Конференция на последния шанс

Този декември правителствата от цял свят ще се срещнат във френската столица под егидата на ООН, за да изготвят ново глобално споразумение за въглеродните емисии след 2020 г.,  когато ще приключат текущите ангажименти. От 30 ноември до 11 декември представители на 195 държави ще трябва да се споразумеят какво да направи човечеството, за да спаси живота на планетата. Срещата във френската столица се смята за последен шанс светът да изпълни препоръките на учените и да намали въглеродните емисии, като се избегнат опасни нива на климатичните промени.
Европейският съюз вече изработи своята позиция за предстоящия форум. Още в средата на октомври европейците приеха резолюция, в която призовават за намаляване с 40% на емисиите на парникови газове до 2030 г. и за увеличаване на т.нар. климатично финансиране. Резолюцията призовава и за цялостно съживяване на климатичната политика на ЕС в съответствие с горната граница на ангажимента на ЕС за намаляване до 2050 г. на емисиите на парникови газове до 80-95% под равнищата от 1990 година. Приетата позиция отразява амбициозната политика и лидерската роля на ЕС в областта на изменението на климата на глобално ниво.
"Изправени сме пред битката на века. Ако не успеем да предотвратим глобалното затопляне от повече от 2рС до края на века, ще има много повече суши, наводнения и разтопени ледници и все повече и повече обработваема земя ще изчезне. Климатичните промени ще бъдат също така фактор за засилване на миграционния проблем", заяви Жил Парньо (С&Д, Франция), изготвил резолюцията.
Едва ли някой се съмнява, че е малко вероятно европейските планове да бъдат подкрепени от другите участници в конференцията. А да не забравяме, че само общото "да" ще даде шанс човечеството да се погрижи за Земята.
И все пак надеждите на конференцията в Париж да бъде постигнато съгласие не са малки. До неотдавна много държави, в това число и велики сили, изобщо не се вълнуваха за околната среда и Протокола от Киото. Сега обаче се забелязва обрат: президентът Обама обяви, че САЩ се ангажират към 2025 г. да намалят изхвърлянето на въглероден двуокис с 26-28% в сравнение с 2005 година. Китай, който до скоро изобщо отказваше да обсъжда проблема, за първи път обяви конкретна дата, когато ще намали въглеродния двуокис в атмосферата - 2030 година. Освен това Пекин планира да увеличи дела на "зелената енергия" до 20% и чувствително да намали вредните изхвърляния в атмосферата на централите, работещи с въглища.
Русия също се включи в опазването на климата. Тя възнамерява да намали въглеродния двуокис с 25% в сравнение с 1990 година.
Друг въпрос е, че според оценките на учените общият сбор засега е недостатъчен, за да се спре увеличаването на температурата до 2 градуса. "Вече е пресметнат таванът на бъдещите изхвърляния в атмосферата на въглероден двуокис - 1200 милиарда тона. При сегашното ниво тази квота ще бъде изчерпана само за 30 години", подчерта Никола Уло, специалният представител на френския президент по защитата на планетата.
А време за губене няма, алармират експертите.  На 13 август т.г. ресурсите на Земята привършиха. Това е денят на преразход на земните ресурси: от следващия ден и до края на годината човечеството използва "неприкосновения запас" на природата - изсичане на хилядолетни тропически гори, улов на такова количество риба, което не може да бъде възпроизведено, емисии в атмосферата на излишни парникови газове, променящи климата.
Миналата година този ден настъпи на 17 август, с 4 дни по-късно. За последен път човечеството успя да запази потреблението в рамките на годишния лимит от ресурси през 1970 година. Тогава на Земята живееха 3,5 млрд. души, срещу днешните 7,3 милиарда.
През изминалите 45 години нашата алчност за енергия и суровини поглъщаше природните ресурси все по-бързо. Според изследване на учени от Университета в Джорджия земната биосфера може да бъде сравнена с гигантска батерия, която бавно се е зареждала в продължение на стотици милиони години, а сега се разрежда много бързо.
"Ние рискуваме да деактивираме цялата околна среда, която ни поддържа. Не можем да си позволим да продължаваме да се движим по тази опасна траектория", цитира италианският в. "Стампа" думите на ръководителя на този проект Джон Шрамски.
Неотдавна ООН коригира демографските си прогнози: през 2050 г. на Земята ще живеят 9,5 милиарда души. Ако продължим да изгаряме изкопаемите суровини, ускорявайки глобалното затопляне, да извличаме огромни обеми биомаса и да ги превръщаме в отпадъци, които на практика не се биоразлагат, към края на века ще ни трябват ресурси, еквивалентни на три планети Земя. А това е мисия невъзможна, предупреждава Шрамски.
Климатът на Земята се променя и това е факт, убедени са вече всички. Ледовете отстъпват, а огънят настъпва, подчертават експертите. През тази година пламъците са унищожили 20 млн. декара гори в Аляска. Горските пожари са последно предупреждение за скептиците, пише "Кориере дела сера", че глобалното затопляне не е просто приказка.
 В специално издание на сп. "Сайънс", посветено на горите, се изтъква на какъв натиск са подложени приполярните екосистеми: температурите се увеличават, сушите правят дърветата лесно запалими, бурите носят повече мълнии, отколкото дъжд, пише изданието.
Този увеличаващ силата си феномен опустошава зеления север на Америка. Аляска се променя, но тези промени засягат не само този регион: полярните гори правят услуга на цялата планета - те натрупват далеч повече въглероден двуокис, отколкото които и да било други екосистеми, а ледниците на Аляска допринасят за стабилизирането на нивото на водата на глобално ниво.
Според други изследвания за 30 години средната температура се е увеличила с 2,7 градуса. И това се отразява на обитателите на моретата, от най-малките до най-големите. Миналия август бе регистрирана нетипична смърт на 30 кита - вероятно заради бързото разпространение на водорасли.
С други думи - ако климатът се променя, променя се всичко.
За потъващи острови и цели държави се пише вече не една година, наскоро обаче учените предупредиха, че до края на този век в някои държави от Персийския залив времето ще бъде толкова горещо, че няма да може да се излиза навън. До 2100 г. части от Катар, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Бахрейн и други държави ще бъдат подложени на екстремна комбинация между горещо време и суша. Ново проучване на базата на компютърна симулация изследва как ще се развият глобалните температури, ако нивата на въглеводород останат в настоящите си стойности. Според него ще се появи нов вид горещи вълни, които ще се отразят на Персийския залив по начин, който не е наблюдаван, откакто на Земята има хора.
Данните показват, че в някои страни от Персийския залив могат да бъдат измерени температури между 74 и 77 градуса по Целзий за поне 6 часа на ден! Това е толкова горещо, че човешкото тяло става неспособно да произвежда пот, която помага за разхлаждането.
Че Земята се затопля още отсега, показва и увеличеното потребление на ток за охлаждане, а не за отопление. Към момента САЩ използват такова количество ток, за да охлаждат сградите си, колкото е цялото потребление на Африка. Китай и Индия догонват тази тенденция с бързи темпове. Според данни на ЕС само през следващите 15 години енергията, използвана за охлаждане на сградите в Европа, вероятно ще нарасне с цели 72%, докато тази за отопление ще спадне с 30 на сто.
Оказва се, че промяната в климата се отразява на живота на човека във всичко. Експертите от германски Институт по биоразнообразие например правят необичаен научен експеримент още от 1999 година. Благодарение на специален прибор, подаващ въглероден двуокис, учените успяват да постигнат 50-процентно увеличаване на съдържанието на въглероден диоксид във въздуха над поле, засято с пшеница. По този начин те моделират условия, които според прогнозите на еколозите ще са типични за края на нашия век.
Резултатите на експеримента не обещават нищо добро за зърнопроизводителите. Така например в брашното от зърното, отгледано на това поле, има с 5-10% по-малко протеини. Това означава, че хлябът на бъдещето лесно ще се троши, а и вкусът му ще е променен.
Американски учени пък правят още по-мрачни прогнози. Според данните, публикувани в сп. Нейчър" от екипа на Самюъл Майърс от Университета в Харвард, увеличеното съдържание на въглероден двуокис във въздуха ще доведе до намаляване на важни микроелементи в растенията. В частност, към 2050 г. пшеницата ще съдържа с 10% по-малко цинк и с 5% - желязо.
Климатичните промени засягат не само селското стопанство. Урагани в САЩ, суша в Австралия, ненормални горещини в Европа, катастрофални дъждове и наводнения във Великобритания - списъкът може да се продължи още много. Екстремните природни явления поставят рекорди във всички региони на света. А природните катаклизми водят до тежки икономически последици. С всяка година щетите от стихийните бедствия се увеличават. Достатъчно е да споменем, че очакванията на учените са феноменът Ел Ниньо тази година да бъде най-мощният в историята. Ел Ниньо е сложно климатично явление, което се повтаря в период от две до осем години. То е периодично затопляне на водите в източната екваториалната част на Тихия океан, което повишава температурите по целия свят. Предизвиква бури, наводнения, но и суша, оказвайки огромно влияние не само в тропичните части на Тихия океан и в околните страни, но и в Атлантическия и Индийския океан. Преди 6 години заради него Великобритания преживя най-тежката си зима, която скова страната от декември до март. Тогава летищата бяха затворени с дни, а над 25 000 души загинаха. Пикът на Ел Ниньо през 1997-1998 година пък нанесе щети върху имуществото по целия свят, оценени на 33 млрд. долара. Сега експертите предупреждават, че последствията от тазгодишната поява на феномена могат да бъдат катастрофални.
Времето на човечеството привършва, тръбят гадатели, плашейки ни с комети, астероиди, наводнения, земетресения и подобни страхотии. Техните прогнози обикновено предизвикват усмивки, предупреждението обаче на световноизвестния учен Даймънд Джаред, че "измирането ни на Земята вече е близо", звучи сериозно. Според учения богатите и бедните нямат да могат да поделят глобализирания свят. "Убеден съм, че ако не променим начина си на живот и това как използваме, по-точно изразходваме ресурсите, човечеството ще тръгне по пътя на измирането. Това ще се случи през идните 30 години, с други думи, по време на живота на нашите деца", каза професорът от Лос Анджелис на Световното изложение в Милано.
Нека добавим към това и сметките на СЗО, според които до 2030 година не по-малко от 250 хиляди души годишно ще умират заради промените в климата. Още днес 88% от населението на планетата дишат замърсен въздух.
Надеждата е 185-те страни в Париж все пак наистина да постигнат амбициозно и действащо споразумение, което да запази планетата ни. Предварително поставените цели изглеждат благородни. Но поставят и доста въпроси. Например, кой ще плати за всичко това? А парите не са малки. Когато например САЩ не ратифицираха Протокола от Киото, те се оправдаха с високата му цена, определена на трилиони долари. Сега никой не казва цената на "енергийния преход", но всички са наясно, че това са космически пари. Между другото, преди няколко години водещите държави създадоха "Зелен фонд" и се договориха да внасят всяко година в него обща сума от 100 млрд. долара. Засега обаче не успяха нито веднъж да съберат тази сума.
Истината обаче е, че жителите на Земята нямат избор. Ако не се погрижим за климата - това ще е колективно самоубийство. Дано в Париж го осъзнаят това и представителите на 195-те държави.



Логото на конференцията в Париж


Кой обаче ще плати цената на "енергийния преход", която със сигурност няма да е малка?