Всички на терен в Сирия, а ние къде сме?

Лавината от коментари относно руските военновъздушни атаки в Сирия не спира. Най-гласовити са тези от страните, които с години са заети с разрешаването на сирийската криза, но в крайна сметка забъркаха кашата, наречена хаос, дори контролиран, който наруши установен ред, например в Брюксел. Объркването е до степен на невъзможност да се взимат решения, да се защитават приети интереси, но позволи да излязат наяве обвързаности и влияния. Особено в действащата не от вчера информационна война между основните геополитически играчи. С днешна дата те се групираха в различна степен около двамата големи - САЩ и Русия.
Наистина е забавно да се четат и гледат нашите медии, например в тази обстановка, в която лъсна "кой кой е" и "за какво се бори", както се казваше преди години. За разлика от тази ситуация, в Турция например всеки може да се информира за различните становища и позиции, които заемат политическите лидери на различните партии, да прочете анализи на наблюдатели и журналисти, които не съвпадат с официално обявени изявления на управляващите и често дават гласност на случващото се и от другата страна на бариерата. Независимо от цензура, липса на свобода на словото и нарушаване правата на журналисти, опозиция и на малцинствата. Докато Ердоган отново заяви, че ще се свърже с Путин, за да си изясни целта на руските атаки (явно посещението в Москва не е било достатъчно), опозиционната преса информира, че намесата на Русия е накарала Анкара да преразгледа политиката на страната към Сирия и въоръжените сили припряно анализират новото положение.
Представители на опозиционните НРП и партия "Ватан" са на мнение, че руската намеса е "положителна операция", защото ако се води битка с терористичните организации, тя трябва да се води от официална власт. Точно това е направила Русия. Открито се поставя въпросът за промяна на турската политика, и то да се отиде към сътрудничество със Сирия. Още повече, че след руското "присъствие" политиката за "зона на сигурност" е отпаднала. Вторачването в Асад на този етап би трябвало да отпадне, което ще даде възможност за подобряване на отношенията със Сирия, Иран, Ирак, Египет и ще донесе успех в битките срещу терористичните групировки.
Друг е въпросът дали Ердоган и премиерът Давутоглу се съобразяват с мненията на опозиционни представители. Дали и как биха реагирали на становища, че досегашната политика няма резултат, че се говори за преходен период в Сирия и че кой ще е начело ще решава сирийският народ. И то като се запази териториалната цялост на страната. Припомнянето на времената от преди Първата световна война, когато големите са решавали кой да управлява страните от Близкия изток, определяли са границите и сега се берат плодовете на тази политика, определено говори за доста негативизъм относно настоящите действия на Запада.
В същото време турски журналисти не си губят времето да стоят само по турско-сирийската граница и намират начин да посетят Дамаск в дните, когато Русия се намесва по силов начин в Сирия. Оказва се, че пътят Бейрут/Дамаск не бил толкова опасен в настоящия период. И за наша изненада съобщават за промени, които те намират за положителни. След сирийската граница ги посрещнали плакати "Да построим Сирия наново". В Дамаск бил обявен международен търговски и инвестиционен панаир и се обсъждали проекти за около 1 млрд долара. Един вид, не само воюваме с терористите, но и се стремим постепенно да премахваме следите от войната. Дамаск бил осветен, улиците и заведенията пълни с хора, т.е. води се нормален живот. Дори единични изстрели не се чували.
Същите журналисти казват, че са били поне 4 пъти през последните години в Сирия и имат база за сравнение. На всичкото отгоре в Дамаск се провеждала международна младежка конференция под надслов "Step for Siria", в която участвал и турски младежки съюз. Сигурно с прозрачна цел конференцията се провеждала от името на християнската общност в Сирия и в нея участвали младежи от 34 страни: Франция, Италия, Англия, Хърватия, Германия, Йемен, Сомалия, Тунис, Палестина, Северна Корея, Иран, Турция и други. Сред участниците имало и хуси, и представители на "Хизбула", на БААС, но всички били обединени от една точка - противодействие на "западното радикално реакционерство". Каквото и да значи това и колкото и да ги обявяват за левичари или да ги причисляват към терористични организации.
Винаги има и друга страна в събитията. Тъжното е, че ние дори не подозираме за нея в Сирия, защото подобна информация до нас не стига. Освен ако човек не е изкушен и се информира от чужди медии. В случая турски. Кой крив, кой прав на този етап няма нужда от отговор. И Първата световна не е дала отговор, ама май наистина й берем плодовете.
Да се взима страна не е целесъобразно. Но да се дава и едностранчива информация не е европейско. Всеки дърпа чергата към себе си. Особено големите, които днес всички са на терен в Сирия. Въпросът е къде е нашата черга и накъде я дърпаме.