Буридановото магаре между Русия и САЩ

Доведохме се дотам Големите ни братя - старият и новият, да не ни приемат каквито сме. Всеки от тях ни намеква дипломатично или ни заявява в прав текст, че трябва да се променим, ако искаме да разчитаме на него. Нито единият, нито другият е член на ЕС, към който ние принадлежим. Но и двамата са наясно, че Брюксел не може да ни реши, поне в обозримо бъдеще, два от най-важните проблеми - суровинният и гарантирането на националната сигурност. Енергоносителите идват от изток, а военната закрила - от запад, и то чак отвъд океана, защото най-мощната натовска армия е щатската. Втората по сила - турската - ни е на границата, но сякаш е по-добре да си плюем в пазвата, та да не ни се налага да разчитаме точно на нея.
Москва ни гледа под вежди, защото политическият ни елит е прозападен, най-вече - проамерикански. А Вашингтон се дразни, че народът ни е русофилски. Така е в общи линии, и в двата случая има изключения. Не всичките ни политици следват сляпо указанията на новите господари, някои се стремят към балансиран подход, други се съобразяват повече с Москва. А и не всички българи хранят симпатии към наследниците на Дядо Иван. Колкото и премиерът Борисов да декларира, че народът ни, а не част от него, обича Русия, при различните изследвания като русофили се самоопределят между две трети и три четвърти от анкетираните. Каквито и да са точните проценти, разликите в позициите на властта и повечето граждани са толкова видими, че дават мотив и на Вашингтон, и на Москва да ни размахват пръст. Ето защо на нашето управление му е нужен висш пилотаж, за да постига не толкова взаимна изгода, колкото да извлича двойни за страната ни плюсове от голямото противопоставяне между САЩ и Русия.
Само че висш пилотаж липсва. Налице е по-скоро пумпалско поведение, което ни носи не двойни ползи, а двойни загуби. На годишната си пресконференция Путин изрази пред цял свят изумлението си от "беззъбата позиция" на нашето правителство за "Южен поток". Вместо да задоволява нуждите си от газ и да печели по 400 милиона евро от транзит, страната ни е пренебрегнала националните си интереси. А Борисов му отвърна от Брюксел, където е на заседание на Европейския съвет, че България е сторила това не защото е против Русия, а заради правилата на ЕК. Едва ли не знае, че същите правила важат и за "Северен поток", но той бе построен, с което доставките на газ за част от Европа не зависят от ситуацията в Украйна. Едва ли е забравил и изявлението си от октомври, че е спрял три големи руски проекта, не защото е добре за България, а тъй като така разбира лоялността ни към евроатлантическите партньори. Най-вече към американските, чиито компании са толерирани у нас дори и когато, по собствените му думи, не са много за толериране, и с които сме подписвали договори, които даже го е срам да чете - толкова са неизгодни за страната ни. Ето как за едните газим националните си интереси в името на правилата, а за другите нарушаваме правилата в името на лоялността. С което не ставаме по-мили нито на едните, нито на другите. Защото са наясно, че тези пируети са не толкова от любов към Русия и лоялност към САЩ, колкото за запазване на собствените властови позиции.
Последният жокер в тази посока дойде от Сената във Вашингтон, където бъдещият посланик в София заяви, че основната му задача ще е да води борба срещу руската пропаганда в България. Трудно е да си представим, че с подобен ангажимент ще се нагърби нашият посланик в САЩ, или пък американският в която и да е друга членка на ЕС. Ние с Щатите сме заедно в НАТО и тъкмо поради това отношенията ни трябва да бъдат съюзнически, а не като на настойник и наставляван. Не им се месим в нищо извън задълженията като членове на  пакта и следва да изискваме същото и от тях.
А кои са тези местни медии и групи, получаващи пари, за да "бият тъпана", че България трябва да се върне към "естественото си място", защото никога няма да бъде добре приета в НАТО и ЕС? Защо службите не са открили нито един случай на финансиране от Русия? Сигурно защото знаят, че могат най-много да попаднат на някой грант от 3-4 хиляди евро за учебници по руски за детските градини или за фестивал на руската песен. Същевременно стотици милиони от джоба на щатския данъкоплатец се наливат у нас не за болници, магистрали и заводи, а за налагане на американската гледна точка. Което не се смята нито за опасно, нито за недостойно. Финансираните с такива пари журналисти дори имат всички шансове да бъдат излъчвани за жени и мъже на годината.
Ето как сме на път да умрем от глад като Буридановото магаре, колебаещо се с коя от двете равноотдалечени купчини сено да се нахрани. Само че при нас проблемът е не в колебанието, а в наивната нагласа, че и Русия, и САЩ ще ни зобят - едните заради любовта, а другите - заради лоялността ни.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info