България е наш надежден партньор

На 1 октомври Република Кипър отбеляза за 55-и път Деня на независимостта. През 1960 година след 82 години под британско колониално управление Кипър става независима държава. По повод националния празник на страната кипърският посланик в София Негово Превъзходителство Ставрос Августидис събра посланици, представители на бизнеса и медиите на работен обяд, на който бяха обсъдени както злободневни теми от международния дневен ред, така и въпроси на двустранните отношения между България и Кипър. Пред читателите на ДУМА кипърският посланик сподели мнението си за мигрантския натиск върху Европа, отшумяващата икономическа криза и интереса на кипърския бизнес у нас.


Ставрос Августидис е роден в Никозия през 1972 година. Бакалавър е по политически науки и икономика от Щатския университет на Аризона. Притежава магистърска степен по бизнес администрация от Университета в Рединг, Великобритания, и по международни отношения и европейски изследвания от Университета в Кент, Великобритания. Посланик на Кипър в София е от август 2014 година. Член е на дипломатическата служба на Република Кипър от 1998 година. Служил е в няколко дипломатически мисии в чужбина. Заемал е различни длъжности в Министерството на външните работи на Кипър. Женен, с две деца.



"Думите на Турция трябва да се превърнат в дела"
"ЕС най-накрая реагира на един много сериозен и дългогодишен проблем"
"Кипърските инвеститори продължават да виждат в България пазар с голям потенциал"


- До какво ниво достигнаха преговорите за обединението на Кипър, Ваше Превъзходителство? Кои са най-спорните моменти?
- След като не бяха подновени действията, които нарушават упражняваното от страна на Република Кипър суверенно право в рамките на нейната изключителна икономическа зона, както и промяната в ръководството на общността на кипърските турци, се отвори една възможност, която съживи нашата надежда, че новият кръг от преговори, възобновени миналия май, ще доведе до окончателното уреждане на кипърския проблем.
Достигнали сме до много важен етап в мирните преговори. Започнаха да се доближават позициите ни по конкретни теми. Окуражени сме от постигнатия напредък, като в същото време осъзнаваме тежката работа, която предстои. Лидерите на двете общности сега обсъждат основния проблем за "собствеността", за бъдещето на имотите, оставени от почти половината от населението на острова. Кипърските бежанци - повече от 200 хиляди, трябва да получат правото и възможността да се завърнат в своите семейни имоти.
Думите на Турция трябва да се превърнат в дела. В очакване сме на резултата от предстоящите през ноември избори в страната. Нашата цел е обединението на страната, край на присъствието на окупационните войски и създаване на перспектива за бъдещата държава (която ще остане член на ЕС) да бъде в състояние да изпълнява своите задължения към ЕС и неговите граждани. Кипърските граждани желаят да се намери жизнеспособно, трайно и функционално решение на кипърския проблем. Кипърският проблем е европейски проблем, който изисква европейски решения.
- Европа днес е изправена пред огромна криза, предизвикана от безпрецедентния мигрантски натиск. Какво е положението във вашата страна, как Кипър се справя с проблема? Колко бежанци има в Кипър и колко още може да приеме?
- Кипърското правителство изгради и поддържа една справедлива и ефикасна система за закрила и убежище. Имайки предвид размера на страната и финансовите затруднения, които изпитваме, Кипър приема значителен брой бежанци. Трябва да се отбележи, че в качеството си на остров Кипър не предоставя директен и лесен достъп до континентална Европа. Поради тази причина мнозинството от търсещите убежище предпочитат пътя по суша през Турция.
Кипър се ангажира да допринесе за справедливото разпределение на тежестта в рамките на Европейския съюз. Вярваме, че европейският отговор на хуманитарната криза трябва да бъде в духа на солидарността, трябва да е основан на общите принципи и правила.
- Кризата раздели доста европейските страни. Какъв е коментарът ви? Не бе ли твърде закъсняла европейската реакция? Как всъщност трябва да действа ЕС?
- Европейският съюз най-накрая реагира на един много сериозен и дългогодишен проблем. Жалко е, че сме принудени да реагираме след вече случилата се трагедия. Разбира се, въпросът за бягащите от родината си към Европа сирийски граждани не е от днес. Сега ЕС е принуден да предприеме различен пакет от мерки.
Въпреки различията между европейските членове, не можем да намерим решение на проблема, като затваряме граници. Тези хора няма да се върнат в родината си на следващия ден. Дори не смятам, че някога ще се върнат. Затова трябва да се развият точните механизми, за да ги посрещнем и да ги направим част от нашите общества. Това не е никак лесна задача, като се има предвид, че през всичките тези години ЕС не предприе никакви проактивни стъпки по въпроса.
- Неотдавна вътрешният министър на Кипър заяви, че островът предпочита да приеме мигранти, които са християни. Други европейски политици също изразиха подобни мнения. Вашият коментар?
- Трябва да вземем предвид следното: бежанците са много уязвими хора, които са изправени пред много предизвикателства, установявайки се в нашите общества. Те идват от различни нации с различни етнически, културни, религиозни характеристики, както и различни езици. Ние трябва да направим всичко възможно нашите правителства да приемат и да настанят тези хора, да подготвят и образоват нашите общества, за да ги посрещнем по гостоприемен и хуманен начин.
- Какво е състоянието на кипърската икономика днес? Успя ли Кипър да се справи с икономическата криза или все още не? Какво е нивото на безработицата?
- Икономическото възстановяване на Кипър след кризата от 2013 година набира сила, след като фискалната динамика дори надминава очакванията. В последната си позиция от 12 септември Еврогрупата приветства успешното приключване на седмия преглед на Меморандума за разбирателство. Рейтинговите агенции наскоро подобриха оценката си за Кипър. Това, разбира се, е друг важен момент, който потвърждава възстановеното доверие в нашата страна, както и позитивните перспективи пред икономиката.
Сигурно е да се каже, че икономиката на Кипър вече е вън от рецесията и е близо до излизане от надзора на международните кредитори. Все пак все още има предизвикателства, преди всичко по отношение на нивото на дълговете в частния сектор и необслужваните кредити. Трябва да продължим с реформите, за да стане нашата икономика по-конкурентоспособна.
Що се отнася до безработицата, според статистиката за второто тримесечие на 2015-а нивото на безработицата е 14,7 процента от трудоспособното население - 14,9% при мъжете и 14,4% при жените. Отчита се понижение от предходното тримесечие - 17,7%, и спрямо същия период на 2014 г. - 15,4 процента. 31,7% е безработицата сред младите хора на възраст между 15 и 24 години. Тук също се наблюдава спад спрямо предходното тримесечие, когато е била 37,1 процента, и спрямо същия период на миналата година - 37,2 процента.
- На какво ниво са двустранните отношения между България и Кипър? В кои сфери на сътрудничество има неизползван потенциал?
- На 1 октомври ние чествахме 55-ата годишнина от независимостта на Република Кипър. 55 години след основаването на нашата република ние сме изправени пред продължаваща инвазия и окупация на северната част на острова и последствията от икономическата криза от 2013 година.
Тази година отбелязваме и 55 години на двустранни дипломатически отношения между България и Кипър. Нашите две страни са обединени от връзки на родство и общи ценности и идеали. Партньорството ни се засилва от дългата история на приятелство между нашите народи и общото ни европейско бъдеще. Очакваме с нетърпение задълбочаването и засилването на сътрудничеството в много сфери на взаимен интерес.
Традиционно двустранните отношения между България и Кипър са много добри. Доказателство за това са големият брой на двустранните споразумения, които са подписани между двете страни, и взаимната подкрепа на кандидатури в международни организации. Искам да подчертая, че тези отношения, които бяха допълнително засилени след присъединяването на България към ЕС, са подкрепени от широки политически, икономически, социални, културни и образователни връзки.
За съжаление икономическата криза в нашата страна имаше негативен ефект върху тези отношения, особено в инвестициите. Потокът на кипърските бизнесмени, желаещи да инвестират и развиват бизнес в България, намаля. Броят на кипърските студенти в България, който предишни години беше висок, също намаля.
Но искам да подчертая, че кипърските инвеститори продължават да виждат в България пазар с голям потенциал. В посолството ние получаваме голям брой запитвания от кипърски предприемачи за възможностите и условията за развиване на бизнес тук, особено в сферата на недвижимите имоти, финансовите услуги и туризма.
В същото време много българи проявяват интерес за инвестиции в Кипър. В много добро сътрудничество сме с посолството на България в Никозия и заедно искаме да предоставим цялата необходима информация по отношение на възможностите за инвестиции в Кипър. Кипър оценява България като надежден търговски партньор.
Целта на нашето посолство е да насърчава, подпомага и улеснява политическите, икономическите, търговските и културните отношения между Кипър и България.
В заключение ще кажа, че сме развълнувани от предстоящото посещение в София на кипърския президент Анастасиадис. Все още не е конкретизирана датата, но ние очакваме с нетърпение тази визита.



Първи, по думите му, "дързък" опит за представяне на художественото му бягство и творчество кипърският посланик направи в началото на годината в съвместна благотворителна изложба в София с известния художник Николай Русев