Принцът от приказките - най-странният владетел в световната история?

Лудвиг Втори Баварски е сред най-странните короновани личности в световната история. Роден на 25 август 1845 г., той наследява трона след смъртта на баща си Максимилиан Втори, когато е на 18 години. Възпитан на село, малкият Лудвиг расте като романтичен юноша, обожаващ музиката и поезията, при това напълно неподготвен за управлението на страната. Когато бил представен за първи път в двора, всички присъстващи ахнали: младият крал бил изключителен красавец, висок почти два метра, с дълги черни вълнисти коси и ясни сини очи. Баварците веднага го нарекли Принца от приказките.
Когато Лудвиг бил на 16, в живота му се случило събитие, предопределило неговата съдба. На 2 февруари 1861 г. присъствал на спектакъл на операта на Рихард Вагнер "Лоенгрин". Музиката го разтърсила. В нея видял въплъщението на своите романтични мечти. От този ден станал страстен поклонник на Вагнер.
Щом седнал на престола, първата му заповед била да бъде потърсен и поканен Вагнер в Мюнхен. Срещата им се състояла на 4 май 1864 г. и се оказала решаваща за живота и на двамата. Същата вечер Вагнер писал до своя приятел доктор Виле:
"За съжаление, той (кралят) е толкова блестящ, толкова благороден, толкова емоционален и изумителен, и аз се боя, че неговият живот може да изчезне като ручей в пясъка в този жесток свят..."
Лудвиг става покровител на композитора, построява му разкошен дом, поема всичките му разходи и материални грижи. От този ден Вагнер можел да се посвети изцяло на своето творчество, без да мисли за насъщния. Но думите в писмото на Вагнер се оказват наистина пророчески...
Кралят основал музикално училище в Мюнхен и решил да построи нов оперен театър, съобразен с постановките на Вагнеровите опери. Според него Мюнхен трябвало да се превърне в музикална столица на Германия, нещо като "немска Виена". Но тук плановете му срещнали съпротивата на баварското правителство и на жителите на Мюнхен. Причината била не само в огромната цена на проекта, но и в личността на Вагнер. В столицата на Бавария той не бил желан и мнозина не приемали дружбата между краля и музиканта. Не толкова заради антисемитизма му, колкото заради неговите "карбонарски", революционни възгледи, така чужди и омразни в очите на баварските бюргери.
Повече от година и половина Лудвиг Втори упорито се борил срещу съпротивата на местния парламент и народните маси. Но накрая бил принуден да отстъпи и да помоли Рихард Вагнер да напусне Мюнхен. Лудвиг намразил до такава степен Мюнхен и мюнхенци, че дори решил да премести столицата на Бавария в Нюрнберг. Отношенията му с Вагнер обаче продължили.
През 1866 г. Бавария се готвела за война с Прусия, макар че кралят се мъчел да я избегне. Дори бил готов да се откаже от престола заради това. В тази война, продължила само три седмици, Бавария била напълно победена от Прусия и освен многобройните човешки жертви понесла и огромни финансови загуби - трябвало да изплати на победителя репарации в размер на 154 000 000 марки! На фона на тази национална катастрофа Лудвиг започнал да осъществява романтичната мечта на живота си - строителството на замъци в Баварските Алпи. Успял да завърши строежа само на един - този в Линдерхоф.
Това бил любимият му замък - едно умалено копие на Версай. Всъщност през целия си живот Лудвиг копирал своя идол, френския крал Луи XIV, и му подражавал във всичко. Дори спалнята в Линдерхоф била проектирана по модела на спалнята на Краля-слънце. Предизвикателният разкош в стил рококо поразява и днес. Изобилието от злато, кристал, фин порцелан и най-скъпи мебели, вази и различни предмети е наистина впечатляващо.
Лудвиг колекционирал майсенски порцелан, изделия от слонова кост, бижута, картини и всякакви ценни вещи. Тук има огромен кристален полилей със 108 свещи, който никога не е бил запалван заради страх от пожар. Белият роял, покрит със златни орнаменти и скъпоценни камъни, бил поръчан и изработен специално за Вагнер, но музикантът никога не свирил на него.
Кралят живеел сам, изолиран от своите поданици и дори от двора. По цели дни се разхождал из парковете и езерата, слушал любимата си музика в изпълнение на специално поканени от него първокласни оркестри и оперни трупи. В една от пещерите край Мюнхен построил малък театър за тези концерти и спектакли. Все повече се отделял от държавните дела и проблеми и се затварял в своя романтичен свят на музика, поезия и мечти. Дори на тържеството по случай обединението на германските държави в Германска империя, където присъствали всички монарси от немските княжества и кралства, отсъствал единствено той...
Огромното и скъпоструващо строителство на замъци, дворци, театри, галерии и представителни държавни сгради накърнило държавния бюджет, както и личното богатство на монарха. Всичко това струвало 21 000 000 марки, от които 5 500 000 били от кралската хазна, а останалите 15 500 000 - от държавната. За двайсетина години Лудвиг разсипал резерв, трупан в продължение на 800 години от неговите предшественици на трона на Бавария.
В резултат от успешен държавен преврат, ръководен от премиер-министъра Лутц, кралят бил обявен за болен, "неспособен да управлява", и бил отстранен от престола.
- Как можете да ме обявявате за психически болен, след като никога не съм бил освидетелстван за това? - попитал Лудвиг.
На което придворният лекар отвърнал:
- Ваше величество, за това няма нужда. Ние разполагаме с достатъчно информация, която ни дава необходимите доказателства.
На 13 юни 1886 г., в шест часа вечерта, Лудвиг, придружаван от своя лекар фон Гуден, излязъл за кратка разходка из парка. В последния момент докторът отпратил охраната. След няколко часа телата на двамата били открити във водите на езерото. Дали е било убийство или самоубийство, и до днес не се знае...
Управлението на Лудвиг Баварски днес можем да определим като "златен век" на баварската култура и особено на музиката. Той построил не само замъци и дворци, но и театри, и галерии, основал Баварския Червен кръст, Мюнхенската политехника, Академията за изящни изкуства и Фонда за развитие на музикалната култура, който по-късно положил основите на прочутите Вагнерови тържества в Байройт в специално построения Вагнеров оперен театър.


Лудвиг 

Замъкът Хохеншвангау в Баварските Алпи

Рихард Вагнер

Операта в Байройт