Пир по време на чума

Приключването на предизборната кампания винаги е като отвратителен махмурлук. Човек се събужда в една много по-лоша реалност. Красивите обещания са забравени, прекрасните клетви - захвърлени в първия гардероб. Сияйните стават кариеристи, а идеалистите веднага си отварят банкова сметка.
Само по този начин можем да си обясним гузното мълчание на партиите, представени в общинския съвет в София, на поканата на БСП да бъде сформиран общ опозиционен блок. Нали всички бяха срещу Фандъкова? Нали всички с телевизионна страст изобличаваха грешките на ГЕРБ и това как те само гримират, а не решават проблемите? Нима каузата да се спре безумието на корупционните схеми в София не е надпартийна по начин, който да позволи единно политическо действие?
Големите думи обаче могат да се превърнат в банален виц, ако не са подкрепени с дела. От начина, по който всеки се позиционира спрямо ГЕРБ, ще стане кристално ясно дали предизборната кампания не е била един голям театър за повечето участници в нея. Ако ги видим с лигавничета, подредени на общинската трапеза, където старите котараци на ГЕРБ им хвърлят малки залъци в устите, ще е ясно, че много хора са участвали в изборите единствено с тази мисъл в главите си. И за пореден път търгашеството е унищожило истинската политика. Всички, които се наредят на масата обаче, трябва да бъдат предупредени за едно. Пировете по време на чума рядко свършват добре за участниците.