Най-бедните ще платят цената на данък "вредни храни"

Още преди официалното оповестяване на т.нар. данък вредни храни, рожба на здравния министър Петър Москов, се надигна вълна от противници на законопроекта. Преди дни стана ясно, че поскъпването на храните, които попадат под неговите удари, ще бъде между 3 и 78%. За това има ли смисъл такъв закон и до какво ще доведат подобни рестрикции разговаряме с председателя на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

"Сивата икономика се настани в обществените поръчки, свързани с изхранването на децата"

- Госпожо Кукушева, какъв ще бъде ефектът върху производителите и потребителите, ако  законът на Петър Москов влезе в сила?
- Живеем във време, в което глобалната модерна търговия търси всевъзможни стимули за увеличаване на потреблението. Европа ползва всевъзможни промоционални програми, за да лансира производството на своите храни. Ние сме част от Европа, но само у нас се забелязва един парадокс - най-меко казано, опит да се обидят производителите на храни и да се нанесе удар върху собствената икономика. Няма спор по въпроса, че данъците у нас се плащат от легалния бизнес. В момента вървят национални кампании, съфинансирани от ЕС, по две теми - "Не на контрабандата" и "Стоп на сивата икономика". А у нас, вместо да се търсят разумните мерки за поощряване и изсветляване на бизнеса, презентирането на такива законодателни идеи прави точно обратното. Отваря се врата в полето, позволява се под всякаква форма съществуването на все повече възможности за паралелен внос, т.е. за контрабанда, за развитие на сивия бизнес, за затваряне на работни места. И успоредно с това, но не на последно място, създава се обстановка за покачване на цените за бедния български потребител. Да не говорим за дискриминационния подход на един такъв проектозакон, който всъщност обижда най-бедните социални слоеве на населението. Имам предвид заетите хора. Тези, които се трудят, но са т.нар. работещи бедни, които не могат да си позволят нищо по-добро като ниво на храните, защото нямат тази възможност. Пътят към ада е постлан с добри намерения - в името на здравето на нашите деца.
- Министър Москов обаче заяви, че всички, които са против неговия закон, защитават лобистки интереси. Излиза, че противниците на закона са против здравето на децата. Вие против здравословната храна ли сте?
- Стана ясно, че хлябът и хлебните изделия не са обект на този законопроект. Хлябът е храната, в името на която са се водили световни войни. Хлябът е изписан на знамето на Българското опълчение. За българина хлябът е символ и нещо повече от насъщна храна, той е в основната молитва на християните. Неслучайно това е най-балансираната храна за човешкия организъм. Слава Богу, на него не се посяга засега. Стои обаче въпросът - какво се опитваме да направим? Да вземем пари от най-бедните, които ще платят цената на този данък, да ги раздадем за чиновнически заплати и да създадем всевъзможни схеми за корупция?
И в момента българските преработватели, производителите на храни в България, помагат всячески на училищата в населените места, където се развива техният бизнес. Ние сме основни спомоществователи в училищата. Нашите идеи и стремеж за превенция не са от вчера. На 12 ноември ще поставим началото на национална кампания под мотото: "Храната - път към здравето". И каним представителите на МЗ, на МЗХ, което впрочем в момента мълчи по въпроса, на МОН, обществените съвети към училищата, лекарски колективи и родители. Идеята ни е да набележим стъпките, които да изпълним за една година. За да можем след това да отчетем какво сме направили и какво са разбрали нашите деца. За да могат да направят потребителите информиран избор, така, както е гарантиран в европейското право, те трябва да имат познания.
- Защо не се коментира темата, че по закон и по всички регламенти, които легалните производители са длъжни да спазват, храните са безопасни?
- Ако бяха попитали бизнеса и Българската агенция по безопасност на храните, щяха да разберат, че във всяка технологична документация на съвременното производство стойностите, които са заложени, са дори под праговете в законопроекта на Москов. Прави се опит за внушение, че българският бизнес произвежда храни, които са рискови за човешкото здраве, и за неговото анатемосване. А също и за рязане на клона, върху който се крепи здравеопазването. А то се крепи върху нашите здравни осигуровки и върху общия държавен бюджет.
Ние твърдим, че сивата икономика се настани в обществените поръчки, свързани с изхранването на децата - в детските градини, в училищните столове, в социалните и здравни заведения, т.е. в най-рисковите групи. Това е така, защото в методиката за оценяване на офертите не е вкарано рационалното изискване да има експерти от здравното министерство и Агенцията по безопасност на храните. Няма също категорично изискване доставчикът или поддоставчикът да са регистрирани по Закона за храните. Храната, която консумират нашите деца, или която им се предоставя, а те в много случаи изхвърлят в коша, и която се субсидира от нас, данъкоплатците, в голям процент е произведена от сивата икономика.
- Какъв е този дял според вас?
- Не вярвам да е по-малък от 50%. Този пропуск е лесно отстраним, защото не е свързан със законодателство. Той е свързан с една нормативна поправка на методика и е просто да бъде отстранен.
- Бяха ли привлечени експерти от бранша при изготвянето на закона?
- Този проектозакон не е изработен по стандарта за създаването на работна група, което се прави със заповед на министър или зам.-министър и се вписва в деловодната система на съответното министерство. Този проектозакон е създаден в нечий кабинет.
- Стана ли ви ясно как ще се осъществява контролът и как ще стане администрирането?
- От проекта става ясно, че регионалните здравни инспекции отново ще са ангажирани с храните. Става ясно, че 60% от събраната сума на първия ден от нейното събиране трябва да бъдат преведени по сметка на здравното министерство. Записано е, че ще се създават едни инициативни комитети, в каквито българинът изобщо не вярва. В тях ще влизат учители, родители и специалисти, но какви и как - не е ясно. Тази неяснота буди най-малкото недоверие.
- Необходима ли е дискусия по тази тема и смятате ли, че този законопроект трябва да бъда оттеглен?
- Смятам, че и в най-тревожната идея има позитивизъм, ако предизвика публични дебати, каквито предизвика сега тази, меко казано, ексцентрична идея на здравното министерство. Трябва да можем да сложим на масата темата за превенцията, тя днес не струва пари, но утре ще бъде диамант върху шията на нашите деца.
- Казахте, че приемането на закона ще доведе до увеличаване и на цените, и на сивия сектор. Ще станем ли свидетели и на фалити на легалните фирми?
- Покачването на цените по този начин задължително води до свиване на потреблението. И пред бизнеса ще стои въпросът - дали да мине в сивия сектор или да затвори част от и без това ограничените работни места. А и в момента най-добрият износ у нас е на преработените земеделски суровини. Опитът да се анатемосат тези храни под мотото, че застрашават човешкото здраве, всъщност е опит да се удари местната икономика. Европа се чуди как да промотира своето производство, а ние правим точно обратното. Засилването на контрола е нещо, което ние адмирираме, но с ясни критерии. Увеличаването на чиновниците не означава повече и по-добър контрол.
- Въвеждането на този данък може ли да бъде квалифицирано като намеса от страна на държавата в определянето на цените?
- Пазарът е този, който определя търсенето и предлагането. Всеки опит за регулация на държавата води до покачване на цените и до изкривяване на пазара. Такъв тип данък, наречен "маслен данък", имаше в Дания и тя плати много скъпо за въвеждането му. А резултатът за бюджета беше нулев. България и без това е известна с търсенето на първенството по наложени санкции от ЕК, затова не е необходимо да провокираме още една, защото тя се плаща от държавния бюджет.
- Има ли реална опасност от европейска санкция при въвеждането на данъка "вредни храни"?
- Да не поставяме каруцата пред коня. Смятаме, че до приемането на такъв закон няма да се стигне.
- У нас има традиционни продукти, като баклавата например. Ако бъде одобрен този данък, ще се промени ли рецептата й?
- Европейското законодателство е трудно и с доста високи критерии за регистриране на традиционните храни. Но то дава възможност на всяка общност и на всяка държава да има свой списък от традиционни храни с местно значение. Но вместо да се изработи стратегия и да подготвим списък с традиционни храни, ние се опитваме да анатемосаме тези храни. Баклавата е един десерт, който по своята сладост ще попадне под ударите на тази законодателна идея. В същото време това е десерт, който е символ на два от най-големите религиозни празници у нас на двете най-големи етнически общности. Той е част и от еврейската кухня, и от арменската. Вместо да популяризираме баклавата и да се гордеем с нашето историческо кулинарно наследство, писането на такива норми в нечий кабинет, на група хора, които са далеч от истината и живота, води до парадокси. Ами баничката? Тя е символ у нас на домашния уют. Когато се представяше идеята, разбрахме, че тези продукти трябва да се поставят на червени рафтове в магазините. Питам: къде отидоха рафтовете с т.нар. имитационни продукти? В магазините вече няма такива рафтове, няма ги отличителните белези на имитационните продукти. Големият въпрос е кой обезличи контрола.