Властта ще похарчи още 11,8 млрд. лв. само за година

Румен Гечев е роден през 1956 г. в Червен бряг. През 1980 г. завършва политическа икономия във ВИИ "Карл Маркс" (УНСС), където започва да преподава в Катедрата по политикономия и военна икономика. Специализирал е икономика в Илинойския щатски университет (1987-1988), Университета "Теймс Вели" (1993) и Аризонския университет (1993). През 1995-1997 г. е зам.-председател на МС и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов. След това се оттегля от политическия живот и продължава да преподава в УНСС. Депутат от БСП в 37-то, 42-то и 43-то Народно събрание. Проф. Румен Гечев е зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси.

"Единствената облагодетелствана сфера в "Бюджет 2016" са обръчите от фирми, които работят по европейски проекти"


- През годината управляващите декларираха, че актуализация на бюджета няма да има, но с внасянето на Бюджет 2016 стана ясно, че корекция все пак ще бъде направена. Защо БСП няма да подкрепи актуализацията?
- До края на октомври т.г. управляващите заблуждаваха общественото мнение, че нещата с Бюджет 2015 вървят по мед и масло и категорично няма да се налага актуализация. Това се твърдеше в десетки интервюта на министъра на финансите, протоколирано е на заседания на Министерския съвет. Имаше и категорично изявление на премиера Борисов, че министрите не бива да хранят никакви илюзии за възможно допълнително финансиране до края на годината. Но истината се оказва друга. Буквално на другия ден след изборите бе обявено, че се налага актуализация на бюджетните разходи с около 900 млн. лева.
Нека да припомня, че когато правителството на Орешарски поиска актуализация от един милиард лева за плащане на стар дълг от 2003 г., депутатите от ГЕРБ разиграваха сърцераздирателни сцени в парламента, как "щели да бъдат заробени бъдещи поколения" поради сбъркания бюджет. Сега г-н Горанов търси оправдание в два фактора - усвояването на европейски програми в края на периода им до 2015 г. и необходимостта от авансово бюджетно финансиране, както и неосъществените реформи в двете силови ведомства - МО и МВР. Но тези извинения са твърде неубедителни и определено неприемливи, първо, защото сроковете и изискванията на европейските програми са отдавна известни и педантично описани в споразуменията ни с ЕС.
Как така правителството изведнъж се изненадва от необходимостта от такива разходи в края на годината. Къде бяха, като планираха и приемаха Бюджет 2015?  И второ - какво сме виновни сега ние, данъкоплатците, че твърденията за някакви мащабни административни реформи в силовите ведомства се оказват много шум за нищо. Защо трябва сега да гласуваме нови харчове заради това, че политическите ръководства на тези ведомства не искат или не могат да осъществят реформи, които те самите са гласували. И тук, разбира се, става дума за вина на цялото правителство. Всъщност в нито един сектор реформа не е завършена, всичко е в сферата на общите приказки. Пълен хаос остава по проблемите на пенсионната реформа, обещаваните чудеса в здравеопазването имат по-скоро водевилен характер и т.н. Поради това сериозни проблеми ще има и в работата по новия бюджет.
- Има ли реална почва "перченето" от страна на управляващите за повече приходи през тази година. С допълнителните харчове в тазгодишния бюджет дефицитът ще скочи над 3%, ще доведе ли това до санкции?
- Наистина още от началото на тази година пропагандната латерна на ГЕРБ на високи обороти и със завиден плам ни облъчваше с бодри новини за феноменално преизпълнение на бюджетните приходи, за нечувана събираемост на данъците и броените дни за сивата икономика. Министърът на финансите обяви, че това преизпълнение само за първите два месеца на годината е 2 млрд. лв. По тази жизнерадостна аритметика до края на годината трябваше да се съберат поне 10-12 млрд. лв. допълнително. А сега излиза, че лекото преизпълнение на приходната част на бюджета си е останало в първите два месеца на годината. Защото фактите показват, че "чудото" е секнало още през февруари. И вместо до зашеметяващи приходи стигнахме до невъзможност да са вържат двата края на бюджета и да се търси панически актуализацията му в края на годината. Нещо повече, дори ще се надхвърли ограничението от ЕС за таван на бюджетния дефицит от 3% от БВП. В такъв случай се задейства автоматичен механизъм за санкции, но дали такива ще бъдат предприети, не може да се каже отсега. По-важното е, че бюджетните цели на управляващите са амбициозни, но нереалистични и че бюджетната политика е непрозрачна и очевидно рискова.
- Какви са причините за забавеното огласяване на Бюджет 2016, а после бързото му минаване през МС и внасяне в НС? Още преди внасянето имаше коментари, че бюджетът се прави на тъмно.
- Новият бюджет бе публикуван на сайта на Министерството на финансите буквално след затварянето на избирателните секции. Това е доста многозначително. Очевидно управляващите се опасяваха от остри обществени реакции и със сигурност това щеше да окаже определено влияние върху изборните резултати. По един доста непочтен начин бяха излъгани хората. Беше скрито, че са сбъркани сметките по тазгодишния бюджет и очевидно няма с какво да се похвалят в новия. Няма никаква възможност за нормален дебат в обществото, нито за достатъчно широко експертно обсъждане по алтернативни решения. Скоро всички ще разберат, че или се намалява, или не се променя делът на държавните разходи в такива ключови сектори като здравеопазването, образованието, националната сигурност и др. Не са изведени никакви приоритети, не е ясно с какво този бюджет ще спомогне за ускоряване на икономическото развитие и подобряване на жизнения стандарт на хората.
- БСП вече заяви, че няма да подкрепи и Бюджет 2016. И от него, а и от средносрочната рамка, се вижда намерението да се харчат повече пари, но подкрепено ли е това с адекватни мерки?
 - Ние категорично няма да подкрепим нито актуализацията на текущия бюджет, нито Бюджет 2016. И не поради това, че сме единствената реална опозиционна партия в парламента, а защото не са защитени обществените интереси. Нещо повече, предлага ни се фискална политика, която се разминава с политиките на другите страни от ЕС. Например, делът на бюджетните разходи в БВП на страни като Италия, Германия, Холандия и Белгия е в границите на 50%, а във Франция е 57%. Високият дял на бюджета в БВП е траен феномен в европейските страни през последните няколко десетилетия. Но на нас ни се предлага движение в обратната посока. И сега този показател тук е под 39%, а в средносрочната прогноза до 2018 г. се залага слизане на нива под 38%.
Сегашните управляващи робуват на някакви вече мухлясали либерални заклинания за "по-малко държава в пазарната икономика". Докато другите ангажират повече държавата в поддържането на икономическото развитие и преодоляване на последиците от последната криза, нашите управляващи ни водят към трета глуха линия. Нека да илюстрирам за какво става дума. Ако делът на нашите бюджетни разходи в БВП отговаряше на европейските стандарти, то правителството би разполагало с още поне 6-7 млрд. лв. годишно. С тези средства нещата биха изглеждали по доста различен начин. Разбира се, такова увеличение на разходите е допустимо само при адекватно увеличение на приходите и поддържане на бюджетен дефицит под 3% от БВП. В този смисъл ние харчим относително много по-малко от другите ни партньори в ЕС. Управляващите робуват на псевдолиберални идеи, които сега се разминават с моделите на икономическа политика в проспериращите европейски държави.
- В проектобюджета за 2016 г. е заложен нов дълг от 5,3 млрд. лв., само за плащане на стари дългове ли ще бъде използван той?
- Нека припомним, че по тъмна доба още миналата година управляващата коалиция, подкрепена и от ДПС, даде зелена светлина на правителството да подпише договор с финансови посредници за реализацията на дълг от 16 млрд. лв. до 2018 г. Сега просто се афишира първият "транш" от 5.3 млрд. лв. Това е колосална сума и с нея се дава старт на една твърде опасна тенденция. Ускореното и мащабно теглене на държавни заеми ни тласка към гръцката спирала. По същество само за три години държавният ни дълг ще бъде удвоен и ще достигне почти 30% от БВП. Въобще не е успокоително това, че и този дял е под максимално допустимия праг по критериите от Маастрихт (60% от БВП). Защото и Гърция имаше "само" 55-60 млрд. евро дълг през 2004 г, а пет-шест години по-късно той скочи почти пет пъти.
Ние трябва да кажем своето категорично не на опита на това правителство да плува в паричен комфорт, но ни да ни заробва с много милиардни заеми. Това ще бъде определено демотивиращо и за каквито и да било реформи, водещи до постигане на по-голяма ефективност в използването на обществените разходи. И, разбира се, този грандиозен дълг няма да бъде използван само за плащане на стари дългове. Те, бюджетните пари, нямат закачен етикет. По-скоро заемът е толкова голям, защото осигурените приходи са малко. Реалните разходи няма как да се покриват с пропагандни балони, тук се искат реални пари, които ги няма в държавната каса. И вместо да прави реални реформи, осигуряващи по-големи бюджетни приходи, правителството тегли заеми, за да върже двата края и да остане на власт.
- От бизнеса заявиха, че в бюджета за следващата година са подценени приходната част и ръстът на икономиката. Какво е вашето мнение и въобще адекватен ли е проектът на проблемите и състоянието на българската икономика?
- Имат основание. Приходната част е подценена, защото предвиденото увеличение спрямо 2015 г. е доста скромно - около един милиард лева. Все пак, заложен е растеж на БВП от 2%, така че подобно увеличение е по-скоро символично. Явно правителството иска да се презастрахова, ако не успее да се справи със събирането на бюджетни приходи. Освен това ниската летва по приходите може да им осигури пропаганден жокер за евентуално "преизпълнение" и пак да надуват медийни балони за смазване на спекулата и контрабандата. Що се отнася до проблемите, този бюджет не дава никакъв отговор на тези предизвикателства. В този си вид това е по-скоро счетоводен документ, който балансира някакви числа. Ясно си е казано, че основната цел е запазване на фискалната дисциплина, а не икономическото развитие. При други страни и народи е обратното, основната цел е развитието при запазване на фискалната устойчивост. Никъде не е показано как с бюджетната си политика правителството ще стимулира растежа и създаването на нови работни места, как ще насърчава износа, как ще подобри достъпа и качеството на образованието и здравеопазването, как ще се укрепи националната сигурност. Вместо това ни се рекламира мантрата за оттеглянето на държавата от икономиката и се натрапва идеята, че няма проблем с трагичното състояние на жизнения ни стандарт, щом примерно дефицитът ще намалява.  
- Ясно ли е какво ще се случи до края на следващата година с парите от фискалния резерв, който беше над 10 млрд. лв. към края на септември?
- Много адекватен въпрос. И тук управляващите се постараха да ни запознаят с грандиозния си успех с достигането на този рекорден фискален резерв, даже от 11 млрд. лв. Само че и това се оказва счетоводно магьосничество, както бе уж феноменалното увеличение на бюджетните приходи. В Бюджет 2016 някак си скромно се заявява, че в края на годината фискалният резерв няма да падне под 4,5 млрд. лв. Колко любопитно. Това значи, че те или предизборно са подвеждали за резерва, или че към 5,3 млрд. лв. нов дълг ще трябва да прибавим 6,5 млрд. лв. от резерва. И така нещата стават плашещи, защото към реално осигурените бюджетни приходи управляващите ще похарчат още 11,8 млрд. лв. само за една година. Е, тук камбаните бият и на вносителите ще се наложи все пак да дадат някаква яснота по този водопад от милиарди, който ще се ползва за неясни цели.
- Има ли в Бюджет 2016 облагодетелствани сфери и такива, които са подценени? Например много набързо бяха увеличени парите за отбрана, заради които президентът заплаши, че ако са под искания от него размер, ще наложи вето на бюджета.
- Единствената облагодетелствана сфера са обръчите от фирми, които работят по европейски проекти. Тук са любимците на управляващите, които имат осигурен монопол в печеленото на нагласени конкурси за милиарди. Затова и приоритет номер едно е осигуряването на бюджетни средства за авансово плащане по тези проекти. Тук фискалната политика е целенасочена и очевидно ефективна. Остава си мизерията в българската наука и образование, БАН например е поставена в унизително финансово състояние. Не бих казал, че са увеличени и парите за отбрана. Всъщност те са по-малко с петнадесетина млн. лв. спрямо 2014 г. Друг е въпросът, че се заделят средства за нови изтребители и бойни кораби. Похвално, ако около това не продължава да витае непрозрачност и подозрителност кой ще бъде доставчикът и дали зад добрите намерения за укрепване на националната сигурност не се крият користни интереси и политически слугинаж. Не изключвам последното. Що се отнася до евентуално президентско вето, то всички имаме пълно основание да очакваме такова, само че заради колосалния дълг. Та нали президентът наложи вето върху актуализацията на бюджета "Орешарски", защото се искал още един милиард за плащане на стари дългове. Ами сега, като имаме много милиарди нови дългове, ще приложи ли президентската институция двоен аршин или ще наложи вето?
- В много европейски държави има прогресивна данъчна система, а у нас управляващите не се отказват от плоския данък. Необходимо ли това на този етап и кои групи от населението са ощетени?
- По-скоро в огромното мнозинство от европейски, а и неевропейски държави, с десетилетия работи прогресивно данъчно облагане. Страните с плосък данък са изключения - около двадесетина от общо почти 200 страни членки на ООН. В ЕС, в това число водещите икономики на Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания, пределният подоходен данък (за най-богатите) се движи в границите средно на 45-50%. Корпоративният данък е средно около 25-30%. В САЩ пределният корпоративен данък достига 39%. Плосък данък имат няколко бивши социалистически страни от Източна Европа, а също и Туркменистан, Киргизстан, Казахстан и прочие екзотики. По същество, Чехия и Словакия излязоха от тази система, защото въведоха по-висока данъчна ставка за хората с високи доходи.
Евростат и фактите разбиват на пух и прах всякакви заклинания, че, видите ли, ниските данъци привличали чужди инвестиции и стимулирали потребителското търсене. Ами сега чуждите инвестиции, при плосък данък, са осем пъти по-малко, отколкото беше при прогресивния. Сравнителните данни за равнището на вътрешните ни инвестиции спрямо БВП също отхвърлят горната хипотеза. Страни с в пъти по-високи данъци имат по-висока инвестиционна активност, по-високо потребление и съответно по-високо жизнено равнище. На този фон е повече от странно, че все още се намират политици, които продължават да защитават очевидно неадекватната ни система на плосък данък. И тук приказките за някакъв либерален модел са по-скоро обидни за нашия информиран народ, защото точно най-либералните икономики имат чудесни системи на прогресивно данъчно облагане.
- БСП заяви, че при предстоящото разискване на бюджета за следващата година ще предложи алтернативни политики и решения.
- Ние ще предложим алтернативни модели и подходи за преструктуриране на предложения бюджет и за неговото обвързване с целите за икономическо развитие. Така например ще посочим резерви за осигуряване на инвестиционни средства за публично-частното партньорство, което заема ключово място в програмите за развитие на ЕС. Планът "Юнкер" за 315 млрд. евро е такъв пример. Ние успешно приложихме такъв подход в бюджетирането при правителството "Орешарски", когато осигурихме 500 млн. лв. за подпомагане на изостаналите региони в страната - точно чрез механизмите на публично-частно партньорство. Уви, този фонд бе ликвидиран от правителството на ГЕРБ без смислени обяснения и в противоречие на обществения интерес. Тази грешка трябва да се поправи. Като лява партия ние ще направим сериозни усилия да подобрим и социалните параметри на бюджета. Защото в този си вид това е бюджет за нисък растеж и продължаваща социална поляризация.