В туризма имаме проблем като в съдебната система

РУМЕН ДРАГАНОВ работи в сферата на туризма над 30 години. Завършил е ТУ-София и УНСС. Заемал е различни длъжности в туризма - екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация "Балкантурист", изп. директор на "Балкан холидейз интернешънъл", президент на клоновете в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро. Бил е председател на Туристическия комитет към Съвета на министрите в качеството на зам.-министър на търговията и туризма. Директор на Института за анализи и оценки в туризма.

"Средният ръст в зимния сезон ще се движи над 5%"
 
- Г-н Драганов, ще има ли ръст на зимния туризъм, каквито прогнози направи министър Ангелкова?
- Потвърждават се очакванията за ръст през зимния сезон. Очакваме общо около 1,250 млн. чужденци да влязат в България в периода между 15 декември и 15 април. Предварителните записвания показват ръст в рамките на около 20% от английския пазар. Като цяло това се дължи на големия брой записвания, които бяха реализирани в края на предходния зимен сезон, което е свързано с това, че еврото падна с около 25% спрямо британската лира. Около 1500 англичани и ирландци се записаха още тогава, защото веднъж ползват намаление за ранни записвания, и втори път печелят от спада на цените при обменния курс на лирата с еврото. Продължава тенденцията за такива добри записвания, което говори за увеличаване на броя на полетите от Великобритания към България през зимния сезон. Също така има увеличаване с близо 98% на полетите от Турция, което пък показва очакван ръст в страната на турски туристи. Те припознават нашите зимни курорти като изключително удобни, близки до европейска Турция и посещават нашата страна. Има и традиционен интерес от съседните страни - Македония, Сърбия и най-вече Гърция, туристите, от която ползват южната част на България, и Румъния, туристите от която посещават основно северната част. Средният ръст от зимния сезон ще се движи над 5%. Министерството на туризма говори за ръст между 5 и 7%, твърде вероятно е да бъде реализиран.
- Къде ще прекарат празниците българите, колко ще пътуват в чужбина?
- Българите основно ще празнуват в България. Коледа е традиционно семеен празник, но независимо от това ние очакваме около 320-330 хил. пътувания да се реализират в дългия уикенд за Коледа. Основно хората ще посетят близки, роднини и приятели. Нова година се приема повече като корпоративен празник и много българи ще ползват хотелска база не само в големите центрове в планинските курорти, но също така и къщите за гости, вилите и хотелите, които се намират на територията на цялата страна. Ученическата ваканция също подпомага пътуванията, така че специално около Нова година очакваме около 350-360 хил. пътувания. Българите в чужбина ще бъдат около 240 хил. Тези пътувания вече започнаха и също са свързани с посещения при близки, роднини и приятели. Има големи групи българи в Германия, Испания, Италия и техни роднини вече пътуват към тях. Ще има пътувания към съседните страни - към Гърция и Турция са с най-големи обеми, също и Сърбия, и Македония.
- Какви приходи се очакват от зимния туризъм?
- Цените са много разнообразни и предлагат продукт за всеки джоб. Като цяло през зимния сезон очакваме над 1-1,1 млрд. лв. приходи от туризъм.
- Адекватни ли са усилията за привиличане на повече туристи?
- България миналата година е обслужила около 7,6 млн. чуждестранни посетители с цел туризъм. Това означава, че имаме добре организиран продукт. И независимо дали ние си го харесваме или не, той е търсен. Примерно румънците говорят за България по начина, по който българите говорят за Гърция - нови хотели, хубава храна, евтино, добро обслужване. Това казват и англичани, и германци и други, които идват в България. Около 350 големи туроператора работят в Европа и извън Европа. Те харчат над 50 млн. евро за реклама на България в техните сайтове, в брошури, в техните канали на реализация, за да могат да привлекат туристи и да спечелят милиони. Около 120 авиокомпании извършват редовни и чартърни полети до България, които също имат многомилионен интерес да доведат туристи. БНБ отчита приходи за държавата от около 3,1 млрд. евро. България е търсен пазар, от който могат да спечелят европейски и извъневропейски туроператори и авиопревозвачи. Интересът на българската държава е да се създават повече работни места и да се подобряват местните икономики чрез туристическите атракции, публична-държавна и публична-общинска собственост. Това обаче е нещо, което държавата не разбира, не разбира и Министерството на туризма, не се разбира и от министър Ангелкова. Тя многократно казва, че в България туризмът представлява 100% частна собственост. Това означава, че тя като министър повече от година продължава да не разбира, че плажовете, които претендира да вземе и управлява Министерството на туризма, са публично-държавна собственост. Туризмът не може да бъде 100% частна собственост.
Ако припознаем като туристическа атракция плажовете, чудесата на природата, които се намират в държавния горски фонд, богатата археология, заради която казваме, че България е на трето място в Европа по археологически находки - те по Конституция и по закон са публична-държавна собственост, няма как да кажем, че туризмът е 100% частен. Този гигантски пропуск в мисленето на министъра, предаден на целия екип на министерството, разпръснат измежду многото държавни служители в други министерства, обезсмисля ролята на държавата, след като тя не се припознава като собственик на археологическото, архитектурното и нематериално наследство, чудесата на природата. Ние имаме много голям проблем - слабата подготовка на министър Ангелкова, без значение какво е завършила. Иначе министерството се качва на влака на туризма, то се хвали с повече туристи, които са доведени точно от тези туроператори, за които говорих, и тези авиопревозвачи, които нямат нищо общо с туристическото ни ведомство. Министерството на туризма не смогна за една година да направи регистър на туристическите атракции публична собственост.
- Но Ангелкова0 има за заместник човек, който разбира от туризъм.
- Да, но в министерството бяха уволнени всички, които преди това са се занимавали с туризъм, 90% от тях. И бяха доведени близки на госпожа Ангелкова. Тя си доведе хора от Министерството на транспорта, от МРРБ. Там всички имат страх и никой не може да говори по никакви въпроси, освен министърът. Самото министерство тъпче на едно място. Всичко, което говори Ангелкова, е в бъдеще време. До края на септември трябваше плажовете да бъдат прехвърлени от МРРБ на МТ - досега нищо не се е случило. Ако я имаше Единната система за туристическа информация, която трябваше да влезе от началото на годината, но беше спряна от Ангелкова, нямаше да говорим за 50% сива икономика в туризма и за 5-7% ръст в туризма. Едно осветляване на сектора би трябвало да даде ръстове в средната заетост и в други параметри, свързани с легловата база, в много по-големи проценти.
- Всичко, за което говорите като резултат, изглежда е в разрез с това, което декларира министърът.
- Браншът имаше нужда от министерство, което да му бъде партньор със своята собственост. Но министърът твърди, че няма публична собственост в туризма и че той е 100% честен. Това е проблем, по който липсва реакция от БАН, от СУ, от още толкова университети, невиждана липса на реакция от целия бранш срещу дълбоката некомпетентност на госпожа Ангелкова. Ние имаме много голям проблем, подобен на този в съдебната система. Пълна слепота и замазване на нещата. Виждаме едни нещастни музейни работници, които протестираха срещу това, че възнагражденията им са по-ниски от минималната работна заплата. Те работят върху публична държавна и общинска собственост. Тук стои въпросът за едни изключително ценни кадри, които са доведени до битова нищета.
- Министърът се похвали с нов договор за реклама на България по време на "Оскар"-ите. Адекватно ли използва министерството държавните пари за реклама?
- Тези държавни пари се използват изключително неадекватно. Когато министърът твърди, че собствеността е частна, това означава, че 100% от парите за реклама отиват като нерегламентирана държавна помощ за частни фирми по лична преценка на министъра.
- Какво спаси летния сезон?
- Браншът прогнозираше едни страховити спадове до 60-80% на руските туристи. Нашият институт през март каза, че в абсолютни цифри спадът ще бъде 150 хил. туристи, а като дял - между 20 и 25%. И това се случи. Тогава бях обявен за враг на народа. Казах, че ще дойдат около половин милион руснаци и толкова дойдоха. Когато се случиха събитията в Турция, казах, че ние нямаме капацитет да приемем 3 млн. туристи. Тази година при всички страшни прогнози между 25 юли и 5 август нямаше места на морето. Как да приемем 2-3 млн. туристи, като нямаме толкова легла. Има твърде голяма асиметрия в българския туризъм, защото не сме си направили план, стратегия. Когато се случи кризата в началото на годината, ние не бяхме готови да диверсифицираме сезон 2015. Независимо от всичко ние нямаме спад в туризма. Движим се плюс-минус 1,5% през тази година, което е в рамките на статистическата грешка. Ние имаме проблем в мисленето, в концепцията за българския туризъм. Тя е изразена в Закона за туризъма от 2002 г. и от 2013 г. и в подзаконовите актове, които тласкат българския туризъм да бъде нискобюджетен, сезонен със силна асиметрия. Включително и наредбата за категоризация, която беше издадена в средата на лятото, е абсолютно архаична и допотопна като документ в 21 век. Това е позор.