Унгарците не обичат да чувстват натиск отвън

Н. пр. Андраш Клейн е роден на 12 септември 1969 г. в Париж. Завършва френска и испанска филология в Будапеща. Работи като преподавател. През 2000 г. оглавява пресслужбата на кабинета на премиера. В периода 2000-2002 г. Клейн е ръководител на секретариата на заместник държавния секретар, отговарящ за Балканите, в МВнР. След това оглавява комисията по външна политика на унгарския парламент, а от 2010 г. е заместник-началник на кабинета на министъра на външните работи. Посланик в България е от 2012 г. Владее френски, испански, английски и български език. Семеен, с двама синове.


"Стабилността на Унгария зависи и от Русия"
"Внимавайте с идеализацията на централноевропейските общества"


- Унгарската външна политика по отношение на бежанската криза в Европа е критикувана от Брюксел често без мяра. Бихте ли посочили вашата гледна точка за ситуацията и отражението й върху националната сигурност на Унгария?
- Преди всичко искам да подчертая, че в момента това, което става по западноевропейския път, не е бежанска криза. Това е преселване и се развива безконтролно. От края на август, когато западноевропейски страни, без консултации с други държави от Източна Европа, изпратиха покана към граждани от страните с конфликти, всякакво сътрудничество по нашите граници се оказа невъзможно. Създаде се ситуация без контрол и съответно проверки. На всичкото отгоре този поток е в ръцете на организираната престъпност. При това положение е ясно какви са опасностите пред националната сигурност. Става дума за хора, които идват от страни, с които Европа е във война, и отново повтарям, че това се случва без контрол. Сигурно е, че голям брой от тях не са терористи. Но в Париж видяхме, че тези хора се използват и се цели да бъдат върнати в Европа чрез бежанския поток. Опасността не се крие във факта, че има бежанци, а в начина, по който те влизат в Европа.
- Смятате ли, че изграждането на стени по границите би решило проблема с масовото нахлуване на континента на хора от Близкия изток и Африка? Това война на цивилизациите ли е и по известни причини европейската същност наистина е застрашена?
- Когато се наблюдава един такъв поток, малките европейски страни, особено когато липсва отговор от страна на ЕС, имат две възможности. Или ще пускат без контрол всички, или ще се опитат сами да си защитят собствената сухопътна граница с контрол. Унгарското правителство реши второто. След изграждането на оградата със Сърбия и Хърватия имаме от 0 до 40 бежанци дневно. Преди, до средата на октомври, всеки ден пристигаха между 5 и 10 хил. За съжаление оградата се оказа ефективна. Нека ни кажат как по друг начин да си върнем сигурността - никой не го прави.
Не бих казал, че това е война на цивилизациите. Това са остри думи. Но трябва да признаем, че до края на тази година 1 млн. души ще влязат в Европа. Трябва да се има предвид, че 80% от тях не идват със семействата си и скоро ще трябва да се съобразим с необходимостта за тяхното събиране. В Третия свят има минимум 2 млн. души, които искат да дойдат в Европа. Когато става въпрос за такива цифри, има вероятност цивилизационният модел на Европа да се промени. Дори и да не ни харесва. Исторически Европа е постигнала големи резултати в развитието си. Има и грехове, но почвата й е християнска. Ние живеем в тази среда, независимо дали сме вярващи или не. Ние живеем в тази цивилизация и трябва да я съхраним.
- Има ли унгарското правителство идея как да се разреши тази кризисна ситуация и особено след терористичния акт в Париж? А след срещата Турция/ЕС?
- От техническа гледна точка западнобалканският поток може да се спре по два начина. Първо, да се въведе контрол по границата Гърция/Турция. И второ, ако западноевропейски страни искат да приемат мигранти, да го направят по начин, който да съхрани сигурността на Централна и Източна Европа.
Срещата между ЕС и Турция беше много важна. Всички приехме обща резолюция. Безспорно е, че Европа иска да помогне на Турция, но дали ще е успешно, зависи от конкретните мерки. За Европа е важно тя да съхранява границите си и да се опитва да контролира процеса. Ще видим какво ще ни донесе бъдещето.
- Ако Европа се е провалила в идеята си за мултикултурализма, как си представяте нашия континент в бъдеще? Не става въпрос за разпад на ЕС, а за начините на функционирането му, след като се излезе от ситуацията на блокаж във връзка с действията на "Ислямска държава". Къде сбърка ЕС по отношение на Близкия изток?
- Този въпрос е 3 в 1. Никой не отрича, че мултикултурализмът и политическата коректност са важни ценности, които са в основата на Европа. Но ако те се превърнат в догма, това вече е проблем. Именно поради превръщането им в догма част от европейския елит не чувства реалността и не може да отговори на реалните проблеми на населението. След Париж въпросът, който най-често задаваха журналистите, беше "Свобода или сигурност". Това е грешен и опасен въпрос, защото не може да противопоставяш сигурността на никоя ценност. Как ще има свобода без сигурност? Що се отнася до ЕС, ние наблюдавахме момент, в който стана ясно, че той не може да отговори на предизвикателствата пред сигурността. В момент, когато има заплахи за нашата сигурност, може да се стигне до дезинтеграционни процеси.
Дали липсват лидери или има липса на структурни промени, това е сложен въпрос. Но трябва бързо да му се намери отговор. Къде сбъркахме ли? Едва ли през декември 2015-а може да се каже, че износът на демокрация е успешна геополитика. Грешна политика имаше и Унгария. Предишното ни правителство подкрепи нахлуването в Ирак. Сегашното подкрепи въздушните атаки в Либия. Но нашата отговорност не е сравнима с тази на големите сили. Все пак трябва да признаем, че когато се намесваме по света с военни средства, трябва да имаме ясна преценка какво следва след това. Да си научим урока.
- Постигнатите успехи в икономическата сфера ли са в основата на самочувствието, което има Унгария днес, когато отстоява позиции, които невинаги се припокриват с тези на ЕС като цяло?
- Безспорно е, че икономическите резултати на унгарското правителство подпомагат политиката, която то води. През 2014 г. имахме 3,7% ръст, а тази година очакваме приблизително 3 процента. Безработицата ще спадне до 6,8 на сто. Дефицитът от 2012 г. е под 3 процента. Продължаваме да имаме висок дълг, но тенденцията е към намаление. Чуждите инвестиции са нараснали с 15%, а вътрешното потребление - с 5 процента.
Освен икономическите резултати има и други фактори, които влияят. Това е политическата стабилност. От 2010 г. и до 2014 г. Орбан печели 2/3 от мандатите в парламента. Много е трудно, ако нямаш политическа воля, политическа стабилност и развиваща се икономика.
- Вие успявате не само да се чуе унгарската дума на лидерските срещи на ЕС, но и да продължавате търговско-икономическото си сътрудничество с Русия. Как се получава този баланс или е въпрос на успешно лавиране в определени ситуации?
- Първото нещо, което искам да кажа по този въпрос, е, че Унгария е малка страна с малка армия. Ние никога няма да определяме геополитическите събития в света. Единственото, което можем, е да се опитваме да имаме външна политика, която да отстоява интересите ни. 25 процента от унгарската индустрия е германска собственост. Едната страна на нашата стабилност е Германия. Може да се каже, че това е европейска стабилност. Ние сме членки на НАТО, под егидата на САЩ и това традиционно ни осигурява стабилност. Това е вторият фактор за сигурност. Ние сме в Централна Европа и за Унгария, за нейното развитие имаме нужда от енергията и ресурсите на Русия. Т.е. стабилността на Унгария зависи и от Русия. Проблемите идват, когато между тези фактори има разногласия и сме принудени да избираме. Правим го, но винаги ще е в интерес на унгарските граждани да запазим сътрудничеството с тези три фактора. Унгарското правителство просто смята, че щом Господ ни е поставил в Централна Европа, не можем да си позволим политика към Русия като например на Португалия или Ирландия. На тях би им било по-лесно да се скарат с Русия.
- Смятате ли, че премиерът Виктор Орбан се засяга лично, когато председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер открито го нарича диктатор, или го приема като част от политическата игра?
- Не, не го приема лично. Г-н Юнкер е голям шегаджия. Той и други лидери назовава по различен начин. Въпрос на стил.
- Чувства ли правителството в Будапеща подкрепа от страна на унгарското общество, ако отстоява позиции, които поне на думи не се споделят от съюзници в НАТО или ЕС? Съобразява ли се с общественото мнение?
- Първо, Унгария води спорове с Брюксел, но няма пример, в който да нарушаваме правилата на ЕС. Орбан управлява вече 6 години. Популярността му расте и спада. Но е факт, че по време на чужди критики неговата популярност се качва. Има нещо в унгарския характер. Унгарците не обичат да чувстват натиск отвън. Много често опитите за натиск се оказваха контрапродуктивни.
- Появиха се информации, че унгарски НПО-та са били принудени да прекратят дейността си поради опасения, че защитават чужди интереси. Каква е истината и има ли връзка с реформите в областта на банковото дело и финансите? 
- Не, нямаше връзка между финансовите стъпки на унгарското правителство и НПО-тата. И в Унгария има НПО, финансирани от чужбина, които са критично настроени срещу правителството. Единствената стъпка беше за тях да се говори искрено и открито. Унгарските граждани имат цялата информация и те сами решават да приемат или не критиките им.
- Какво е разковничето за спечелване на толкова изборни победи една след друга от страна на управляващата партия ФИДЕС? Съобразяват ли се управляващите с опозицията или поне чуват ли нейните гласове? В областта на външната политика има ли разминавания или всички стоят зад защитата на унгарските интереси, които официално се представят от правителството?
- Причините за политическия успех на Орбан са комплексни. През 2010 г. унгарското общество стигна до ниво, когато то имаше чувството, че всичко, което се наложи след 1990 г., не доведе до очакваните резултати. Орбан много смело предприе стъпки да промени тези явления. Той от обществена гледна точка има ясна дясна политика, която цели унгарската средна класа. Именно тя го подкрепя политически. Но вътрешнополитическият живот в Унгария също е бурен. Имаме опозиция, най-гледаната тв програма е опозиционно настроена, а най-четени са сайтовете на опозицията. Получаваме критики от опозицията, т.е. имаме бурен политически живот. Работа на опозицията е да критикува. Да има единство за националните интереси и в Унгария рядко се получава.
- Вие сте наполовина българин. Как виждате с днешна дата България? Какво ви е най-мило на сърцето, когато става дума за нашата страна?
- От лична гледна точка смятам България за прекрасна страна и обичам българите. С България са свързани най-милите ми спомени. Преди заради пътешествията по планините с роднините ми, а сега с моите деца.
- Винаги се казва, че отношенията между нашите две страни са отлични - и в миналото, и днес. С какво повече бихме могли да сме си полезни, особено имайки предвид, че Унгария има зад гърба си Вишеградската четворка, а България, както всички на Балканите, стои самотно на полуострова?
- Тук ситуацията не е толкова лоша. В политическата сфера има много често размяна на опит както във Вишеградската четворка, така и извън нея. Имаме по-голям стокообмен и в културната сфера, и то е благодарение на културните институти в Будапеща и в София. Те често провеждат общи мероприятия. Но има сфери - в образованието например или в науката, където институционалните връзки сега не са на ниво. Тези връзки бяха изкуствено прекъснати. След 1990 г. при новите хоризонти имаше интерес към Запада. Но този период отмина. Не е нормално, че в момента студентите в двете страни са между 2-6 бройки. Просто няма стипендии. В бъдеще трябва да се положат усилия и в тази посока.
- Познавате добре страната, нямате езикови проблеми, контактувате с много българи. Липсва ли ни нещо, за да имаме оптимистичният поглед, с който се слави Унгария?
- Внимавайте с идеализацията на централноевропейските общества! България не е по-лоша от тях. Вие след 500 години чуждо господство сте успели да изградите държавността. България си има своите постижения в културата и науката например. Ние в Унгария смятаме, че също сме песимистично настроени. Когато трима унгарци се съберат, особено след 3 палинки, те гледат песимистично на ситуацията в страната. Сега знам, че това го има и в България. Какво им липсва на българите? Унгария при 10 млн. население има 400 хил., които отидоха в чужбина. В България тези цифри са такива, че не е за вярване. Докато съм посланик в България, няма да си позволя публични критики. Но по този въпрос мисля, че най-големият проблем на България е ситуацията с демографията. Не само защото липсва млада работна ръка, а просто липсва една генерация, която иска семейство, бизнес, реализация и е способна да принуди политическата класа да реализира целите им в живота. За да се промени настроението и хората да чувстват политиките, които решават този демографски проблем. Всички анализи показват, че винаги се стига до демографския проблем. Надявам се това скоро да се промени в България.

Неконтролируемият мигрантски поток е в ръцете на организираната престъпност, убеден е посланик Клейн
Снимка БГНЕС