Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Септември 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Гимназистка ли е Обама?

Иво Атанасов

3. Октомври 2015 , брой: 227   1963   3



"Аз командвам най-силната армия, която светът познава!", заяви в речта си пред Общото събрание на ООН президентът Барак Обама. И какво от това? Въпросът изниква не за да иронизира безславното изхлузване на тази армия от войната във Виетнам, нито пък за да припомни неуспехите й в Афганистан, Ирак и Сирия. Смисълът му е да се изясни станал ли е светът по-сигурно място за обитаване след тази гръмка констатация.
Преди четвърт век и малко повече се смяташе, че противостоенето на двата пакта - Варшавския договор и НАТО, може да се окаже гибелно за човечеството. Студената война бе отприщила надпревара във въоръжаването, в резултат на която бе натрупан арсенал, гарантиращ не една, а по сто смърти на всяко живо същество на планетата. Великите сили осъзнаха, че в ядрена война не може да има победител, независимо кой ще нанесе първия удар. Заговори се за разведряване и разоръжаване, по взаимно съгласие някои видове оръжия бяха унищожени, а дислокацията на други - променена. Шансовете за мирно съвместно съществуване на двете системи с различен обществен строй сякаш се увеличиха.
Надеждите за свят без войни станаха още по-големи след промените в Източна Европа. Единият военен блок вече го нямаше, което предполагаше огромните разходи за производство на оръжие да се пренасочат за добруването на народите. На САЩ и Русия им оставаше да бдят до ядрено оръжие да не се докопат страни, чиито режими биха се изкушили да го употребят, както и да координират усилията си срещу тероризма. Подобна готовност можеше да се поддържа, дори ако военните бюджети бяха значително съкратени, което пък би позволило преобладаващата част от инвестициите да се влагат за по-добри решения в здравеопазването и образованието, за търсене на алтернатива на изчерпващите се енергийни ресурси, за борба срещу глобалните промени в климата, за мирно овладяване на космоса и т.н.
Ако всичко вървеше според договореностите между двата колоса, светът наистина щеше да си отдъхне. Само че те се оказаха уловка за разширяване на едни сфери на влияние и стесняване на други. В замяна на обединяването на Германия например НАТО не трябваше да се разширява на изток. В него обаче влязоха прибалтийските държави, страните от Вишеградската четворка, а също и Румъния и България. Проблемът не е само в неспазените споразумения - това го е имало и ще го има, стига седналите поне от едната страна на масата за преговори политици да са достатъчно наивни или пък да нямат кой знае какъв избор. По-важно е защо беше нужно това, нали социализма вече го нямаше, демокрацията беше установена, нямаше кой да застрашава световния капитализъм? Нали и Русия е вече капиталистическа държава, защо НАТО трябваше да стигне до границите й, а американците дори да наложат своите виждания в Украйна?
Значи дилемата въобще не е била социализъм-капитализъм или пък тоталитаризъм-демокрация. Тези противопоставяния са били само претекст САЩ да разширяват влиянието си, превръщайки се в световен хегемон. При Горбачов и Елцин тази претенция се реализираше безпрепятствено. Путин обаче даде откат. Неговата политика за възраждане на руската мощ не само разтърси щатското самочувствие, но и постепенно възстанови многополюсността на света. Това можеше да се приеме за нормално, ако не беше толкова опасно. Нормално е, защото еднополюсен свят няма как да съществува дълго. И е опасно, защото за евентуален конфликт помежду си полюсите сега разполагат с много повече и по-мощни оръжия, отколкото в края на Студената война. И тъй като президентът Обама говори пред Общото събрание на ООН, сякаш нищо не се е променило, заявявайки, че като командващ най-силната армия няма да се колебае да действа едностранно и със сила, ако се наложи.
Едностранно, като че ли полюсът е все още един! Ето как светът се върна към онази несигурност, която цареше по време на Студената война. Загубено бе страшно много време и колосални ресурси. И сега отново трябва да се убеждаваме, че ядрената война не може да излъчи победител. И че пред бойните действия за предпочитане е мирното съвместно съществуване. Само че вече не между страни с различен обществен строй, а между държави от една и съща система - капиталистическата, но принадлежащи към различни сфери на влияние.
Впрочем, Обама може и да е наясно с новите реалности, но се чувства длъжен да показва мускули. За да опровергава, че "не се държи като гимназистка, изоставена от приятеля си", и че "не е изплашено дете, закриващо очите си при филм на ужасите" (http://nypost.com/2015/09/30/putin-wants-to-humiliate-obama-with-airstri...). И тъкмо това е опасното. Президентът може да иска разумни действия, но да е натискан да действа неразумно. От онези, чиито джобове ще олекнат от загубената световна хегемония.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

 

Как руската ракетна система Калибър обърна света изцяло наопъки

Как Россия одним залпом убрала с морских просторов флот США

До залпа "Калибров", сделанного Каспийской флотилией, Вашингтон был уверен, что РФ не способна эффективно противостоять силовым действиям США без применения ядерного оружия. На этом, собственно, и базировалась американская наглость в международной политике.

Ростислав Ищенко, президент Центра системного анализа и прогнозирования

Никто не обратил внимания на тот факт, что российская авиационная группировка в Сирии по количественному составу и номенклатуре самолетов практически идентична пытавшимся бомбить Донбасс в 2014 году украинским ВВС. Основу составляют те же бомбардировщики Су-24 и штурмовики Су-25.

Только украинскую авиацию в считанные недели согнали с неба шахтеры, парикмахеры, таксисты и охранники супермаркетов, а российской не могут нанести хоть какой-то ущерб отлично подготовленные, вооруженные и имеющие опыт длительных боевых действий террористы ИГ. Более того, ее почтительно сторонятся боевые самолеты Израиля, Турции, да и всей американской "антитеррористической" коалиции в целом.

Это свидетельство как высокого уровня подготовки российских пилотов и возможностей модернизированных летательных аппаратов, создававшихся еще в 70-е годы прошлого века, так и того факта, что российские ВКС, в отличие от украинских ВВС, действительно являются слаженным и эффективным инструментом, имеющим, помимо собственно ударного воздушного компонента, интегрированные в систему средства ПВО, радио-электронной борьбы (РЭБ), глобального позиционирования (ГЛОНАСС) и космической разведки.

Киев применял авиацию на уровне Первой мировой войны — отдельные самолеты взлетели, нашли отдельную цель и отбомбились (или их сбили). Россия же продемонстрировала полноценный авиационный ударный комплекс, в котором самолет и пилотирующий его летчик являются важным и наиболее заметным, но лишь одним из многих звеньев, обеспечивающих эффективное уничтожение противника и собственную безопасность.

Но все же, группировка российских ВКС в Сирии слишком невелика, противник не обладает полноценной современной системой ПВО, авиация стран Запада прямого противодействия ВКС России не оказывает, а украинскую армию, по боевым возможностям корректнее сравнивать с племенным ополчением Республики Чад, чем с Вооруженными силами России. Поэтому говорить о полном превосходстве над вероятным противником в авиационном компоненте пока не приходится — нет достаточного материала для сравнения.

Удар с Каспийского моря

Зато в том, что касается военно-морского компонента, 7-го октября одна Каспийская военная флотилия, одним залпом 26-ти ракет "Калибр" по базам ИГИЛ в Сирии надолго (а в нынешнем его виде навсегда) убрала с морских просторов флот США как реальный фактор, способный обеспечивать так называемую проекцию силы (раньше это называли "дипломатией канонерок").

В чем прелесть ситуации?

Во-первых, Россия поставляла ракеты, аналогичные использованным 7-го октября, на экспорт. Их дальность составляла 300 км. США обоснованно предполагали, что дальность аналогичных ракет, состоящих на вооружении России может быть выше (от 400 до 600 км). Залп Каспийской флотилии накрыл цели на дальности 1500 км, и это, судя по всему, не предел. Появились сообщения, что реальная дальность стрельбы может превышать 4000 км.

Во-вторых, раньше не только Каспийская флотилия, но и Черноморский и Балтийский флоты РФ рассматривались вероятным противником как силы, способные только оборонять соответствующие районы побережья, ловить контрабандистов и браконьеров, а также проводить десантные операции в своих замкнутых акваториях. ЧФ, кроме того, обеспечивал тыл Средиземноморской эскадры.

Но в качестве реальной угрозы США рассматривали только предварительно развернутые в открытом океане эскадры и ударные корабли, а также те силы Тихоокеанского и Северного флотов, которые хотя бы теоретически могли вырваться на просторы Атлантики и Тихого океана, в случае начала серьезного конфликта.

В-третьих, в результате у США получалось, что их авианосные ударные группы (АУГ) являются практически неуязвимыми. По расчетам американских стратегов, для уничтожения одной АУГ российский флот должен был обеспечить залп не менее чем ста ракет, для чего в одном месте необходимо было сосредоточить практически все ударные корабли (ракетные крейсера, ракетные эсминцы и многоцелевые атомные подлодки) Северного или Тихоокеанского флотов. В Вашингтоне считали, что каждый из двух российских флотов, не запертых наглухо в закрытых акваториях, в худшем случае сможет нанести какой-то (возможно даже значительный) ущерб одной АУГ, после чего его ударные силы практически прекратят свое существование, а господству оставшихся сил США на просторах мирового океана ничто угрожать не будет.

В-четвертых, выяснилось, что на деле дальность стрельбы даже небольших кораблей — не 400 и не 600, а намного более полутора тысяч километров.

То есть и Каспийская флотилия, и Черноморский флот способны, не покидая свои акватории, уничтожить любого противника в Восточном Средиземноморье и в Персидском заливе, а Балтийский флот способен держать на прицеле Северное море, Ла-Манш и часть Норвежского моря. С учетом возможности Северного флота контролировать Северную Атлантику из-за пределов досягаемости противника и аналогичной возможности Тихоокеанского флота утопить все, что плавает в Тихом океане севернее Гавайев, флот США оказался неспособным проецировать угрозу на берега Евразии.

Поскольку ракетный залп может быть дан совершенно незаметными кораблями ближней морской зоны с удаления в тысячи километров, американские моряки увидят ракеты только в момент попадания в их корабль или на подлете. Принять эффективные меры самообороны они просто не успеют.

Таким образом, резко сокращается количество ракет в залпе, необходимых для уничтожения АУГ. Исчезает необходимость подводить к ней крупные надводные корабли флота РФ на расстояние эффективного ответного удара. Следить же за каждым сторожевиком, ловящим браконьеров в Охотском или Каспийском морях (но способном внезапно утопить американский авианосец, мирно пасущийся за три моря от этой неприметной лодочки) США просто не в состоянии.

И вот результат

До 7-го октября Вашингтон был уверен, что Россия не способна эффективно противостоять силовым действиям США без применения ядерного оружия. На этом, собственно, и базировалась американская наглость в международной политике.

Американцы не скрывали, что используют силу, когда хотят, просто потому, что адекватно ответить им обычным оружием никто не в состоянии, а начинать ядерную войну Россия не будет ни из-за Ирака, ни из-за Сирии, ни даже из-за Украины.

Они, как нахальный подросток, привыкший, что все в компании слабее его, спокойно нарывались на конфликт по принципу: "Дай сдачи, если сможешь", в полной уверенности, что никто не сможет. И вдруг выяснилось, что могут. Россия может.

Американцы оказались в крайне сложной ситуации. Вся политика последних лет строилась на том, что в критический момент Вашингтон способен относительно безнаказанно использовать силу. Теперь выяснилось, что нет.

Более того, спроецировав продемонстрированные флотом возможности на авиацию, генералы Пентагона уже рассчитали, что российские ВКС способны расстреливать цели на территории США, не покидая воздушное пространство России. Америка впервые в истории почувствовала себя беззащитной перед обычным (неядерным) оружием.

Но самое опасное для США не то, что Россия обладает возможностью прикрыть свою территорию и территории своих союзников в Евразии от американского флота, который теперь становится бессмысленным бременем для налогоплательщиков (он, по сути, ликвидирован как военно-политический аргумент). И даже не то, что Москва может при желании пострелять по территории США обычным оружием с безопасного удаления (совсем как США по Ираку).

Главное, что это поняли союзники США. А большинство из них давно уже хранит верность мировому гегемону только из страха перед его военными возможностями, от которых (по их представлениям) никто не может защитить. 7-го октября Россия продемонстрировала, что она может. И это в корне изменило всю военно-политическую ситуацию в мире.

Конечно, американские союзы и коалиции начнут рассыпаться не сразу, но США теперь будет значительно труднее просто командовать своими союзниками, не учитывая их интересов. Партнерам есть теперь к кому уйти. Вашингтону придется убеждать и торговаться. Американцы давно разучились это делать. Ресурсы на ублажение союзников не предусмотрены.

Да и аргументы у США слабые. Если верить Обаме, США лучшие потому, что лучшие, и им все должны потому, что должны.

Этот аргумент был веским до 7-го октября 2015 года. Теперь это личное мнение одного человека.

РИА Новости http://ria.ru/analytics/20151008/1298905105.html#ixzz3oUQidK4D

Оле-мале, син Петър от

Оле-мале, син Петър от Ганкиното кафене се загрижил за Партията(с главна буква)?! Да не би да иска да ни втълпи, че е от Партията. Хайде де, Петре.
Направо ни разби.

Това че бъдещето на света е социализмът на 21-ви век било ретроградно?! А интересно кое ли е според син Петър напредничево? Да продължим със старата, умираща госпожа - капитализма.

Той, Петър - аристократинът нямал да падне до моя стил. Е, разбира се, че няма с какво да отговори на числата и фактите от световните утвърдени източници. Като не може човек да се види в огледалото - мисли се поне за малкия принц!

Ако Русия и Путин слушаха

Ако Русия и Путин слушаха "мъдрите напътствия" на члена на синия пенсионерски клуб Петър, всичко шеше да е наред. По-добре да беше давал "мъдрите" си съвети на неговия Раданчо- с леля партизанка от отряда "Антон Иванов", иначе сините съвсем ще изчезнат от политическата карта на България, а сега са притурка на популиста, бивша мутра - Борисов.

Интересно защо синият пенсионер, член на клуба на Ганкиното кафене забравя кой финансираше талибаните в Афганистан да се сражават срешу съветската армия, та войната да трае 10 години.

А знаят ли от синьото Ганкино кафене колко време ще бъдат САЩ в Афганистан(вече са 3-та година там и няма изгледи скоро да си отидат). Знаят ли, че с тяхното присъствие там производството на опиум се е увеличило на 90%.

И да вдянат, че ако САЩ и марионетки не бяха финансирали талибаните, Ал Кайда, Игил, сега нямаше да воюват с тях в Афганистан и близкия изток.

Проблемът на СССР в Афганистан бе Горбачов, който изтегли съветската армия в Афганистан, вместо да ги смазва от въздуха, както прави сега Путин. Но за това се иска пипе, което Готрбачов го нямаше.

Той разпусна Варшавския договор, изтегли съветските части от Германия, а НАТО се разшири до границите на Русия, въпреки обещанията на САЩ и НАТО.

Руснаците сами са си виновни, защото позволиха на шайка негодници, начело с комбайнера Гобачов, зализания, пребоядисан, вербован негодник Яковлев и пияницата Елцин( с техните корумпирани, разкапали се продажни обкръжения на всички нива) да разгромят СССР, социализма, социалистическата система, СИВ и Варшавския договор, без да има никаква външна причина.

Нито имаше външен натиск, а темповете на нарастване на БВП на социалистическата общност в 80-те бяха поне двойно по-високи от тези на развитите капиталистически държави.

Подобно нещо твърди и един от най-компетентните и мъдри учени и специалисти в България проф. Валентин Вацев, като и много видни руски и западни учени в момента.

Това го пишат в най-добрия и компетентен анализ досега американските автори на "Предаденият социализъм" проф.Роджър Киърън и Томас Кени, който съдържа над 600 автентични източници на английски, цитирани към анализа. Американските автори показват данни, че царска Русия има 12% от промишленото производство на САЩ, а СССР в 80-те достига 80% от промишленото производство на САЩ и 85% от селскостопанското им производство:
http://www.left.ru/bib/keeran/index.html

Едно сегашно сравнение в сайта на ЦРУ в раздела World Factbook показва, че за 2014 г. БВП на сегашните капиталистически Русия и бивши републики на СССР е около $4 трил, а на САЩ $17 трил. или положението се е върнало на нивото на царска Русия:
https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/

От това по-категорично доказателство за немощта и обречеността на капитализма - здраве му кажете - за разлика от Китай.

СССР и България в края на 80-те бяха на 26,27 -ни места (1-ва група развити държави), а сега - след 25 години неолиберален капитализм са съответно на 56,57-ми места(3-та група).

Всичко това показва, че пътя на социалистическата система бе реформа, а не реставрация на едно старо общество, което върна човечеството 1 век назад.

И капитализмът е преживял 3 реставрации към феодализъм.

Но има време това да се осъзнае и оцени по-обстойно от позиция на времето.

Това доведе до разрушаване на соцалните държава в западна Европа, които бяха на основата на социалдемократичния модел, който въведе най-добрите неща от реалния социализм(най-вече социалната политика и държавните регулации в икономиката, лансирани от Кейнси в миналото).

Но каквото и да пишем миналото не може да се върне, а само задълбочено и трезво да се оцени и човечеството да си извади верните изводи и не повтаря старите грешки, защото това връща живота на нашата планета десетилетия назад.

Неолибералният капитализъм тотално се провали и сега се наблюдават жалки напъни от САЩ да го върнат от гроба.

Бъдещето е на социализма на 21-ви век - демократичен, социален, новаторски.

Социализмът, като идея, философия, политическа икономия е създаден в Западна Европа(а не в Русия, както някои неграмотници си мислят) и както е предрекъл Маркс ше победи в най-развитите капиталистически държави, като единна общност, защото това показва досегашното развитие на обществата на нашата планета. Никоя обществено-икономическа система не е била вечна. Така ще е и занапред. Но всяко нещо с времето си.

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"