Кога ще падне таванът

На старта на новия политически сезон вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обяви приоритетите си. Сред тях са ръст на доходите и грижа за възрастните хора. В тази връзка един от основните въпроси, които вълнуват хората от третата възраст у нас, е кога ще падне таванът на пенсиите.
Според гласуваната непосредствено преди лятната ваканция на депутатите реформа "Калфин" въпросното административно ограничение върху парите за старини ще остане в сила до 31 декември 2018 г., след което ще отпадне. Но с една съществена подробност - само за новоотпуснатите пенсии. За останалите таванът ще продължи да действа, но леко ще се повдигне. В момента той е 35 на сто от максималния осигурителен доход и до 1 юли 2015 г. беше 840 лв., след което стана 910 лв. Предвижда се от 2019 г. той да бъде 40 на сто от максималния осигурителен доход или 1040 лв.
Хайде сега, какво сте седнали да защитавате богатите, ще кажат някои хора. И съвсем нямаме предвид Владимир Живков, който, както стана ясно от агенции, е получил пенсия от 910 лв. незнайно за какво прослужено време и осигурителен стаж... Идеята е друга - не да разбунваме духовете, а да видим дали покрай историята с тавана на пенсиите не може да се намери възможност да се увеличат парите на възрастните с малки и средни пенсии. Което ще бъде най-правилната политика при солидарната система на осигуряване и беднотията.
Анализ на Националния осигурителен институт показва, че за 2014 г. държавата икономисва по 8,852 млн. лв. на месец от съществуването на таван на пенсиите. Иначе казано - с тази сума група граждани е ощетявана всеки месец, защото не получава реални пенсии.

Става въпрос за 43 709 българи

като най-много от тях - 9668 души, са ощетени със суми до 50 лв. на месец. Други 7589 души трябваше да получават с до 100 лв. по-висока пенсия, ако не съществуваше ограничението. Има и група от 841 "щастливци", на които таванът реже над 850 лв. на месец от пенсията. Това означава, че всеки от тях реално би трябвало да получава поне по 1690 лв. пенсия вместо 840 лв.
Експертите са категорични, че съществуването на тавана е абсолютно несправедливо, макар и маскирано с етикета "социална справедливост". Просто защото реално причината да го има е само и единствено финансова. За да отпадне, годишно трябват малко над 106 млн. лв. от бюджета на държавното обществено осигуряване. Капка в морето на фона на факта, че за пенсии се харчат над 10% от брутния вътрешен продукт, или над 8-9 млрд. лв. годишно.
Сумата обаче е добре дошла за защитниците на тавана, които тръбят, че не било редно на гишето в пощата да се наредят един до друг бивш банкер с пенсия от 10 000 лв. и съседката му с пенсия от 193,24 лв. Защото щял да настане социален взрив... Ама каква вина има въпросният банкер (впрочем той наистина съществува, а пенсията му е наистина толкова), че законът някога му е позволявал да се пенсионира при максимално изгодни условия. В годините, когато никой не можеше да контролира банкерските заплати. Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава... Та със социалната справедливост дотук.

Защо експертите-противници са прави

Ами по простата причина, че нито една обществена система не може да функционира без ограничение на харчовете. Тези ограничения обаче могат да бъдат или на "входа", или на "изхода" на системата. А в България заради една бълха като подобните банкери се гори целият юрган. Или, иначе казано, се прави двойно застраховане и ограничения се налагат и на входа, и на изхода. Първото е съществуването на максимален осигурителен доход - въведен на принципа "парен каша духа" пак заради примера с банкерите на прехода от 90-те години на миналия век. Т.е. и 400 000 лв. да е заплатата на месец на някой, той не може да си прави осигуровки върху нея, а само до определен лимит. За 2015 г. той е 2600 лв. Ограничението на изхода е административното орязване на парите, каквото е налагането на формулата, че максималната пенсия е 35% от максималния осигурителен доход.
Точно заради това развързването на ограничението поне за новоотпуснатите пенсии от 2019 г. е с една идея по-справедливо от сегашното положение. Пък и от старта на пенсионната реформа от 2000 г. минава все повече време и по естествени причини все по-малко са хората, които остават засегнати от ограничението.
Съществуването на тавана е

воденичен камък на шията

за доверието на работещите в осигурителната система. Може да звучи банално, но е факт. Как да убедиш млад човек, че има смисъл доходите му да са на светло - т.е. да се осигурява върху реалната си заплата, с аргумента, че след време ще получава по-голяма пенсия?
Необясним е и инатът на поредица правителства да вдигнат по-сериозно максималния осигурителен доход. На синдикалистите им омазоляха устите да искат той да бъде десеткратният размер на минималната работна заплата, което в момента щеше да означава 3800 лв., а догодина - 4200 лв. Това щеше да значи и повече приходи в бюджета на общественото осигуряване. Вместо това тригодишната бюджетна прогноза на кабинета "Борисов 2" предвижда максималният осигурителен доход и съответно таванът на пенсиите да останат до 2018 г. замразени съответно на 2600 и 910 лв. Има и други въпросителни, като например защо максималният осигурителен доход се вдига всяка година от 1 януари, а пенсиите, и в частност таванът, се променят чак от 1 юли?
А иначе таванът на пенсиите винаги ще е трън в очите на хората. Защото него например 

швейцарското правило не го лови

Всички останали пенсии бяха осъвременени т.г. със скромните 1,9%, или с по няколко левчета на човек по въпросното правило. Отрицателната инфлация изяде възможността за по-сериозно повишение на парите за старини.
Спорен отново от гледна точка на т.нар. социална справедливост е и въпросът защо коледни и великденски добавки се дават само на възрастните с най-ниски пенсии. Раздаването на празничните бонуси тотално изкривява осигурителната система, тъй като това са типични плащания от сферата на социалното подпомагане. Но това е друга тема. Нещата някак все вървят към тезата, че май с по-високите пенсии се обезпечават по-ниските. Затова е трудно някой да се сърди на засегнатите от тавана, които смятат, че съществуването му е дискриминация и факт, който ги огорчава - защото живеят с усещането, че към труда им липсва нужното уважение. Това обяснява и стотиците жалби.
Таван на пенсиите има и в други държави, които като нас прилагат т.нар. разходо-покривна система (за разлика от капиталовите системи, в които значение има натрупаното в индивидуалните партиди на всеки човек). Принципът на солидарност на осигурените, който се прилага при разпределението на средствата, предполага да се предвиди

гарантиран минимум за пенсиите

Това означава, че трябва да се ограничи и действителният много висок размер на пенсиите на част от хората.
Съгласно Закона за пенсиите за изслужено време от далечната 1926 г. размерът на получаваната месечна пенсия не е можел да бъде по-голям от 5500 лв., нито по-малък от 500 лв. През 1975 г. в отменения Закон за пенсиите, действал до края на 1999 г., се създава разпоредба, според която размерът на пенсията не може да надвишава трудовото възнаграждение, от което е изчислена.
Европейският съд в Страсбург също се произнесе по нашия таван и реши, че той не нарушава правото на собственост и не е дискриминация. Интересен факт е, че Конституционният съд се произнесе на два пъти през годините (по времето на бившия главен прокурор Иван Татарчев 1997-1998 г. и след това препотвърди решението си през 2010 г.), че таванът на пенсиите не ограничава правата на хората. В същото време въпросното ограничение по закон не важи за шепа хора - президенти, вицепрезиденти, председатели на Народното събрание, премиери и... конституционни съдии. Към 31 март 2015 г. става въпрос за 42 българи. След като казусът така или иначе не ги засяга, това дава възможност на членовете на КС да запишат в решението си от юли 1998 г., че "...пенсионен таван е необходим - той служи да гарантира минималните пенсии и да спомага за растежа им. Тези функции показват, че оспорената разпоредба удовлетворява изисквания и на социалната справедливост, изразена в Преабмюла на Конституцията на Република България".

Снимки Благовеста ЦВЕТКОВА