Видяла жабата, че подковават вола...

В последните седмици май твърде рядко някой се сеща, че освен избори за местна власт на 25 октомври предстои и референдум за това дали у нас да се въведе електронно гласуване за следващите вотове. Самият въпрос за това допитване засяга не същностен, а по-скоро технически проблем, та е нормално малцина да се интересуват от него. В крайна сметка обаче този въпрос остана единствен, след като парламентът "отсвири" другите два от първоначално предложените. Обаче. Като се сещаме все пак за референдума, струва си да попитаме г-н президента Росен Плевнелиев от какъв зор натресе на целокупното население нещо, за което няма как да употреби любимата на властта мантра: "В Европа е така". И като натрапи такъв въпрос, той не знае ли, че миналата година, когато нашумя темата за народно допитване за електронно и задължително гласуване, в Народното събрание бе поръчано специално законодателно проучване за това каква е практиката в ЕС в това отношение. То бе възложено на завършващи образованието си студенти прависти, стажанти в 42-то НС, по програмата "Студенти на практика в парламента" и ръководител му бе проф. Васил Мръчков.
 Понеже г-н Плевнелиев явно и много други основни неща не знае, добре е да му напомним какво показа това проучване, чиито резултати и в момента може да бъдат видени в сайта на Народното събрание. Вижте основните изводи от проучването - едно към едно, които Велиана ХРИСТОВА извади от сайта на парламента.
 
 * * *
"Извършеното проучване на задължителното и електронно гласуване обхваща 24 от 27-те държави членки на Европейския съюз, без България. Тези държави са: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватска Чехия и Швеция. Извън от проучването са: Латвия, Литва и Малта.
Проучването е извършено предимно от националното законодателство на съответната държава - конституциите и специалните избирателни закони. А в някои държави (например Германия) има по няколко закони, в които са уредени въпросите на изборното законодателство. Ползвана е и специална литература, публикации в правния печат, както и информация, достъпна в интернет.
Данните, които са събрани и се посочват в проучването за отделните държави, обхващат по възможност няколко от последните проведени различни видове избори (национални - президентски, парламентарни, местни и европейски - избори за членове на Европейския парламент). Това прави информационната база, използвана в проучването, актуална, т.е. възможно осъвременена към момента на приключване на проучването - края на м.май 2014 г.

І. Задължително е гласуването в 4 държави

Задължителното гласуване е възприето и се прилага в малко на брой държави. Тези държави са: Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург. В Италия, според Конституцията й от 1948 г., гласуването е както право, така и задължение на гражданите. Задължителното гласуване е било въведено в Холандия през 1917 г. и се е прилагало до 1967 г., когато е отменено и оттогава насам то не съществува в Холандия.
В преобладаващия брой от държави гласуването в отделните видове избори е уредено като основно субективно публично право на гражданите, което се упражнява доброволно в резултат на гражданското и политическо възпитание на гражданите, което ги мотивира да участват масово в изборите, като израз на политическата им воля да участват в управлението на държавата, чиито граждани са. Най-често неговата уредба се съдържа в националните конституции на съответната държава, след което редът за произвеждане на изборите, възприетата избирателна система (пропорционална, мажоритарна или смесена), организацията на изборите и провеждането на гласуването са предмет на избирателните закони на съответната страна.
Задължителното гласуване не е възприето и е категорично отхвърлено в следните от държавите членки: Австрия, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватска, Чехия.

ІІ. Електронно гласуване - в три държави

Картината на електронното гласуване в държавите членки на ЕС е пъстра. Тя позволява по този въпрос държавите членки на Общността да се разделят на три групи:
- В редица държави електронното гласуване се прилага като утвърдена допълнителна и алтернативна възможност за гласуване в изборите. Най пълно и последователно то се прилага в Белгия и Естония. Частично - за гражданите, които се намират по време на изборите в чужбина, то се прилага във Франция. Пилотно се прилага и във Финландия. Било е прилагано и в Ирландия, но от 2009 г. е отменено.
- В следваща група от държави електронното гласуване не е въведено, но в тях се водят оживени спорове в печата със съображения "за" и "против" въвеждането му като допълнителна алтернативна форма на гласуване. Тези държави са: Австрия, Гърция, Испания, Италия, Полша, Португалия, Словения, Финландия, Холандия, Чехия.
- В трета група от държави - поне засега не се водят спорове и е налице сравнително спокойно и общо становище против въвеждането на електронното гласуване и запазването на гласуването с бюлетини. Такива държави са: Великобритания, Германия, Люксембург, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Хърватска и Швеция. Съображенията за това са както  невъзможността при това гласуване да бъде напълно гарантирана тайната на вота, така и финансови съображения, свързани с допълнителни разходи за неговото въвеждане.
При това разнообразие от различия в отношението към електронното гласуване е трудно да се открои някаква преобладаваща тенденция".