Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Септември 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Последната спирка

Николай Коев

6. Октомври 2015 , брой: 229   851   0



    И преди година писах в нашия вестник за мислите и терзанията на хората в едно от онези набързо скалъпени кафенета на крайна автобусна спирка на като че ли също набързо скалъпен краен столичен квартал. Тези софиянци, някои от които автентични, вече откриха сесията на есенния народен парламент. В него няма звънец, няма кафе с канела, няма я кака Цецка, няма го и онзи преобладаващ административен шик, който, макар и изпипан, трудно прикрива народняшката семплост на повечето от придошлите по волята на суверена лица в храма на законотворчеството. На "обръщалото" на рейса обаче има хора с будна мисъл за тревогите на деня, защото самите те би трябвало да са голямата грижа и тревога на описаните току-що избраници. Но не са, естествено. Защото сред опияняващия дъх на махагона и дискретния отблясък на копринените тапети богопомазаните се извисяват над "дребните" проблеми. Те гледат на нещата от живота магистрално. Реформират конституции, съдебни системи, здравеопазване, образование и пенсионно дело. И макар и очебийно неуспешно се опитват с послушни глашатаи да внушат на хората от последната спирка, че живеят по-добре от вчера, че ги чака законност и ред, че децата и внуците им ще бъдат едва ли не полиглоти, че след като роднините им отговорят на ферман въпроси на оператора и пропилеят най-ценните животоспасяващи минути бързата бавна помощ най-после ще пристигне, но с изпълнени административни предписания за оценка на спешността. Това според Москов изглежда е по-важно от живота.
    С голяма мъка тръгна есенният народен парламент на "обръщалото". Сгушени в якенца не знам коя употреба, обсипани със задължителните емблеми от развития свят, хората умуваха над поредния също магистрален въпрос. Защо за месечната издръжка на едно куче от крайстоличен кучкарник се отделят по 300 лв., а тяхна милост се разписва в картона за пенсията в местния клон на пощата срещу около 200? Защо четириногите имат на място медицинска помощ, включително и ваксинации, а за тях е финансова катастрофа да отделят пари за антибиотици и обичайно съпътстващите възрастта лекарства? Не се ли грижи тази държава, която градиха с толкова любов и всеотдайност, повече за кучетата, отколкото за поданиците си? И преглъщайки блудкавото кафе в малките пластмасови чашки (задължително без канела!), дълбокомислено стигат до логичния и налагащ се отговор. Пък и се възмущават искрено на също блудкавото лицемерие на показаните по телевизията защитници на животните, които роптаят, че клетките на кучетата били преди малко измити заради "проверката", а господата имали заснети кадри с мръсотия в приюта. Изобщо много не им хващат вяра парламентаристите от последната спирка на защитниците на кучетата. Защото набързо оценили очилата на една от дамите, припадаща от умиление за пред камерите заради малко кученце. А и някак подозрително активни са според тях всички тези неправителствени организации, финансирани щедро отвън и с неясно разпределение на по правило безотчетните пари.
    "Кучешки живот водим, но какво ли ни очаква още", заключи вътрешнополитическата част от сутрешното заседание бивш главен счетоводител от ликвидирано по времето на Костов столично предприятие. И премина плавно към международното положение. Оцени го като сложно и трудно за прогнозиране. Получи всеобща подкрепа обаче по фундаменталния въпрос за въздушните атаки срещу "Ислямска държава" и руския принос за разрешаване на кризата, включително и на тази с бежанците. Някак самотен остана гласът на стар седесарски бард, който, размахвайки мазна опашчица от оредяла бала косица, пророни глухо мантрата за цивилизационния избор. На което счетоводителят възропта с възмущение, че изборът е едно и вероятно е правилен, но реалностите налагат и гъвкавост, и съобразяване с националните интереси. Учителка по френски каза, че няма нищо против бежанците, но само да не станат повече от нас. "Нека и американците да приемат част от тях, държавата им е богата, искат да управляват света и се месят навсякъде, нека сега управляват и кризата. Тя, Европа, се оказа много неподготвена и неединна. Но изглежда прекаленият либерализъм сега си го връща тъпкано", акцентира категорично възпитаничката преди неприлично много години на елитната столична френска гимназия, където е събирал знания и елитният политик с елитарни възгледи за елита Радан Кънев.
    Ето така върви приказката на последната спирка на рейса в крайния столичен квартал, или на "обръщалото", както го наричат всички. И докато допиват кафето, около "парламентаристите" се овъртяха няколко от местните бездомни кучета. Учителката и счетоводителят започнаха да ги хранят и милват, без да очакват валутни преводи към своята неправителствена организация. Просто така, от уважение към сътворения живот, пък макар и кучешки. Откриха, изглежда, някаква прилика!?

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"