А сега накъде, Анкара?

Резултатите от извънредните парламентарни избори в Турция са известни. Макар и безпрецедентно неочаквани от местни социологически агенции и чужди наблюдатели, те доказаха, че след 13 години начело при съседите президентът Ердоган остава силният човек в страната си и стратегията му за печелене на тези избори се оказа печеливша. Каквито и съмнения и коментари да се появяват сега.
Основният въпрос, който занимава турските медии след обявяване на резултатите, се отнася до намиране на отговор на въпроса какво се промени след 7 юни, когато управляващата ПСР загуби парламентарното си мнозинство и само след 5 месеца си върна загубените 9% от гласовете на турците. Както се казва, народът е същият, лидерите са същите, но дали Турция е същата? Дори известни световни анализатори не пропускат да подчертаят, че ситуацията в страната в сравнение със 7-и юни е различна. Тогава изборите се проведоха в нормална обстановка, а извънредните на 1 ноември се осъществиха при "извънредни условия", и то "политически извънредни условия". Сложната обстановка, свързана преди всичко с извършените атентати в Суруч, а после в Анкара, терористичните атаки от страна на ПКК, психологическият натиск върху обществото вследствие на страховете от такива действия няма как да не се отразят на резултатите.
До 7 юни опозиционните партии бяха съсредоточили кампаниите си върху корупционните скандали сред управляващите, в т.ч. и сред приближените на Ердоган, напомняха непрекъснато за протестите "Гези", за натиска върху опозиционните и независими медии, за откритото "разчистване на сметки" с представители на съдебната власт и все в този дух. И Калъчдароолу, лидер на опозиционната НРП, и Бахчели, лидер на крайната дясна ПНД, обещаваха да се борят с корупцията, ако дойдат на власт. Опозицията непрекъснато повтаряше, че няма да приеме по никакъв начин настоятелно поставяното искане от страна на Ердоган за промяна на конституцията с цел промяна на системата на управление в Турция. Чрез високи изборни резултати още на 7 юни президентът се надяваше да реализира мечтата си за
  
президентска република              

което автоматично ще увеличи правомощията му. Това беше и една от основните точки на предизборните кампании и на управляващи, и на опозиция. Но резултатите не дадоха възможност за постигането на тази цел и опозицията си приписа заслугите за това "постижение". Тогава и т.нар. "мирен процес" за решаване на кюрдския проблем бе обявен за приключен поради постигнати договорки. Ролята на опозиционната НРП бе съществена за постигането на умиротворяване на противоречията между представителите на кюрдското малцинство и управляващите. Преминаването на бариерата от 10% за влизане в Меджлиса от страна на прокюрдската ДПН с популярния й лидер Демирташ бе следствие и на тези процеси, както и на съдействието на светската опозиционна НРП. Но на 1 ноември ситуацията се обърна, и то в няколко направления. Ако преди 5 месеца критиките на НРП относно икономическата политика на управляващата ПСР и неизпълнението на поетите от нея ангажименти бяха главната опорна точка в предизборните речи, след загубата на 7 юни лидерът на ПСР Давутоглу успя да "открадне" тази част от програмата на Калъчдароолу и успешно я използва в своите обещания пред избирателите.
Във външната политика разминаванията между управляващи и опозиция, преди всичко НРП, продължават да са съществени. Не е тайна, че няколко месеца преди изборите турската дипломация изживяваше най-трудния си период. По отношение на външната политика управляващата ПСР бе "притисната в кьошето" и от опозицията, и от чужди анализатори. Събитията в Ирак, Сирия, както и признаването от страна на водещи държави и международни организации на арменския геноцид във връзка със 100-годишнината му се оказаха бариера за постигането на успех в това направление. Според турски коментатори точно в областта на външната политика опозицията е надделяла над управляващата ПСР. Калъчдароолу, НРП, дори казваше, че ще промени на 180 градуса външната политика на страната, ако спечели изборите.
В периода преди 1 ноември политическата картина вече е различна. Създадена е среда на хаос, на нарастващ терор и в отговор силови действия, които наистина родиха страх в обществото. Дълбокото безпокойство от атентатите, жертвите, насилието се появи не само в Западна Турция, но и в целия Анадол. Дори под натиск, някои турски журналисти не пропуснаха да подчертаят, че Ердоган и премиерът Давутоглу чрез свои близки медии са засилили психологическия натиск върху обществото. Опозицията не намери верния път за отпор, а само се оплакваше, че с "мъка стига до народа" поради невъзможност да участва в дебати по ТV канали, които са най-гледани от турците. Точно тази извънредност на ситуацията и породената масова психоза доведоха и до липсата на свобода за изразяване, което бе в полза на управляващите от ПСР. Докато преди 7 юни натискът върху медиите от страна на управляващите бе "мек", в предизборния период на извънредните избори той се е изродил в открита физическа разправа. Още повече, че атаките срещу близки до проповедника Фетулах Гюлен медии се оказаха особено важни за постигането на добър резултат за ПСР на изборите. Чрез своите близки медии Ердоган и Давутоглу развиваха тезата, че народът трябва да направи избор между бъдеще и хаос чрез терор. Ясно е какво предпочете турският народ. Казват, че постигнатият резултат от 49,9%  е бил неочакван дори от Ердоган, Давутоглу и цялата ПСР. Изборът на президента да направи победен тур по улица "Багдад джадеси" в азиатската част на Истанбул, която е смятана за крепост на НРП, обаче доказва, че самочувствието е нараснало неимоверно. Още повече, че демонстрацията е била с турски и османски знамена.
В редица анализи се посочват и грешките на опозиционните партии, които не са се съобразили с променените условия след 7 юни, не са отчели новата стратегия на екипа Ердоган/Давутоглу и са заложили на стари идеи, което е довело и до незадоволителните им резултати на 1 ноември. Калъчдароолу, НРП, например не промени позициите си и продължи да налага своя положителен профил на умерена опозиция със симпатични послания, но това не донесе нови гласове. Не е успех да имаш само 2-ма депутати повече от постигнатите на 7 юни 132-ма, когато си светска партия със славно минало. ПНД с лидер Бахчели показа, че е загубила способността да прави политика, защото продължи на всичко да казва "не" и си създаде негативен имидж със стесняването на своя политически профил. До 7 юни нейният коз бе подкрепа за постоянна битка с терористичната ПКК, но ПСР при новата стратегия отне този коз и по този начин отне и множество гласове на самата ПНД. Сега тази партия има по-малко депутати дори от ДПН на Демирташ и е 4-та парламентарна група в Меджлиса.
Демирташ, прокюрдската ДПН, не успя да повтори успеха от 7 юни, но все пак партията е в Меджлиса, и то като 3-та политическа сила. Свързването на ДПН с ПКК бе част от стратегията на Ердоган/Давутоглу за отнемане на гласове и от тази прокюрдска, но светска партия. Това бе и удар върху Демирташ, който преди 7 юни и след това заявяваше, че неговата ДПН се стреми да бъде партия на всички турци. В това отношение роля изигра и фактът, че Демирташ не пожела да осъди категорично и ясно, с твърд език, терористичните действия на ПКК, което засили психологическия натиск на ПСР над населението, в т.ч. и в кюрдските региони. Друг е въпросът дали терорът е идея на ПКК, дали всички действия са на ПКК, къде е истината по въпроса и дали има връзка със събитията в Северна Сирия. Но като цяло опозицията явно не е успяла да действа "анблок", неуспех е и провалът при преговорите за коалиционно правителство след 7 юни и съгласието тогава да се даде председателското място в Меджлиса на представител на ПСР. Това е дало възможност на Ердоган/Давутоглу да развият и първата точка в своята нова стратегия - нови извънредни избори с възможност за успешни резултати.
На Турция й предстоят сложни времена, независимо от бляскавата победа на Ердоган/Давутоглу на 1 ноември. Предстои среща на Г-20 в Анталия, където ще присъства и президентът Обама. Демирташ, ДПН,  например не крие, че се надява там да се разглежда и т.нар. мирен кюрдски въпрос. Няма как да не стане дума и за подкрепата на САЩ за сирийските кюрди, които се явяват съюзник по земя срещу ИД в съвместната битка с тази терористична организация. Докато Анкара изтръпва при мисълта, че това може да е прелюдия към независимост на сирийските кюрди и да се отрази върху ситуацията в самата Турция. Засега Вашингтон стъпва много внимателно в тази обстановка и не дава сигнали накъде ще се наклони везната. Все пак Анкара е важен съюзник, а Ердоган доказа сила и е старият/нов силен човек в държавата си. Без значение, че задкулисието му приписва гняв поради излизането на преден план на премиера Давутоглу като главна причина за изборния успех. Не бива да се пропуска, че в първия си поздравителен телефонен разговор с Давутоглу сред изборите Ердоган го е нарекъл "кардешим", т.е. "братко мой", и това също е част от опита, който се придобива след 13 години управление. А как ще продължат двамата да защитават интересите на Турция в бъдеще, предстои да видим. Засега ЕС е в шах по отношение на Турция и влиянието й върху основния европейски проблем - бежанците, а събитията в Близкия изток, в частност Сирия, при всички случаи няма как да стане без участие и на Анкара. Какво да прави ЕС с Турция? Ами не знае и разнобоят по темата в Брюксел е тотален. А самочувствието на управляващите в Турция е до небето в тази обстановка и Анкара няма да пропусне да се възползва от положението. Търсят се лидери, защото казват, че и силният човек в Европа, канцлерът Меркел, вече си има сериозни проблеми у дома. Справка "Индипентънт" от преди дни. Ние ли? По традиция ще се снишим, дано ни отмине. Каквото и да дойде.