За будителите и липсата на духовност днес

Пред 1 ноември някак между другото някои заговориха за духовност, за национални будители, за традиции и история. Опитват се да поизчистят от патината позабравени ценности и човешки взаимоотношения, които си бяха нещо естествено само преди десетилетия. Други решиха плахо да посочат, че има съзнателно унищожаване на мислещите и способни хора, такива, които могат да творят, да измислят новите неща, да са способни да получават плодове от научна и откривателска дейност, да имат идеи. Все неща, които да осигуряват бъдеще на народ и държава, и то в период, когато повсеместно ги считат за лузъри т.е. мунчовци, като онзи от романа, който децата ни, представете си, вече не разбирали. Но кой говори днес в общественото пространство за наука, открития, творчество, цели, да не споменаваме душа, нация, идеали, другарство или доброта? Последните дори предизвикват

намусени физиономии у "свещените крави"

на чужди фондации у нас. Проекти, проекти и пак проекти, усвояване на фондове, инициативност и пари, които няма как да не дойдат, ако се постараем да търсим пазарните ниши с онзи хъс, който се кодира в кастово привилегированите с платеното образование. Кой превърна мислещия народ в простолюдие, което вече реагира само на първосигнални емоции? Кой напъхва в политическата класа посредствени хора без визия за бъдещето на държавата и народа й, без чувство за история, но подвластни на PR специалисти, чиято единствена задача е да осигурят преизбиране? Кой направи от младежите ни потребители със забити денонощно носове в "чатене", докато от екрани и медии се разменят баналности и евтини знаменитости ни заливат с житейските си уроци как се печели реалити шоу? Псевдодебати с безцветни анализатори, щастливи от жълтите стотинки, които им се плащат, сипят "убеждения", които замъгляват погледа върху събитията. И то какви събития - като се почне от миграционния хаос, през кървавите драми в мюсюлманския свят и ислямисткия терор, та се стигне до антиевропейските настроения и безпомощността на Брюксел в сложната геополитическа обстановка. Някой наскоро припомни Макиавели с неговото "Лековерието на масите е

дар от съдбата за всеки владетел

а лековерието е следствие от невежеството. Следователно то трябва да се насърчава". Значи за да управляваш безпроблемно, народът трябва да е прост, а истината да се дави в море от безсмислици. Прави ли се? Набиват ли се в главите ни непрекъснато незначителни факти и лесносмилаеми забави, които ликвидираха нуждата от изкуство и храна за душата? Стигна се до констатации, че съзнателно се банализира политическият дух и се деморализират патриархално вкоренени наши ценности, превели ни през вековете. Внушава се безусловно приемане на "другия", а слова като идентичност и национална чест се обявяват за противостоящи на прогреса и демокрацията. Обзетите от носталгия по времена на сигурност и съпричастност са предмет на присмех и им се приписват грехове като липса на исторически оптимизъм и вяра в реакционни идеи. А ако някой случайно спомене "братство" или "равенство", рискува да си навлече гнева на неодемократите, които с пяна на уста повтарят заучени фрази от онези либерали, които преобърнаха света, но всъщност го направиха по-беден, по-нестабилен, по-песимистичен дори от времената на големите световни войни. На практика точно тази либерализация наистина води до

последователно унищожаване на генетичните кодове

на народи, историята им, културата и традициите им, в т.ч. и на нас, българите. Наличието на безнаказана, анонимна и манипулативна информация не само развращава хората и ги принизява до малоумни същества, но и ги хвърля в постоянен страх, съмнения и липса на вяра в собствената държава, копае пропаст между поколенията и поражда дисбаланс в отношенията между граждани и институции. Властта започва да се използва произволно, а силовите методи властват над закона. "Гардиън" в тази връзка дава за пример действията на Германия по отношение на кризата в Гърция. Натискът над гърците да приемат програма, която ще съсипе икономиката им и ще я лиши от активи, не е нищо повече от прилагане на онези неолиберални и олигархични правила. Те изсмукват енергията на цели народи, но осигуряват безогледно постигане на лични интереси чрез прокламирани ефективни икономически начини на действие. Правото остава в ситуация на безгрижен сън, а изпълнителната власт се поставя под чадъра на чужди интереси и далеч от собствения народ. А дали народът ще гледа изпод вежди или ще мърмори, не е никак важно, защото безразличието е посято, 

подозрението не ражда противодействие

а взирането в закононарушения не предизвиква мисъл за граждански натиск. Кой днес може да повярва, че само извисяването на националния дух може да даде тласък на народ и държава? Бил казал нещо в този смисъл Достоевски. Ама кой е той и дали в наши времена го четат? Апатичните и равнодушните са по-удобни за управляващите, и то не само у нас. Затова и потребителството и комфортът са водещи в оценките за просперитет, личен и национален, а разделението във всички направления - политически, идейни, религиозни, етнически и т.н., е начин за генетичното им внедряване с цел безпроблемно управляване или влияние.  
Дали след като бездуховността ни е заляла от всички страни, можем, поне в личен план, да се погрижим за духовните си нужди, за храна на душата си, да си понесем собствения кръст към Голготата, за да се противопоставим някак на неглижирането на културата и будителството? А после по-активно да отстояваме позиции, когато, без да ни питат, нареждат да отпаднат автори или техни творби от учебните програми на децата ни, а в учебниците по история се подменят факти и установени термини в името на криворазбрана толерантност и етнически мир?

Без да се дава сметка за чужди внушения

влияния и всякакви "меки сили", които си имат свои интереси, съпровождани за целта с малко "сребърници". Никак не е трудно да се намери връзката и с глобални процеси, които разтърсиха света и нарушиха съня на европейските лидери до степен, че страх се изписа по лицата им. Омразата, която стана повсеместно качество за съществуване, и колоните от хиляди хора, които бягат от страните си, за да се настанят в бленувана Европа, приемана за манна небесна за лично устройване, са само част от процесите, които следват теориите на неолибералите и съответните финансови кръгове за световен ред. Факт е, че хората вече не се интересуват какво ще оставят след себе си, а единствената им цел е личното устройване. Липсата на перспектива и повсеместната бедност изгониха от България милиони хора. Същото, но с далеч по-зловещи картини, се случва сега от Близкия изток през Балканите до Европа. Първосигналната реакция е лично и национално окопаване, за да се запази собствената "крепост". Да, ама тя се клати. Заплашително и с все по-широки амплитуди. Хвърлят се вини, няма отговорност, признават се постфактум грешки без последствия, а проблемите и кризите се трупат. Лични и национални.
Отново, колкото и да им е неприятно, се поставя въпросът "Какво да се прави?" Допълнено от "кой да го направи". Някои говорят за "паралелно общество", в което

потъпканите традиции и изкривената история

да бъдат съхранени и предавани на поколенията в изначалния им вид, за да не се израждат в сурогати и полуистини. За да ни има като народ и държава. Други са убедени, че трябват действия за насърчаване на бунта на духа и създаване на ситуации за конфронтации - в семейството, медиите, мрежите, където т.нар. "старомоден елит" да започне да говори, пише, публикува. За да се противопоставим на "водещите издания" и онези манипулатори, които втълпяват псевдодемократичните си теории за приоритети, непрецизирани съюзни ангажименти и връзки, които нямат нищо общо с национални интереси и български просперитет. Като начало просто можем да посрещнем Деня на народните будители с онази почит и уважение, която те заслужават и която ни е съхранила до днес. Да оставим тиквите и маскировките на онези, които няма как да оценят другото - корените, човещината, българският дух и "и ний сме дали нещо на света". Малко добрина и мир поне в този ден, а за останалото - стойностни дебати и по-малко празни приказки.