Приятел в нужда

След като в средата на 90-те години на миналия век Ахмед Доган заяви, че пътят на България към ЕС минава през Босфора, вчера доживяхме да чуем от "бащата" на неоосманизма, министър-председателя Ахмет Давутоглу, че България е вратата на Турция към ЕС. Т.е. един път ние минахме през турската врата, образно казано, за да стигнем до членство в Европейския съюз, а сега турците се готвят буквално да минат през наша територия, ако ЕК спази обещанието си да свали визовите ограничения за съседите. При цялата условност на казаното от двамата Ахмедовци трябва да припомним, че последния път, когато османлиите минаха през нашата територия, обединените европейски сили ги спряха чак при Виена.
Вчера премиерът Бойко Борисов и турският му колега говориха надълго и нашироко за връзките между двете страни, газови връзки, стокооборот, за оградата. Борисов рече, че Турция полагала много усилия, за да няма миграционен натиск по южната ни граница. И това ден след като поредната група от десетки бежанци беше заловена на наша територия. Да не забравяме, че Борисов вече се саморазобличи като проводник на турските интереси в ЕС, като настояваше за зона за сигурност в Северна Сирия, която би означавала фактическа окупация на част от тази изстрадала страна. Борисов бе единственият европейски премиер, който така открито защити политиката на Реджеп Ердоган в Брюксел. И вчера Давутоглу му го отчете.
Една мисъл гласи, че мъдрият човек държи приятелите си близо, а враговете си още по-близо, но нашият случай едва ли е такъв. През януари 2013 г. тогавашният лидер на ДПС Ахмед Доган, без да назовава имена, заяви, че "нашият Герой-спасител" в името на оцеляването си се обърнал към колегата си от Анкара за помощ и той естествено откликнал положително.
В речта на Доган по повод на контактите на Героя-спасител с Анкара се казваше още, че нашичкият "така влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите..."
За васални отношения ли говорехте, г-н Доган?