Сложни времена

Докато броят на загиналите в кървавия атентат в Анкара расте, гостуващият на 13 октомври в турската столица финландски президент Саули Нинието, шегувайки се, даде може би най-точното определение на ситуацията в Турция тези дни. "Опасявам се, че няма да успея да намеря правилния път в двореца в Анкара и се надявам да не се загубя. Може би ще взема компас със себе си".
Да, наистина трябва компас, за да се ориентира човек в сложната политическа картина в страната след толкова погребения, стачки, протести, атентати и в навечерието на комплицирани извънредни парламентарни избори. Е, допълнението, че "ние нямаме такива палати, винаги сме били бедни", е само проява на скромност, която по тези географски ширини трудно пробива път.
В същото време пред "Република" Нобеловият лауреат Орхан Памук казва, че се страхува от гражданска война. Картината, която той рисува, е с тъмни краски и не вещае разведряване. Прославеният турски писател и интелектуалец смята, че след като Ердоган не е успял да убеди кюрдите "да дадат гласа си за президентска република", намерил решение като обяви извънредни избори на 1 ноември. Но нито правителството, нито армията като цяло са доволни от развитието на събитията и решението е да се започне отново борба с ПКК.
Тези дни Истанбул напомня на 70-те години от миналия век, когато политическите сблъсъци между леви и десни протичаха с насилие и това все още се помни от по-зрелите турски граждани, които не желаят връщането на такива времена. Според Орхан Памук цялата страна е разбрала сметките на Ердоган, който в началото не е демонстрирал желание за коалиция с "Ислямска държава", след това е направил това, което са поискали от САЩ и коалицията, но всъщност е нападнал кюрдите в Сирия и Ирак.
"Страхувам се за Турция, тъй като знам, че Ердоган на всяка цена ще иска да остане да ръководи еднолично и да не споделя властта", казва в това интервю нобелистът.
Притесненията на Орхан Памук се споделят и от опозиционните медии в страната. Социологическите агенции все по-уверено твърдят, че никоя партия след изборите на 1 ноември няма да може да състави самостоятелно правителство и сигурно затова една след друга и управляващата в момента ПСР, и опозиционните НРП и ПНД дават сигнали за коалиция. Някои министри от правителството като Фикри Ъшък, на промишлеността, открито говорят за коалиция ПСР/НРП. Самата опозиционна НРП с лидер Калъчдароолу в предизборното си обръщение говори за силна коалиция между ПСР и НРП. От своя страна лидерът на ПНД Бахчели е изоставил политиката си от 7 юни и също споменава за коалиция, но без прокюрдската ДПН с лидер Демирташ. Без значение, че отказа пряка среща с премиера Давутоглу.
Задкулисието в Анкара, особено след зловещия атентат отпреди седмица, упорито говори за разногласия между Ердоган и Давутоглу. Не само по отношение на ситуацията в Сирия след руските военновъздушни удари, но и относно ситуацията вътре в страната. ПСР се готви за изборите на 1 ноември, но в същото време вътрешнопартийните битки се засилват, казват опозиционните медии. Привържениците на Ердоган твърдели, че премиерът Давутоглу си е изградил самостоятелен екип и действал независимо. Установил контакт с международни организации и страни, които биха засилили позициите му. Споменава се често за неотдавнашното му посещение в САЩ, но не се крият и думи на Хилъри Клинтън, че "човекът, на който не може най-напред да се опре, е Давутоглу".
Опасявайки се, че Ердоган "ще му сложи кюляф", Давутоглу не е действал самостоятелно, но времената са променени. Според редица наблюдатели даже е възможно след 1 ноември да се стигне до смяна на премиера, т.е. на мястото на Давутоглу да бъде поставен Бинали Йълдъръм, а шефът на МИТ (специалните служби) Фидан и вътрешният министър да бъдат отстранени.
Дали са спекулации или нарочни слухове, предстои да се види. Но е факт, че по отношение на Русия и пряката й намеса в Сирия между двамата големи в Турция има различия. Различията са и по отношение на политиката, и по отношение на реакцията, и по отношение на стъпките, които трябва да се предприемат в новата обстановка. Според Давутоглу във връзките с Русия трябва да се действа внимателно, докато Ердоган е разпоредил на външно министерство "първо да се предприемат мерки, които да предотвратят възможността Русия да удари подпомаганите от нас хора".
Изказванията на Ердоган относно предприетите действия от страна на Русия в Сирия не са били предоставени предварително на правителството. Президентът е настоявал за протестна нота и да се покаже твърда реакция по повод руската военновъздушна атака, както и за настояване такава точка да се включи в дневния ред на НАТО. МВнР е имало предложение въпросът да се решава на двустранни преговори.
Няма как Русия и нейната политика в Близкия изток от последните седмици да не е основна тема в турския печат. Независимо от кървавия атентат, който според някои има връзка и със събития при съседите, а според други е вътрешно предизвикано зловещо събитие - с цел консолидиране на подкрепящите управлението турски граждани и получаването на по-добри изборни резултати. Но някои анализатори не се страхуват да заявят, че постигнатото от Русия в Сирия е "умна победа за нея". И още, че "Русия разсече гордиевия възел, който за 4 години САЩ не успяха". Вярно е, казват, че е било постигнато "със сабя", но и дипломатическият успех е впечатляващ. САЩ след рехавите си постижения в Сирия са решили да предадат нещата в ръцете на Израел, Саудитска Арабия, Турция, Йордания и Катар.
Саудитите като една организация за хаджилък са създали терористичните групировки в Сирия, а техният най-близък съюзник е била Турция. Заедно са поддържали и "Ал Кайда", и "Ал Нусра", и ИД, и свободната сирийска армия, и т.н. Според тези наблюдатели Турция е действала против собствените си интереси. Така е запалила огъня при съседите, с които има 911 км граница, подпомагала е подпалвачите и накрая е приела у дома си милиони хора без дом. Изводът е, че Путин е действал стратегически - "хем не е дал Сирия за храна на птиците, хем е запазил Турция в известен смисъл".
Влизането на Русия в Сирия се смята за тласък на Турция към съюзи като Западно-азиатски и в по-широк мащаб евразийски. Насоката е, че по този начин се опровергават тезите на някои за начало на Трета световна война. Такава война може да се получи, ако Израел нападне Иран. А Путин просто води стратегическа война, но и играе "майсторски на дипломатическия фронт". В подкрепа на подобни тези се посочва анализ в британския в. "Гардиън" на Саймън Дженкинс, който казва, че "Путин е прав и всеки знае, че е прав. Решението за Сирия не е безкрайната война, а в подкрепа на Ливан, Иран и с ръката на Асад".
Това, което "Дженкинс го вижда от Великобритания, не го вижда нашето правителство на 911-км граница", казват медии в Турция. Даже и НАТО да дойде да се занимава, няма да се получи. Те са извън играта. Извън играта са и САЩ, защото сами го признаха.
Друг е въпросът дали във Вашингтон не са решили да "набутат" Москва в Сирия, както беше навремето в Афганистан и да предизвикат в Русия нови тегоби и сътресения, които да я поставят в неизгодни позиции. Сложни времена, никому вяра.
Засега бойци от "Ислямска държава" бягат извън Сирия и Ирак, но дали това е краят на халифата им, никак, ама никак не е ясно. Не е лесна ориентировката в такава ситуация.
Дали ние се справяме, защото сме близо и на път? Знае ли човек, нещо все объркваме попътния вятър напоследък. Дано няма последици, казваме, и гледаме към небето.



Тези дни Истанбул напомня на 70-те години от миналия век, когато политическите сблъсъци между леви и десни протичаха с насилие


Турция може да се срине. Президентът Реджеп Тайип Ердоган е виновен за несигурния климат, брутално илюстриран от смъртоносните атентати в събота в Анкара твърди носителят на Нобеловата награда за литература през 2006 г. Орхан Памук


Турски медии твърдят за разногласия между Ердоган и премиера Давутоглу. Не само по отношение на ситуацията в Сирия след руските военновъздушни удари, но и относно ситуацията вътре в страната
БГНЕС