Ще пазят ли турски самолети българското небе?

"Не бе небето ти небе, / небе не бе небето. / Небето ти небе не бе. / О, не, небе не бе то!" Когато някога се забавлявахме с тази игрословица на поета Веселин Ханчев, едва ли сме предполагали, че ще дойде време тя отново да е актуална. Не заради самото ни небе, а заради отбраната му. По отношение на военната авиация живеехме със самочувствието, че "и ний сме дали нещо на света". И то беше и все още е реално. Може да се спори дали на 16 октомври 1912 г. ние сме осъществили първата в историята въздушна бомбардировка с ръчни гранати, или това са сторили година по-рано италианците в Либия. Според някои авиаторите от Ботуша първи са употребили самолета за разузнаване, докато ние сме го използвали като същинско бойно оръжие, бомбардирайки Караагач, гарата на Одрин. Със сигурност обаче на нас принадлежи първата групова атака, когато четири наши самолета бомбардират одринската крепост. Наша е и първата атака от въздуха на военен кораб, както и първото въздушно нападение на противникова столица - Цариград.
По-късно, по време на Ханчевото куплетче, основанията за самочувствие растяха. Промените преди четвърт век завариха страната с 225 бойни самолета. Военната авиация успешно пазеше границите ни, а военнопромишленият ни комплекс не само осигуряваше работа на хиляди специалисти, но и продукцията му бе търсена в света. Небето се оказа ниско за потенциала ни и България се качи в Космоса. Станахме шестата държава със свой космонавт и сред много малкото - с двама.
После не само Космосът, но и небето станаха недостижими - сринахме се на земята. Един от първите премиери на прехода демонстративно стъпи на окупираните от Израел Голански възвишения и ни скара с целия арабски свят. Загубихме тези пазари, включително и оръжейните, а в освободените от нас ниши влязоха американски фирми. Въпросният министър-председател даде старт на процеси, лишили страната от милиардни бюджетни приходи. Нарязвахме ракети и самолети, подарявахме танкове, съкращавахме армията, закривахме военни заводи... Това се случваше при не едно и две правителства, но първопроходецът е ясен. Неслучайно бе назначен за конституционен съдия - зер, заслугите му са особено големи.
С влизането в НАТО пък съвсем се отпуснахме. Щом има кой да ни гарантира сигурността, защо толкова да се напъваме? Срутените стени и тревата по покривите на отдавна безлюдните казарми в различните гарнизони вече дори не ни правят впечатление. Продължаваме да намаляваме военните бюджети, сякаш в света се е възцарил хилядолетен мир. Не се и замисляме, че примерно, ако немногобройната въоръжена групировка, предизвикала през м. май кървавите сблъсъци в пограничния македонски град Куманово, реши да тръгне към България, чак до София едва ли има кой да я спре.
Бежанската криза поне мъничко ни отрезви. Колкото с почуда да си дадем сметка, че когато пращаме армейско подразделение на някой граничен пункт, обикновено виждаме да се мяркат едва десетина униформени. И колкото да се сетим отново да строим огради по границите, вместо да не ги бяхме съборили след промените. Последният "хит" е с излезлите от строя военни самолети, които претоплиха четиристишието на Ханчев. Но не, че не е небето ни небе, а че не е отбраната ни отбрана. И как да е, след като изтребителите ни почти до един са за ремонт, но ние искаме това да стане не в Русия, където са произведени, а в Полша, която пък няма лиценз да ремонтира тези самолети за трети страни. И започва една игра на думи, която няма как да е забавна, защото е безкрайно опасна, за разлика от игрословицата за небето. Ту има договор с поляците, ту няма. Руснаците ту били предложили подкуп на военния министър, за да вземат поръчката, ту не били. Командирът на ВВС ту напуска поста си, ту се връща.
Като капак се готви отваряне на законодателството ни, което да позволи чужди самолети да поемат охраната на границата ни. Натовски, примерно турски. И най-вероятно - турски, защото съседите ни имат втората по численост армия в пакта. И защото, по думите на премиера ни, ни пазят по суша от бежанците, та сигурно така ще ни пазят и по въздуха от всички, които ни мислят лошото.
Ето как отново ще влезем в историята на военната авиация, но вече по възможно най-скандалния начин. Преди 103 години ние бомбардирахме техните позиции, а сега те ще бранят нашите. Това обаче не плаши част от патриотите. Не приемат настояванията на опозицията за оставка на военния министър, защото ги окачествяват като предизборна пропаганда. Но пък искат оставки заради емисиите на турски, макар че националното радио ги излъчва още от 1948 г. Значи турски самолети с турско въоръжение над българските граници може, но български новини с българско съдържание на турски - не може. И това не е игра на думи по ханчевски тертип. А игра на политика, която съвсем не е безобидна.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info