Е ли е ЕС дядо Коледа за Турция?

Не само руските военновъздушни удари в Сирия и внезапното посещение на президента Асад в Москва са основни теми в световните медии. Бежанският поток към Западна Европа с неговите колосални национални и съюзни проблеми не отстъпва място в дневния ред на Брюксел. Но и случващото се в Турция не остава без сериозно внимание от страна на наблюдатели и коментатори. Особено на фона на предстоящите там парламентарни избори на 1 ноември.
Всичко казано от турските лидери или от техните официални гости, минава през призмата на "подкрепа за управляващите", ако има недоизказаност в словата им. За посещението на канцлера Меркел в страната на Ердоган имаше толкова противоречиви анализи, че всеки би си помислил, че политическата кариера на "мамчето" е отбелязала началото на края си. В такава сложна геополитическа обстановка и тотално объркване в Европа, никак не е ясно за какво всъщност отиде и какво постигна "желязната" Меркел в Турция в навечерието на изборите. Тези периоди обикновено се прескачат от големите в политиката. Нещо сериозно трябва да пари под краката й, за да пътува за срещи с Ердоган и Давутоглу на техен терен. Или както казва "Файненшъл таймс",

 "лидерите на ЕС ще удавят с политически подаръци Турция"                               

И ще оставят настрана "авторитарните мераци" на Ердоган срещу помощ за решаване на бежанския въпрос. Анкара казала, че няма да бърза с решение, независимо от разтегливите обещания по въпроса за визите, участия на високо ниво в заседанията на ЕС  и съживяване членството на Турция в ЕС. Давутоглу дори си позволява да съобщи, че"Турция няма да се превръща в концлагер срещу финансови инжекции" и дава тон на пазарлъците на Анкара. Само допреди 2 месеца европейските лидери наистина не искаха да се докосват до Ердоган заради авторитарните му наклонности, а днес е канен на срещи едва ли не всеки ден и то с важните на Европа. ЕС определено е изпаднал в паника, казват във "Файненшъл таймс" и е заприличал на Дядо Коледа за Ердоган. Редица наблюдатели определиха и посещението на Меркел като унизително за нея и като подкрепа за управляващата Ердоганова ПСР в дните преди 1 ноември.
Отлагането на публикуването на доклада за напредъка на Турция по пътя към ЕС получава същите изводи в анализите на водещи коментатори. Публикацията щяла да бъде след изборите и нямало решение на ЕК, но може би Турция ще бъде добавена към списъка на сигурните страни. Факт е обаче, че няма постигнато съгласие на всички членки на ЕС относно отпускането на сериозни средства за Турция, както и за нейното членство в ЕС. А за визите има достатъчно витиевати изказвания на различните лидери в Брюксел. Все пак Давутоглу е изразил надежда, че предвиденият за 2017г. въпрос за Шенген ще бъде решен още през 2016 г. и ще влезе в сила заедно със спогодбата за обратен прием още през август 2016 г. Той е убеден, че с изваждането на замразените отношения Турция/ЕС ще се положат усилия за засилване на преговорния процес и скоро глави 17, 23 и 24 ще бъдат в готовност за приключване. Още повече, че съвместните заседания между министрите на отбраната, вътрешните работи и икономиката на двете страни ще продължат през м. януари в Берлин.
Наистина остава впечатлението, че

условията са били поставяни от турска страна

а не от канцлера Меркел. Бежанският натиск е толкова сериозен, че не е останало място за отстояване на високи водещи позиции. А по въпроса за кюрдите, т.е. за мирния процес, турският премиер е омекотил словата си. На митинг на ПСР във Ван, кюрдския регион, той е посочил, че "няма да оставим на средата започнатата работа и да оставим мирния процес. Нито борбата с терора, нито мирния процес ще оставим наполовина". Независимо от изразеното от Ердоган удивление как сирийските кюрди са получили 50 т оръжия от САЩ, защото воювали с "Ислямска държава", а Давутоглу е преценил, че "по-добре Асад да си беше останал в Москва завинаги, а не да се връща в Дамаск", т.е. да разваля играта на Турция в региона на Близкия изток. Не че и други страни от Залива не изразяват подобни мнения и то докато техни представители летят до Москва за координация и изясняване на становища по сирийската криза.
В същото време турските медии информират, че по сведения на висш служител в дирекцията по религиозното образование към министерството на религиозните работи броят на хафъзите (тези, които изучават Корана от край до край) от 1976 г. до 2015 г. е станал 120 080 души. В момента се обучават нови 62 хил. ученици, част от които са на пълен пансион. При завършване те получавали подаръци от валията и от бизнесмени с поръката да работят за правата вяра. Вярата си е вяра, но политиката взе да става доста коварна и парламентарните избори в Турция могат съвсем да объркат ситуацията в страната и да усложнят въпроса с намирането на бързи и точни решения, за да се излезе от задънената улица на бежански потоци, сирийски неволи  и кюрдски мирен процес. На този етап големите предизборни митинги сякаш са забравени в Турция, а политическите лидери на основните партии избягват остри спорове.

Балансът между терора и икономиката

В Турция по-скоро се говори за терор, насилие, остри обществени противоречия, рисковете във външната политика, натиска върху медиите, отколкото за икономика и кой как управлява или ще управлява страната. 
До 7 юни за 50% от населението икономиката беше най-важният обществен въпрос. Днес 47% твърдят, че терорът е основна грижа на обществото и управлението. 46% са заявили, че икономиката се води лошо, но от тях само 18% определят икономиката като основен проблем. ПСР, излязла обезсърчена от резултатите на 7 юни, днес заявява, че единствено самостоятелно правителство ще може да се справи с политическата нестабилност. В противен случай политическият хаос ще продължи. Последни социологически проучвания обаче сочат, че ПСР ще получи около 42.5% от гласовете или 41.3% според други агенции, т.е. ще има 262 депутати. За основната опозиционна НРП се предвиждат 25% от гласовете или 27% според други социолози, т.е. 137 депутати. За ПНД остават 16% или 15.6%, т.е.  74 депутати. Стопирането на мирния процес и терористичните акции са се отразили на прокюрдската ДПН с лидер Демирташ, но повечето социолози предвиждат да премине баража от 10% и запази приблизително постигнатия резултат от 7 юни, т.е. около 13%. По този начин няма как да няма коалиционно правителство и вече само 36% се страхуват от такова развитие на изборния процес. Били са 45% след 7 юни. Ясно е, че недолюбваната от ПСР прокюрдска ДПН ще бъде отново в Меджлиса, но все пак се отчита, че нейният проект да бъде партия на всички турци не е успешен на този етап. Още  повече, че на въпрос би ли се извинил на Давутоглу за крайни свои изявления по негов адрес след атентата в Анкара, лидерът на прокюрдската ДПН Демирташ отговаря: "Той иска извинение от една партия, която погреба 99 души. Той трябва да поиска извинение от обществото".
 
Всякакви комбинации за коалиции

се коментират в Анкара. Всички очакват резултатите от изборите и правят многовариантни сметки. Геополитическите играчи и ЕС също. За България не се знае. Тук си говорим по принцип за Турция и подкрепяме в името на доброто съседство нейните инициативи и изисквания. Издаваме с недопустимо закъснение основния труд на премиера Давутоглу "Стратегическата дълбочина", която е останала по-скоро в миналото предвид новите геополитически размествания и се надяваме, че като малка страна няма да пречим на никого, за да си спестим нови неволи. А кой какво прави у нас даже не се анализира задълбочено. Поне такова е усещането в обществото. Вярваме ли наистина, че "Господ е българин"?

В Европа настана тотално объркване, след като не стана ясно за какво отиде и какво постигна "желязната" Меркел в Турция в навечерието на изборите