Миротворецът

"НИЕ, НАРОДИТЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ, РЕШЕНИ
да избавим идните поколения от бедствията на войната, която два пъти в нашия живот донесе неизразими нещастия на човечеството, и
да потвърдим отново нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените, както и в равенството на големите и малките народи, и
да създадем условия, при които може да се поддържа справедливостта и зачитат задълженията, произтичащи от договорите и от другите източници на международното право, и
да насърчаваме социалния прогрес и подобряваме условията на живот при по-голяма свобода, и за тези цели
да проявяваме търпимост и да живеем задружно в мир един с друг, като добри съседи, и
да обединим силите си за поддържане на международния мир и сигурност, и
да осигурим посредством приемане на принципи и установяване на методи, гарантиращи, че въоръжена сила не ще се използва освен в общ интерес, и
да използваме международните институции за развиване на икономическия и социален прогрес на всички народи,
РЕШИХМЕ ДА ОБЕДИНИМ УСИЛИЯТА СИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ТЕЗИ ЦЕЛИ".

Това е преамбюлът на Хартата на Организацията на обединените нации, която на 24 октомври ще чества своята 70-годишнина. Тя се появява след Втората световна война - един от най-големите военни конфликти в историята на човечеството, и цели да избегне бъдещи сблъсъци чрез разрешаването им по мирен път. Заедно с това учредителите й поставят целта световната организация да развива приятелски отношения между държавите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите и да осъществява сътрудничество при разрешаване на международните икономически, социални, културни и хуманитарни проблеми. Идеята е организацията да служи като център за съгласуване на действията на държавите за постигането на тези общи цели.
Днес ООН е най-голямата международна междуправителствена организация, в която членуват 193 държави членки. България бе приета за пълноправен член на световната организация на 14 декември 1955 година.
От създаването си ООН често е била призовавана да предотвратява прерастването на споровете във война, да убеждава противопоставящите се страни да използват масата за преговори, а не въоръжена сила, да помага за възстановяването на мира при избухването на конфликт. Десетилетия наред ООН е помагала за прекратяването на многобройни конфликти, често чрез действията на Съвета за сигурност - основния орган, който се занимава с въпросите на международния мир и сигурност. Организацията на обединените нации е изиграла важна роля за намаляването на мащабите на конфликти в редица региони по света, като посредник в мирните преговори и със съдействие за осъществяването на мирни споразумения.
Въпреки всички усилия обаче 70 години след създаването на ООН тази свята дума "мир" все още е илюзия. Днес светът е свидетел на нови кървави конфликти, на все по-агресивни терористични заплахи, пред които световната организация изглежда безсилна. Човечеството все още очаква от ООН по-голяма яснота как ще се развиват събитията в света, как лидерите на големите държави възнамеряват да се борят с "Ислямска държава" и ще се сложи ли край на заплахата от нова световна война. Засега ясен отговор няма.
Политиците и наблюдателите обвиняват за тази ситуация изоставането на ООН от новите реалности в света. На променящия се свят е необходим по-съвършен и по-справедлив международен ред. За да се реагира адекватно на новите промени в международното положение през ХХI век, е необходима реформа на ООН, убедени са всички. Повечето държави говорят за реформиране на Съвета за сигурност, който трябва да отразява реалното разпределяне на властта в света през новия век.
Според Устава на ООН Съветът за сигурност носи главната отговорност за поддържането на световния мир и сигурност. Той се състои от пет постоянни членки (Русия, САЩ, Китай, Франция и Великобритания), които имат право на вето върху всяко решение. Освен тях в Съвета влизат 10 непостоянни членки от другите страни, които се избират от Общото събрание на ООН за 2 г. - 5 от Африка и Азия, 1 от Източна Европа, 2 от Латинска Америка и 2 от Западна Европа.
Всъщност решение за необходимостта от трансформиране на Съвета за сигурност бе взето още преди повече от десет години (1993-а), но на практика за това време не бе постигнат никакъв прогрес. Целта беше определена като необходимост от справедлива географска представеност на всички региони, но не беше определено за сметка на кои категории Съветът трябва да се разшири - на постоянните членки, на непостоянните или за сметка и на едните, и на другите.
Два лагера не могат да се договорят за реформата на Съвета. Има страни, които искат да станат постоянни членки на Съвета за сигурност, и има страни, които са категорично против това. Някои претенденти за постоянното членство, сред които е Германия, твърдят, че нямат нужда от правото на вето. Страните от Африка от своя страна претендират, че трябва да имат две страни постоянни членки с право на вето.
Трети пък предлагат в Съвета за сигурност да бъде създаден нов "полупостоянен" вид членство. Полупостоянните членки да се избират за срок от 8 г. с възможност за преизбиране.
 Русия на свой ред призовава да не се прибързва с реформата на тази организация. Според Москва разширяването на Съвета за сигурност на ООН няма да го направи по-ефикасен. Съществуват и сериозни опасения, че в плановете на САЩ е разширяването му за сметка на страни, които ще се превърнат в американски марионетки. Още повече, че нито един от предложените досега модели не може да събере 129 гласа на Общото събрание, необходими за одобрението му. Надеждата е на юбилейната сесия на Общото събрание страните все пак да постигнат консенсус за реформа на Съвета за сигурност.
Междувременно в световната организация настъпва още един важен момент. През декември следващата година изтича мандатът на сегашния генерален секретар Бан Ки-мун и ще бъде решено кой ще е новият световен лидер. От създаването на ООН този важен пост е бил заеман от осем мъже - от Норвегия, Швеция, Мианма, Австрия, Перу, Египет, Гана и Южна Корея.
Според Устава на ООН генералният секретар се назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност. Окончателният избор трябва да получи одобрителните гласове на девет от 15-те членове на Съвета за сигурност, без да има възражения от който и да е от притежаващите право на вето постоянни членове. След това окончателният кандидат ще бъде представен на Общото събрание за утвърждаване.
Неофициално се спазват още два принципа. Единият е, че не се избира генерален секретар от държава, която е постоянен член на Съвета за сигурност. Другият е принципът за географската ротация, според който генералният секретар трябва да идва от определен регион на света в зависимост от това откъде са били предшествениците му. За последен път европеец - Курт Валдхайм, е бил начело на ООН през 1981 година. Съгласно принципа на ООН за ротация между петте регионални групи се предполага постът сега да се поеме от кандидат от Източна Европа, която е единствената група без свой представител начело на световната организация до момента. Все повече се налага и идеята, че е време жена да оглави организацията.
В тази връзка много френски, британски и американски медии все по-често споменават името на българката Ирина Бокова. Българският дипломат, която в момента е шеф на ЮНЕСКО, била еднакво удобна и за американците, и за руснаците. Ще има също подкрепата и на Париж, защото говори френски и е застъпник на франкофонията, писа френският в. "Фигаро". А ето какво пише "Дипломатически куриер", цитиран от "Форбс", за силните й страни: Тя успя да реформира ЮНЕСКО след драстични бюджетни съкращения. Тя е много активна в насърчаването на образованието на момичетата, междурелигиозния диалог, борбата срещу антисемитизма, културното прочистване и финансирането на тероризма. Нейният консенсусен стил на лидерство и остър политически усет й помогнаха за преизбирането й за генерален директор на ЮНЕСКО през 2013 година. Важно е да се отбележи, че Бокова се радва на добри отношения със САЩ, Франция, Китай и Русия, а също така и със страните от Групата на 77-те.
Надпреварата за нов генерален секретар на ООН тепърва започва и до самия избор остава цяла година. Ясно е обаче, че който и да наследи Бан Ки-мун, ще се сблъска с един радикализиран свят (Ирак, Сирия, Афганистан, Израел-Палестина, Украйна-Русия, Судан-Южен Судан), в който постигането на консенсус - ключовият принцип в дейността на ООН - ще бъде трудно.
В съвременния свят се наблюдава неспокойна ситуация, небалансирано развитие и много глобални предизвикателства. Надеждата е ООН и занапред да играе водеща роля при осигуряването на международния мир и съдействие за глобалното развитие. Въпреки известните съмнения за ефективността й, именно ООН остава трибуната за директни преговори и излагане на виждания пред света и основен бранител на международната сигурност и мир.


ООН е създадена на 24 октомври 1945 година от нейните постоянни страни членки Китай, СССР, САЩ, Франция и Великобритания. Идеята за създаването на ООН е да се пази световният мир


През юни м.г. правителството на Пламен Орешарски издигна кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН с мандат от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2021 г.
Бокова беше външен министър в кабинета на Жан Виденов, посланик във Франция и Монако, както и постоянен представител на България в ЮНЕСКО. На поста генерален секретар на ООН се избират личности с безспорен авторитет и солиден дипломатически опит. Големият международен авторитет, с който се ползва г-жа Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО, дава на България всички основания да представи нейната кандидатура за генерален секретар на ООН, аргументира се кабинетът


Първата миротворческа операция на ООН е през 1956 г. в Египет. В момента "сините каски" участват в операции по поддържането на мира в 14 региона в света


В началото на XXI век обстановката в света продължава да бъде сложна, многообразна, динамична и непредсказуема


Вече 12 години буксува реформата на Съвета за сигурност