26 Април 2024петък10:06 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Битката на века

На конференция в Париж се очаква приемането на важно споразумение за борбата с климатичните промени

/ брой: 276

автор:Галина Младенова

visibility 426

Човечеството винаги е воювало - за територии, за храна, за ресурси, за власт, за по-добър живот. Днес обаче му предстои може би най-важната му битка - борбата за оцеляването на планетата ни. Днес в Париж започва важен световен форум, посветен на борбата с климатичните промени. Кръвопролитните ислямистки атаки във френската столица на 13 ноември, които разтърсиха не само Франция, но и целия свят, поставиха под съмнение възможността за провеждането на конференцията. Истината обаче е, че светът не може да си позволи отлагане на приемането на важни решения за спасяването на планетата ни. Конференцията на ООН, посветена на борбата с климатичните промени, се планира още от 2011 година. Ето защо държавните и правителствените ръководители на 138 страни потвърдиха, че ще пристигнат в Париж. Общо на конференцията ще има представители на 195 държави, които от 30 ноември до 11 декември ще трябва да се споразумеят какво ще направи светът, за да спаси планетата. Новото глобално споразумение се планира да влезе в сила след 2020 година, когато приключват сегашните ангажименти.
Очаква се парижкият форум да има голямо значение, тъй като на конференцията лидерите на страните и експертите ще обсъдят намаляването на парниковите газове и забавянето на увеличението на температурите. Новото споразумение ще е далеч по-амбициозно от Протокола от Киото, твърдят експертите. То ще включва задължения за всички страни, разбира се, диференцирани ангажименти, и ще бъде далеч по-всеобхватно - ще засяга както намаляване на парниковите емисии, така и всички мерки, които трябва да се приемат, за да се приспособим към климатичните промени. Споразумението се очаква също така да включва голям финансов раздел в полза на развиващите се страни: започвайки от 2020 г., ще се събират по 100 млрд. долара годишно. Трябва да се уточнят и всички практични, конкретни решения, за да се осъществи преразпределянето на енергобаланса.

Поставената задача изглежда прекалено амбициозна, но всъщност това е единственият начин, позволяващ на страните да се договорят за запазването на контрола върху климата и за нашето бъдеще.
Всъщност защо е толкова важно да намалим парниковите емисии в атмосферата? Парниковият ефект е важно природно явление за оцеляването на планетата ни. Той позволява средната температура на Земята да е на ниво 15 градуса вместо 18, ако този ефект не съществуваше. Парниковите газове естествено присъстват в малки обеми в атмосферата, но вследствие на човешката дейност концентрацията на тези газове се промени. Така между 1750 и 2011 г. човешката дейност доведе до нарушаване на енергийния баланс на Земята, като предизвика затопляне на земната повърхност. Именно в това е същността на проблема: климатичното равновесие е дестабилизирано и климатът реагира на увеличаването на парниковия ефект.
Експертите от няколко години предупреждават, че световните емисии на парникови газове се увеличават все повече и по-бързо и достигат рекордни нива. Ако тази тенденция не се промени, целта да останем под средния праг за затопляне от 2 градуса няма да бъде постигната. Тогава през 2100 г. ще ни се наложи да се готвим за средно глобално затопляне от 4 градуса. Това ще доведе до пълно разтопяване на арктическия леден полярен щит, което на свой ред ще предизвика повишаване на морското ниво не с 1 метър, а със 6-7 метра. Според специалистите в Европа Холандия и Дания могат напълно да изчезнат, положението ще е още по-сериозно в Южна и Югоизточна Азия, тъй като страна като Бангладеш ще престане да съществува и тогава ще се появи проблемът с настаняването на нейните 160 милиона жители.
На пръв поглед 2100 година изглежда толкова далечна, че може и да не се тревожим толкова много сега. Истината обаче е, че климатичните промени вече засягат живота на хората. През последните 20 години времето е станало причина за смъртта на 600 хиляди души. Икономическите щети, предизвикани от неблагоприятни метеорологични условия, се оценяват на трилиони долари, съобщи в. "Торонто стар", позовавайки се данни на ООН.
Според доклад на световната организация през последните две десетилетия най-много стихийни бедствия са станали в САЩ. Сред най-пострадалите страни са също така Китай и Индия.
Отбелязва се, че средно за 20 години са станали близо 335 катастрофи, свързани с лошо време. Това е два пъти повече, отколкото през предишното десетилетие. Днес всяка секунда някой по света става бежанец заради природно бедствие. А с промяната на климата броят на тези хора расте, предупреждават специалистите. Ние всъщност вече наблюдаваме изчезване на цели държави поради покачване на океанското равнище - една трета от жителите на Тувалу вече са мигрирали към Нова Зеландия.
Експертите са категорични, че основни причини за промените в климата е увеличената температура на океаните и топенето на ледниците. Всички изглежда са наясно какво трябва да се направи, за да се предотврати опустошението, което промените в климата могат да причинят и вече причиняват.
"Човешкият род е може би на близо 100 хиляди години и в момента той изживява уникален момент в историята си. Този род днес се намира в положение, в което много скоро, в продължение на следващите поколения, му предстои да реши ще продължи ли този експеримент на т.нар. разумен живот, или ще решим да го унищожим. По-голямата част от учените признават, че изкопаемите видове гориво трябва да се оставят в земята, за да имат внуците ни достойни перспективи. Институционалните структури на обществото ни обаче настояват, че трябва да извлечем и последната капка. Последиците от промените в климата за човечеството още в близко бъдеще ще са катастрофални. И ние летим към тази пропаст. Остана ни съвсем малко време, за да се опитаме да се справим с този проблем. Вървим в грешна посока. На глобално ниво летим към пропастта и сме пълни с решимост да паднем в нея". Това е предупреждението на един от най-големите интелектуалци в света Ноам Чомски.
Изглежда обаче, че човечеството най-накрая наистина се стресна от случващото се. Още преди началото на парижкия форум от различни краища на света започнаха да пристигат обнадеждаващи обещания. Европейският съюз обяви, че на конференцията в Париж ще призове за намаляване с 40% на емисиите на парникови газове до 2030 г. и увеличаване на финансирането за борбата с проблемите на климата. Белият дом пък съобщи, че САЩ са готови да намалят емисиите си на парникови газове с 42% за 10 години. Целта ще бъде постигната чрез свиване на емисиите на около 360 000 правителствени сгради, 650 000 автомобила и на широката мрежа за доставки, съобщиха американските власти.
"Бъдещо глобално споразумение за климатичните промени трябва да включва твърди ангажименти от нововъзникващите пазари и да преодолее разделението бедни-богати страни, което спъва напредъка на преговорите в ООН. Този път ни трябва споразумение, което да отразява икономическите реалности в следващото десетилетие и по-нататък", подчерта президентът Обама.
Съединените щати са вторият най-голям замърсител с парникови газове след Китай. Понастоящем две трети от емисиите идват от само 10 страни и не е чудно, че всички погледи са насочени към световните супер сили и супер замърсители. Но почти 150 други държави, включително и петролните страни от Персийския залив като ОАЕ, вече са помолени да ограничат въглеродните си емисии.
"В някои отношения Париж вече е успех", казва Алдън Майер от Съюза на загрижените учени. "Почти 90% от замърсяването идва от страни, които са се ангажирали да го ограничат". Това може да се смята за постижение предвид неуспехите на международната политика по отношение на климата през последните две десетилетия.
На пръв поглед изглежда, че всички отиват в Париж с надеждата за споразумение. Различията обаче се появяват бързо. Всеки има свои сериозни причини да иска отлагане на приемането на решенията, които трябва да се вземат още сега. Бразилия, Индия, Китай например настояват първо да се постигне ниво на растеж, което да удовлетворява населението на тези страни, а едва след това да се пристъпи към намаляване на парниковите емисии. Други държави, като Канада и Австралия, твърдят, че ако страните, където делът на вредните емисии е голям, не приложат съответните усилия, собствените им мерки ще се окажат напразни. Всяка от тези позиции поотделно е съвсем разбираема, особено на бедните страни, които настояват богатите да приложат по-големи усилия. Но логиката, според която всеки първо чака усилията от страна на другите, е опасна, тъй като може да ни доведе до разрушителен край.
Преговорите за климата не са обичайни преговори - в тях няма победители и загубили, ние всички ще сме или победители, или загубили. Последиците от климатичните промени ще засегнат всички държави в света: суши, наводнения, повишаване на морското равнище заплашват всички континенти, всички народи на планетата. Време е да действаме, ако не искаме да загубим.

Обществените поръчки над 5 млн. лв. под специален надзор

автор:Дума

visibility 610

/ брой: 79

Забраняват рекламата на хазарт в медиите

автор:Дума

visibility 633

/ брой: 79

Безплатни винетки за електромобилите на инвалидите

автор:Дума

visibility 665

/ брой: 79

Жилищните кредити с нови рекорди

автор:Дума

visibility 610

/ брой: 79

Северна Македония гласува за президент

автор:Дума

visibility 627

/ брой: 79

ЕП прие закон за защита на жените

автор:Дума

visibility 685

/ брой: 79

Хиляди деца в Румъния оставени на бабите

автор:Дума

visibility 653

/ брой: 79

Накратко

автор:Дума

visibility 551

/ брой: 79

Политически кукувици

автор:Александър Симов

visibility 750

/ брой: 79

Договорът с „Боташ“ е национално предателство

visibility 670

/ брой: 79

Как Йончева забрави "Ало, Банов"

автор:Дума

visibility 695

/ брой: 79

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ