Играта загрубява

Актуалното световно събитие вече не е терористичният акт в Париж, миграционно/бежанските вълни и действията/противодействията на/срещу "Ислямска държава". Тези дни сваленият руски самолет над турска или не територия заема водещото място сред информационните потоци по всички географски ширини. Под лупа се следи всяка дума, жест, нюанси в словата на Путин и Ердоган и на тази основа се появяват онези коментари по всички световни медии, които в крайна сметка са си отражение на политиката на тези или други сили, които дърпат конците на дадена политика и очертават стратегическите им представи за новия ред или преразпределение на територии и влияния в геополитиката. Поставянето на Путин на равна нога с Ердоган, т.е. в полето на регионални играчи, както преди време се изрази за Русия президентът Обама, е част от поредицата игри, които разтърсиха света. Почна се от Близкия изток, но големите последствия се оказаха за Европа. Подозрителното спотайване на ЕС, в това число на върховния представител Могерини, зад общи мъгляви фрази и призиви в стил "Турция и Русия са прекалено зависими една от друга, за да се карат", е само едно от доказателствата, че задкулисните тайни са доста по-различни от поднасяните факти. Да не говорим за препятствия по пътя на обща коалиция за борба с т.нар. "Ислямска държава" (ИД), в която ЕС би имал роля като цяло, а не само отделни страни.
Публикуваните изказвания на обикновено пенсионирани военни или политици са другата част от старанието да се замъгли допълнително ситуацията, но са и възможност да се кажат неща, които иначе ще останат зад кадър. Дали е бил свален над турска територия СУ-24, дали е бил предупреждаван, кога и колко секунди е летял, как е реагирала Москва на привикването на руския посланик в Анкара в МВнР на Турция, е част от пъзела на разпиляване на факти, които не дават ясна картина и отговор на въпроса защо му беше на Ердоган да предприема този риск. Да се каже, че не е дооценил последствията или се е надценил поради замайване от скорошната изборна победа също не е достатъчно. Той е политик от висока класа и с достатъчно опит, както призна самият Путин на срещата на Г-20 в Анталия само преди седмица. Едни от последните думи на Путин по въпроса визират договорено съгласуване на данни за полетите на руските самолети над Сирия с американските военновъздушни сили, но се пита дали те са били предоставяни на съюзник като Турция и на каква база става това.
Определено в нюансите може да се търсят парченцата от схемата, която би осветила причини и следствия. Да, навлизането на Русия с нейните въздушни удари на територията на Сирия и всъщност подкрепата й за правителството на Асад в Дамаск нанесе удар върху градената с години "стратегическа дълбочина" на турската външна политика в посока бивши османски територии, в това число и в Сирия. Руснаците са бомбардирали територии около планината Тюркмен, където по принцип са живели тюркмени. Те обаче вече отдавна са напуснали домовете си поради военните действия и официално се знае, че тези действия са били с цел прекъсване на излаза на воюващите срещу Асад ИД и "Ал-Нусра", към Латакия (там има руска база) и Средиземно море.
Призивите "бият нашите" в случая имат друго измерение. Просто Анкара е разчитала на създаването на онази зона, забранена за полети, която е смятала да остави под контрола на обгрижваните от нея тюркмени, но и би попречила за изграждането на независими кюрдски територии в Северна Сирия. Старата ахилесова пета за кюрдска независимост извън, но и с възможност за пренасяне в Турция, боде здраво всяко турско правителство.
Русия няма как да приеме турски искания за подобни зони, още повече, че тя съгласува позиции с Вашингтон, а и разчита на сирийските кюрдски сили да воюват по суша с ИД. Нещо, на което на този етап разчитат и САЩ. Създадената от тях коалиция за битка с общия враг би трябвало да е под егидата на Вашингтон, но и Русия си има геополитически планове и застава отсреща със съюзници като Иран, Сирия на Асад, Ирак, "Хизбула" и не се знае каква част от опозицията срещу Асад. Русия се стреми да е първа цигулка в тази група и никой не й оспорва правото.
Въпросът е къде е ЕС, защото след терористичните актове в Париж и заплахите тези актове да продължат и в други европейски страни няма как да не се активират правителствата за пряка военна намеса в Сирия. Казват, че конфликтът Турция/Русия е прът в колелото за обща коалиция, в която на равна нога ще участва и Москва с нейните възродени геополитически претенции. Ердоган разбърка със свалянето на руския самолет картите, сам или под влияние, но намирането на начин за изход от ситуацията остава лично за него. Защото и последиците за Турция, търговско-икономически или имиджови, заплашват стабилността на самата му държава. Светското общество в страната мрачно посреща всяка информация за растеж на долара, за проблеми на борсата, за опасения от нов провал на възродения преговорен процес с ЕС, за добилата широка гласност продължаваща ислямизация на страната, за непремерените амбиции в областта на външната политика, която "от нулеви проблеми със съседите стана нулева", от продължаващите арести на журналисти, които са си позволили да публикуват нещо по-различно от посоченото официално от управляващите. А това, че пред френския канал 24 Ердоган е казал, че е търсил по телефона Путин, а той не му отговарял, че пред CNN твърдо е отказал да приеме призива на Путин да се извини, е само прикритие за смекчения тон, за обяснителния режим, в който Турция навлезе по всички линии във връзка със свалянето на руския самолет.
Трудно може да се обясни на хотелиерите в Анталия защо руснаците ще престанат да пръскат пари при тях и то заради явно грешен политически ход. Ход, за който обикновено се плаща с политическо бъдеще, но не и на Балканите. Така е определил ситуацията със самолета и генералът от запаса Том Макинерли, който по "Фокс нюз" казва, че "турците взеха грешно решение, защото свалянето на самолета е крайно нападателна маневра, която самолетът не е имал на територията на Турция". А командир на NORAD (командване на стратегическата космическа отбрана на Северна Америка) си е позволил да заяви, че "според мен Ердоган има таен дневен ред, който отдалечава Турция от това да е светска държава. Опитва се да противопоставя НАТО на Русия и бомбардира кюрдите в Сирия. По този въпрос трябва да сме много внимателни".
Всички казват, че "трябва да сме внимателни" или "случи се в неподходящ момент", но и всички са сигурни, че двете страни в крайна сметка ще разчистят някак обидите, недоразуменията и противоречията. Защото интересите им, предимно икономически, диктуват това. Но дали отношенията в бъдеще ще са добронамерени и ще си вярват? Сигурно трябва да мине много време, но като се познават характерите на народите, никой нищо няма да забрави. В случая няма как Турция да не се сблъска с прословутото "Забавям, но не забравям" и това ще държи съседите винаги напрегнати. А в такава ситуация не се взимат правилни решения. Путин запазва строг и неотстъпчив тон на този етап и нарича "глупости" предложението на Ердоган за среща в Париж на 30 ноември на форума за климата.
Сигурно на този фон е важно да се следи и какво предлагат зад океана във връзка с терористичния акт в Париж и свалянето на руския самолет. Неслучайно точно в този момент в "Ню Йорк таймс" излиза статия, в която се казва, че "ИД създаде една нова структура на територията на някогашната Османска империя, като мобилизира сунитската опозиция срещу режима на Асад и срещу доминираното от Иран правителство в Ирак. След дългогодишни усилия се очертава и един де факто независим Кюрдистан". Следва извод, че разгромяването на ИД с оставане на Асад и иранските марионетки в Ирак не е приемливо за САЩ. Вариант е създаване на една нова независима сунитска държава с потенциал като производител на петрол, и то след преговори с кюрдите. Надеждата е, че страните от Залива вече би трябвало да са прозрели опасностите за своите територии и сигурност, което ще ги накара да престанат да спонсорират ислямския тероризъм. Нещо, в което вече и Турция открито е упреквана. Смята се, че Анкара би приела този вариант, защото ще й осигури стабилност по южната граница. Един вид разпарчетосването на Сирия е начин за изход от кризата там.
Нищо ново под слънцето на световната история. Въпросът е кой какво парче ще вземе от сирийската баница и ще се обяви за победител като първа световна сила. Играта наистина е като на покер. Какво ли мисли Китай по въпроса? Защото за Путин повече се знае. Него не го оставят на мира в последно време. А какво мислим у нас ли? Ние няма да изберем и ще се спотайваме. Това можем, това правим. Но ЕС няма как да остане в подобна позиция. Или ще заеме позиция като геополитически играч, защото има икономическа мощ, или ще рухне под напора на сили, които не му мислят доброто.
"Интересът клати феса", казват при съседите, а и у нас. Въпросът е така да се стиковат интересите, че да спре кошмарът на народите от терор, ислямизация, заплаха за европейската идентичност. После може да се мисли за свят, в който "мирното съвместно съществуване" няма да звучи ретро.

Докато великите сили се опитват да прокарват собствените си интереси, кошмарът за сирийския народ продължава