Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Октомври 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Кротко с хвалбите

Николай Коев

3. Ноември 2015 , брой: 253   868   0



Само заклети партийни привърженици и онази възмездявана по различен начин известна масовка посегнаха към бюлетините за втория тур на местните избори. Налице бе отегчение от възпроизвеждащата се с учудваща последователност политическа корупция, пък и униние сред обикновените българи, че някой изобщо може да ги преведе през тресавището на мизерията до все повече превръщащия се в мираж бряг на по-добрия живот. На този фон някак гротескно изглеждаха народните хора по площадите в прослава на новия (стар) герберски властелин. Приповдигнатата радост на ликуващи приспособенци (облагодетелствани, облагодетелстващи се и бъдещи облагодетелствани) като че бе в пълен дисонанс с настроението на унизително голяма част от сънародниците ни. Които останаха с оскъдицата в домовете си и употребиха едно от малкото им все още останали права - правото на тих протест чрез неучастие в изборния процес.
Защо го направиха е големият въпрос, на който трябва да си отговорят всички, докоснали се до привлекателната публичност на живота. Може би отчаянието от предрешеността на вота в полза на самообявилата се за партия мастодонт насочва недоволните от управлението към демонстративна абстиненция. Или просто липсата на национална стратегия за спешно подобряване на жизненото равнище не дава основание на поразително много хора около чертата на оцеляването да припознаят своя спасител, бил той личност или партия. Така че победата на ГЕРБ е чиста победа на статуквото с всички позволени и непозволени механизми за въздействие. И като изключим неколцина наистина успешни кметове на управляващите, смущаваща е обагрената в тотална едноцветност карта на победата, размахвана от Цветанов. Напомня за безалтернативност, едноумие, еднопартийност. Говори за притискане с всички средства на основния политическия опонент, но и, нека признаем, за моментна неподготвеност на истинската левица да се противопостави решително на герберския политически валяк. Който тежи единствено със собствената си желязна маса, а не със силата на аргументите и осигуряването на по-добър живот за хората.
Ако търсим изобщо утеха, можем да я съзрем, първо, в солидното присъствие на БСП в общинските съвети и безапелационното запазване на позицията на втора (засега!) политическа сила, но и главно в огромния потенциал за истинското ляво на неизлезлите да гласуват, на огорчените от мизерията и липсата на държава граждани, на онези, които очакват от доста време ясното послание за действителна промяна и по-голяма справедливост. Явно всичко това се случи и в Каварна с победата на левия кандидат за кмет Нина Ставрева. Не друг, а младата социалистка разби статуквото в рок-столицата на местния властелин Цонко. И не защото се възправи срещу сътвореното от многолетното царуване на меломана, а поради открито демонстрираната готовност за социална промяна, за директен и честен диалог с хората, които да бъдат не само ангажирани, но и съотговорни в усилията на лявото местно управление за подобряване на живота в морския град. Впрочем Каварна отдавна го заслужава.
Искам в отредените ми редове да отделя малко място за големите прозрения на премиера в минутите на триумф след втория тур на местните избори. "С ГЕРБ никой не може да се мери", каза Борисов скромно. И още по-скромно изтъкна, че "неговата" партия има най-много експерти. Първото твърдение едва ли е особено аргументирано, като се има предвид, че повод за него са избори, в които хората са силно подвластни и зависими от местните управници. Които експлоатират твърде често и недобросъвестно това обстоятелство. Освен това, далеч невярно е, че управляващите разчитат на изобилие от експерти, което се опровергава драстично от трудно обяснимите им точно от експертна гледна точка действия във вътрешен и международен план. Професионално ли е например голяма част от населението да живее в непрестанен гърч и унизителен недоимък, а паричните потоци да се насочват предимно към инфраструктура? Това е чиста проба боядисване и лакиране на гнила дъска. Или да спираш, и при това да се хвалиш с провалянето на международни енергийни проекти, тъй като си въобразяваш, че по този начин си угодил на някого, който има свои сметки за разчистване в глобалната политика. А експертно ли е лека-полека да открехваш вратата пред трансатлантическото споразумение за свободна търговия, без да попиташ народа си?
Струва си по всичко това да се помисли наистина професионално. И то с възможно най-широк обществен и политически консенсус. Защото в нормалните държави експертния ресурс не го мерят партийно. Той е притежание на всички, тъй като е полезен за всички. А партиите идват и си отиват, както любовта и разочарованието. Примери много, у нас - още по-много.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"