Кой какви сметки си прави?

Европа е заета преди всичко с бежанската криза, но по света събитията не спират и връзките между тях стават все по-прозрачни. Ердоган например след разговори с Путин преди дни планира на 7 октомври да бъде в Страсбург, за да участва в протестен митинг срещу зачестилите атаки на националистите из страните членки на ЕС. Връзката с бежанските проблеми, антиислямските настроения и турските интереси е явна. Преди това той заедно с премиера Давутоглу водиха на площад "Йеникапъ" в Истанбул 100-хиляден антитерористичен митинг, който прерасна в предизборен за неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Призивите на Ердоган за преследване "до последно" на ПКК, която е обвинявана за зачестилите терористични актове из страната, са в унисон с лозунгите на този митинг - "В един глас срещу терора". В допълнение Давутоглу посочва, че "тези, които искат да разделят страната, като я разбиват, ще бъдат осъдени". Той често казва и че "когато се появи ПСР, никога не се получава фира". Следват призиви да се гласува за партията. Появява се видеоклип, в който Ердоган свири турска музика. Всичко това е съвсем нормално - все пак на 1 ноември са извънредните парламентарни избори.
Политическите партии вече обявиха своите кандидати и сега е ред на наблюдателите да гадаят дали ще има големи разлики в сравнение с резултатите от изборите на 7 юни. Тогава ПСР загуби своето мнозинство в Меджлиса, като спечели само 258 места от всичките 550. Независимо от неконституционното пряко участие на президента Ердоган в изборната кампания. Според анализаторите тази загуба бе основно заради преминаването на границата от 10% за влизане в Меджлиса на прокюрдската ДПН (Демократична партия на народите). Последва политическа криза, защото четирите парламентарно представени партии не успяха да се споразумеят за коалиционно правителство и се наложиха нови парламентарни избори. Всъщност те си бяха и цел на Ердоган, който се надява, че при повторен вот неговата ПСР ще си осигури парламентарно мнозинство и еднопартийно правителство. В тази връзка турските наблюдатели подчертават, че ПСР е обявила и най-съществени промени в листите си за новите избори. Тя е заменила 53-ма от избраните на 7 юни 258 депутати. Жените кандидат-депутати са намалени - от 99 преди на 69 в новите листи. В противовес основната опозиционна НРП (Народно-републиканска партия) е променила само 3-ма от своите 131 депутати. Затова пък е сменила местата на депутатите в 34 района, надявайки се да получи повече места.
Прокюрдската ДПН също е заменила 3-ма, а дясната опозиционна ПНД (Партия на националистическото движение) - 8. ПСР е премахнала ограничението за 3-мандатност на кандидатите и така е дала възможност на 24 депутати от старите да бъдат номинирани отново. В това отношение Али Бабаджан, когото в Турция наричат "иконономически цар", е изненадата. Поради факта, че ПСР ще се стреми да увеличи влиянието си в населените с кюрди югоизточни и източни райони, тя изпраща там срещу прокюрдската ДПН тежката си артилерия като Бешир Аталай. Такива ходове са предприети във Ван, Диарбакър, Шанль Урфа и др. Отбелязва се и номинацията на Турул Тюркеш, синът на основателя на ПНД и "Сивите вълци", който прие да стане министър във временното правителство на Давутоглу след 7 юни, като не се съобрази с решението на своята ПНД. Изключен от ПНД, сега на него явно се възлагат в новата му партия важни задачи. Включително съставяне на нова партия, която да отнеме гласове от ПНД, да състави коалиционно правителство (ако се наложи след изборните резултати на 1 ноември), което да управлява временно до юни 2016 г., и да организира тогава отново избори, но по условията на ПСР.
Ердоган мисли многовариантно, защото явно и тези избори са непредсказуеми. На този етап ПСР е постигнала изваждане от листите на притесняващи обществото депутати като Абдурахим Бойнукалъм, който игра роля при нападението и обвиненията срещу в. "Хюриет". Не се е дала възможност и на ренегати като Исхам Йозкеш, изключен от опозиционната НРП, който от критик на Ердоган се е превърнал в негов фен.
Медиите в Турция твърдят, че изборната кампания на ПСР ще бъде под лозунга "обратно към основите" и ще се цели активиране на селските райони, сред различните племенни и ислямски общности, за да се противопостави на ПНД и прокюрдската ДПН. Точно там отидоха повечето от гласовете на изборите на 7 юни.
    Прави впечатление, че опозиционната НРП е фокусирала вниманието си не върху ПСР, а върху прокюрдската ДПН. А също и че ще акцентира върху собствените си обещания и проекти, а не върху критики към управляващата ПСР. Ако прокюрдската ДПН бе минала 10%, но не бе спечелила 13% на изборите на 7 юни, НРП щеше да има повече депутати. Поради тази причина за 1 ноември тя смени кандидатите си в районите, където живеят повече алевити, които подкрепиха прокюрдската ДПН.
    Дясната опозиционна ПНД или The one man party, както я наричат в Турция, остава вярна на принципите си. Лидерът й Бахчели, казват в Анкара, продължава да елиминира всеки, който стане по-популярен от него. Поредната "жертва" в тази посока е депутатът от 28 години Мерал Акшенел. А прокюрдската ДПН е решила да разшири влиянието си на територията на цяла Турция, т.е. да стане партия за всеки турчин. Така се тълкува и номинирането на Мустафа Саръсюлюк, брат на застрелян от полицията в Анкара при протестите в подкрепа на "Гези".
    Кандидат-листите са обявени. Социологическите агенции започват своите проучвания и предположения. Първите впечатления са, че партиите съсредоточават вниманието си към спечелването на ограничен брой избирателни райони, т.е. тези, които са загубили при изборите на 7 юни. ПСР определено се стреми да се върне към "добрите стари времена". Прокюрдската ДПН и дясната ПНД са фокусирани една към друга. Казват, че лидерът на ПНД Бахчели е заинтересован повече от вътрешнопартийния баланс, отколкото от броя гласове, които може да получи на 1 ноември. Повечето наблюдатели на този етап не очакват кой знае колко по-различни резултати от тези от 7 юни, т.е. "не се очаква изборите да произведат драматично различен парламент при нормални условия". Ключова е фразата "при нормални условия". Защото не от вчера се коментира, че при този избирателен праг и начините на провеждане на изборите може всичко да се очаква, даже неочакваното. Но опозиционно настроената преса не пропуска да посочи, че положението в страната прави лидерите на ПСР неспокойни. Нарастването на броя на жертвите от атентатите, както и липсата на явни резултати от т.нар. "мирен кюрдски процес" се сочат като основни причини за напрежението.
Не по-малко съществена роля има разрастването на икономическата криза, нарастването на безработицата, повишението на цените и охладняването на бизнес средите. Работещите не са в състояние да си погасяват кредитите, процентът на бедните расте всеки ден, а турската лира не спира да пада. Именно затова някои говорят за спадаща тенденция в гласовете за ПСР и че няма да се получи еднопартийно управление след 1 ноември. Задкулисието в Анкара твърди, че самите депутати от ПСР са обезпокоени, че "всичко се развива срещу нас". Реакциите на гражданите относно тероризма и сирийските бежанци наливат масло в огъня на настроения като "нищо ново не можем да кажем, не можем да говорим отново за успехи, сега само се отбраняваме, а преди бяхме в нападение". Местните лидери на ПСР се страхуват да участват в нарастващия брой погребения на жертви от атентатите, защото множеството открито ги критикува или сипе ругатни. Опозиционната НРП казва, че виновни за жертвите са и ПКК, и самата ПСР. Явно изказвания от рода на "толкова километри път направихме" вече не влияят върху избирателите. И точно това е новото, казват редица турски медии. Питат и защо "мирният процес" е "поставен в хладилника", т.е. защо е замразен.
Докато областните управители от ПСР все по-малко вярват, че ще се постигне еднопартийно управление след 1 ноември и затова на събранията си обсъждат вида и начините за коалиране, то Ердоган има своите идеи за изход от ситуацията. Поне такива са информациите на вещи в анализите на турската действителност наблюдатели. Те са убедени, че той самият е престанал да вярва, че след 1 ноември ще има самостоятелно правителство. Но да се казва, че се е създала "паническа атмосфера около него", звучи доста пресилено. Една от неговите нови формули е тази за нова партия, начело с вече споменатия Тюркеш, както и такива промени в изборните закони, които да гарантират исканите резултати. Явно вече не може да се разчита само на имена-спасители като това на Бабаджан или на харизмата на лидерите Ердоган и Давутоглу. Впрочем те ще водят поотделно изборната кампания и по програма пътищата им няма да се засичат. Но ПСР няма да може да се справи сама, без участието на президента. Въпреки че опозицията оспорва прякото му участие в партийните агитации, както и участието в митинги, които се заплащат с държавни средства.
Каквото и да се говори в задкулисието, в самите разтревожени редици на ПСР, Ердоган действа на принципа "кучетата си лаят, керванът си върви". Не спира да преследва и външнополитическите интереси на страната си. Новините около Сирия, съдбата на Башар Асад, руската подкрепа в битките му срещу "Ислямска държава", промененият словоред на Джон Кери, когато тези дни говори за Близкия изток, в частност Дамаск, са теми, които няма как да не го притесняват. Не са малко и упреците относно участието или бездействието на Турция в бежанските потоци. В Европа се натрупва не само антиислямско настроение, но и евроскептицизъм. Сложен свят, неизбистрена все още геополитика в търсене на баланс или изграждане на многополюсни зависимости, но точно сега е моментът лидери като Ердоган да докажат, че не са попаднали случайно в политиката. Ако не успее, три премиерски мандата и последващо президентство в държава като Турция никак не е малко. Напротив! За нас остава желанието да запазим добросъседските си отношения на високо ниво и да решаваме проблемите при отчитане на интересите на всяка от страните. Дано.