Турция - ново главоболие или политическо напрежение?

Не е необходимо по разни български сайтове да излизат информации как Паисий Светогорец, гръцкият Нострадамус, бил казал някога "Турция ще бъде унищожена и разделена на три". За доказателство се посочват разни други геополитически промени, които той предсказал, а ние  сме свидетели, че те вече се случиха. Спокойно можем да си пуснем покрай ушите такива "информации". До момента, в който прочетем в опозиционна турска преса коментари, в които черно на бяло пишат, че или управляващата ПСР трябва да направи трезва оценка на действията на собственото си правителство и да започне да играе по правилата, или след разделянето на Сирия ще трябва да очаква да дойде ред на Турция. Това след свалянето на руския СУ-24, действие, което обърка не само световните лидери, но най-вече  самото турско общество. Стигна се дотам, че като причина за решението на Ердоган да сложи край на дългогодишните дипломатически усилия за "нулеви проблеми" с най-големия съсед, Русия, е желанието му да покаже на Запада, главно на САЩ, че е в отбора, който санкционира Москва и обявява Путин за Цар с контрапродуктивна геополитика. Но редица турски анализатори   са убедени, че руското "Удариха ни в гръб" е всъщност " И ти ли, Бруте?", което е доказателство, че Путин е бил шокиран от подобно "предателство".
Острите и удрящи в дадена цел руски реакции бяха окачествени, като действия на човек, предаден от считан за близък партньор. Вече е без значение защо и как е решил Ердоган да си навлича подобни проблеми, които се избягваха всячески дори по време на Студената война. Каквото и да казва командващият ВВС на Турция, който е дал заповедта за атаката срещу С-24, той е трябвало да го направи само с писмена заповед, а не " обадиха ми се от Ескишехир и аз дадох заповедта". В Турция всички са наясно, че "без разрешение на Ердоган не можеш да си мръднеш пръста", казва и експосланик на Анкара. Сериозните турски анализатори са на мнение, че

правителството на ПСР "обича да играе табла"

т.е. хвърля заровете и каквото се падне, това прави. Което всъщност си е взимане на кратковременни решения, без мисъл за последствия и съответни реакции. По принцип мъдрите световни лидери играят шах, т.е. мислят поне 15 хода напред и предвиждат как биха реагирали противниците. Съобразяването с техните реакции е гаранция за политика в собствен интерес. Изводът е, че управляващата ПСР продължава да действа "с парадигмите на 2011 г.", независимо от променените геополитически условия.
След като САЩ и Западът като цяло приеха оставането на Асад в Дамаск в един преходен период, защото няма друг начин за справяне с опасността ИД /вече ДАИШ/ , настояването от страна на Анкара за свалянето му трудно може да бъде разбрано. Още повече след настаняването на Русия в региона. Тя си остава верен съюзник  на Асад до момента. Въвличането на НАТО в идеята за създаване на зона за сигурност и забранена за полети с цел предотвратяване въздушни удари на Русия в Северна Сирия се оказа загубена кауза. Без значение дали се прави поради страх от кюрдска самостоятелност в Сирия, Ирак, а после в самата Турция поради общи интереси и връзки на това 30-млн. население, разделено зад няколко граници. Коментаторите считат, че след подобни инициативи и действия Турция е стигнала до изолация, защото тезите й са стратегически невъзможни. Опозицията в Турция твърди, че точно с тази промени и стратегии е трябвало да се съобрази новото правителство в Анкара, а не да поставя под въпрос икономическите, правните, политическите и военни връзки с Русия. Посочва се, че за мир в региона има само един път и той е съвместни усилия на Русия, САЩ, Иран и Асад за справяне с опасността ДАИШ. Някак се пропуска ЕС, но е видно, че поне Великобритания, Франция и Германия няма да стоят със скръстени ръце, когато става въпрос за делба. Дали ще се сбъднат предсказанията на опозиционно настроени анализатори, които казват, че със свалянето на руския СУ-24 е започнало снижаването на правителството на ПСР и на Ердоган, предстои да се наблюдава. Още повече, че някои гласове говорят и за "Турция е в процес на търсене на ново правителство и това търсене ще завърши с образуване на национално правителство".

Много станаха предсказанията, много са и манипулациите                           

Сигурното е, че Ердоган е смятал да консолидира подкрепата за себе си чрез националистически чувства, т.е. да укрепи собствената си власт, но в живота много често се получава "де го чукаш, де се пука". Засега на Запад не считат Ердоган за надежден съюзник и някои го заявяват открито. Но знае ли човек в тази каша от интереси, потоци нефт, финикийски знаци и оръжейни доставки за всеки забъркан в даден конфликт. Близкият изток явно е опитно поле за геополитическите играчи, които знаят да играят шах. Въпросът е кой кога ще каже "шах".
Редица информации доказват, че при въздушните удари на руските самолети около района на Тюркмен Даа(тюркменската планина в Сев. Сирия) целта е била наистина унищожаването на джихадисти, които идват в Сирия с руски паспорти от кавказки републики, а не тюркмени, както твърдеше Турция. Според турски медии тези джихадисти престояват известно време в Адапазаръ, Измит, Карамюрсел и Ялова, "където им се губят следите", за да се отправят към Газиантеп, Килиз или Хатай, преминават границата и се присъединяват към ИД и Ал Кайда в Сирия. Едва ли турските сили за сигурност не са наясно с такива канали. Още повече, че информациите са и за наличието на уйгури в състава на сражаващите се на страната на ИД / ДАИШ, които идват не направо от Китай, а през Афганистан и то легално. Съобщава се още, че от 2012 г.  в Ирак и Сирия са създадени общо 117 джихадистки лагера под ръководството на Ал Кайда, от които 85 са в Сирия. В 11 от тях се използват и деца. ИД/ДАИШ има 27 свои лагера в Сирия и 30 в Ирак. Русия нанася удари в района на Яйладаа, където има 37 лагера и 11 от тях са на чеченци, узбеки, уйгури и дори от Газа, Макоро и Казахстан.
В това време на Турция й предстои труден период. Руското общество счита, че е засегната националната чест и настоява Путин да потърси сметка. Разменят се обвинения и закани и от страна на Русия, и от страна на Турция. Започна се на  икономическо ниво, но явно скоро няма да спре орязването на връзки в различни направления. На дело все още няма реални резултати от заканите, но червената светлина мига и в сектора на доставките на газ, строителството, транспортните канали, притока на капитали, туризма и това е сигнал, че политическите рискове са големи. Чуждите инвеститори започват да се изтеглят, съобщава Хюриет дейли Нюз, а това "засили долара към лирата" и вече 1 долар се сменя за 2.95 турски лири. Турция изнасяше годишно 5-6 млрд. дол за Русия, а внася нефт, газ, въглища. Русия има положителен търговски баланс. Естествено Турция не би могла лесно да се откаже от енергийните източници, докато Русия може да намали вноса от Турция и го замени с внос от други страни. За 10-те месеца на 2015 г. Турция е изнесла за Русия пресни плодове и зеленчуци за 704 млн дол., което е 20% от общия внос на хранителни продукти за Москва. Само доматите са за 282 млн дол., а цитрусите-135 млн. дол. Русия е топдестинация на строителния бизнес на турските фирми. Те са реализирали 1920 проекта в Русия за 62 млрд. дол., което е 19.4% от общия обем на турските задгранични дейности. За 2014 г. турските компании са спечелили 47 проекта за 3.9 млрд. дол., а през 2015 г.- 9 проекта за 2.3 млрд. дол. Разбира се, че поради ниските цени на петрола Русия изпитва затруднения с навременно плащане на задължения и това се отразява на турските фирми. Но новите заплахи за затруднения при продължаване на сроковете за пребиваване на руска територия на турски граждани още повече ще затрудни реализацията на стари/нови проекти.  Турция внася 60% от газовите си нужди от Русия, 20% от Иран и 12% от Узбекистан. Засега Русия не е обявила, че ще използва доставката на газ като оръжие  във войната на санкции между двете страни. Турски експерти обаче са  категорични, че не е реалистично да се доставя газ от друга страна. Неждет Памир казва, че това да не е бизнес със сирене. Къде и по кои тръбопроводи ще се внася, от кое депо и как са все нерешени проблеми. Сегашната инфраструктура явно не е благоприятна. Не са активирани и възобновяеми източници. А иначе е добре да има диверсификация, но как да се получи? Единствената карта в това направление от страна на Турция е ядрената централа в Аккою, където Русия може да загуби вложени млрд., ако проектът се разпадне. В тази връзка Казахстан и Беларус призовават за разбирателство и предлагат посредничество. Дали с предвижданото посещение на премиера на Турция Давутоглу в София на 15 декември България не се стреми към същата позиция? Някои ще кажат

"видяла жабата коня и вдигнала крак за подкова",                                      

но казва ли ти някой. Русия и Турция имат противоречиви позиции по отношение на събитията в Сирия и това усложнява помирението. Кризата с Русия няма как да не доведе до трудни времена за Анкара и нейното ново правителство. А ние официално в някои отношения заехме сходни на Турция позиции. Например становището на външния ни министър относно съдбата на Асад, казаното от премиера за зоната за сигурност по сирийско-турската граница и тези позиции не бяха убедително защитени пред нашата общественост. Официалното представяне пост фактум на книгата на проф. Давутоглу "Стратегическата дълбочина" в БАН предизвика противоречиви становища в българското общество и отново раздели  мислещите хора у нас. Дали представянето на филма на Стефан Цонев "Фетуллах Гюлен" в Дома на киното не е част от станалата вече нарицателна наша практика за т.нар. баланс? Проповедникът Гюлен е и философ с богата творческа биография и много заслуги за страната си, но в момента е обявен за враг от страна на президента Ердоган, като подкрепящ т.нар. паралелна държава в Турция. А авторът на филма Цонев е известен с филми-интервюта с личности като Арафат, Тито, Джилас, Вили Бранд, Хелмут Шмит, Щраус, Мира Маркович, Иван Костов и 4 срещи с Тодор Живков в последните години от живота му. Да се каже, че Фетуллах Гюлен е с награда на името на Ганди заради принос в световния мир и прегръщане на различията по света е малко. Дейността му за израстване на нови поколения, за които толерантността и социалната справедливост ще са водещи житейски позиции е онази част от фолософията му, която печели привърженици и сред други народи, не само турци. Но той си остава син на своя народ и никога не е пренебрегвал турските интереси. В тяхно име действа и Ердоган. Въпросът е ние къде сме. Известно е, че България винаги е печелила, когато е успявала да балансира между Русия и Турция. Някои изявления на политическия ни елит ни поставят в зависима ситуация. Да, зависими сме от бежанския поток, който на практика се регулира от Анкара. Трафикът на тези хора акумулира много средства и това е пагубно за страната ни. Ние вървим по инерция след изказвани позиции на Брюксел, но ЕС доказа, че не е в състояние да се справя с проблеми от много страни и невинаги решенията му са адекватни на ситуацията. Справка - бежанските вълни. Кога ще успеем да открояваме нашите интереси сред общия поток кризи и недоразумения? Вижте Франция с последните местни избори там и се вгледайте в менюто на наш ресторант, кръстен на автора на Гай Ганьо, как предлагат "казан-диби", "инегьол-кюфтеси", дондурма и т.н. И четете между редовете "Стратегическата дълбочина".

Ердоган успя да изнуди ЕС с коза "бежанци", но дали не започна да изпада в международна изолация?

Свалянето на руския самолет смрази отношенията между Москва и Анкара и предвещава труден период за Турция

Дали Западът приема Анкара за надежден съюзник в размирния Близък изток?
Снимки БГНЕС