, разбира се, е през активния туристически сезон от 1 май до 30 септември. Тази година решихме да го удължим до 25 октомври, когато ще преминем към зимното работно време - от 9 до 16.30 ч. Музеят работи без почивен ден - подчерта Божинова.
А тук наистина има какво да се види и научи! Като започнем с демонстрациите на открито как се прави едно от най-вкусните лакомства - пестилът, прочутият габровски шоколад от сини сливи, и стигнем до различни възстановки на традиционни домашни занятия - боядисване на вълнена прежда с растителни багрила, изработване на изделия от беленица или царевична шума, както е по-известна. Надолу, по улицата към занаятчийската чаршия, туристът ще бъде впечатлен от старовремски водни съоръжения, разположени по десния бряг на р. Сивек, която се влива в Янтра. Това е единствената в България сбирка на народни технически паметници, направена от Лазар Донков, основателя на музея, задвижвани с помощта на водната сила. Със своите десет обекта тя става забележителна атракция, която не може да се види на друго място. Това е причината водното колело да се превърне в емблема на "Етър"-а.
Невероятно е, че повечето работилници са действащи, така както е било в миналото. В тях се съхраняват традиционните балканджийски занаяти, при които водата е движеща сила. Това е благодарение на заварената вадищна система, оформена на две нива. На първото са разположени точило, тепавица, воденица-караджейка, валявица и струг за гаванки. А на второто - гайтанджийска одая, воденица-долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница и валявица от село Стоките. Представена в естествената си среда и размер, пусната в действие, народната техника на вода показва рационални технически и конструктивни решения, плод на изобретателния ум на балканджията, пренесъл през вековете традицията за използването на водата като двигател. Затова тя винаги провокира любопитството на туристите. 
- Благодарение на двата струга на вода и на двете воденици и валявици, местните идват при нас, за да перат дрехите и килимите си, което по габровски е доста характерно. Изпира се само със силата на водата, без никаква химия и препарати  - твърди музейната педагожка на АЕК "Етър". Има и стружня, която се използва за дървообработването.
Занаятчийската чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители. Къщата излиза на улицата, за да може работилниците да са непосредствено до потребителя. В "Етър"-а, както навремето, занаятчията произвежда и сам продава изделията си. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина...
Майсторите демонстрират основните възрожденски занаяти. Сред тях са бакърджийство или медникарство, тъкачество, кожухарство, ножарство, шекерджийство (захарни изделия), гайтанджийство. При грънчарството се показва един от най-древните способи за изработка на керамични изделия, с помощта на грънчарското колело.
През Възраждането среброто е било по-популярно от златото, затова тук се представят традиционните за миналото техники за производство на сребърни изделия: отливане (леене), коване и изчукване и филигран. Майсторите се наричат куюмджии.   
При сарачеството сарачите изработват впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, кобури, щавени цървули.
Един от "най-вкусните" занаяти е фурнаджийството. Фурнаджиите приготвят прословутия симиден хляб, от който се разнася ароматът от нахутена мая.
В иконописното ателие на Етърската чаршия - традициите в изписването на иконата, позната ни от старите ермении, се съчетава с въвеждане на нови съвременни елементи във вече известните иконописни образци и библейски сюжети.
Между изчезващите занаяти се нарежда мутафчийството (производство на изделия от козинява вълна), което "Етър"-а се опитва да възстанови и го прави успешно. Атрактивно е и хлопкарството или звънарството. Занаятът включва изработването на ковани звънци и бронзови - лети, както и направата на камбани за черкви.
- Всяка хлопка трябва да запее със свой глас - казва бай Иван, който представя пред публика майсторлъка си. Има много мераклии, които искат да вземат участие в изработката на заготовка на хлопка, а в края на обучението те получават и завършено изделие.       
- По търговската чаршия всички дюкяни са действащи, те са разположени на първите етажи, а вторите представляват експозиции на жилища, показващи бита. Саковата къща е единствената, която онагледява градския бит - обобщава музейният педагог.
Тук си дават среща талпената къща, сглобена от българина, дошъл отнякъде, с двукатата, кокетно наддаден дом на замогналия се вече габровец, започнал от нищото.  
Съпричастни към историята и бита на старо Габрово са и най-малките посетители - децата, които не остават безразлични към славното минало на родното си място. Те се запознават с различните видове занаяти в Музейния детски кът, който работи вече две години на територията на "Етър"-а. Малчуганите влизат в ролята на грънчари, тъкачи, художници, разказвачи... и така могат да открият по-лесно своя талант. Играят на стари игри и дървени играчки, с които преди време са се забавлявали и техните родители.
"Етър"-ът вече е все по-предпочитано място  за сватби и семейни тържества.
- Напоследък особено актуални станаха венчавките по стар български обичай - с автентична народна носия и традиционен ритуал. При него булката и женихът не са облечени в стандартните бяла рокля и тъмен костюм. И гостите не са в официални одежди, а пременени в празнични фолклорни носии. Музиката и храната също са като в стара народна приказка - разказва леля Мария, която почти всяка събота и неделя идва в "Етър"-а за разтуха.
Докато разговаряме, виждаме още една сватба, този път обаче е съвременна, като е спазен само старият обичай - извеждане на булката от бащиния й дом. За целта се наема къща, в която младоженецът, придружен от гайдарите, влиза със сила - бута вратата и извежда булката, после всички се хващат на хорото. 
В различни дни на годината може да се видят възстановки и на други стари български обичаи, свързани със символиката на Гергьовден, Цветница, Лазаровден, Димитровден, Коледуване, които са включени в културния календар със събития за цялата година. Така повече посетители могат да се присъединят към народните поверия и да станат част от магията на празника. Чужденците оценяват високо факта, че сме съхранили автентичността и запазили традициите си.  
- Всяка година чуждестранни студенти от Великобритания идват при нас, за да се обучават в домашни занятия и народни художествени занаяти. Към дисциплините проявяват интерес и шотландци, французи и испанци... Те тъкат колани, боядисват тъкани с растителни багрила, плетат изделия от царевична шума, приготвят обредни хлябове - разказва Божинова и горещо препоръчва да се разгледа изложбата "Мечта, вградена в камък и дърво" за историята на АЕК "Етър", която в момента е подредена на открито.


ЛАЗАР ДОНКОВ:
Създадох музея, за да стане миналото видимо

Автор на идеята, създател на музея, неговата душа, първият му директор е габровецът Лазар Донков (1908-1976). Той е етнограф и самоук художник, който през 50-те години на ХХ век обикаля габровските села и прави стотици скици и рисунки на възрожденски къщи, занаятчийски работилници и технически съоръжения. На 22 април 1963 г. е направена първата копка.
- Идеята ми за изграждане на жив музей се роди около 1948-1949 г. Разбира се, в началото тя беше неизяснена и неконкретизирана - споделя Донков в записките си.
Минават десет години на проекти, проучвания и чак през 1961 г. патриотът внася предложение за изграждане на музей на открито, а решението излиза през 1963 г. За този момент Лазар Донков разказва:
- Денят 23 април 1963 г. беше един от най-светлите в моя живот. Слагаше се началото на осъществяването на въжделена, отдавна родена мечта, която в последните години се бе превърнала в цел на моя живот. Осъзнах, че съм изправен пред голяма и отговорна задача, че за нейното осъществяване беше необходим много труд, съзнавах, че ми предстои да измина дълъг и бодлив път, но можеха ли да се родят рози без бодли? Бях убеден, че трудностите ще дойдат с първия ден, но бях готов да ги посрещна - пише етнографът.
По думите му в досегашните музейни експозиции не може да се постави зрителят в непосредствен контакт с миналата действителност.
- Всичко това бе причината да се роди у мен мисълта за действащ музей на открито, за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране. Да може да се съхрани това огромно национално богатство - подчертава Донков.
Той изгражда музея чрез реставрация на обекти, заварени на терена, пресъздава и сгради по предварително направени заснемания (копия на оригинали).
Днес може да се видят 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници и експозиции. Посетителите ще се докоснат до архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово през Възраждането - втората половина на ХVттт в. и ХтХ в. Това е време, когато в града се развиват около 30 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола...
 

Снимки АЕК "Етър" и авторката