Денят след...!

Може би в мокрите си сънища лекоатлетът Цветан Цветанов е махал за сбогом на БСП. Може би дори е бил сигурен, че обръгналата в битки стара червена състезателка ще бъде демонстративно задмината от повратливата спринтъорка в турскосиньо трико и по този начин ще я изрита от второто място на стълбичката на победителите. Може би, но не би. Над столетната партия все пак и въпреки очевидните си болежки успя и на тези местни избори да удържи позицията си на втора политическа сила. И независимо че резултатът далеч не удовлетворява многобройните леви симпатизанти, а мисля и ръководството на БСП, то очевидно носителката на изконната идея за по-голяма социална справедливост се утвърди окончателно като единствената алтернатива на ГЕРБ. А това, въпреки горчивината на отстъплението, налага пълна и безкомпромисна мобилизация на съществуващия огромен партиен ресурс. Непримиримо възправяне срещу мрежите от схеми за измами и лично облагодетелстване, следене под лупа от левите представители в местната власт на действията или бездействията на управляващите. 
Това, което се случи на 25 октомври, едва ли изненада някого, включително и в редовете на левицата. В създадената от ГЕРБ обстановка на арогантно високомерие дори не се стигна до нормален политически дебат в предизборния период. Естествено управляващите имаха своите аргументи да странят от дискусиите, защото при не един техен представител с голяма доза вероятност на повърхността можеше да изплува крещящата некомпетентност. И току-виж нещата се обърнали. Затова къде по-лесно е да се заложи на отработени схеми, в които по спуснати "отгоре" клишета се говори за космически постижения в инфраструктурата, пречиствателните станции, буйни европейски потоци към общините заради евролюбовта към ГЕРБ и все в тоя дух. А безсрамно се отминава повсеместната нищета и мизерия на преобладаващата маса от българите. Сериозен принос за което наред с плеядата от грабливци в сбъркания ни и нескончаем преход имат и сега управляващите със съдействието на готови на всичко за власт партийки от миманса.
Чета във форумите, че Цветанов трябвало да покаже на левите как се печелят избори. Добре е, че хората все пак осъзнават какво издевателство се извършва над тяхната съвест, над правото им да изберат свои представители на местно ниво. Все пак те не са слепи и виждат провала на ЦИК в деня на вота със срива за часове на нейния сайт наред с тези на ГРАО, ОИК в София и МВР. Било, твърдят от злополучното "Информационно обслужване" (някак се набива думата "обслужване"), масирана атака на хакери. Т.е. на противници на също злополучния и нескопосан опит на президента да вмени на българите чрез референдум да гласуват електронно. Хайде, стига - правят ни съвсем на балъци. Нали хората на проф. Константинов са най-големите специалисти? Защо точно сега не се справят с палавниците в мрежата? Меко казано, доста странно поведение по време на избори с предизвестен по мярата на ГЕРБ резултат. Как да не е гарантиран крайният резултат, когато си впрегнал да ти служи цялата държавна машина, когато пред теб подпоясно коленичат основни електронни и всякакви други медии, когато с телевизионни трикове от селски вечеринки практически отрязваш правото на председателя на основната опозиционна партия да изрази свободно своето мнение преди изборите, когато при вота водачът на ГЕРБ нарушава закона и обявява публично своя избор, когато търговията с гласове, шантажът и измамите вървят с традиционно пълна сила. С една дума - машината Цв.Цв. работи перфектно и явно не подбира средства, а преследва единствено целта, независимо от трудно поправимата травма за цялото общество.
Не е прав доброжелателят от форума, че левицата трябва да се учи от ГЕРБ на правене на избори. Спечелената с трикове победа отдалечава властниците от хората, губи се доверието между тях и естествено крайният резултат е все пак печален. На БСП не са й необходими такива победи, а истински. Основани на действителни резултати, взаимно доверие и искреност. Едва тогава можем с добронамерени и разумни партньори да вървим напред в нелекото време и да се изправим решително пред неговите сериозни предизвикателства.
Затова голямата лява партия е длъжна да продължи с реформите и учейки се от неудачите и грешките, да търси честно път към сърцата на хората. И не само към верните си привърженици и симпатизанти, но и към младите и най-широки слоеве от населението. Към всички, които са готови да разкъсат оковите на натрапената на Европа либералдемокрация и да прегърнат вечно живата и особено актуална и днес идея за по-голяма социална правда. Но не като утопия, а като реална политика, в реално време, осъществявана от реална партия с реални цели за доброто на хората.