Елит без лице

Правим избори. Защо? Да може суверенът да си каже думата? Нищо подобно. Това е стара и отдавна изпята песен. От времето, когато имаше политически формации с характерни физиономии, по които избирателят можеше да ги различи и да направи обективния си избор. Физиономиите на партиите добиваха ясни очертания на базата на конкретни социални слоеве.
Днес вече това го няма. Границите са размити между средно бедни, много бедни и много богати. И елитна група от големи мошеници. Бързо се топи - там, където я има, и свещената за демокрацията средна класа. Модерните партии искат да угодят едновременно на всички. Левите се дръпнаха надясно, десните - наляво, и всички се натъпкаха в центъра. Там заприличаха на китайци. Не можеш да ги отличиш. Така нито електоратът си открива партията, нито партиите - електората. В резултат изборите се превръщат в блудкаво шоу - забава за политическия елит и пряко обслужващия го персонал. Накрая идва задкулисната класация, уредена от корумпирано жури. Тя обаче няма нищо общо с очакванията на публиката, която постепенно губи интерес към политтехнологичния фарс. Наричат безразличието "ниска избирателна активност".
Явлението не спохожда само сиромашка България. То е омръзнало на цяла Европа. И там картината е същата. И там партийните физиономии са дялани по калъп. И там апатията е завладяла електоралното множество. Как иначе? Може ли един политически механизъм, изработен преди близо два века, да обслужва обществото до ден-днешен? Абсурд. Класическото ляво и дясно отдавна ги няма, а партиите се правят, че не забелязват. Гримират се. Покрай тях се роят партии - мъничета, излети по същия калъп. Всички се правят на съвременни. Гримът обаче се размива, фалшът проличава. Системата на т.нар. представителна демокрация се пропуква и социалното напрежение се натрупва. Няма кой реално да представлява реалните интереси на реалния избирател. Тогава напрежението избива към радикално лявото и радикално дясното, където "правилните и възпитани" партии са оставили широко незаето пространство. Напуснали са го от политическа целесъобразност.
Напълно логично кризите - икономическа, финансова, украинска, бежанска, сполетели Европа една след друга, тласнаха електората натам - към радикализъм. Той винаги е бил най-лесното убежище за обществата в критичен момент. Красноречив белег за интелектуалната немощ на политическия елит. Историята го е доказала. Какво могат днешните затънали в бюрократичното си блато жалки европейски лидери да предложат на гражданите? Имат ли решение поне за една от кризите? За броени години същият този елит сам срина европейските ценности. Замени ги с тяхната противоположност. Вместо корените на националната идентичност предложи илюзията на безродния мултикултурализъм. Тя рухна, а бежанската вълна я помете окончателно. С агресивен инат все още се опитва да замени вековния християнски морал с неолиберално безбожие. Правата на гей обществата вълнуват високите чиновници повече, отколкото изтребването на християните в Близкия изток. При това те не забравят припряно да се кръстят и през ден корпоративно заседават, без да родят що-годе адекватна идея за успокоение на изнервеното общество.
Какво му предлагат? В състояние на икономическа криза да отделя милиарди за благоустройството на бежанците. Който не е съгласен, ще наказват. При средна за Европа 10-процентна безработица да отваря работни места за стотици хиляди пришълци. На фона на войната в Сирия и засилваща се терористична опасност, за които европейските правителства имат пряка "заслуга" като съучастници на САЩ в Близкия изток, те подхранват европееца с ожесточена русофобия. За целта го лишават от правото му на информация и свобода на словото. Пробутват му мътилката на големите клюкарници фейсбук и туитър. Дори медийните асове не се гнусят да тиражират "виртуални истини" оттам. Заместват представителните проучвания на общественото мнение с "данни" от "мрежата".
Реалното недоволство на конкретни хора обаче не може да бъде контролирано и канализирано така, както виртуалният бунт на анонимните храбреци. И когато маринованият в соса на своята бюрокрация, алчност и бездарност европейски елит не отговаря на исканията и на тревогите на гражданството, от това се възползват по-пъргавите партии в най-лявото и най-дясното. Опасността настъпва, когато зад тях тръгне милионно множество, на което вече не върви да му се прикачат етикетите "радикали", "фашисти", "ксенофоби", "маоисти", "марксисти" и пр. По цяла Европа днес тъкмо това става. Националистическа и евроскептична партия спечели цялата власт в Полша. В Англия лейбъристите избраха крайно ляв лидер, нови леви партии набират сили в Испания и Португалия, крайно дясната Марин льо Пен води по популярност във Франция. Само за година германската ПЕГИДА повлече десетки хиляди.
А по върховете политици без лица продължават да си играят на избори.