Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Ако турски самолет свали руски над България

Иво Атанасов

12. Декември 2015 , брой: 287   3892   74



Чудовище, родено от съня на разума! Така биха възкликнали ценителите на Франсиско Гоя и особено на 43-ия офорт от прочутата му серия "Капричос". Само че няма да са прави. Защото въвличането ни в подобна ситуация е до такава степен възможно, че предвиждането й е плод по-скоро на будния, а не на заспалия разум. И то най-малко по две причини. Първо, защото отварянето на законова вратичка, позволяваща не само наши, но и самолети и на други натовски държави да охраняват небето ни, набързо е прието от кабинета и внесено в парламента за гласуване. И второ, тъй като такъв прецедент вече е налице със свалянето на руския бомбардировач над принадлежалата някога на Сирия, а в наше време - на Турция, провинция Хатай.
Някои наблюдатели преценяват удара по Су-24 като преднамерена провокация, съгласувана с НАТО или поне с Вашингтон. Ако допуснем, че е така, ще констатираме, че Турция е изпълнила задачата по най-непохватния начин, изстрелвайки ракети по бомбардировач, който се е връщал от мисия и вече не е представлявал заплаха за нея. Ако наистина е пресичал границата й, е можело нейните изтребители да го прихванат на отиване, когато е бил зареден с бомби. С което южната ни съседка щеше да се представи пред световното обществено мнение като защитник на своето въздушно пространство и на суверенитета си - може би прекалено безкомпромисен, но все пак действащ в рамките на международното право. А не като съюзник на "Ислямска държава". Да не забравяме и задължението на началника на щаба на турските ВВС да информира командващия Центъра за въздушни операции на НАТО, базиран в испанския град Торехон, за решението си да свали руския самолет. За 17-те секунди, през които Сухой е летял над турска територия, както твърди Анкара, това няма как да се е случило.
По-вероятно е Турция да е предприела атаката без съгласуване с пакта. Може би Ердоган иска да сблъска НАТО с Русия, за да се опита в ситуацията на напрегнато противопоставяне да извлече ползи за страната си - да продължи контрола си върху Северна Сирия, превръщайки я уж в зона за сигурност, да се предпази от създаването на кюрдска държава или пък да реализира още по-мащабна цел. Възможно е и решението за свалянето на бомбардировача да е било импулсивно. И в единия, и в другия случай това би било зле за нас, ако Турция поеме охраната на небето ни. Защото и България би могла да е плацдарм за сблъсък между НАТО и Русия. И особено ако до подобно противопоставяне се стигне не след съответната подготовка, а в резултат на действия, пришпорени от емоции.
Премиерът Борисов вече е достатъчно опарен за предстоящата визита на турския си колега Давутоглу. Реакциите около пропускането през нашето пространство на руски самолет за Сирия му показаха, че в България има влиятелни среди, които не само биха били доволни от инцидент като над Хатай, но и дори сезираха прокуратурата за това, че не е употребил сила. Наказателно производство срещу него не бе образувано, но стига му и това, че час и половина е бил "въртян на шиш" по темата. "Таман да видите през какво съм минал аз!", изохка той след стрелбата по Сухой. Бил готов дори да влезе в затвора заради думите си, че не трябва да сваляме руски военни самолети, ако прелетят над нас. По-лесно му било да се разбере с натовските партньори, отколкото да "изкарват с ковчези пилоти".
С партньорите от НАТО може би наистина ще се разбере по-лесно. Въпросът обаче е ще има ли кой да го пита. Ако турски изтребители спипат руски самолет в небето ни, София ли ще вземе решение или Анкара? Защото въздушното пространство си е наше, но патрулиращите в него военни самолети - не. Според правилата трябва да се звъни до Центъра за въздушни операции на пакта в Испания, но коя от двете столици е длъжна да го стори? Която и да е, ще успее ли, ако нещата опрат пак до 17 секунди? А ако последната дума е на България, но премиерът играе футбол, ще съумее ли да реагира в този нищожен отрязък от време?
Засега като че ли е по-ясно за кого биха били последствията. След като Турция "няма да се размине само с няколко домата" заради свалянето на Сухой, със сигурност при подобен случай и България ще има за какво да съжалява. Пък София едва ли ще се отърве с едно извинение. Ето защо Борисов трябва да бъде много подготвен за срещата с Давутоглу. Не е разумно да поддържа турското настояване за зона за сигурност в Северна Сирия, и не само защото тази идея вече може да се смята за пропаднала. И не бива да се опасява, че Анкара ще ни накаже, като ни пусне повече бежанци. Тя няма интерес у нас да има значимо присъствие на други етноси освен турския. Защото ако загуби нещо на изток, ще се опита да го компенсира на запад. А на запад от нея сме ние.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

 

The next one masterpiece

Шансовете на Русия

В западната пропаганда Путин е безусловно представян и категорично налаган като злостен нарушител на човешките права и дори физически унищожител на политическите си опоненти, бивш служител на КГБ с всички произтичащи от това крайно негативни характеристики, който като престъпник е превзел Крим и е разпалил войната в Украйна, където неговите главорези са свалили граждански пътнически самолет.

Почти невъзможно е да се води при тази начална изходна постановка нормален политически разговор с нормален западен човек, чийто мозък е постоянно промиван и до края задръстен от медийната пропаганда с подобни лайна и мозъкът на всеки нормален западен човек първо трябва да бъде основно прочистен, за да му влезе после в главата каквото и да е.

В руската пропаганда, обаче, много добре се помни как в края на 90-те години Русия беше държава, която в икономическо и финансово отношение се намираше (заедно с България, между другото) на нивото на страните от третия свят. Обществена тайна в Русия е също така, че по онова време в края на миналия век вътре в страната назряваше антиолигархически бунт и тя едвам беше спасена от ръцете на комунистите, които спечелиха, но бяха принудени да се откажат от резултатите на поредните избори и да ги подарят на Елцин.

(Нещо подобно се случи и в България след предателството на последните спечелени от комунистите избори при преднамерено, широкомащабно и майсторски разиграната от шибания руски местен превратаджийски шпионаж ужким много дълбока финансова криза, която с магическа пръчка куриозно се изпари едва ли не за секунди след довеждането на приватизатора Костов за ръчичка във властта.)

Както и да е. Да оставим паралелите и аналогиите и да не се отвличаме с тях.

Русия в края на миналия век водеше безкрайна и безуспешна война в Чечения, която беше започнала да прелива вече и към Дагестан. Безопасността на държавата се осигуряваше само от ядрения й арсенал, но даже в собствените й граници армията й нямаше нито обучен личен състав, нито съответна на съвременните изисквания техника, флотът не плаваше, авиацията не летеше. Руснаците, които по заветите още на своите императори считат за единствени истински приятели на държавата си само армията и флота, много добре помнят това.

Как можа при това положение Русия само за 20 години (за разлика от България), без войни и сътресения, да се издигне от състоянието на непрекъснато разрушаваща се и деградираща полуколония до статуса на признат световен лидер, макар и не пръв сред равните, но поне равен сред първите?

Руснаците днес много добре си дават сметка, че главният отговор на този въпрос се нарича Путин.

Защото изобщо не става въпрос за това кой през този период е бил най-добър военен министър. Или най-добър икономист:

Неолибералът Кудрин, който из основи реформира и наново централизира руската икономика и създаде резервния фонд, който днес държи на крака държавата.

Или пък социалистът Глазев, който отдавна предлага не само социални реформи, но преди всичко много действени икономически мерки за рязка, мощна и революционна реиндустриализация, които, без да унищожават частната собственост въобще, са основани преди всичко върху опита на държавната намеса на комунистите от сталинските времена, когато годишно са били откривани стотици хиляди предприятия и Русия (също както след това и България) е била извадена много ефективно с тях от безкрайно дълбоката селска кал.

Но не става въпрос за икономика и руснаците много добре го знаят. Става въпрос за друго. Главният неизвестен фактор в решаването на задачата за вдигането на Русия на колене от състояние на сваляне по лице в калта (също като България) се нарича време. И руснаците намериха начин чрез Путин да го спечелят. Ние не намерихме такъв начин и продължаваме и до днес да губим и да се саморазрушаваме.

Защо ли? Защото не разчитахме на себе си. Ние не сме научени на това от историята си. За разлика от руснаците.

Но да не се отвличаме със сравнителни самоанализи. Нека да регистрираме само фактите. Путин има стабилно доказано многогодишно 85-процентно доверие сред руснаците и Русия при наличието и въпреки нефтените цени и изолацията запазва едно ниво на годишна рецесия между 2.5 и 4 процента, на което може много дълго още да издържи. Това значи, че Путин ще управлява Русия до края на живота си и руснаците ще го търпят и ще го обичат до край. Днешната руска система има много голям запас от здравина и с различна степен на успех, в зависимост от въшните обстоятелства, може да издържи още много години.

Войната в Сирия тежи на Русия колкото едно или няколко средноголеми (задължително необходими и полезни) военни учения, а войната в Украйна е замразена, след като Путин се спря и не взе Мариупол. По-точно – беше спрян. Той е много разумен и прагматичен човек. Неговата сила е в неочакваните и бързо развивани комбинации, не в разбиването на стени с глави. Руската школа е много добра не само в шаха.

Украйна ще бъде изморена с икономически глад и оставена на изхранване към Америка и Европа, които не я искат и поради собствените си големи (и направо огромни) проблеми дълго няма да я издържат. Също като България. Извинявам се за отклонението.

Проблемът на Путин е само вътрешната икономика. Но не в западноевропейския или американския смисъл. Русия не дължи никому нищо.

Проблемът на Путин е, че той е свикнал много леко да разпределя големи суми.

И тази лекота през последните 10 години постепенно е станала част от неговия начин на живот. Олимпиада за 50 милиарда – никакъв проблем. Остров Руски с огромния си мост във Владивосток за 20 милиарда като бъдещ център на руското отваряне към Азия (центърът на света през следващия век) – колко му е? Да се повишат пенсиите и да се финансира невероятно мощно и ефективно майчинството – да, разбира се! Да се плати изцяло новооборудвано световно футболно първенство – ама, как иначе? Пожалýйста! Да се превъоръжи армията. С първи приоритет.

Путин е реалист, въпреки изхвърлянията си напред и все по-напред. Той ясно вижда спирането на приходите от нефта и разбира се, е обезпокоен за бюджета си. Но неговият интерес към икономиката е само в рамките на бюджетните редове. Да, ще се спре увеличението на пенсиите. Да, реформата на армията ще се забави, вместо с планираните още 2, с 4 или повече години. Но толкова и само това. Русия ще продължи по сегашния си път и руснаците ще стискат зъби и ще се радват на малките си, трудноизвоювани победи тук или там. Защото ще ги има и тях. Русия ще продължи да развива своята политическа самостоятелност и да отстоява своята независимост.

Обективно погледнато, макар и отвсякъде умишлено осакатяван и забавян, Путин не е принципно ограничен в нищо и той ще продължи по своя път.

Неговата цел е да остане в историята като ръководител на Русия, който е поел нейното управление, когато тя е била разрушена и унижена и я е оставил като световна сила, с която отново се съобразяват и уважават. Той не иска да възстанови Съветския съюз (може би), но много иска да възстанови политическото влияние на Русия до квазисъветско ниво. За да може постсъветското пространство (на границата на чийто хоризонт е България) да бъде напълно самостоятелна зона на руското влияние и с Русия да разговарят на равни начала и американците, и европейците.

Това е путинският мегапроект.

И той не се интерсува от нищо друго. Най-малко от икономика и само дотолкова, доколкото оттам той взима пари за мегапроекта си.

Путин може да измени всичко, което счете за нужно, но той просто не счита за необходимо да прави това и да се занимава с икономика. Той иска да е като Сталин във външната политика – нов световен ред, ново блоково разделяне, нови зони на влияние … Повече от това нищо не интересува този човек към днешния ден.

Но, за разлика от Сталин, Путин повече няма да пипне икономиката. Защото … той вече я е пипнал.

Защото в руската икономическа система от путинска гледна точка всичко е вече направено и то трябва да си остане такова, каквото е направено. Тази система е абсолютно путинска и всеки проблем в тази система идва от Путин. А не обратното. Не трябва да се мисли, че в Русия президентът е добър, но министрите и управлението им са лоши. Обратното е. Най-лошият човек в тази система е именно той – Владимир Владимирович Путин. Защото това е системата, която го издигна начело на държавата и която, когато той я оглави, беше първоприоритетно прочистена и укрепена именно от него до степен на устойчива земетръсна неразрушаемост.

Днешната руска икономическа система се състои от огромно количество лично заинтересовани във властта лица и всички те, включително по всяка вероятност и най-първите между тях, се занимават изключително сериозно с това да си пълнят джобовете. Това си личи много ясно по всичките им действия и решения. В Русия се краде здраво и никакви системни варианти за изход от тази криза не се предвиждат по нейните върхове.

Чиновничеството и силовият блок на Русия са толкова монолитни и толкова силни, че никакъв либерал като Кудрин или социалист като Глазев, ако те хипотетично се появят във властта, няма да могат нито да ги променят, нито да ги победят. Те няма да могат дори да помръднат статуквото и то ще ги помръдне тях.

Това е моето впечатление екстраполирано въз основа на 25 годишни не само косвени наблюдения.

Сега, като си преглеждам тук несвършената работа ...

Имам да му казвам на тоя социалдемократически глупак защо съм се оплаквал от Поглед Инфо. Защото там в началото не можеше да се стои дълго време да се пише в отворена страница за мнение и беше много силно ограничена дължината на самото мнение. И до днес също така там се изисква фейсбук регистрация.

Аз съм противник на публичните захранки за постоянно киснещия в интернет мрежата умствено безпомощен дребен добитък, който се препитава интелектуално с клюки и слухове и винаги може да бъде класифициран и регистриран по картотеките в базите от данни на модерните мрежови обществено-мненийни манипулатори. Затова нямам и никога няма да имам фейсбук или линкед-ин регистрация в мрежовите захранки за плакнещия простотията си в интернет офисен и дребнобуржоазен планктон.

Нямам намерение да подарявам в ръцете на долните медийни и/или разузнавателни кучета колегите, роднините, приятелите си, децата или внуците си. Дори вкусовете или интересите си. Който се интересува от това, ще трябва да поработи повече.

Това са причините да се оплаквам в началото и да не участвувам като Пешко, примерно, в не особено масовите простотии под статиите на Поглед Инфо. Впрочем, нашият приятел и там не е прокопсал. И там го чуват точно толкова, колкото го чуваха и тук. Тоест, абсолютно никак. Но вътрешно най-съкровеното желание на местното дворно, неспирно гъзоближещо партийното ръководство, улаво псе винаги е било да праща политическите си противници някъде другаде вън от партията и нейното медийно обкръжение.

Той даже не се усеща колко е елементарно и първосигнално тъп, когато предлага да отидат на улицата вън от партията на всички хора, като Пешко или мен, примерно, които отдавна са му казали в очите какъв тъпанар е самият той, когато защитава с безмозъчна преданост всички до една без изключение партийни грешки и техните извършители.

Но в Поглед Инфо - за сведение на местното твърде тъпо и много улаво псе - също няма цензура, за каквато този социалдемократически предател на социалистически ценности и шибан гъзоблизец на партийни и държавни превратаджии си мечтае да приложи върху идеологическите си противници и се радва като последния тъпак, че, ако такава цензура няма в Дума, то я било имало там - в Поглед Инфо. Не, няма я и там, тъпак такъв!

Нещастникът, който не може да си контролира нервите и постоянно се саморазплаква от умиление към самия себе си, саморазцелува се, самооценява се и се самовъзхвалява тук, винаги е бил много тъп.

Що се отнася до обвиненията към тукашната редакция. По-точно оплакванията. Да, случвало се е - по явно висшестоящо оплакване - няколко пъти след някои по-остри нападки коментираните статии от първото място в рубриката на най-коментираните са отивали с шут в архива.

Особено подозирам като такъв оплакващ се номенклатурчика Пирински - четвъртвековно абониран като никога незалязващ, но и никога не изгрял, задкулисно послушен некадърник от резервите на Луканов. Без да твърдя, че е само той единствен толкова авторитарно отмъстителен, разбира се. Не е, но на мен не ми пука от никого.

Както и да е. Аз веднага съм реагирал и съм отбелязвал този вид премахвания на момента. Също така веднага съм си премествал от архива в четящата се в момента рубрика и някои от коментарите. Това, че местното улаво псе се учудва на моите реакции, също не е за учудване. Той си знае много добре колко е тъп. Какво има толкова да се чуди? Всичко идва от там - от тъпотата му.

Аз ли съм наплюл Ленин бе, умствено сбъркан клеветнико?

Къде?

Мравките, когато лазят по тиквите, си мислят, че земятя е плоска

Ама, не е - и тях ги изпозуват в мръсни пропагандни кампании и информационни войни, за които те си нямат понятие.

За да подготвят предателството на социализма, Горбачов и Яковлев - и с пълна сигурност още някой отзад, много по-умен от тези двете рожби на калта - захраниха и постоянно насъскваха до бясна пяна в устата една глутница от постоянно развилнявани до безумие медийни кучета.

Бесните агитатори на нови хоризонти и унищожители на старите, самите те изобщо нямайки достатъчно акъл, въобще не се усещаха какво правят и за какво ги използуват - нито един от тях - но изпълниха прекрасно задачата си:

Да разкъсат на всяка цена и да унищожат още във въздуха, като разпенени от животинско безумие кучета, всички социалистически ценности.

Това беше един много успешен и неочакван ход, който никой от нас, включително и подготвените и служебно задължени наши хора за това, не очакваше.

Той ни разби.

Още преди да се усетим, глутницата побеснели и постоянно насъсквани и защитавани медийни кучета изгради около галфона Горбачов непробиваема стена. От един момент нататък той стана недосегаем и започна да си позволява огромните си глупости.

Toва беше гениалният ход на перестройката, на който ние се чудехме и който не можехме да разберем - що за глупост е така наречената гласност на перестройката. Само че ... ние я преценявахме от обратната страна - колко тя е полезна. А трябваше да я преценим по правилния начин - колко е вредна. Оказа се накрая и когато вече беше късно, че не ходът с гласността, а ние сме глупаците.

Не трябва да се допуска тази грешка втори път.

Защо казвам сега всичко това?

Защото това е тактиката на перестройчиците, които разрушиха държавата ни и тя продължава и до днес. Местното дребно и улаво псе, дето не може да си контролира нервите и завчера тука се разпадна на части и се напика от бяс, е много ярък пример за това. Но той е само гъзоблизец на големите кучета.

Защото именно надъханите от руския перестрочен шпионаж мръсни български псета и мекерета разрушиха всички социалистически ценности, започвайки още от Сталин и стигайки до Брежнев и Живков.

На тези генетично увредени изроди още и до днес им излиза пяна от бяс на устата, ако някой се опита да анализира обективно живковската, сталинската или брежневската епоха.

Ама, щото ... доброто в генералната линия там било много малко и отдавна унищожено от злото, което било много повече.

Това им е щампата.

За живковската епоха у нас аз съм говорил повече от достатъчно. Дори и местното дворно, ненормално и бясно, гъзоближещо псенце е съгласно с някои от моите унищожително защитни тези.

Ама да, ама не, ама Тодор Живков бил лош.

Нещастници. Те продължават да играят разрушителната роля на постоянно действуващи унищожители на основни социалистически ценности.

Помнете и никога не забравяйте кой, защо и как изгради защитната стена около Горбачов и го направи несменяем.

И какво последва след това.

Помнете и никога не забравяйте кой, защо и как изгради защитната стена и направи несменяемо свещен въпроса за подлото без референдум и общопартийно допитване влизане в НАТО.

На което много бързо изконсумирахме плюсовете, които, както беше много добре предварително известно на хората с мозък в лявото, се оказаха прекалено малко и тепърва започва и ни предстои да носим на гърба си само и единствено огромните минуси, които могат много лесно да ни прекършат гръбнака.

И най-вероятно ще го направят.

И кой е виновен за това?

Левите тъпи и мръсни, ужким социалистически, псета на прехода, които продължават да джавкат, да лаят и да хапят всичко тодорживковско, брежневско или сталинско. И те самите не знаят защо и какво ще постигнат така. Позволете ми да подскажа аз какво, на тези, които още не знаят.

Каквото постигнаха псетата на перестройката.

Непробиваема защитна стена около евроатлантическите ценности, които бяха завряни като паунски пера в тъпите балкански, ужким социалистически, задници на неграмотните нещастници в пишман партийното ръководство, за да се прикриват с тях когато пародират мислене.

Социалдемократи били, моля ви се. Като местното дребно улаво псе. Какви социалдемократи сте вие, бе? Вие сте мръсни предатели на лявата идея, каквито социалдемократите винаги по традиция са били.

Ние имаме много добри исторически спомени и строги завети от комунистите направили нашата партия по този въпрос. Социалдемократите винаги са предатели - това са ни казали те. Досега всичко, което сме чули от тях, е излизало вярно. Ето защо, също по традиция, някой неизбежен ден така ще бъдат хванати за врата местните генетически традиционни социалдемократически предатели и натовски псета от лявата страна на оградата, че само на содиалдемократи и социалдемократченца ще станат.

Нямало било да има реванш - така им се иска на тях, посерковците. Реванш никой не иска и не е искал. Ще има възмездие и понасяне на пълната отговорност за стореното и щетите. Защото не можеш да сереш така животински тъпо и свински на метеното и после да ти остане здрав задника.

(Ама ... СДС било приватизирало.

За ваше сведение СДС - тъпанари такива, които само с него се оправдавате - приватизира живи трупове,

неспасяемо доведени до клиническа смърт именно при пишман ужким лъжливо социалистическото, но вече социалдемократически и капиталистически изпедерастено, без никой за това да бъде питан, управление.

Защото това бяха:

- заводи и кооперативи безумно захвърлени от тъпите руски перестроечни шпиони и превратаджии в хаоса на нищото,
- без системна обвързаност, без пазар и без работа.

И господ да ги беше приватизирал, нямаше да намери управия с тях.

Освен това - кой, когато беше на власт в 666 шибано безпринципни коалиции, не можа дори пръста да си мръдне да защити и да подпомогне както си му е реда българската индустрия и българското земеделие?

Така, както направиха германиците на времето след войната и ... американците съвсем наскоро след Голямата рецесия през 2008-ма година?

Това бяха именно българските тъпи пишман социалисти, които не могат да се учат и не знаят как правилно да мислят.)

Мръсни предателски кучета, унищожители на социалистическите и адепти на атлантическите ценности!

И неолибералното изпедерастяване.

Което идиотски стои като потресаващ паметник на дясната и бясна глупост вече четвърт век с мухлясъл задник неудовлетворено надупено за външни инвестиции.

Нещастници.

Но понеже, според мен, тодорживковската епоха, бидейки по-близка до нас, е малко или повече по-добре и по-успешно защитавана, трябва да тръгнем да обръщаме много по-сериозно внимание на сталинската, с която започнаха разрушението перестройчиците на времето.

Лаенето и мръсотиите срещу сталинизма и до днес са първи рождени и свещени молитви за бесните бесепарски евроатлантически кучета, които предадоха държавата ни.

Ето къде могат да се намерят малко повече подробности, с които могат да бъдат чупени тъпите местни глави на ужким социалистическите, мръсни предатели:

http://politrussia.com/istoriya/menya-sprosili-nuzhen-456/

Не съм писал нищо за малката си фирма, писал съм за голямата

Ти винаги си бил много тъп.

Писал си за фирмата си,

Писал си за фирмата си, драги. И още как. Ако човек се порови в сайта ще ти извади писаниците, но нямам време за губене - пиша си програмите и за кратко време се разсейвам и разтоварвам с параноичните ти изблици. Имам си сериозна работа. Описвал си колко повече хора сте били в миналото, с какво сте се занимавали, какви награди сте печелили. И си писал, че тя не е само твоя. Може в момента да нямаш, но това е друга опера!

Не разбирам защо тежко приемаш, че си бил сред притежателите на фирма. Това е нормално и не те осъждам по никакъв начин за това. Искрен съм, не се бъзикам. Ние сме в общество на капитализъм и всеки може да има фирма - лична или колективна. Точно това не приемам - десните шарани да имат, а социалистите да нямат. Откъде накъде, след като сме в капиталистическо общество. Когато дойде социализъм - тогава ще видим как ще решаваме този проблем, но вероятно при новия социализъм пак ще има частни фирми - и на социалисти също!

Хайде чао и стига ти толкова. Дадох ти възможност да натрупаш планини с лайна срещу мен и социалистите!
И да се лекуваш, че се притеснявам за теб в тази възраст! Аз съм добър човек. Не те мразя, а те съжалявам!

Че е параноик - параноик е.

Че е параноик - параноик е. Това е вече безспорно! Това е повече от очевидно! Но вече отлично се разбра от коментара му за Джугашвили, че е параноичен сталинист! Вече и Ленин наплю тотално! Да дерзай - ще бъде много весело за аудиторията!

Иди на доктор, бе - мръсна, дребна душицо - взимай хапчета!

Аз не съм писал тук за малката си фирма. Ти ме наклевети. Не съм псувал Топенчаров. Ти ме наклевети.

Не си добре нито с нервите, нито с кръвното, нито с мозъчната достатъчност. Бéгай да се лекуваш!

Виж се само колко си тъп

Виж се само колко си тъп фатмак и изчанчил параноик!
Тези твои данни аз от къде ги зная, бе? Нали ти тук публично си ги съобщил. Съобщени тук от теб публично - от тук ги зная. Няма от къде другаде да ги зная.

И това било донос. Ти си пълен психар, бе. Аз твърдя ли, че пишеш доноси към мен, след като съобщаваш мои лични данни, без да си ме питал? Не разбира се, защото аз съм ги съобщил тук, както ти си съобщил твоите.

След тези твои учудващи изявления, които не са за пръв път, сериозно се замислям за твоето здраве!
Наистина се замислям. И преди си писал и обвинявал някакви хора от редакцията, че се мъчели да те спират да влизаш в сайта. Още тогава се учудвах, защото съм се убедил, че Дума никого не спира.
Многократно си плюл цялата редакция и това лесно може да се провери.

Теб в никой друг сайт няма да те търпят, затова си тук.

В "Поглед инфо" бързо те спешиха и ти сам се оплака тук от това.

Аз друг човек с такива изчанчени, параноични интерпретации тук в сайта не съм срещал. Трябва да се замислиш за здравето си - има нещо палогично в твоето цялостно поведение.

Не желая да се срещам с теб, защото като те зная какво си рядко същество в отношенията с хората, може да ме предизвикаш и да ти се случи случка. Но това не означава, че случката се е случила и да приемаш желаното за действително. Ти постоянно заливаш с фекалии всеки с различно от твоето мнение и за това има хиляди доказателства в този сайт.

Даже заливаш с помия хора, които не са дискутирали с теб, защото такава ти е същността и не можеш да я промениш. Ти когато плюеш по хората и ги заливаш с помия намираш смисъл за жалкото си съществуване. От това черпиш сили в живота си. И винаги си бил такъв, което личи от твоите писаници.

Това, което написа за проф. Топенчаров не са псувни, а много повече от псувни. Това може да го напише жалко същество, сърдито на света, че се е родило.

Въобще не ми се занимава с теб, защото е ясно, че си патологичен случай, което личи от случките ти в живота и писаниците ти тук. То е нещо вродено и няма лечение.

Никой от хората, които дискутираха тук не иска да контактува повече с теб, защото ти наплю всички.

Хайде изливай си злобата, защото нямаш друг начин на съществуване. Дерзай и запомни, че не те мразя, защото аз не мога да мразя, а те съжалявам.

Кой каквото сам си причини, никой не може по-лошо да му причини!
Очевидно, че трябва да постъпя както останалите колеги и те оставим да "твориш" и сипеш "любезности" към всеки срешнат.
Хайде дерзай. Очевидно нямаш друг начин на съществуване!

Кратка извадка от архивите на историята

На вниманието на самохвалковците с „железните нерви“, които не могат да се контролират и си изпускат нервите и юздите на пилешките мозъци:

Някой ден така ще се напикаете! По-кротко.

Понеже изпадате в първобитен бяс и ви излиза пяна на устата от безумие, когато се говори обективно за Сталин, вижте архивите на историята и ако можете, засрамете се! Макар че няма да можете.

KАКВО НАПРАВИХА ЛЕНИН и евреите троцкисти* през 1919 година?

*(и износители на световна революция от така самонареклата се "божествена" нация, както пише в устава на тяхната тогавашна еврейска комунистическа партия)

Ето какво:

"01 .V. 1919 СТРОГО СЕКРЕТНО Председателю ВЧК тов. ДЗЕРЖИНСКОМУ Ф. Э.
УКАЗАНИЕ

В соответствии с решением В.Ц.И.К. и Сов. Нар. Комиссаров, необходимо как можно быстрее покончить с попами и религией.

Попов надлежит арестовывать как контрреволюционеров и саботажников, расстреливать беспощадно и повсеместно. И как можно больше.

Церкви подлежат закрытию. Помещения храмов опечатывать и превращать в склады."

КАКВО НАПРАВИ СТАЛИН, без Ленин, Троцки и евреите по върховете на партията* и държавата през 1939 година?

*(с тяхната световна революция, чийто прероден еквивалент е днешният световен глобализъм)

Ето какво:

"ВЫПИСКА ИЗ ПРОТОКОЛА N98 ЗАСЕДАНИЯ ПОЛИТБЮРО ЦК ОТ 11.11.1939 г.
Решение от 11 ноября 1939 года Вопросы религии.

По отношению к религии, служителям русской православной церкви и православноверующим ЦК постановляет:

1) Признать нецелесообразной впредь практику органов НКВД СССР в части арестов служителей русской православной церкви, преследования верующих.

2) Указание товарища Ульянова (Ленина) от 1 мая 1919 года за N13666 – 2 «О борьбе с попами и религией», адресованное пред. ВЧК товарищу Дзержинскому, и все соответствующие инструкции ВЧК – СТПУ – НКВД, касающиеся преследования служителей русской православной церкви и православноверующих, – отменить.

3) НКВД СССР провести ревизию осужденных граждан по делам, связанным с богослужительной деятельностью. Освободить из-под стражи и заменить наказание на не связанное с лишением свободы осужденным по указанным мотивам, если деятельность этих граждан не нанесла вреда советской власти.

4) По вопросу о судьбе верующих, находящихся под стражей и в тюрьмах, принадлежащих иным конфессиям, ЦК вынесет решение дополнительно.

СЕКРЕТАРЬ ЦК И. СТАЛИН"

Когато изнасяш данни за някого директно в сайта, си е чист донос

Между другото, на тези вопли на самохвалкото с "железните нерви", който не може да се контролира, конкретно също не е отговорено, макар че принципът многократно му е разясняван. Айде пак:

Неуважаеми, преди да изнесеш публично данни за някого, трябва най-малкото да го уведомиш предварително. Спортсменски или юридически погледнато - трябва дори да имаш неговото съгласие. Как ще го получиш си е твоя работа. Иначе си нечист играч. С други думи - точно като теб - доносник.

Ти, примерно, когато разпостраняваш слухове за малката ми частна фирма, без изобщо да ме питаш и без да знаеш има ли я, няма ли я, се занимаваш с чисто публично доносничество. Данните са ти фалшиви и си ги изнесъл точно зад гърба ми и без мое знание и разрешение.

Този урок по елементарна човешка хигиена не ти е безплатен. Той е срещу настойчивата молба да спреш да се оправдаваш и да ми губиш постоянно времето да те опровергавам. Нямаш оправдания. Доносник си и това е доказано. Нито ти е първият случай. Да се надяваме, че е последният.

Но, ако имаш следваща нужда от уроци как се яде с нож и вилица, без да си бъркаш с крак в носа, това вече ще ти струва доста.

В интерес на протоколната истина: пропуснал съм бълвоча от 20:04

Налага се да му отговоря.

Но ще пропусна всякакви обидни заключения и обобщения, защото оня самохвалко с "железните нерви" отсреща нещо много взе да губи контрол и да вдига кръвното. Накрая ще вземе да направи някоя беля.

1. Двете публикации от 31.12.2015 и 03.01.2016 са наистина идентични. Но … това не е случайно. Между двете публикации беше направен наивен селски опит да ме уязвят, че съм се бил изчерпал и съм се бил повтарял. За да докажа обратното, на 03.01.2016 пуснах последната си статия от 31.12.2016 и посочих това си намерение още в заглавието на втората публикация. По-долу в самия текст остана основното заглавие на темата (Слабото място на руснаците) заедно с – подчертавам това – датата на първата публикация. Всичко това лесно може да се провери.

Но какво си приписва, че бил открил самохвалкото с „железните нерви“ – една и съща публикация с две различни дати.

Няма нищо подобно – втората публикация носи в себе си датата на първата. Аз съм стар научен сътрудник, много добре знам как се пишат статии, спазвам правилата и никога не си позволявам никакви фокуси. Самохвалкото с „железните нерви“ просто има халюцинации и не внимава достатъчно. Сигурно е от кръвното.

И пак повтарям – с втората публикация (носеща в себе си датата на първата) само доказвам, че не съм, както твърди клеветникът, творчески изчерпан и съвсем наскоро преди няма и 3 дена съм пуснал нова разработка. Което беше целта на заниманието.

Впрочем, темата е стара за мен и аз постоянно я развивам с нови постановки. Някой ден ще ги събера заедно. Сигурно тогава оня с кръвното, дето му пречи на мисленето, пак ще ме обвини, че се повтарям. Не е така. Когато пускам стара тема със същото заглавие, но с нова дата на публикацията, в нея винаги има нови елементи или понякога дори – само корекции. Когато пускам същата публикация втори път без никакви изменения – аз винаги запазвам в текста и датата на първата.

Такива са правилата на добрата хигиена и аз винаги се отнасям сериозно към тях и ги спазвам.

2. Що се отнася до оригиналността в темите на оня с "железните нерви" и кръвното. Няма такава оригиналност. Никога не е имало. При него всичко е отнякъде чуто и преписано. Няма лошо. Но няма нищо ново и нищо интересно. Собствени идеи досега не съм видял, макар че много бих се радвал да видя. Няма, обаче.

3. Що се отнася до обвинението, че съм преписал от Ленин, пък съм го представил за свое откритие.

Смешни работи.

Първо - нека ясно да се разберем – аз никъде не съм имал претенции за каквито и да било открития. Нека никой да не ми приписва собствената си простотия. Ако имах претенции за открития, щях да го кажа ясно и нямаше да го публикувам изобщо тук. На този етап това изобщо не ми е в плановете.

Аз съм сериозен човек – тук аз публикувам официално тук само чернови на разсъжденията си, предизвикани от познавателните ми изследвания. Претендирам за оригиналност на мисленето – общо взето това са мои мисли, все пак – но те не са открития. Далече са от това. Аз много добре знам какво е откритие. Не съм човек, който не може реално да се оценява. Имам регистрирани патенти както преди, така и след съсипията на държавата.

Моето тук са само чернови записки. В инженерския занаят му викаме – дневник на разработката. Там се записва всичко ценно, което ти е хрумнало и до което си стигнал по време на работата си. Моят дневник тук просто се официализира. Защото, ако някой се е сетил за нещо преди мен – нека да покаже датата.

В този смисъл аз много внимавам и никога не преписвам, без да указвам източника на идеята. Но все пак – повтарям пак – това са чернови записки и в този смисъл напълно е възможно да не са докрай изчистени. За Ленин, разбира се, това е изключено. Не знам точно какво се има предвид – не е посочено. Но ако някъде нещо съм преразказал от него – със сигурност някъде в текста е казано, че става дума за постановки на класиците. Аз не съм чак такъв идиот, че да преписвам от Ленин и да се опитвам да го крия.

Това са смешни работи. Сигурен съм, че като ги задълбаем, веднага пак ще стигнем до проблеми с кръвното.

Кой те плаши със Станишев, бе? Ти съвсем си загуби разума.

Така ли става като вдигнеш кръвното? Дръж се в ръце, бе. Взимай хапчета. Много лесно губиш контрол. Нищо не си видял ти и на нищо страшно не можеш да издържиш в живота си. Само се самовъзхваляваш за съжаление. Слаби са ти ангелите.

Знам, че веднага ще се сетиш за сина си.

Може би ти наистина не знаеш това в дълбочина - но всички хора по един, друг, трети или пети начин минаваме през това - да виждаме и да обслужваме на смъртно легло най-близките си в болницата. Понякога наистина по много жесток и драстичен начин, но това е част от живота на всички нас.

Всички го издържаме, само че ти си много впечатлителен. Затова ти казвам - много ти е ниско летвата и много бързо ти изгарят бушоните и вдигаш кръвното. Личи си по цялостното ти поведение. По-кротко бе, недей така! Да не направиш някоя беля!

Забрави за разправията!

Що се отнася до Топенчаров - не съм го псувал изобщо, клеветнико

Ето какво буквално съм казал за него:

"В партията са останали само изкуфели и изхабени, винаги традиционно безидейни и послушни старци, като Топенчаров,

който, горкият, отдавна е забравил за Маркс и Енгелс (!)

и вече лапацоти несвързаните си, идейно плитки глупости само за по-миналия и още по-миналия век,

намирайки опора чак някъде в ... богомилството и ранното християнство да си маже върху тях сълзите и сополите сред околната неолиберална кал,

където с неговото (и на такива като него дърти глупави пръдльовци) съществено духовно примиренчество и неграмотна безидейност отидохме.

Като във вчерашната му статия.

Какво падение!

Дотам сме стигнали."

Kъде виждаш псувни тука?

Кажи бе, мръсен клеветнико!

И после - обиждал съм го бил като каруцар този клеветник. Ама как няма да те обиждам, бе? Не се ли виждаш какъв клеветник си?

На всичкото отгоре - това съвсем не е по каруцарски, бе тъпак! Много си е литературно правилно. Какво му е каруцарското? Ти в книгите нима не си виждал такава изискано литературна полемика? Защото тя съвсем не е като истински реалната, а си е точно литературно изискана. Ти по-любезна дума за клеветник знаеш ли? А за глупав човек? Тъпак, накратко казано? Няма, нали? Значи, всичко си е напълно литературно изискано. Съвсем не е като в реалния живот - повтарям пак - много силно е загладено.

И подчертавам дебело - по отношение на тебе лично е напълно заслужено. Повече от напълно заслужено. Очевидно е, нали? Само един тъпак може да се оплаква от нещо несправедливо в твоето положение. Ама, ти си се знаеш какъв си, нали? Пък и ние тук отдавна те познаваме.

Що се отнася до самия Топенчаров, че човека съвсем го забравихме.

Не го познавам лично, предполагам, че е много добър човек. По отделно те всички винаги са такива. Но аз оценявам съвсем обосновано и черно на бяло написано неговото дългогодишно обществено поведение като член на висшето партийно ръководство. По-точно оценявам преди всичко крайния резултат от това негово обществено поведение и именно - неолибералната кал в която е затънала държавата. И партията.

И оценката ми, съвсем естествено - е много лоша. Аз съм казал много ясно защо. И оценката ми е много ясно написана. На напълно правилен литературен език. И без нищо нецензурно.

Съжалявам, но това е предназначението на думите. Те не трябва само да галят ухото. Понякога с тях може и шамар да се удари. Стига да е литературно изискано. И да е напълно заслужено.

А това е обществена личност, която е предоставила оценката на образа си в ръцете на публиката. Като особено във форумите езикът на публиката е напълно разкрепостен, силно оцветен и свободен до разюзданост.

Стига, разбира се, пак повтарям - да няма нищо нецензурно и да се спазва литературната изисканост според стандартите на публичните медии и авторски съчинения.

Ти наистина не си добре, бе.

Ти наистина не си добре, бе. Да се пишело директно в сайта било донос. Ти нормален ли си , бе?
Да се пише потайно е донос,
бе , нещастник!. А да ти кажат в очите простотиите, които вършиш е достойно поведение!
Не зная твоя адрес и никога не ме е интересувал!

Не съм го взимал от Пешко и не поддържам контакти с него от години. И за какво да се срещам с теб? Да се сбием директно ли, след като те знам какво леке си, какъв си каруцар и може директно да не издържа на простотиите ти и ти размажа физиономията! Айде, чупка, не ми се занимава с твоите старчески простотии!

А дечицата от станциите на ЦК са от твоята порода и добре ги зная! Той ще ме плаши със Станишев и не знам си кой.
Аз в тази партия съм преди тях и ти казах, че не ми пука от никой!. Левак смешен. Аз съм видял в живота две и двеста. Той ще ме учи и плаши. Психар с напреднала възраст!

Като ми пишеш директно в сайта, това си е чист публичен донос

Не е лично писмо, което, когато се отнася до публикуване на слухове за частната ми фирма, примерно, между възпитаните хора е задължително!

Тъпак такъв!

А адреса ми го знаеш и можеш винаги пак да го научиш от Пешко. Нали си писахме на времето и даже среща щяхме да си уреждаме? Ама ти нещо тогава се уплаши и се отказа в последния момент.

Винаги си бил дрисльо. Още тогава го разбрах.

Значи дечицата в станциите на ЦК, а? Дето омърсили били идеята?

Дребна, мръсна душицо!

Що не го каза това на Станишев, бе?

И той е такъв. Или на другите, щото те са много там? Топенчаров и той, примерно.

А?

Не смееш, нали? Напротив, възхвали им пишеш. Защитни пледоарии.

И после - не бил гъзоблизец. Гъзоблизец си и още какъв! Доказан и от най-долните!

Ти наистина нещо не си наред

Ти наистина нещо не си наред ,бе. Знаел съм му адреса от мрежата. Нито ме интересува , нито има как да го
зная. Този наистина страда от параноя. Пишел съм зад гърба му. На кой пиша зад гърба му? Аз му пиша директно в сайта, той сънува сънища. Не е наред този човек, никак не е наред. Ще го оставя да бълнува, дано се съфиряса!

И как така "нямало било как да знам" колко книги си бил прочел?

Напротив, има. То си личи веднага. Много пъти съм го казвал и съм ти го показвал съвсем конкретно. Включително и съвсем наскоро. Начинът, по който неправилно се изразяваш и неправилно пишеш, веднага те издава. Личи си ти от километри.

Ти какво - хептен почна да затъпяваш ли? Не можа ли да го разбереш и да го запомниш?

Ти доносите си за мен, които пишеш тук, с мен съгласуваш ли ги?

А ми знаеш адреса в мрежата. Значи си ги писал зад гърба ми. И значи, че точно по твоята класификация си доносник. Аман от тая твоята тъпота, бе!

Наясно съм, че ти си гъзоблизец по дълбоко вътрешни убеждения

Не помниш ли кога и по какъв повод ти го написах това? Какво сега ми изграждаш поредната глупава и невалидна аргументация? За да демонстрираш за пореден път как нищо не можеш правилно да разбираш ли?

Подмазвачи, клеветници,

Подмазвачи, клеветници, доносници, превратаджии. Ей,започвам да се съмнявам за психическото ти здраве!
На кого да се подмазвам, след като съм абсолютно независим от политици и финанси.
Доносниците говорят и пишат зад гърба, а аз ти показвам простотиите в очите. Жалък нещастник!

Колкото и книги да си чел

Колкото и книги да си чел всичко се затрива от фатмашко-каруцарския ти характер. Така че напразно си се блъскал.
Колко съм изчел аз няма как да знаеш. А иначе писането и изразяването не са важни, ако ги зариват изпражненията на последващата простащина и каруцарщина.

Виж Красчо, ние не отричаме

Виж Красчо, ние не отричаме християнството като най-великата идея на ранните векове. Защото християнството е ранния социализъм, както писа един много умен професор-математик В.Топенчаров. Персоната и него напсува.
Ние отричаме мистиката на религията, която учи на премирение с неправдата, защото така се явява опиум за народите и служи на господствуващите експлоататорски класи.
Що се отнася до прошката - имаш право. Но на тази персона съм прощавал хиляди пъти досега. Стига му толкова прошки, Не ги заслужава,

Никога не съм бил в никакви станции на никакъв ЦК, завистливецо

И през първите не само 10 години от живота си съм прочел толкова книги, колкото ти не си ял картофи. Това се вижда много ясно от начина, по който се изразяваш и по който пишеш. Много пъти съм ти обръщал внимание върху това. Крайно време е да го разбереш, колкото и да не можеш.

Моята библиотека е наследствена и е много пъти по-голяма от твоята. Почти няма книга издадена на български, особено в социалистическите времена, която аз да нямам в библиотеката си. Аз съм потомствен библиотекар и книгоман и още от ученическите си години бях доброволен сътрудник и не излизах от библиотеката. Четях книгите направо върху стълбата, още докато ги премествах и подреждах.

А държанието ми към тебе е такова, каквото сам си си го заслужил. Не съм свикнал да си затварям очите и устата пред верноподани подмазвачи, клеветници и доносници. Що се отнася до Топенчаров, пак клеветиш в типичен стил. Не съм го псувал никога. Ти нещо май не си добре с кръвното?

Виж се сега колко си тъп,

Виж се сега колко си тъп, бе!
Наричам те фатмак не защото си с чин факмак, а защото е фатмашко и каруцарско поведението ти, бе,

Ти си оплюл и псувал тук стотици хора само защото са на друго мнения. Ти си единствен и безподобен не само в България, но и в света в това отношение.
На теб ти липсват първите 10 Години.
Имал бил проблеми в казармата и в комсомола.
Че как няма да имаш, бе. Кой ще те търпи с това фатмашко, каруцарско, просташко поведение.
Въпреки, че мразя комсомолщината и казармщината, разбирам защо са те благословили. Никой не е длужен да ти търпи простащините. Никой не е длъжен да търпи самозабравили се софийски гъзарчета с влиятелни родители.

Помня отлично как управител на станции на ЦК се оплакваше от дечицата лигльовци на столични самозабравили се "величия".

Разбира се, че си типичен сталинист. Ти си просто невероятен нарицателен образ на сталинист със своята каруцарщина и простащина.
Заради такива като теб сталинисти хората намразиха великата идея на социализма. Вие я омърсихте, компрометирахте, провалихте. Заради такива като вас сталинистите хората намразиха комунистите, социалистите и техните идеи.

Всичките ти положителни качества се зануляват от простотиите ти на характера.

Въпреки това аз не те мразя, защото не мразя никого. Защото така съм възпитан от родителите си, за разлика от теб.
Аз съм преживял страшни неща в живота и съм ги победил с волята си. Не ми пука от никой.
Въобще не обръщам нимание на твоите епитети и простащини.

Хората, с които съм живял и работил са ме оценили достойно и твоите каруцарско-фатмашки оценки никак не ме вълнуват.
И какви завети само ни оставил Софийският Енгелс. Да го четем и препрочитаме.
Стараем се да го правим, за да не забравяме колко простащина има на този свят.

Но четете - четете написаното от мен и мислете върху него!

То затова е написано - да ви извади от обувките и да ви хвърли право в дълбокото. Ако имате затруднения с дишането или ориентацията - обаждайте се. На линия съм.

Аз съм дотук - всичко това днешното ми е много отдавна омръзнало

Имам да направя няколко риторични изявления:

1. Кой си ти да говориш за творческото ми изчерпване, бе? Защо драпаш постоянно с нещо да ме уязвиш, когато нивото ти е просто несравнимо с моето? На нивата, на които аз съм бил, ти с твоя манталитет и умствен багаж нямаше да издържиш и петминутен изпит. Обаче ти постоянно забравяш, че аз съм дипломиран с най-висока степен от живота за височинна работа и съм изкарал десетки успешни години на нея. Опитваш се да ме поучаваш. Да ме оценяваш дори. Кой си ти, бе?

2. Защо те обиждам постоянно ли? Ако не беше такъв тъпак, клеветник и доносник – нямаше да го правя. Но ти си. Какво да те правя сега, като си такъв? Да ти го спестявам? Защо? Това ще те направи ли да спреш да бъдеш тъпак, клеветник и доносник? Не. Тогава аз защо да ти го спестявам?

3. Виждаш ли колко е проста логиката на естественото природосъобразно поведение? При това за всяка от обидите аз съм ти правил и то неведнъж и дваж напълно обстоен доказателствен анализ. При мен всичко е само логика и дори бурята на емоциите ми е напълно управляема.

4. При теб не е така. При глупаците логиката отсъствува винаги. Ето сега – наричаш ме фатмак. Аз изобщо не съм такъв. Въпреки че съм офицер от запаса, в казармата съм си имал само неприятности, защото съм много юродив. Аз изобщо не обичам казармата отникъде и тя не е за такива, като мен. Никога не съм я обичал. Затова не съм фатмак откъдето и да е.

5. Опитваш се да ме изкараш сталинист. В сталинистките времена най-много си патеха баш комунистите – и това бяхме точно ние наследствено юродивите и нашите семейства. Броят на обикновените хора, които са били репресирани тогава, извън, разбира се, тези, осъдени от Народния съд, е несравнимо по-малък от броя на комунистите. И точно те са били най-жестоко репресирани.

6. Трайчо Костов, примерно, е семеен приятел и другар на семейството ми, а портретът на баща ми висеше на университета тогава като портрет на враг на народа. Един гръцки студент партизанин дойде тогава в къщи да го предупреди. Аз бях малък, но помня това. Само че баща ми имаше много приятели на най-високи постове и те го спасиха тогава.

7. Но някои не можаха да се спасят. Ние се познавахме много добре с тези от големите комунисти, които останаха живи след това – когато бях малък, те са ми разкавали лично на мен, въпреки съпротивата и забраните на майка ми, как в милицията са ги били много повече, отколкото в полицията. Аз трябваше да знам това, според тях. Следите и клеймата върху нас от тогава си останаха завинаги - баща ми, примерно, до края си получаваше ордените само с писма по пощата.

8. Пак добре, разбира се, че имаше кой и защо да му ги дава, дори и без да го съобщава във вестниците, защото можеше да бъде безкрайно много по-зле. Но ние не сме го забравили тогавашния страх. Публиката е чела за тези неща само в книгите. Не е това. Никой не знае и до днес по-добре от самите нас какво представлява този страх. Защото ние познавахме много добре и очите на репресията, и нейните жертви. Всеки ден сме ги виждали. Включително и между политическите си врагове. Ние с тях живеехме и с децата им растяхме заедно. Оттогава ние сме научени да прекланяме глави пред жертвите им и пред мъката им, без да споделяме веруюто им. Под ние имам предвид тези, които сега наричат сталинисти и които били черпили с пълни шепи от не знам си какво на БКП.

9. Да, черпили сме. Но не с пълни шепи и нямаше кой знае колко от какво. Нашите хора бяха виждали и две и двеста и никога не си позволяваха да минават границата – кой може да знае това по-добре от нас – децата им. Майка ми се беше спънала и паднала веднъж на улицата с една дамаджана с олио, защото е гледала само надолу и я е било срам да гледа в очите хората, които въобще не са знаели какво носи. От тогава никой от семейството не е стъпвал в специален магазин.

10. Защо разправям това? Заради публиката. Защото искам да се знае, че да – въпреки всичко това – ние си останахме не само убедени комунисти, но и … сталинисти. Баща ми, примерно, но и не само той, разбира се, знаеше много добре какво ще стане като краен резултат от предателството на Хрушчов и въобще не го криеше от никого. Затова продължаваха още повече да не го обичат и не го обичат и до сега в партокрацията. Ние си останахме сталинисти не заради репресиите, от които всички около нас бяха много жестоко засегнати. Включително дори и ние, останалите живи, в някаква минимална степен.

11. Защото ние много добре си давахме сметка, че първобитните животински инстинкти, които репресираха тогава хората и които ние тогава буквално всеки ден гледахме право в очите около себе си, са дълбоко в гените на всички хора, макар и в различни степени на цивилизационна управлямост и контрол, още от ... тяхното людоедско минало. И тях ги има и ще ги има не само при нас комунистите, но по същия начин ги има и ще ги има и при кръвните ни врагове. Или при ужким нормалните ни политически противници. Тези жестоки животински репресивни инстинкти не са изобщо в идеологията ни – нито на нас, нито на нашите противници – и ние знаехме много добре това - те бяха, са и ще бъдат именно онаследени дълбоко в гените ни още от неандерталските времена на еволюцията. И единственото оръжие срещу тях е само многократната поколенческа обработка и цивилизация.

12. Ето защо ние бяхме, сме и си оставаме комунисти и по този начин в някакъв смисъл сталинисти – защото ние можехме да виждаме дълбоко в корените на нещата и да правим необходимата разлика, уважавайки дълбоко резултатите и постиженията.

13. Сталин извърши огромна индустриализация, изваждайки Русия от хаоса и дълбоко бездънната руска селска кал с невероятно широкомащабни и ефективно действуващи левичарски мерки. Същото това прераждане в ново качество продължи и след войната и се отрази дълбоко невероятно съживително върху България, която се преобрази. Сега ни предстои да направим абсолютно същите като мащаби, дълбочина и огромни усилия възстановителни реформи на реиндустриализация не само както в Русия, но също така и в България. Те са съвсем различни от германските или американските държавни животоспасявания. Ще можем ли да ги направим без комунистите и без техния доказан във времето практически опит и идеология? Отговорът след 25 години жалки опити е напълно ясен - категорично не.

Айде стига толкова!

Загубих си всичките 4 почивни дни. Имам си и друга работа. Омръзнаха ми тия тукашни безкрайни простотии и разправии с игнорамуси!

Тук може би ще стана банален,

Тук може би ще стана банален, но искам да ви кажа, че в християнството има "прошка", но тази прошка може да се дава или прави, и е българска черта.

Най трудно е да простиш на врага си, или на човек, който те обижда. Това е най сложното и най трудното. Но това показва и че имаш най - много воля и си силен, когато прощаваш.

Когато прощаваш - не си слаб, а напротив - си силен човек. Затова, ако сте силни хора, би трябвало да си простите и поне да си стиснете ръцете(макар, че в сайта няма как да си стиснете ръцете).

Затова ви призовавам да си простите и да престанете да се държите враждебно един към друг.

Вярно е, че сте комунисти и социалисти, и отричате християнството, като "опиум за народа", но мисля, че и вие ще се съгласите, че все пак християнството сплотява хората, и ги прави задружни, и сплотени.

Но поне се дръжте като българи, защото всички сме все пак българи. Аз повече няма да ви се бъркам, но се надявам да си простите нападките един към друг.

Хайде не на мен тези номерца,

Хайде не на мен тези номерца. И в двете статии, които са налице в областта на най-коментираните, текстовете на двата коментара са едно към едно копирани. Та да ни ми се изхлузва с равитие на темата. Много ме подценява персоната, но явно с възрастта вече се забравя.

В архивите на сайта са регистрирани много мои оригинални теми, но особата признава само себе си. И това е написано към мен в коментар от читател на сайта с благодарност към коментарите ми с пожелание за нови.

За особата видните личности в БСП са пръдльовци или пикльовци. Ленин е един чичко с турболенции. Това, обаче не му пречи да представя като свои идеи неща развити от Ленин преди век в класическото му произведение "Империализмът като най-висок стадий на капитализма". Става въпрос за 5-те признака на Империализма, дефинирани от гения на Ленин и представени от особата като свои открития. Не го обвинявам в плагиатство, защото просто е забравил откъде е чел тези неща и си е въобразил, че сам ги е измислил. Какво да се прави. Реалностите с времето и възрастта са неумолими!

Той бил имал пълните произведения на Ленин. Може, но не е чел Ленин от там, а от студентски спомени. Мене по тази тема няма как да заблуди.

Ниско лазещият както винаги е повърхностен и чете само заглавия

За него няма развитие на темата.

Аре плувай бе, нищожно зелено лайно!

Ще ти бъде обръщано внимание само когато се издигнеш над личностните клевети и стигнеш до самостоятелни мисловни дълбочини по какъвто и да е въпрос - технически или идеологически.

И спри само да се оправдаваш за тъпотата си. Тя е очевидната ти слабост. Но може би, макар че аз не вярвам изобщо в това, да имаш и добри страни.

Задълбай се някъде да видим какви са ти възможностите да анализираш и да правиш самостоятелни нетривиални заключения.

Развий някоя твоя тема - техническа или идеологическа. Ама истински оригинално твоя. Не можеш, нали? И никога няма да можеш.

Аре плувай нататък! Нищожно малко лайно!

Красчо, защо като коментираш

Красчо, защо като коментираш затваряш моя коментар с отговор, а не си пишеш свой. Не е коректно така, защото ми затваряш възможността да си допълвам коментара.

Аз никога не съм се писал велик, тук нещо бъркаш. И никога не съм мразил някого - тук пак ме бъркаш с други лица. Ти спомняш ли си, че единствен защитих една дама с леви убеждения- Добидес. Никой друг, включително и ти не посмя да я защити преди години. Това показва, че не се влияя и страхувам от никого и съм тук поради левите си идеи и нищо друго.

Няма как да не защитавам социалистите и партията си, защото аз съм в нея не поради кариеристични намерения, а поради социалистическите си убеждения, а те няма как да се реализират без силна лява партия.

Защо е вярно това? Защото никога не съм бил партийно лице или на щатна партийна длъжност, въпреки, че съм имал предложения и никакви спънки. Аз съм работещ програмист от няколко десетилетия и в момента правя нови, големи системи в нови среди и през 3-4 години създавам с колегите нови системи и ги пускаме в реална експлоатация.

Това го пиша, за да е ясно, че си имам любима творческа работа, нямам икономически проблеми, нямам намерение след толкова години в програмирането да се заема с политическа дейност. Затова са клевети простотиите, че съм се подмазвал и кланял на партийни фигури. Това е смешно, нелогично и пълни глупости, след като нямам никакви политически амбиции и ще си завърша трудовата дейност като програмист.

Не ме приравнявай с персоната, която вместо да ти отговори, като мен, ще те надруса с грамада фатмако-каруцарски нежности. Няма как да ме сравняваш с неговия "неподражаем" стил.

Това, което правите, е да се

Това, което правите, е да се борите, кой да има повече власт над другия, кой е по велик и по голям майстор, или инженер, или програмист, защото и двамата сте инженери.

Тази борба се водеше в България, в трудовите колективи, през социализма на принципа: аз съм най велик и най - голям майстор, а другите са никои, или некадърници. И някой печелеше тази борба, и обикновено този, който победеше в тази борба за власт, го назначаваха на началнически пост.

А вие сте тук в този сайт, да коментирате статиите, или ако искате, и вие да пишете нещо теоретично за левите идеи. Сега не е нужно да се борите за власт.

И вместо да сте рамо до рамо, като леви хора, срещу обща цел, която цел са левите идеи, и да ги развивате, вие сте застанали един срещу друг, и се карате, и още малко ще се сбиете, за власт един над друг.

Това, което правите, е основното, което се правеше при колективизма, бюрокрацията и партокрацията.

Всеки човек има и добри, и слаби страни. И Ламбен има слаби страни, и социалиста има слаби страни, както и Ламбен има силни страни, и социалиста има силни страни.

И Ламбен, и социалиста, се мъчат да покажат, че имат само силни страни, и се обвиняват един друг, че другия има слаби страни. А така само омразията между двамата става по силна.

Най добре е, всеки да признае доброто у другия, и сам да си каже, а и да каже, и да направи, нещо много по добро от другия. И даже да се състезавате за по добра идея.

Защото социалиста знае много добре марксизма ленинизма, като теория и практика, а Ламбен е много добър като творец, и може да напише, и да даде много нови идеи за левите хора.

"Его"-то, "Аз"-ът, егоцентризмът, не е най добрата идея за никого, а трябва да може да се поглежда и отстрани на нещата, и да се вижда "Аз"-ът, и егото и на другия, и справедливо да се гледа на другия, като на свой "ближен", или ако това не ви харесва - като на българин.

Защото всички сме българи и трябва не само да се мразим, и обиждаме, но и да се обичаме, и уважаваме, като българи. Това е християнска норма.

Надявам се, че ще продължите да творите, да не се карате, и ще можем да прочетем нещо значимо от Ламбен, и от социалиста.

Творческото изчерпване на

Творческото изчерпване на персоната личи и по този последен коментар "Слабото място на руснаците"', който се копира за трети път от ноември насам в три различни статии. Който се съмнява да провери с търсене в сайта! Приятно препрочитане на Софийския Енгелс. Повторението е майка на знанието!

Впрочем това, че Русия е в неолиберален капитализъм никой от нас не оспорва. Не, техните ръководители не сбъркаха, а съзнателно го направиха. Съзнателно предадоха социализма, а за останалите държави на социализма не оставиха друг шанс, защото няма как самолетоносачът да потъне, а лодките около него да оцелеят.

Интересно защо Софийският Енгелс, след като се счита толкова велик не пов'еде левите хора и не спас'и социализма.
По-лесно е да изливаш злоба и омраза срещу социалистите. Ние не се считаме велики и единствени и направихме каквото можахме. Поне запазихме част от построеното през социализма и е гнусно и непочтено хора, които са били в БКП на много по-високи позиции в партията да твърдят, че социалистите съсипаха България.

Има достатъчно данни и свидетели, че това е гнусна клевета. От официалните отчети на правителствата за тези 26 години капитализъм се вижда, че кооперативити бяха ликвидирани от ликвидационните комисии на СДС. От тези отчети на правителтвата се вижда ясно, че десните правителства приваризираха 86 процента от индустрията, а коалиционните правителства с участие на БСП са приватизирали само 14 процента и много от тези фирми бяха пред фалит и бяха спасени, като "Соди "' "Медет" и т.н.

Хора като персоната са безкрайно озлобени, че бяха изхвърлени от събитията и считат, че социалистите са виновни, което е огромна клевета, ако не огромна заблуда.

Социалистите направиха възможното и поне запазиха много от сътвореното през социализма, както и партията на левицата.
Хора като персоната не могат да разберат, че има неща и процеси, на които никой не може да влияе. Трагедията на подобни хора е, че не разбират, че е добре човек да разбере кое може да промени и кое не може.

Точно това поведение на подобни хора сваля доверието в БСП, клевети кадрите на БСП и разколебава хиляди хора. Нали точно хора, черпили с шепи от БСП сега водят клеветническа кампания и разколебаха левите избиратели.
Само че на българите трябва да е ясно, че без БСП положението им ще е много по-трагично и тогава ще се сърдят на себе си!

Бил съм се бил творчески изчерпúл - да бе, да - как ли пък не:

Слабото място на руснаците

Изпратен от ламбен на 31. Декември 2015 - 12:26.

Ние истински левите хора сме го знаели винаги – слабото място на руснаците е в заблудата, че:

• те са загубили твърде много и едва ли не всичко, когато почти през целия минал век са вървели по обратния път и че не колективизмът на общото развитие,

• а точно обратното – само индивидуалната сила на борбения човешки дух и исторически генетично вграденият, вечен човешки стремеж към първенство и съвършенство,

• оставени да се развиват напълно свободно и без да се пречи или помага чрез никаква външна намеса върху борбата им за надмощие,

могат да изведат тяхната и не само тяхната, а всяка една нация от състоянието на застой и изостаналост спрямо околния свят.

Формулата на неолибералния основен идеал.

Грешката на тази формула е, че противопоставяйки индивидуалния на колективния интерес тя решава безусловно всичко в името на индивидуалния и пренебрегва изцяло колективния. Грешката на социалистическата формула е, че ... прави точно обратното.

В неолиберализма се говори само за индивидуалните права на човека и не се споменава абсолютно нищо за правата на човешките общности. Включително юридически - такова нещо като права на човешки общности (национални или квартални, големи или малки, глобални или локални) изобщо не съществува в либералния правен свят. Исторически либералното право така е възникнало - неговата задача е била да защитава правата на нововъзникващата на времето класа на буржоазията и да абсолютизира нейната частна собственост. И оттогава през вековете на историята, та чак досега фамозно превъзнасяното либерално право си остава едно осакатено право, което забравя изцяло за правата на човешките общности.

При социализма, пак казвам - е точно обратното.

Разбира се, ние истински левите хора винаги много добре сме чувствували на собствения си гръб и сме разбирали от собствения си горчив опит грешката на това точно обратното - че точно толкова погрешно е да се подтиска индивидуалния стремеж за личностно извисяване за сметка на колективната уравниловка и да се върви по напълно обратния на този неолиберален път, по който социалистическите управници се бяха превърнали в по-големи светци от папата.

Но никога досега не сме успявали да намерим баланса.

Никога досега ние отляво не сме успявали да използуваме еднакво добре положителните страни на тези две противоположности - общностното и индивидуалното.

Имали сме добри успехи по този път, но не успяхме да го извървим докрай и вместо да намерим и установим баланса, ние прекалено силно залитнахме към неолибералното и напълно пропаднахме в другата крайност.

Има ли такъв баланс и възможен ли е той изобщо?

Никой от нас досега не е успял да намери отговора.

Всички много сме бъркали и къде ли не сме се лутали, когато сме го търсили. (И сме правили какво ли не в името на това. Aз, примерно, бях първият в бранша, и това ми струваше твърде много, разбира се, който грубо наруши неписаното правило, че подчинените не могат да взимат премии, които да са по-големи от тези на по-висшестоящите началници в йерархията, като в някои от годините на времето нашите компютърно инженерски годишни премии от така наричания тогава икономически ефект бяха по-големи от стойността на един нов автомобил.)

Е, сбъркаха и руснаците, когато заложиха изцяло върху неолиберализма основите на преустройството и прехода си.

Много и жестоко сбъркаха, както във външните, така и във вътрешните си действия.

Но нека да се опитаме да избягаме настрани от турбуленцията както на водовъртежите на разума в теорията, така и на емоцията от болката на руското убийствено за нас предателство и да се обърнем само и единствено към обективните днешни изводи от практиката. Защото след 25 годишен преход вече са напълно изчистени всички случайни флуктуации и колебания на процесите и е много ясно очертана тяхната крайна тенденция, така че ние много спокойно можем да направим правилните изводи.

Какви са те?

Нека да се опитаме да ги потърсим в следните няколко ключови направления:

Донесе ли технически прогрес и съвършенство на руската нация индивидуално безнаказаната разюзданост и безумно захраненото (по невероятно богат и щедър, но нагло и безочливо крадлив начин) развитие на руските олигарси, което ужким трябваше да изтегли напред държавата?

Не, отникъде.

Напротив. Руснаците започнаха да внасят всичко отвън и бяха принудени да развиват само онова, което не можеха да си купят отникъде – военната техника. Колко са я развили и нея е отделен въпрос, но по-важното в случая е, че неолиберално неграмотните им простотии по никакъв начин не са се отразили положително на това развитие, напротив – много силно са го ощетили и забавили.

Донесе ли икономически напредък и просперитет на руската нация индивидуално безнаказаната разюзданост и безумно захраненото (по невероятно богат и щедър, но нагло и безочливо крадлив начин) развитие на руските олигарси, което ужким трябваше да изтегли напред държавата?

Не, отникъде.

Руското икономическо развитие и финансова независимост са пробити отвсякъде и стотици милиарди годишно непрекъснато напускат страната им, откраднати отвътре или изсмукани отвън.

Донесе ли нова глобална политическа мощ и качествено нови степени на свобода в развитието на руската нация индивидуално безнаказаната разюзданост и безумно захраненото (по невероятно богат и щедър, но нагло и безочливо крадлив начин) развитие на руските олигарси, което ужким трябваше да изтегли напред държавата?

Не, отникъде.

Напротив. Руснаците загубиха основен крайъгълен камък, който срина изцяло и напълно спасително новата им геополитическа постройка – евроазиатската комбинация – защото следперестроечните руски ръководители се заблуждаваха много наивно милиционерски, че, като контролират чрез задкулисните си шпиони крадливата и тъпа украинска олигархия, те контролират цялата територия и духа на тази изкуствена и фалшива териториално историческа формация.

Руснаците развъдиха и отхраниха при родните си украински братя паразитни генно модифицирани изроди, същите като тези в България, които им изиграха същия номер и ще имат същата жалка, ужким европейска, съдба като на мръсните български предатели и руски шпионски мекерета, унищожили вече почти напълно българската държава и българската нация.

Е, и?

Какво да правим ние сега? На какво можем да разчитаме? Имат ли все пак някакъв шанс руснаците?

Не, никакъв.

При тази погрешна вътрешноикономическа политика и общественоустройствена идеология те са обречени.

Също както и ние.

За 25 години това много ясно си пролича, нали?

Друг път не посягай към далекопроводите за електрическа енергия!

Там има прекалено високо за твоето ниво напрежение!

Нисколазещ тъпанар такъв!

Казал съм ти много ясно - аз съм ти турил на тебе точката!

Недостойно за мен и напълно безинтересно ми е повече да слизам на твоето ниво.

Не представляваш отдавна никаква познавателна стойност и си ми напълно ясен отвсякъде - ти можеш само да се занимаваш с доноси и клевети, които не можеш да напълниш с аргументирано съдържание.

Затова от мен отсега нататък ще чуваш само:

- Айде плувай нататък бе, зелено лайно!

На твоето тъпанарско ниско лазещо ниво аз повече няма да слизам. За мен отдавна няма нищо интересно за анализ там и твоите коленопреклонно верноподанически простотии на вечен партийно-ръководен гъзоблизец напълно са ми омръзнали.

Не съм те видял поне веднъж да се спреш, да се замислиш и да престанеш да ближеш, бе - малодушен нисколазещ тъпанар такъв!

Затова съм ти препоръчал да се скриеш някъде, да четеш и да мислиш. Много да четеш и много да мислиш. И когато стигнеш онези дълбочини в техниката или философията, на които плувам аз и можеш да измислиш и да сътвориш нещо поне на една стохилядна над нивото на празния шум и от нивото на онова, което съм направил аз и съм го показал пред всички, ела да ми се обадиш пак.

Дай да го видим това нещо - лично твое измислено и сътворено на основата на върховите постижения на най-съвременните научно-технически или приложно-философски тенденции - публикувай го тук или някъде другаде, няма значение къде. Ако то има една стохилядна от нивото на моите разработки, ще получиш друго отношение.

Но, понеже отдавна вече е експериментално установен и многократно препотвърден ненаучния и човешки жалък и малък факт, че ти имаш крокодилски тъпоглавото лайновсеядно ниво, което не може да се спуска в дълбокото на нещата, независимо дали те са прогресивно-технически или приложно-философски, отговорът на всичките твои празни клевети и пълни простотии ще бъде само напълно пренебрегващо презрителен:

- Айде плувай нататък бе, зелено лайно!

Един знаменателно поучителен за твоя случай виц:

Крокодилът много завиждал на хипопотама, който поради огромните си размери с лекота се справял с препятствия, които били непреодолими за него. Хипопотамът не обръщал никакво внимание на крокодила, живеел в едно блато и не пускал никого там. А крокодилът само кроял планове как да му направи нещо и да го уязви - нещо, което не бил успявал да направи никога и това било мечтата му.

Веднъж на крокодила му хрумнала ужким гениална идея:

- Ще отида да мина покрай блатото на хипопотама и с нещо ще го заговоря и ще го закача. А когато той ми отговори, така хубаво ще го наругая, че ще го направя на пух и прах. Ще му кажа, например така:

- Оо..о хипи, здрасти бе, как си? И когато той ми каже - добре съм, аз ще му кажа - ми, как няма да си добре, бе такъв-онакъв - главата ти е цялата в тинята, задникът ти и - той е целият в тиня, как няма да си добре, като си целият такъв-онакъв?

Тръгнал крокодилът с този план към блатото на хипопотама. Но по пътя се стреснал:

- Ами, ако не стане така? Ако той, вместо - добре съм, ми каже - зле съм? Какво ще правя тогава аз?

И крокодилът се спрял и дълбоко се замислил. Така, след дълго мислене, му хрумнало следното решение:

- Ами, ако ми каже - зле съм, аз пак ще му кажа същото - ми, как няма да си зле, бе такъв-онакъв - главата ти е цялата в тинята, задникът ти и - той е целият в тиня, как няма да си зле, като целият си такъв-онакъв?

И крокодилът окончателно решил:

- Е, този път всичко съм обмислил и имам страхотен план. Да отивам да го изпълнявам.

Когато стигнал до блатото на хипопотама, той веднага се провикнал:

- Оо..о хипи, здрасти бе, как си?

А хипопотамът го погледнал с едно око изпод тинята и му казал:

- Айде плувай нататък бе, зелено лайно!

Крокодилът напълно се объркал от несбъдването на плана си, нищо не се сетил какво да каже и се оттеглил посрамен за пореден път.

Дали приемаш моите

Дали приемаш моите констатации няма никакво значение. Важното е, че те са верни. Творческото изчерпване е очевидно от много време, заместено от многократните копирания на едно и също. Впрочем трябва да си ми благодарен, защото аз единствен те репликирам обективно, казвам ти недостатъците, не те обиждам, единствен съм признал обективно качествата ти и съм казал директно недостатъците. При мен никога не е имало злоба и омраза. Това не всеки го може.

Както обективно се наблюдава никой, освен аз не те удостоява с внимание, освен от време на време някои блуждаещи седесари да те наплюят в твой стил.

Що се отнася до четене и самообразоване това го върша непрекъснато, защото такава ми е професията. Много е нескромно някой да си въобразява, че само той е вършил и върши значими неща в живота си. Това го вършат хиляди достойни хора. Познавам много такива.

Когато личното его е над всичко то обезсмисля всички останали неща и такива индивиди си остават самотници и никой не
тръгва след тях.

Имаше една много поучителна приказка в детството, че лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
За мен не е толкова важно, защото винаги съм прощавал, но повечето хора трудно забравят и трудно прощават.
Поради това надеждите за реванш са илюзорни, а илюзиите за направените усилия - напълно напразни.

Скрий се някъде, чети и мисли!

Преди да раздаваш празноглави оценки, за които очевидно нямаш необходимото ниво на мозък и знания да ги правиш, излез с някакви аргументи достойни за поне малко внимание.

Ти имаш склонност само към лични доноси и клеветничество. Издигни се над тях!

Скрий се някъде, чети и мисли. Чети и мисли! Работи и гледай да се издигнеш поне малко над клеветите и кухите оценки, които с нищо не можеш да напълниш.

Ниско лазещ тъпанар такъв!

И когато успееш да научиш, да разбереш*, да стигнеш до дъното на дълбокото в техниката или философията и истински, а не на празни приказки, да направиш поне една стохилядна от това, което аз съм направил, ела пак да ми се обадиш.

А дотогава си трай и не замърсявай информационното пространство!

Имаш всички основания да си много по-скромен.

*
"Същността на разбирането е в това да поемеш върху себе си напрежението на понятието"
Волфганг Амадеус "Хегел"
Малка нощна музика
Та-та-та-та-ааа...а!

Очевидно на тебе "напрежението на понятието" много рано ти е изгорило бушоните. Затова не си "поел" достатъчно "разбиране". И затова съм длъжен да те предупредя:

Внимавай, като си пъхаш пръстите в контактите, докато следваш съветите ми да започнеш да "разбираш" малко повече!

Не всекиму е дадено.

Нищо ново под слънцето в

Нищо ново под слънцето в "творчеството" на "полубожеството". Както вече писах ще копира до безсъзнание многократно-повтарящите си от години коментари. Ако не бе фатмашко-каруцарския стил срещу другото мнение щеше да е по-забавно, но вълкът козината си мени, а нрава си не.

Има само едно нещо ново в особата, което от доста време се забелязва с просто око. "Софийският Енгелс " отдавна е изпаднал в творческа безпомощност. От много време си копира старите коментари и нищо ново не ражда. Явно до тук стигат възможностите в идейното поприще. Време е да се завърне в инженерния занаят, както сам вярно се самоопределя. Там ще е по-полезен от гледна точка творческото изчерпване в идейно-политическото поле.

Аз съм инженер преди всичко, в края на краищата

Научен съм и мога да намирам корените на проблемите и решенията за тяхното управление и ефективно действуваща регулация.

Не ми се е опрял досега нито проблем, нито човек, нито задача.

Майтап, ама аз не се шегувам.

Работил съм с много хора - десетки, стотици и хиляди - в Русия и България. Започнал съм като обикновен инженер и съм стигнал до ръководни позиции, от които са зависели не само много и твърде много пари, но и ключови социалистически проекти. Примерно - изчислителни центрове за космическо управление, включително управление на автоматично кацащи космически совалки или центрове за геофизически проучвания, включително откриването на нефта в Каспийско море и на други места.

Моите продукти, разбира се, естествено и природосъобразно за времето и обстановката тогава - колективно и съвместно разработвани

- в огромни по своята мощ свръхвисокотехнологично оборудвани социалистически организации с широкомащабно разработен, огромен дори за тогавашните световни фирми пазар

(бил съм личен свидетел как именно поради тази причина шефът на IBM буквално тичаше по стълбите от втория етаж на щанда си на световното изложението в Хановер, за да посрещне моя директор и после му каза много ясно това)

- та, за моите продукти бях тръгнал да казвам, че те са проучвани от комисии и са признати с официални документи не само от експертите на комисията на Ран и Ът, но и от официалните институции на Америка

- за имащи право свой на собствен живот и развитие и за напълно конкурентноспособни на тогавашния западен изчислително-технически пазар.

Такива са били заключенията от проучванията в България и Америка на ръководители на отдели и експерти на американските министерства на търговията и отбраната, както и на ... термоядренобомбената лаборатория в Ливърмор.

При това е ставало въпрос не за каквито да е малки изделия, а за огромни половиндекарови суперкомпютърно високопроизводителни изчислителни комплекси.

Но ние бяхме и първите, които показахме на годишния пореден дълбоко секретен суперкомпютърен конгрес в Америка невиждан до тогава рекордно свръхмалък суперкомпютър, който влизаше под обикновено канцеларско работно бюро и висеше там право върху магистралите на паметта на (строго ембаргов по онова време за нас) персонален компютър, който също се поместваше под бюрото. При това връзката беше осъществявана също по масово неизвестен тогава, рекордно свръхбърз начин, който след това се превърна в световен стандарт за свързване на появилите по-късно свръхбързи персоналнокомпютърни графични контролери.

Ние кръстихме тогава този комплекс ... "Кулите близнаци" и за съжаление изобщо не можехме не само да си представим, но дори и за момент да си помислим какво по-късно щеше да се случи с всички нас и със самите кули, които тогава на място ни дадоха повод за името. А то беше ... едно и също. Ние бяхме до земята сринати.

Както и да е. Но всичко това тогава беше истински българско и аз съм започнал много отдавна като прост разработчик в тези неща, като без да прескачам стъпала или да ми бъдат спестявани всякакви, включително и огромни, неприятности, съм стигнал до позиция, където всичко това се е решавало и осъществявало.

Затова, когато казвам, че - досега не ми се е опрял нито проблем, нито човек, нито задача - аз го казвам, имайки зад гърба си всичко това.

И въпреки всички тези дългогодишни доказателства на реалния жив и суров живот за моите възможности да взимам в сложна и рязко динамично променяща се обстановка винаги верните решения и успешно да ги довеждам докрай, аз нямам абсолютно никакви претенции да бъда какъвто и да било днешен или вчерашен ръководител на каквото и да било обществено политическо. Никога не съм имал. Още баща ми на времето ме беше заклел категорично да се занимавам с такива глупости.

Аз си имам моя си инженерски свят и моя си инженерски занаят и той със своята постоянно нарастваща и все повече интелектуално предизвикателна сложност и взаимна системна обвързаност и до днес ми е много пъти повече по-интересен.

Там стават нещата. Правят се да стават и стават наистина. Не, че ги няма и там, разбира се, но празните приказки, субективните мнения и дори отявлено злонамереното отношение никога не са имали критично значение. Винаги важното и решаващото е какво правиш самият ти, защото рано или късно в инженерския свят направеното започва да тежи и да говори не само самó за себе си, но и за теб самия.

Освен това там са много по-трудни и по-сладки победите и ... ако знаеш как се правят нещата ... няма място за никакви празни приказки, като при това ... не са възможни никакви загуби. Просто трябва да знаеш как и много да работиш. Няма как и откъде да ти избягат при това положение успехите. Рано или късно, по един или друг начин те ще са в ръцете ти, без да зависят критически от оценката на каквото и да било субективно или злонамерено мнение.

Моят процесорен бранш, примерно, след един начален период на възход с първата машина беше пред затваряне - ние нямахме и не искахме да имаме в него специализация по СИВ, започнахме да произвеждаме само по руски проекти и моят директор няколко пъти беше казвал на секретарката си, която не можеше да ме намери, че трябва да си остана в някой от заводите. Там и големи апартаменти даваха хората. Дори по едно време самият аз бях решил да напускам и ходя да работя в ... Ереван - за разработки на големи изчислителни машини и процесорджии като мен тук просто нямаше перспектива.

Но всичко постепенно се обърна. Аз бях търпелив и лесно не се отказвах. Намерих и започнах да разработвам една тясно специализирана пазарна ниша на свръхвисокопроизводителните изчисления, започнахме да правим за нея специализирани процесори и системи за геофизически проучвания и търсене на нефт, те започнаха добре да се продават и постепенно (както с помощта на нашите руски партньори, така и при наличието на огромна, мощна и многолика конкуренция от страна на самите тези партньори) стигнахме до ... московския институт за космически изследвания, където академикът директор веднъж ми каза - а бе, ти знаеш ли, че това може да полети?

То не можа да полети, защото междувременно целият социализъм се срина, но успя да направи революция на земята преди да полети. В условията на жестока и огромна конкуренция някои врати за нас постепенно започнаха да се отварят.

Имал съм дори куриозни случаи. Веднъж в един новосибирски институт, където правеха тренажори за летци и космонавти (руският космически тренажор по онова време беше купен от ... Швеция и беше получен буквално физически срещу цял влак със ... злато), местният академик директор ме извика и ми показа един огромен куп документация, върху който, като седне човек, краката му се клатеха.

А бе, ти - каза ми той - нали за този американски суперкомпютър питаше къде е той при нас и искаше да го видиш? Айде - взимай документацията и отивай да го правиш в България. Щеше да ми изскочи сърцето. Как съм го мъкнал това после по митниците и самолетите, само аз си знам. Ужким никой не ми обръщаше внимание.

Така стояха тогава работите в нашия инженерски свят. Но на мен за това дори и сега много не ми се приказва. Нито пък аз съм този, който трябва да приказва. Има си кой. Аз съм лоялен човек. Имам си друга работа. Не да приказвам.

Само ще кажа, че този случай не беше единствен. Имаше и други подобни. Но, за да бъда напълно обективен, трябва още да кажа, че и нашите местни тукашни хора, които на място ни помагаха, също бяха железни - същият този суперкомпютър после ми го доставиха, макар и малко по-късно и когато бяхме вече на ръба на държавната катастрофа ... тука в България.

Както и да е. Не е за разправяне.

Но едновременно с това аз, като един дълбоко ляв човек, имам чисто познавателен интерес към идеологията и политиката - и както съм научен отдавна в занаята си - винаги мога и знам как да стигам там до дъното и да изравям корените на проблемите, за да ги решавам и да ги управлявам не по-малко ефективно от инженерските.

Затова, вече цели 25 години поред, все повече и повече силно се дразня, когато виждам как неграмотните глупаци, слагани задкулисно и управлявани дистанционно на кормилото вършат невероятно неграмотните си глупости. Никога не съм предполагал, че - както казах и за Кулите близнаци - никога дори и на йота не съм предполагал, че ние левите хора ще се набутаме зорлем в такава огромна простотия и че ... ще се окажем толкова безпомощни.

Никога, каквото и да се случи, няма да го простя това предателство на руските си братя и освободители. Понякога, когато виждам какво става наоколо, искам просто да ги заплюя в лицето!

Както и да е. Те страдат не по-малко от мен. Знам това.

И на тях постоянно им изтича кръвта от сърцето. Раната беше до дъно дълбока и засегна всички ни.

Но това, което съм написал, като резултат на моя познавателен интерес и проучвания, може да бъде много полезно. Убеден съм в това. Положил съм много труд и много съм мислил върху него. Нещата, върху които аз съм работил така задълбочено, винаги са били много полезни. Практиката го е доказала.

Дано да попадне в правилните ръце някой ден.

Четете го. Четете го без да се дразните и без да завиждате - няма за какво - то е написано без никакви властови, а само с чисто безкористни, познавателни претенции и амбиции.

И мислете, мислете повече!

Много малко мислите.

Послепис:

Без да обиждам конкретно никого по повод на липсата на диалог и чуваемост около моите публикации не само тук във форума, но и изобщо в партията, ще споделя едно мое символично знаменателно наблюдение в тази връзка.

Защото едно време със суперкомпютрите беше същото. Ние нямахме за тях никакви местни потребители.

В България не случайно няма и никога не е имало нито един реално работещ суперкомпютър, въпреки че ние сме произвели много тирове с тях. Просто нямаше потребители с истински задачи, които да ги натоварят. Макар че със свещ сме ги търсили и не, че не сме намирали. Но всичко в края на краищата излизаше само поредни блянове, обещания и като общ резултат ... празни приказки.

Дори и днес е така. И даже е така много повече. Макар че моят любим едновремешен супершеф дори успя по едно време да убеди цял най-висш възможен правителствен началник да намери пари на един друг Ламбен, за да купи той истински американски суперкомпютър и да го натътрузи не къде да е, ами ... баш в пощите.

И какво от това? Нищо с праз. Не съм чул да са решили някоя, както се изразяват руснаците - сногсшибателно полезна приложна задача. В България просто няма такива, както просто няма и хора, които да ги носят под сърцата си. Ние сме много, много малка страна.

Виж в Русия е съвсем друго нещо. Те са много, много по-голяма страна от нас. Така че чисто средностатистически погледнато и пак казвам - без да обиждам никого, там такива хора и такива задачи има много. На опашки стоят дори и до днес за нощни смени по научните центрове и университетите.

Та ... така е - точно в горния ред на мисли - и с моите публикувани тук познавателни обществено теоретически проучвания и разработки за идеологии и практики.

Такава ми е на мен орисията. Понеже съм научен и мога никога да не се отказвам и винаги да стигам до дъното на проблемите и да започвам градежа оттам, моите проекти и решения стават понякога много грандиозни и трудно осъществими на местна почва.

Тук просто няма хора, които да носят дълбоко под сърцата си приложни задачи, в които да използуват моите разработки. Няма и толкоз. Не се учудвам. Свикнал съм. Знам го много добре от опита си.

И затова се радвам и съм щастлив, когато гледам новото мислене и разработките на руснаците. Те се движат в същото направление и много скоро ще стигнат там, където ние вече 25 години подред искаме. Те ще свършат това, което ние тук, поради умствената си ограниченост и неграмотна простотия, не можем да направим.

Русия беше тази, която съсипа нашия социализъм и само тя може да го оправи. В руснаците е моята надежда и те вече показват явни признаци, че ще я оправдаят.

Както винаги са го правили по техния си ужасно мъчително трудно и бавно изправящ се на колене, но безотказно действуващ, начин.

Втори урок по държавно управление за тъпата партокрация

Първият урок беше от книгата на Лудвиг Ерхард – бащата на германското икономическо чудо, което възстанови Германия след войната.

Познайте откъде ще бъде вторият? Ами, нека да бъде от … американското икономическо чудо, което ще възстанови Америка след Голямата рецесия през 2008-ма година.

Някой в самозабравилата се неграмотна глутница, която управлява БСП през последните години, да е чувал за Аmerican Recovery and Reinvestment Act, т.н. ARRA – закон за възстановяване и реинвестиране в Америка, приет от администрацията на демократите през 2009-та година?

А, другарю Станишев - смотан пикльо такъв (!) - и прочее всички останали тъпи и неграмотни иждивенци в пишман ръководството на ужким социалистическата партия оттогава досега?

Не, разбира се и то си личи по бездарно безпросветната некадърност, с която боравите с държавните дела като управленци и опозиционери.

А зря, батюшки, зря – би казал нашият чичко Ленин с типичното за него гъргорещо „р“ по ваш адрес във връзка с този жалък повод.

Защото това е типичен кейнсиански акт на намеса на държавното управление в икономиката. Ако знаете кой е Джон Мейнард Кейнс, разбира се и какъв метод за икономическа регулация прокламира той – нещо отречено и отхвърлено от неолибералите, определящи климата в световната икономика през последните 30 години, между другото.

Да, ама … демократите възстановиха отново кейнсианския подход на държавна намеса в икономиката след Голямата рецесия, както я наричат американците, през 2008-ма година.

Знаете ли за това?

Разбира се, че не. Защото сте тъпи като чепове за бурета!

Та каква кейнсианска държавна намеса предприема администрацията на Обама със закона възстановяване на Америка?

Би трябвало да сте го проучили и да сте се поучили. Но не сте.

Американската държава инвестира близо 1 трилион (хиляда милиарда) долара – което е малко по-малко от 2 пъти сумата на военния бюджет – в инфраструктура, образование, здравеопазване и енергетика, като задължава административните структури тези пари да се използуват само от американски фирми и абсолютно се забранява външния внос.

От 2009-та година насам в Америка е забранено да се строят, ремонтират и поддържат държавни сгради, ако материалите и трудът не са 100% американски. Забранено е да се строят, ремонтират и поддържат магистрали и пътища, ако материалите и трудът за това не са 100% американски.

Забранено е да се строят, ремонтират и поддържат влакове и железопътни линии, ако материалите и трудът за това не са 100% американски. Като администрацията прави амбициозна програма и започва да влага огромни пари за строеж на високоскоростни железници, в които Америка е безнадеждно изостанала.

Обама казва, че мечтата му е всеки американец, където и да живее той, да може в рамките на броени минути, след като пожелае, да се качи на свръхскоростен влак и да стигне до който си поиска край на Америка. Без майтап. В област, където досега няма абсолютно никакви високи технологии и постижения, правоверно неолибералната до вчера Америка започва да влага огромни държавни пари. Но … изискването е – само местен труд и материали.

Същото е и в авиацията, но там изискването е смекчено – допускат се само 60% американски труд и материали. За здравеопазване и енергетика просто не ми се говори повече. Накратко казано и там е абсолютно същото.

Законът за възстановяване на Америка е огромен и основополагащ държавен акт и има много нормативна литература, създавана през годините около него, която изисква сериозно и задълбочено проучване. Аз съм се занимавал с него само строго специализирано и съвсем целенасочено по повод на конкретна търговска сделка за внос.

Но нямам никакво намерение да превеждам и да чистя гурелите на простотията в партията. Всеки, който нещо иска да узнае или да разбере, може да да си го намери и да си го разучи сам. Колко му е? Лошото е, че досега в партията това не е било направено. Много е лошо това. Направо е отвратително. А имаме типигьозлъка да председателствуваме дори европейските социалисти. Които очевидно са социалисти толкова, колкото аз съм от филхармонията.

Особено след като предателски подло гласуваха в подкрепа на TTIP в европейския парламент и той не можа да падне.

И кой от нас тук, обикновените леви хора, дето ни лъжат вече цели 25 години подред да ги избираме, ги беше упълномощил за това?

А?

Само едно нещо ще добавя накрая.

Отговорът на 8-ми въпрос в един от американските правителствени сайтове по тази програма за възстановяване на Америка, който гласи:

8. Do the North American Free Trade Agreement (NAFTA), the World Trade Organization’s Government Procurement Agreement (GPA), or other Free Trade Agreements apply to the FRA (Federal Railway Administration) Buy America provision?

No. The international agreements are not applicable to FRA’s Buy America provision. Chapter 10 and the Statement of Administrative Action that accompanied the NAFTA Implementation Act specifically exempts from its application certain kinds of purchases by the U.S. government, among them procurements funded by Federal grants, such as those made by FRA grantees. Therefore, manufacture in either Mexico or Canada is NOT considered domestic manufacture by FRA. In addition, the Annexes to the World Trade Organization’s Government Procurement Agreement (GPA) and the various Free Trade Agreements contain exceptions for Federal grants for mass transportation projects, which include FRA’s high-speed and intercity rail passenger program.

Става въпрос за основните крайгълни камъни на договорите, узаконяващи и въвеждащи световната икономическа глобализация, които категорично забраняват каквито и да било ограничения на вноса и са отдавна подписани по линията на Северноамериканската и Световната търговски организации от почти всички страни в света. Под „мъдро“ американско ръководство и предводителство, разбира се.

Е, и хората питат – отнасят ли се международните задължения да не ограничаваме по никакъв начин вноса от чужбина, които сме се подписали да спазваме, до програмата за развитието на американските железници, след като законът за възстановяване на Америка налага задължително 100% използуване само на американски стоки и труд в строителството, транспорта, образованието, здравеопазването и енергетиката?

Отговорът е кратък и ясен – не. Който иска подробни обосновки – да чете на английски в мрежата. Няма да превеждам за тъпанарите.

Накратко казано, американската позиция е – въпреки че ние американците сме се подписали да спазваме договора на Световната търговска организация за премахване на каквито и да било ограничения върху външния внос, в конкретния случай, когато възстановяваме американската икономика – няма да спазваме въобще никакъв договор.

Също както и договора за стратегическите въоръжения, който беше основата и крепеше мира в целия свят – американците и него го бяха подписали да го спазват, след като руснаците си унищожиха какво ли не от най-страшните оръжия, но после казаха – не, няма да го спазваме и ще си строим космическа стратегическа отбрана. Ама ... за "руския" подпис на до дъно прогнило спиртосания пияница Елцин под меморандума за Украйна да не говорим в смисъл на неспазване изобщо. Сакън! Той, разбира се, трябва да се спазва на всяка цена!

Майтапи колкото искаш с тия американци. Макар че те, кой знае защо, винаги се взимат много на сериозно.

Както и да е, думата беше за друго – виждате ли как се възстановява съсипана икономика, бе пишман социалистите в типигьозки самозабравилото се ръководство на ужким партията?

И германците и американците веднага абсолютно ограничават външния внос и създават с държавни инвестиции специализирани търговски ниши само за местните производители.

Това е рецептата.

Която вие 25 години подред изпълнявахте точно на обратно!

Разбрахте ли бе, нещастници?

Вашата тъпанарска мама неграмотно съсипническа!

Послепис:

Между другото, точно същото нещо е направил Франклин Делано Руз-ъ-велт, както се изразяват американците, по времето на Голямата депресия през 30-те години на миналия век. Неговата програма тогава се е казвала Buy American, сегашната се казва Buy America - променена е само една буква и напълно е запазен смисълът и същината на мероприятията - абсолютно ограничение на вноса и запазване на пазара само за американските производители. Страхотна и доказана рецепта. И това съм им го разправял още на времето преди цели 20 години на най-високите ръководители на министерството на промишлеността в исторически последното избрано с преобладаващо ляво мнозинство ляво правителство, които най-високи ръководители ме бяха поканили да членувам в тяхната партийна организация, защото нашата руските мекерета, перестройчици и превратаджии - Луканов, Лилов и Младенов - я затвориха и я изгониха от института, в който работех тогава.

И какво от това, че им чистих непрекъснато години наред гурелите на всички бездарни партийни и подмолно милиционерски послушници, включително и чрез най-различни съобщения и анализи тук във вестника?

Нищо!

Кръжок по ляво мислене към вестника:

Как трябваше да се управлява държавата при левите правителства?

Защо, примерно, никой от пишман левите партийни и държавни ръководители във времената на реформите не е взел да прочете книгата на бащата на германското икономическо чудо Лудвиг Ерхард, който е министърът под чието ръководство се е възраждала икономиката на Германия след войната?

Между многото (съвсем оправдани по всяка вероятност, разбира се) възхвали на пазарната инициатива и свободата на пазарите там има и няколко съвсем откровени реда, в които се признава една страхотна истина - със специална наредба и съответни мероприятия министерството на Ерхард е ограничавало "доколкото това е било политически възможно" външния внос в Германия! Човекът съвсем честно си признава това.

Нещо много повече - министерството на Ерхард по нормативен път "силно е ограничавало и държало на ниски нива нормата на печалбата на германските предприятия!"

Това е възродило икономиката на Германия след войната и в Германия нито тогава, нито сега не се е намерил нито един неграмотен и умствено ограничен кон с капаци на очите, с каквито се напълни през последния четвърт век България, да протестира и да възразява срещу това!

Това е рецептата възродила германците.

Разбирате ли сега вие - руските мекерета и послушници зад кулисите, овластени преди четвърт век с насилствен шпионски преврат от перестройката, за да ръкотътрите партията и да реформирате ужким държавата - какво сте направили?

Ясно ли ви е защо са ви такива лоши резултатите?

Защото вие 25 години подред милиционерски тъпо и послушно сте изпълнявали точно обратното на това, което е трябвало.

Да не говорим изобщо за френския държавен икономически дирижизъм и протекционизъм във времената на икономическото им възстановяване, за който много кофи с мастило са изписани.

Основното за държавните инвестиции при лявото управление

Държавни инвестиции трябва да се правят само там, където частните структури нямат ресурси и не могат да се справят. Примерно – в Еърбъс. Или – Атомстройекспорт. Или – Камаз. Или – ДСО „ИЗОТ”. Или – БАЛКАНКАР. И така нататък.

ДСО „ИЗОТ” на времето през търговското си предприятие ИЗОТИМПЕКС правеше редовен годишен износ на изчислителна техника за над 1 милиард валутни рубли (тоест, на практика - повече от 1 милиард долара в чист нефт по бартер продаван веднага на валутния пазар) срещу насрещен внос от 100 милиона. Повтарям – редовен годишен износ беше това. Правели сме и рекордни години с 1.5 милиарден износ.

Ама ... това са няколко десетки завода в кооперирана взаимнообвързана производствена система по цялата страна с няколко десетки хиляди работници, която постоянно диша, спъва се и се развива, гълта огромни пари и се ръководи изключително трудно. Да се направи такова нещо отново в обозримо близкото бъдеще е просто немислимо. Напълно немислимо. Същото е и при електрокарите, примерно.

За к’ви държавни инвестиции говори тогава тоя пикльо Стойнев? Пълни глупости са това, защото практически става въпрос за много и много милиарди.

Да почваме някъде от нулата? Къде? И защо? Защо там, а не другаде? Примерно – защо в Мадара Шумен, а не в ЗПП (завода за печатни платки) Русе? Под каква причина – дето викаше едно време един гламав началник.

Не се върши работа по този тъп начин – айде сега отляво – юруш на държавните инвестиции! Под каква причина? Къде?

Тъпотии.

Казал съм го тук милион пъти това, ама кой да слуша?

Първо се тръгва от пазарната ниша!

Запомнете го най-после това в тая тъпа днешна партия, бе!

Пазарът е всичко!!!

Запомнете го това!!!

!!!

И точно тук е силата на държавата – да открие или да създаде и после да разработи и да запази пазарните ниши за българските индустриални и земеделски производители.

!!!

При това не е никак важно и няма никакво значение колко тези производители са частни или държавни. Държавните инвестиции трябва сега много здраво да се насочат само и единствено към създаването, откриването и разработката, и след това опазването и задържането на конкретно специализирани пазарни ниши за българските производства.

Това им е на пикльовците в партията задачата !!!

!!! Щото, както много добре видяхме за изминалите 25 години - не става това да се захрани държавата с манна небесна под формата на външни инвестиции!!!

Впрочем, ние си го знаехме това още от самото начало на пседореформите, само че тези ахмаци и некадърници, събирани по милиционерските кадрови списъци от улицата, в пишман ръководството на ужким партията никога не са го знаели, нито са го разбирали.

Защото ... тази задача те я имат ще стане вече четвърт век.

И какво?

Ми, нищо.

Просто не ми се говори повече при това положение.

Ние левите хора в нещастната с нас наша България трябва най-после да престанем да имаме илюзии!!!

Нищо не става от тия лайна в ръководството на нашата ужким социалистическа партия вече 25 години подред – те са умствено изостанали и никога не са разбирали какво става и какво трябва да се прави.

Никога!!!

Станишев що не го направи това? Що не го направи Лилов? Луканов? Или Жан Виденов? Ами че те не знаеха на кой свят и по каква земя ходят, бе!!! Та сега щял бил да го прави Стойнев.

Как ли пък не!!!

Пълни глупости са това.

Ми, той не си знае задачите и не разбира обстановката!!!

Очевидно е това.

Ще го направи, ама друг път ще го направи. С тая глава по-точно – никога. И що постоянно им вярваме на тия аз не мога да разбера? Що, бе? Що?

Пълни глупаци са това вече цял четвърт век. Те разгониха и съсипаха партията именно с глупостта и неграмотността си. Заради тяхната тъпота днес не ни вярват хората.

От някакви жалки само 10 хиляди човека в Софийската организация, 7 хиляди са пенсионери и само 300 са млади момчета и момичета. Това какво е? Не е ли напълно изпосталяла партия?

Няма какво да се обиждаме лично, когато го казвам! Това е истината. И тази истина е такава заради тъпаците в ръководството.

На които ние продължаваме наивно да вярваме и да се уповававаме.

Новият социализъм на 21-ви век

В новия социализъм на 21-ви век процентното отношение между частна и държавна собственост ще бъде без никакво значение!!!

Откъснете се от старите ограничения бе, хора! Свалете тия тъпи окови!

Какво ще определя този процент между частната и държавната собственост?

Нищо с праз.

Коя от двете собствености трябва да има превес с по-голям или по-малък процент? Или пък процентът трябва да бъде балансирано среден?

Защото реално погледнато няма никакъв рационален критерий.

Новата роля на лявото в държавната индустрия и земеделие трябва да бъде структуроопределяща, а не процентозадаваща - тоест, толкова части сол и толкова части захар.

Какви части? Въз основа на какво части? Има ли анализ, има ли теория за това?

Не, няма.

И не може да има. Може да има само "дърън-дърън празни приказки", както казваше един мой турски приятел женен за българка, когато жена му го ядосваше. И разбира се - новолевичарски мечтания като - никаква частна собственост и неолиберални кошмари от типа на - никаква държавна собственост.

Глупости бе, хора! Пълни глупости са всичко това.

Лявото в държавата трябва да стане преди всичко и само структуроопределящо. Виж за това могат да се направят всякакви точни разчети и анализи.

И където трябва - да се въвежда държавна собственост. Колко му е?

Примерно, в железниците, които са или по-точно бяха - ключова основна част от кръвоносната система на държавата. Или пък - електроразпределителните дружества - неприродосъобразно изкуствено монополно закрепостени, държавно гарантирано и подпомагано несправедливо печеливши, които ще си останат такива дори след и въпреки фалшиво ужким свободния в някое бъдеще пазар. Дето крадливо сините приватизационни хлебарки навремето тъпанарски ги прекръстиха на енергоразпределителни, без да знаят изобщо защо.

Но не в това е работата. Съвсем не. Отникъде.

!!!

Много, хиляди повече от много, сега и за в бъдеще ще бъде по-важно другото - определянето и много здравото държавно подпомагане на приоритетни за развитие структури в индустрията и земеделието, независимо колко и дали въобще са частни или държавни.

!!!

Вéрвайте ми - аз съм от кухнята и знам как стават работите, защото съм ги правил много години наред - и капиталистическите, и социалистическите.

А вие сте от вагон-ресторанта. Вие знаете само да се возите, да ядете и да серете.

Майтап, ама аз не се шегувам.

Същината на неосъществената истинска постановка за реформите

Що се отнася, обаче, до по-общия въпрос - същината на неосъществената като дълбочина практически и недостигната като височина теоретически, истински социалистическа постановка за реформите при прехода в България - тук трябва да се започне малко по-отдалеч. Но трябва да кажа, че бързо ще стигнем до края, ако някой се плаши от далечния подход.

При разглеждането на въпроса със същината на необходимите, но неизвършени социалистически реформи при прехода трябва да се започне от основите на нашата лява теория и практика.

И що се отнася до тях, искам изрично да подчертая, че аз не съм се изказвал никога против резкия ляв завой, който чичко Ленин навремето е избрал като пряк и бърз, макар и крив път към целта, за разлика от плавния път на естественото и постепенно, еволюционно развитие на дядо Маркс.

Ако някой е останал с такова впечатление, той не ме е разбрал. Може и така - казвам аз за избора на чичко Лениновия път. Но, за да бъда пределно кратък и ясен, аз съм се ограничил само с констатацията на прекалено и даже недопустимо понякога жестоко силната турбуленция по този чичко Ленинов път.

Толкоз.

Що се отнася до Китай и мъдреца Дън Сяо Пин.

Всички сме заедно вече като че ли съгласни, че китайците много ясно доказаха пълната неграмотност на подмолно натрапената върху нас в България с мръсен руски шпионски преврат срещу държавата и партията, изключително разрушителна, руска перестроечна концепция, че:

„Социализмът ужким повече не бил подлежал на развитие и усъвършенствуване”.

Как ли пък не!

Е, и аз казвам, че:

Всички съгласни с мен, (аз съм обявил това на партийно събрание с най-големи началници в Министерския съвет още някъде през 1995-та година) че китайците напълно разбиха тази тъпа руска шпионска концепция, продължават да правят огромната грешка, когато говорят за социализъм, да се заблуждават само около методологията и примера на чичко Ленин и неговия глупав и никъде, освен в блатото, не отвеждащ НЕП.

Ако не беше Сталин – казвам аз – да прекрати това

и да излекува тази паралитично безпомощна интелигентска импотентност в съзидателния потенциал на лявото руско развитие като направи огромно мащабната, качествено рязко оттласкваща се напред и решително животоспасителна руска промишлена революция,

Русия нямаше да стигне доникъде.

За съжаление, Сталин изправи тогавашната Русия на крака с едно отвратително и взимащо прекалено много жертви оперативно лечение, но явно само такъв е бил тогава възможният, обусловен от околната историческа среда и човешки съзидателен материал, начин.

Това казвам аз.

Между другото, сега - след катастрофалната разруха на перестройката - на Русия й предстои да решава пак същата невероятно огромна историческа задача на мащабна и дълбока реиндустриализация. И явно с Путин тя няма да може да я реши, но това е друг разговор.

!!!

В точно такава мащабна реиндустриализация, обаче, е и нашето българско единствено спасение, а ние не разполагаме с никакъв Сталин, нито дори с Путин.

!!!

През последните вече 25 години ние бяхме зорлем принудени да ограничаваме избора си само и единствено върху някакви пълни и доказани номенклатурни некадърници, започвайки още от никога и нищо свястно не работилите и за нищо сериозно никога не отговаряли и не свършили, руски шпионски мекерета и безгръбначни предатели като Луканов, Младенов и Лилов, които вече слава богу си отидоха, но по типично безотговорен начин оставиха след себе си (що ли и на какво ли трябва да се учудваме) само някакъв недоокомплектован, умствено ограничен набор от изцяло невръстни и недонатаковани смешници (така наречените нови лица на партията), които през последните 15 години непроходимо тъпанарски измъчват цялото ляво българско пространство с неопитността, неграмотността и простотията си.

Майтап, не е за разправяне.

Но както и да е.

Обаче, искам много специално да обърна колегиално внимание на търсещите решения в лявата българска общност, че продължаващите упорито да говорят за социализъм правят огромната грешка да пропускат решаващата роля на свръхмощното банкерско подводно течение, произтичащо още от далечната история на британската империя, което съвсем условно и кратко може да бъде обозначено с името на неговия родоначалник Ротшилд.

Това дълбоко укривано и невидимо на повърхността, но целенасочено управлявано мощно подводно икономическо течение разви Хонг Конг, Сингапур, Тайван и Китай до такава степен, че премести световния финансов център от Америка в Азия.

Това е силата, която издигна Китай на тези недостижими днес за нас височини, а не някакъв си безполов и безсъдържателен, никъде не водещ и доникъде не стигнал, чичко Ленинов НЕП, който ни се втълпява като пример за вярна посока на реформите при прехода.

И затова, между другото, никакви чужди инвестиции носени на гърба на мощни икономически подводни течения, каквито направиха чудото в Китай, не дойдоха и никога няма да дойдат в България.

Най-многото по този въпрос, което можа да се случи у нас, както вече посочих, беше изпирането под формата на външни инвестиции на откраднатите от върхушката (не само и не преди всичко, разбира се, българската) социалистически пари чрез бурното строителство на хотелски комплекси по черноморския бряг, които напълно и безвъзвратно го унищожиха и съсипаха.

Като разбира се, при предишното кукленско и за смях на кокошките - царско - правителство беше проведена необходимата предварителна артилерийска подготовка, която промени законовите и нормативните документи за разрешената плътност на застрояване в морските курорти.

А при следващото кукленско и за пълен ужас на окончателно до дъно потресените нормални български леви хора - пикльовски карикатурно Станишевско ужким правителство - беше драстично намален до жалките 10% данъкът върху доходите, което позволи изпирането на откраднатите пари от милиционерски тъпо засекретените мошеници да се извърши с минимални за тях загуби и лиши държавата от огромно количество тогавашни, сегашни и бъдещи приходи.

Това са и такива са последствията от предателската "работа" на умствено непълноценните мекерета на руския шпионаж и гъзоблици на атлантически и неолиберални ценности, които ни се натресоха да ни смучат кръвта с подъл и подмолен шпионски преврат още в самото начало на "реформите" преди цял четвърт век и оттогава досега още продължават да "управляват" партията и държавата и да си разиграват идиотски тъпите милиционерски постановки в България.

Която по този начин напълно заприлича на Русия, с тази много жалка разлика, че тук няма нито нефт, нито газ, които да компенсират не само ръководната, но и всенародната простотия.

И което е още по-жалко, че:

1. безкрайно тъпо набедените за олигарси български милиционерско шпионски недонатаковани грешки на природата, задкулисно недосегаеми и идиотски безумно нарочени да "водят" напред местната политика и икономика,

2. съгласно по типично милиционерски неграмотно много тъпо преписания основен обществено "задвижващ" неолиберален принцип, поставящ ударението на резултантното обществено благоденствие и развитие върху непременно задължителното

3. и по идиотски шпионски подмолното в конкретните руски и български случаи о(!)сигуряване на пълна свобода за разгръщане на възможностите на "надарените" личности

4. или с други думи - на умствено изостаналите милиционерски мутанти, набедени за олигарси в конкретните руски и български перестроечно реформаторски, карикатурни случаи,

5. по съвсем обясними причини, коренящи се изцяло в умствено непълноценния кадрови подбор, довел себеподобните си на крайно неподходяща за тъпите им, прости и крадливи глави работа,

6. не можаха и никога няма да могат да излъчат такъв лидер като Путин да им бъде арбитър и постепенно да им стане ръководител.

С това считам, че всичко за толкова много идиотски замислените и още по-драстично кретенски проведени, ужким леви, 25 годишни български шпионско номенклатурни "реформи" е вече казано и въпросът в кратката му версия е напълно изчерпан в кръжока по ляво мислене на псевдофорума във вестника.

Третата перспектива в днешното катастрофално положение:

Какво ни каза през миналата година барон китайският другар Ротшилд:

Днешният капитализъм е вече друг!

Нарастването на капитала в него завърши. Започва неговото намаляване. И борбата на капиталистите, която им предстои за в бъдеще, е ... да не го загубят.

Това беше тазгодишното послание на барон китайският другар Ротшилд.

Защото, както е добре известно:

В началото на текущата година големият китайски инвеститор и финансист барон Яков Ротшилд, президент и основен акционер на инвестиционния фонд RIT Capital Partners, публикува ежегодния доклад за дейността на фонда през 2014 година.

В него той призна, че в близките години главната цел на бизнеса ще бъде не нарастването на капитала, а неговото съхранение.

Това е основната задача на капитализма днес, според един от най-големите капиталисти на този свят – запазване на награбеното. Печалбите от нищото във финансовия свят свършиха.

Баронът, който създаде подводното финансово течение затоплило като Гълфстрийм разцъфтяването на Хонг Конг, Сингапур, Тайван и огромния заспал Китай, премествайки финансовия център на света в Азия, е трябвало да прочете Капитала на Маркс, където класикът формулира закона за намаляване на нормата на печалбата.

Цял век и половина капиталът на западния свят растеше, сега идва време да започне неговото спадане.

И нашият дядо Маркс отдавна го е предсказал. Неслучайно интересът към неговите трудове днес избухва с нова сила и англичаните, примерно, са започнали да го купуват като топъл хляб.

Защото:

Наскоро тези дни американското министерство на финансите обяви, че лихвеният процент върху ценните книжа на САЩ се застопорява върху отметката на нулата.

Доходността на най-ценните бумаги на този свят - американските ценни книжа - вече приключи!!!

Това е знаково събитие, което показва че връщане към предишния капитализъм вече няма да има.

В средата на септември имаше заседание на управителния съвет на американския Федерален резерв. На него трябваше да се реши съдбоносния въпрос – да се вдига или да не се вдига основната американска банкова лихва. Иначе казано – да се връща ли Америка към времената на класическия капитализъм с неговия плаващ лихвен процент - или да се продължи „лихвената ваканция“ с нулев процент на лихвата.

Федералният резерв реши лихвеният процент да си остане нулев и по този начин избра „лошото“ (запазване на нулевия лихвен процент, тоест – безплатни пари за икономиката) пред „още по-лошото“ (повишаване на лихвения процент, тоест – скъпи пари за икономиката – и вкарването й по този начин в неспасяема криза).

Класиците на марксизма-ленинизма на времето казваха, че в процеса на капиталистическото натрупване нормата на печалбата (и съответно лихвеният процент като основна форма на печалба) неумолимо ще се понижава, което неизбежно ще доведе до смърт на капитализма.

С това днес можем да се съгласим и никой вече не може да избяга от това съгласие.

Наистина, към това днес трябва да добавим, че на класиците не им стигна въображение да си представят, че лихвеният процент може да падне под нулата.

Предвид горното отрицателните лихвени проценти на развитите капиталистически икономики днес говорят само за едно – капитализмът се превръща в труп.

Животоспасително необходимо за днешния капитализъм става премахването на

главния неолиберален измамническо печалбарски вредоносен механизъм,

който натрупа заради ненаситно прекалено високата цена на кредитните пари

огромни, практически напълно неизплащаеми държавни дългове

и по този идеологически сбъркан още по рождение начин доведе до

неизбежната необходимост от предстоящата катастрофално пълна смяна на капиталистическата система.

С какво и как?

Предстои да видим.

Но със сигурност - ние няма да можем да участвуваме - ние си отрязахме главите за това сами, още преди 25 години. И като следствие на този безкрайно глупав исторически ход се набутахме най-тъпанарски неграмотно при губещата страна.

Затова по никакъв начин няма да можем да се спасим и ще бъдем при всички положения смачкани.

Нашата надежда може да бъде само при руснаците. Там започнаха проблемите на нашия социализъм и само там те могат да се решат.

И сега, вместо нас, нашите руски хора и приятели ще набиват чемберите на тъпите местни неграмотни и слабохарактерни леви глави!

Руснаците ще довършат работата, която ние много отдавна сме започнали тук. Те ще изправят нашия социализъм на краката му.

А ние най-после ще свършим работата, която отдавна трябваше да свършим - да си отидем спокойно да умрем.

Имаме си вече правилните и добри наследници!

Те ще продължат по верния път лявото дело и борбата ни. Недейте да имате повече никакви съмнения. Вече можем да сме спокойни за това.

Браво на тях!

Започна да изгрява най-после нашият Видовден, братя и сестри!

Дочакахме го.

Главната перспектива в днешното катастрофално положение:

Нашият комунистически идеал

Именно в социалното си мислене - Маркс е не само велик, но и непреходен. Трябва да се признае, че философите и учените извън рамките на марксизма и досега не са могли да формулират нищо по-високо в сравнение със социалния идеал на Маркс и според мен едва ли ще могат да го направят в бъдеще.

Повтарям пак и подчертавам много дебело повторението – в основите на лявата идеологическа класика не стои нито наемният труд, нито частната собственост, нито дори класовата борба. Не изхожда от това духовната мотивация и философската логика на класиците при създаването на теорията им.

Маркс никога не е смятал класовата борба на Френската революция за някакъв „вечен двигател“ на историята. Обратно, той е виждал нейния преходен характер: "След като извоюва победата – пише той заедно с Енгелс – пролетариатът по никакъв начин не се превръща в абсолютна страна на обществото, защото той постига победа само като премахва себе си и своята противоположност."

Следователно, съвсем друга е мотивацията и основата на Комунистическия манифест. Ярката му идея, която свети непреходно силно и до днес, е именно социалният идеал на Маркс:

„На мястото на старото буржоазно общество с неговите класи и класови противоположности идва едно обединено общество, в което свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички.“

Никой досега не е могъл да формулира нищо по-високо от това.

Включително, разбира се и либералите с тяхната пълна и ненакърнявана от нищо, никога и от никого свобода на индивидите, противопоставена на обществената свобода. При либералите за обществена свобода не се говори въобще. Няма такова понятие при тях. Дори правото при тях е индивидуално право - те му викат право на човека. То е всичко за тях и те не признават никакви права на обществото и нямат изобщо закони за това.

Да се надуват неграмотно, обаче, с техните индивидуални човешки права не пропускат никога. Но да не се отвличаме. Макар че именно обществените права, които произтичат от социалния идеал на Маркс, принципно го отличават и го издигат много над затворената само в егоцентричния свят на отделния индивид, правно и хуманитарно ограничена либерална концепция.

Либералите се борят със зъби и нокти за това, че неприкосновената и свещена индивидуална свобода на техния идеал била задължителното условие за примитивното индивидуално развитие на най-надарените и активни членове на обществото. Която свобода, между другото, изобщо не изключва прегризването на глътката на конкуренцията и прави по скрит начин всички членове на обществото потенциални конкуренти и следователно - врагове.

Но ключово важното в либерализма е, че свободните и неограничавани от нищо индивидуално надарени и способни личности щели били да изтеглят цялото съвременно общество напред заедно със себе си. Друг път.

Комунистическият идеал на Маркс лети много по-високо, вижда много по-широко и стига много по-далече, като се грижи за всички хора от обществото, а не само за най-способните и надарените, от хоризонта на една философски ненадмината и досега хуманистична платформа. Затова е непреходен.

Този идеал на Маркс е развитие на едно много по-високо ниво на идеите от комуните от Френската революция за свобода, равенство и братство. "Свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички" - казва Маркс и това е върхът на социалнaта перспектива и хуманизма във философията вече ще стане от два века насам. Никой не е могъл да го надмине. Имам много какво да кажа още по това и някой ден може и да се опитам да го напиша. Защото точно това е истинската комунистическа идеология.

Това е взривило историята.

А не принадените стойности и класовата борба. Които са глупости. Съжалявам. Това са вторични ефекти и явления на исторически процеси, които са времево привързани към определени исторически отрязъци. И които отдавна ги няма на историческата сцена, между другото. Защото сега живеем цели два века след класиците - тогава е било 19-ти век, а сега е 21-ви.

Сега двигателят на капиталистическата икономика и обществено развитие е финансовият капитал. Отдавна е така. Близо 70-80% от доходите на развитите капиталистически държави днес се формират от финансови операции и само 20-30% идват от реалната икономика на Маркс. Хубаво - лошо, друг въпрос - не е тук мястото да го обсъждаме този факт. Аз питам друго - писали ли са класиците нещо за тези неща? Не, разбира се - по тяхно време това го е нямало.

Ние трябва си ги пишем и да си ги обясняваме тези неща сами.

Но, въпреки това, Маркс пак си остава непреходен. Защо? Заради социалния си идеал. Това е основата на комунизма. И затова ние сме леви хора и сме много.

А знаeте ли защо Маркс е против частната собственост? Защото тя отчуждава човека от обществото и обществения живот и пречи на постигането на Марксовия социален идеал. Ето защо Маркс нарича частната собственот "това самоотчуждение на човека от обществото". Защото всичко при него е подчинено на социалния му идеал, който се грижи не само за отделния индивид, както е при либералите, но заедно с това и за цялото общество, както е само при комунистите. Но тук именно частната собственост отчуждава индивидите в обществото, затваря ги в себе си и затова Маркс иска да я премахне.

Така трябва да подхождаме днес към този вечно ключов обществен проблем на частната собственост - отчуждава ли тя индивида от обществото или не и доколко го прави наистина. Много степени на свобода има в този анализ, особено днес.

Но в крайна сметка - това е универсалният ключ към всичките философски и икономически позиции на Маркс - социалният му идеал - "обединеното общество, където свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички".

А, не пари, пари прим и принадена стойност. Това са само несъществени за социалното инженерство на Маркс, привързани към времето конкретики. "Противоречието между творческото могъщество, свободата, величието на Човека ... и безсилието, робството, нищожеството на милиони и милиони отделни индивиди" – ето кое е измъчвало Маркс. На това е било посветено цялото му творчество и само така можем истински да го разбираме.

Оставете ги всички провинциално селски мижави потурковци в ръководството на партията още от самото начало на реформите, включително и задкулисните им кукловодители от руския шпионаж, настанил се по върховете тук още преди 25 години, за да дърпа скришом зад кулисите конците на катастрофално-неолиберално-недоразбраните руски милиционерски реформи и ганстерски олигархизъм – те не ги разбират тия работи – прости са като чепове за бурета.

Втората перспектива в днешното катастрофално положение:

Неолиберализмът е тръгнал да мре!

Така че - спокойно - мракът започва да изчезва. Слънцето е тръгнало да огрява и нашата улица.

Няма майтап в тези неща:

Бурно избухналият на времето, изплашил до смърт духовно хлабавите и мисловно импотентни перестройчици, който ни доведе до жестока катастрофа поради изпускане на кормилото от страх и загуба на управлението поради неграмотност, а именно:

– фалшиво и изкуствено неолиберално допингираният икономически бум - като всяка допингова измама и злоупореба на този свят -

отдавна и съвсем закономерно е преминал във фазата на умора и пълно изтощение след бързоускорителния внезапен тласък на свалянето на данъците и пълното освобождаване от всякакви финансови регулации и ограничения в края на 80-те години на миналия век в Европа и Америка.

Истински левите хора в България винаги много добре са знаели и са очаквали това.

"Способните" играчи на "свободния" пазар щели били да развият икономиката и да изтеглят напред цялата нация - това е основното "верую" на неолибералите. Нещо, което не е ставало на практика никога и никъде.

И което много ясно се видя при кризата от 2008-ма година докъде води задължително - до огромни многотрилионни изобщо невъзвращаеми държавни заеми. За смях на кокошките ... заемите на западноевропейците днес са ... още по-големи дори и от американските, между другото.

С тези огромни и практически никога невъзвращаеми заеми е платено досегашното европейско и американско обществено благоденствие, а не със свободата на пазарите и надарените личности, съгласно неолибералния опиум за народите.

Но докъде ще доведе това в края на краищата?

Защото "свободата" на пазарите и личностите водещи икономиката винаги на практика довежда само до пълна разюзданост на лакомията, особено еврейско банкерската, неизбежно следствие на която е последващата разруха на големите икономически кризи и огромните държавни заеми, с които неолибералните държави постоянно биват принуждавани да се опитват да спасяват от пълно потъване банките и икономиките си и да ги държат днес да дишат почти парализирани "без резки движения, само с уста над водата".

Затова днес всички всички неолиберални икономики без никакво изключение нямат практически никакъв растеж и едвам се удържат да плават на едно място и да не потънат. Защото вече отдавна са прекалили с взимането на огромни заеми и няма как да продължат да взимат повече. Дори и най-големите тъпаци вече видяха много добре това и не могат изобщо да го отрекат, колкото и да се опитват, а те няма да спрат да се опитват никога.

Неоспорим за всички днес факт е това, което ние винаги сме знаели и сме казвали – "свободата" на пазарите и личностите водещи икономиката не са никакви саморегулиращи се механизми, управляващи общественото развитие и автоматично предпазващи го от катастрофалните кризи, характерни за капиталистическата икономика.

Точно обратното е.

Ето няколко обективно-логически неизбежни за съвременното ляво мислене, основни "опорно-точкови" оценки на преминалите не само пред очите ни, но и през сърцата, главите и ръцете ни ключови исторически събития:

Изводът за нашия "реален социализъм" при поглед отгоре след изминалите почти цели 100 години от неговото раждане:

Не, че не може и така - по Ленински, ама пусто - много турбуленция!

Кривият втори чичко Ленинов път за социалистическа победа в неразвитите държави:

Дядо Маркс не случайно не е предвиждал такова развитие.

Той е мислил за преход в мащабите на целия капиталистически свят - плавно, тихо, кротко и естествено - и то чак след като капитализмът се развие съвсем докрай и разгърне до пълно изчерпване всичките си възможности.

Площад Тянанмън и опитът за жълта революция в Китай:

Разбира се в последствие глобалистите разработващи и развиващи китайското икономическо чудо изпуснаха контрола си върху лавината.

Когато се усетиха, че няма да могат и няма да им се разреши да контролират нещата в Китай през главите на китайските комунисти, те се опитаха да им спретнат формулата на станалата след това много добре известна в източноевропейския свят "мечтателно демократична" жълта революция.

Но китайците отново излезнаха по-умни и по-ефективни от всички нас тук.

Те безмилостно и моментално я смачкаха с танковете си!

Чичко Ленин и неговият НЕП в Китай на мъдреца Дън Сяо Пин:

Няма такова нещо. Това са глупости.

Нима вековно мъдрият Дън Сяо Пин с Лениновия крив десен завой назад към НЕП начело на комунистите постигна огромните китайски успехи?

И то веднага след огромната разруха на китайската комунистическа културна революция?

Не, разбира се. Това е смешно.

Зад всичко това стои онази част от световния финансов капитал, която поиска да превърне Хонг Конг в главен световен финансов център.

Глобалният световен финансов капитал поиска да излезе от Америка и да пренесе в Азия центъра на световната икономика.

И го направи.

Защото изчерпа напълно и изчегърта докрай пазарите си в Америка.

Що се отнася до истините на нашия дядо Маркс в днешните дни:

Преди всичко днес са променени коренно процентните дялове на индустрията и финансовите операции в икономиката на съвременния капитализъм. Делът на финансовите операции днес съществено надминава дела на индустрията и реалното производство на материални блага в икономиката.

И проблемът на съвременната икономика е, според мен, разбира се, че фалшивите паразитни печалби от финансови фокуси много съществено надминават и преобладават над реално истинските печалби от производството на материални блага.

Това изкривява тотално смисъла на икономиката.

Защото индустрията и финансите печелят едни и същи пари, с които могат да се купуват едни и същи неща, но днес с индустрия се печели много по-малко, отколкото с финансови номера. Това прави банките да преобладават в икономиката и да определят времето и законите и в нея.

Което е крайно фалшиво, според мен.

Те не са производители на материални блага, нали? Те са паразити, живеещи върху производството и от производството на материални блага.

Е как така тогава те ще печелят не само колкото производството, но и много повече от него? Как така те ще богатеят на гърба му?

Това е все едно, но и много повече, от експлоатацията на работниците от времето на дядо Маркс!

Защото експлоатираното от финансовия свят производство, което носи на гърба си обществения прогрес, добруване и развитие, създавайки необходимите за това материални блага, печели много по-малко и не определя климата в икономиката и обществото – това се прави от паразитите във финансовия свят, които седят на гърба му и го изсмукват непрекъснато.

Кои са те?

Банките и техният фалшив финансов свят с неговия непонятен птичи език, който прикрива паразитната им същност, формулирайки параметрите на тяхното паразитиране.

Защото в края на краищата, седейки на гърба и изсмуквайки кръвта на движещото общественото развитие производство на материални блага, те печелят много повече от него.

Справедливо ли е това? Природосъобразно ли е?

Не, това е ненормално.

Ако искаме да има истински реален живот и развитие в природата на икономиката, ние трябва да преустановим паразитирането на финансовия свят в нея и да се научим да го регулираме и управляваме.

Нали така?

Добре, ама как работи той?

Каква е природата, която го движи отвътре, от какви закони се управлява тя, какви са нейните ценности и нейните принципи?

Няма го дядо Маркс да ни каже това.

Да направи анализ от гледната точка на социалната справедливост и обществената природосъобразност във финансовия свят, също както направи това на времето в индустриалния свят.

Това казвам аз.

Икономистите и финансистите, тези прекалено много ояли се и забогатели от паразитирането си в икономиката финансови слуги на производството, наричат годишния финансов оборот на държавните икономики с идиотски нищо не говорещото никому, освен на тях, понятие – брутен вътрешен продукт.

Е, и в процентното дялово разпределение на брутния вътрешен продукт на държавите делът на индустриалното производство е някъде около 30% от общия обем, докато делът на експлоатиращите го финансови паразити от банките е цели 70%.

Това е проблемът на днешния капитализъм:

експлоатацията на икономиката чрез фалшивите манипулации на паразитиращия върху нея финансов свят и нейното безмилостно ограбване и изсмукване също така, както на времето капиталистите са ограбвали и изсмуквали труда на работниците

- и този проблем го е нямало по времето на дядо Маркс!

Отдавна вече го няма и дядо Маркс да ни разкаже и да ни анализира това.

Това казвам аз.

Аз казвам, че дядо Маркс е изиграл ролята си, но никога не съм отричал, че той е поставил фундамента на днешно лявото, нито пък съм предлагал когато и да било да се прескача този фундамент.

Позволете ми, обаче, в този ред на мисли да разкажа с други думи съвсем накратко същинската част на моята позиция като съвременен ляв човек.

Нито дядо Маркс, нито чичко Ленин, още по-малко пък бащицата Сталин могат да ни хванат днес за ръка и да ни изведат в днешния свят на пътя към бъдещето. Ако можеха, условно казано, досега да са го направили.

Но не са. Значи не могат.

Толкова ли е трудно да се приеме това?

Толкова ли е трудно да се разбере, че назад я няма истината за днешния ден?

Да не говорим изобщо за бъдещето!

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"