Хлябът, глупако!

Хората в 1646 малки населени места остават без хляб заради отказа на мнозинството да поеме разходите за транспорт по снабдяването с насъщния (стр. 3). Боже, не е за вярване! Що за хора посягат и на най-милото за българина - хляба. При това "кътат" наличните пари за някога си, вместо веднага да ги осигурят спешно за прехраната на хора, забравени по малките селища, заради по-важни "държавни" дела - партизански засади и боричкания не винаги на дребно. Трябва да си загубил и чувството за срам, и чувството за грях. За да дадеш още на големите, от които очакваш същото, а да оставиш да мрат малките, ненавредили никому хорица. Които и без туй си докарал до просешка тояга в обезлюдените от недоимък и нищета места за живот в страната. Дори без да се замисляш, че това може да са твоите родители или близки хора без повече избор в заника си.
Няма по-голяма проверка за едно управление от тази да нахраниш някого, да го стоплиш и да му дадеш кураж да изживее този пусти живот, докато му е писано. Интересно дали някому присяда залъкът край държавните най-вече трапези, когато си помисли за изоставените без хляб българи. Надали. И това е най-страшното!