Синя карта в сако от "Армани"

На 3 и 4 декември министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин ще е домакин на годишната среща на министрите на труда и заетостта на страните членки по линията на Евро-Азиатския диалог. Петата конференция ще е посветена на достойния труд и социалната закрила. По време на събитието в страната ни се очакват министри и делегации от 52-те страни, еврокомисарят по заетостта Мариане Тисен и представители на Международната организация по труда. Това съобщиха от ведомството на министър Калфин.
Пита се в задачата, ние пък с какво ли ще се похвалим на тази среща, като

работите съвсем не са за хвалба

В национално допитване на неправителственото движение "ДНЕС" с участието на 27 000 души безработицата се оказва проблем щ1 за жителите на две трети от областните градове в страната. Безработицата, и в частност младежката, е посочена в 19 от общо 27 регионални анкети. Вторият по важност проблем е липсата на инвестиции и работни места. В 11 региона този проблем е откроен като спешен за преодоляване. В същото време бизнесът страда от липса на подходящи кадри и задълбочаването на тези тенденции може да доведе до по-нататъшно забавяне на възстановяването на трудовите пазари, категорични са специалистите. То вече се случва, ако се сравни броят на новите работни места през второто тримесечие на 2015 г. (31,4 хил.) спрямо тези през последното тримесечие на 2014 г. (58,1 хил.) и първото тримесечие на 2015 (55,7 хил.).
В бюрата по труда през септември са регистрирани 302 775 безработни, или с 4046 лица по-малко спрямо август. Въпреки привидното намаляване на процента на безработица, което отчитат от Агенцията по заетостта, под повърхността

остават още много подводни течения

Наскоро министър Ивайло Калфин каза следизборно във Видин, че трябва да направим всичко възможно да създадем условия, при които да задържим хората да работят и живeят в района. И не само за този район, а в едрите мащаби на цялата национална стратегия по заетостта през тази година той щедро обеща няколко насоки за заетост: реализиране на временни програми чрез европейски или национални средства; създаване на среда за стимулиране на постоянна заетост и насърчаване на икономическа активност; адекватно обучение за квалификация и преквалификация, така че да се намали максимално разстоянието между търсене и предлагане на пазара на труда. Само дето няма достатъчно предвидени пари за тези неща... Националната стратегия сама по себе си е един сериозен на пръв прочит документ, в който обаче на втори прочит се омотават витиевато планове и идеи, които отчитат днешния хал на пазара на труда, но повече накланят към онези изисквания, които биха ни представили добре пред европейските институции. Те обаче са далеч от истинските нашенски тегоби и недопремислени решения.
Обещава ни се подобряване на достъпа до пазара на труда, особено на неравнопоставените групи; подкрепа за икономическия растеж, благоприятен за заетостта, подобряване на бизнес средата и т.н. За да се обхванат основните целеви групи на пазара на труда през 2015 г.: безработните младежи до 29 години, безработните над 50-годишна възраст, продължително безработните лица, безработните с ниска или нетърсена на пазара на труда професионална квалификация и недостиг на ключови компетентности. Към всяка група ще се подхожда диференцирано. Нещо, което звучи

като виц на фона на днешната ситуация
 
Видимо с просто око е разминаването между  обявените в правителствената програма амбициозни цели за намаляване на безработицата и преодоляване на структурните диспропорции със заложените в бюджета средства за финансиране на прокламираната активна политика на заетост. Предвидените 73 млн. лв. са капка в морето за многото предизвикателства пред пазара на труда. Ненапразно експерти в тази област като Кръстьо Петков настояват да се преразгледа финансовата подкрепа за стабилизиране на пазара на труда и да намери място сред приоритетите на държавата през следващия тригодишен период.
Можем обаче да се похвалим с някои, така да се каже, по-екзотични идеи на фронта на заетостта. Така например се обяви, че внасяме служители със заплата 2700 лв. Това предвижда наредба за ускорена процедура за т.нар. синя карта. Специалисти от страни извън ЕС ще могат да идват на работа в България с тази заплата по ускорената процедура. За целта е изготвена и наредба, която да дава възможност за по-бързо издаване на работна виза. Наредбата е дело на тандема вицепремиери Ивайло Калфин - Румяна Бъчварова. Документът по първоначални данни трябва да започне да се прилага от началото на следващата година. С преференции ще се ползват професии, в които у нас няма достатъчно работна ръка и завършващите университети българи не стигат да запълнят липсата, предвижда още документът. 

"Вносните" работници

трябва да са с висше образование и работодателят, който ще ги наема, трябва да им предложи поне 1-годишен трудов договор. На фирмите обаче нямало да се налага да доказват пред Агенцията по заетостта, че са направили опити първо да наемат български работници и са обявявали конкурси, на които не са се явили специалисти. Те ще могат направо да поискат от МВР да издаде документи за пребиваване и работа въз основа на сключения договор с чуждия работник.
Колегата Валери Найденов наскоро писа, че ако "народът излиза скъпо на работодателите, трябва да се смени с друг народ". Сещам се за това след появата на синята карта. От КТ "Подкрепа" скочиха срещу предложения проект на ПМС, с който се създава нов чл. 19а в Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в България. Съвсем логично от конфедерацията смятат, че в България не съществуват условия за прилагането на такива мерки. Икономиката е все още в криза, безработицата е много висока, бедността е масово явление, а работните заплати - ниски. Трудовата миграция трябва да се регулира в зависимост от интересите на страната, е мнението на синдикалистите. Те за пореден път изтъкват, че трайното решаване на съществуващия дисбаланс между търсене и предлагане на пазара на висококвалифицирания труд налага да се обвърже политиката по заетостта с образователната политика, като държавата финансира професионални направления, от които има нужда тази пазар. От синдиката не са съгласни нито със срока за наемане на чужденците, нито с размера на тяхното възнаграждение, което означава само и единствено дъмпинг в заплащането.
Друга новина е, че

"Армани" иска да прави фабрика

за мъжка конфекция в България. Концернът проучвал района на Плевен като потенциал за инвестиции. В момента се оценяват възможностите за осигуряване на квалифицирана работна ръка, от "Армани" искат да кандидатстват по различни проекти и програми за обучение на персонала. Те се надяват да получат подкрепата на държавата в това отношение. За заплати не се споменава нищо, но вероятно тя няма да стига онези 2700 лева на работниците от синята карта. А ще е някъде около минималната за страната. Както е в повечето цехове, в които български шивачки шият като за световно, а в резултат получават жълти стотинки.


По данни на Агенцията по заетостта в края на септември 2015 г. броят на регистрираните в бюрата по труда безработни с трайни увреждания е 16 212, от които на възраст до 29 години са 995. От тях пък тези до 24 години са 406, каза в интервю за БТА зам.-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Той коментира ситуацията на пазара на труда и реформата, която се подготвя в сферата на подпомагането на хората с увреждания.
За деветте месеца на тази година са регистрирани средномесечно 17 022 безработни с трайни увреждания. Броят им намалява минимално с 2,85 на сто, спрямо същия период на предходната година. По думите на Лазаров независимо от усилията на назначените в системата на Агенцията по заетостта трудови медиатори, консултанти и посредници, както и различните стимули за работодатели, наемащи хора с увреждания, не е голям процентът от хората с трайни увреждания, които са намерили реализация на пазара на труда.


Амбициозните цели на стратегия 2015

- коефициент на заетост за групата 15-64 г. - 61%
- коефициент на заетост за групата 20-64 г. - 65%
- коефициент на заетост сред по-възрастните (55-64 г.) - 50%
- коефициент на безработица (по данни от НРС) - да не надвиши 11,7%
- коефициент на безработица за групата 15-24 г. - да не надвишава 24%
- осигуряване на заетост със средства от държавния бюджет на 26 415 безработни лица, в т.ч. нова заетост на 12 794 и обучение на 12 161 души