Яйцето и кокошката

Минали са столетия, откакто един английски селски лекар създал първото ефикасно средство за предпазване от масова заразна болест. Името му е Едуард Дженър (1749-1823), а предложеното от него средство е ваксина срещу едра шарка. Годината е 1796, а първият ваксиниран е осемгодишният Джеймс Фипс. Дженър надрасква кожата на ръката му и втрива в нея материал от гнойните мехурчета на млада доячка, болна от шарка по кравите. След няколко дни детето заболява леко и с оздравяването си получава имунитет. Триумф на предпазните ваксинации наричат специалистите ликвидирането на многовековното епидемично заболяване, което Световната здравна организация обяви на 8 май 1980 г. Сред първите страни, въвели задължителна ваксинация срещу едрата шарка, е и България. През 1881 г. с помощта на руската администрация в Разград в т.нар. Оспен телятник започва производството на ваксината, а от 1903 г. противовариолната ваксинация става

задължителна със закон

И до днес обаче не спират споровете "за" и "против" ваксините. Те не подминават и нашата страна. Спорове, които напомнят приказката за яйцето и кокошката. Идеята за антиваксиналните движения датира от 80-те години на миналия век. Тогава в САЩ се организира първата проява на фондация, която разполагала с много пари. Движението и досега за съжаление намира последователи в някои страни. И често, както и у нас, смесва неправилно права на личността, разбиране за свобода, информираност и взимане на решение.
Първият мит за ваксините е, че има по-добри санитарни условия и затова инфекциозните болести са започнали да изчезват и че няма вече нужда от ваксини. През 1994 г. в три страни - Великобритания, Швеция и Япония, ограничиха използването на ваксината срещу коклюш поради опасения от усложнения, защото смятат, че имат прекрасна хигиена и тази болест е минало. Резултатите - 36 смъртни случая в Япония, петкратно повишение на заболелите в Швеция.
Ако се откажем от ваксините и ваксинациите, означава да се върнем към времената преди д-р Дженър и нашите деца да мрат като мухи по улиците, както е било в средните векове, твърди проф. Златимир Коларов от Клиниката по ревматология на Медицинския университет в София. Благодарение на ваксините и програмите за ваксиниране в България и света има болести, които повечето съвременни лекари, включително и аз, познаваме само по описание от учебниците, но никога не сме виждали - едра шарка, дифтерит, коклюш, петнист и коремен тиф и др., казва още проф. Коларов. Неговото мнение, както и на много негови колеги, е, че въпреки всички резерви, които съществуват към ваксините, хората трябва стриктно да се придържат към изискванията на имунизационния календар, защото винаги е по-лесно и безрисково

да заложиш на профилактиката

отколкото да лекуваш болестите дори на най-добро равнище.
У нас още с раждането децата се ваксинират с БЕ ЦЕ ЖЕ ваксина против туберкулоза. Тази ваксина се произвежда само в пет държави в света, а България изнася лекарството в над 120 страни. През 2006 г. се появиха съобщения, че ваксина срещу СПИН първоначално ще се произвежда в България. Поводът бе посещението на италианския имунолог Виторио Колици у нас. Тогава директорът на Националния център по заразни и паразитни болести Богдан Петрунов заяви, че съвместната работа с проф. Колици е по изработването на ваксина срещу СПИН, която ще бъде на базата на българската БЕ ЦЕ ЖЕ ваксина против туберкулоза. Проф. Богдан Петрунов каза още, че след разработването на ваксината първоначално тя ще се произвежда на българска територия.
По данни на УНИЦЕФ на всеки 20 секунди умира по едно дете - от заболявания, които са предотвратими чрез ваксина. Около 1,5 милиона неваксинирани деца умират всяка година. През 2012 г. 22,6 милиона деца по света са пропуснали основните ваксини, които са им били необходими, за да останат здрави. Пропуските в имунизациите засягат най-вече децата в селските райони, отдалечените градски зони - особено в страни с нисък или среден доход на човек. Изключени от имунизационните планове са и представители на етнически малцинства, които живеят в изолирани махали и гета, където изобщо може да

няма здравни услуги

Религията също отказва някои хора от ваксинация, а при други - скитнически племена, бежанци или мигранти, работата се затруднява заради постоянното движение на хората. Най-бедните и уязвими деца, които най-много се нуждаят от имунизации, най-рядко ги получават, признават от УНИЦЕФ. В България само за периода 2009-2010 г. при епидемия от морбили заболяват над 24 000 души - новородени, деца и млади хора, като за 24 от тях заболяването е с фатален край.
"След много приказки, след писане на големи книги и съвместни действия с дружеството по педиатрия, като председател на научното дружество по вирусология, хората от имунологията и още много други участници доживяхме времето, когато майки искат да дадат под съд МЗ за това, че ваксините не са дошли навреме и те не могат да си ваксинират децата. Точно навреме, както е казано в Националния имунизационен календар", сподели известната вирусоложка проф. Радка Аргирова на кръгла маса в Благоевград. Ваксините предпазват, категорична е проф. Аргирова. И обяснява, че благодарение на ваксината, когато организмът се срещне с вируса или микроба, е готов с предварително приготвени антигени. Колкото повече хора в дадена общност са имунизирани, толкова вероятността тези, които не са имунизирани, е по-малка да се разболеят. И в този смисъл говорим за социален проблем, за обществено значение на имунизациите, допълва Радка Аргирова.
На кръглата маса в Благоевград стана ясно, че науката за създаване на нови ваксини излиза извън границите на инфекциозните заболявания. Търсят се ваксини срещу редица хронични заболявания, които нямат инфекциозен произход. Така например се говори за ваксина срещу диабет втори тип, срещу ревматоиден артрит и т.нар. автоимунни заболявания. Говори се за качествено нов вид ваксини, когато инфекциозният агент вече е навлязъл в нашия организъм, станало е хронично заболяване. Това е бъдещето на ваксинологията според специалистите.