Турция - европейски пируети или стратегическа цел?

И докато посещението на турския премиер у нас се превърна едва ли не в националното събитие на деня, разделило за пореден път гражданите и т.нар. политически елит, повечето медии при съседите му посветиха малко място и думи, които могат да причинят повече горчивина, отколкото надежда за светъл комшулук. Да се прочете, че "столицата София, която прилича на турски град от 1970 г., е с опърпан вид", което е следствие от "липсата на напредък в интегрирането на България в ЕС, независимо от огромните количества европейски средства", не звучи много приятно, нали? Казват, че столицата и България се нуждаят от "сериозен фейслифт" и се чудят "какво са направили тези хора с милионите евро, които ЕС изсипва в България, за да се преустрои страната". После следва съвет, че българите трябва да "преодолеят психологическите връзки, които ги обвързват с агресивната Русия, и да започнат да възприемат висшите ценности на ЕС". Това идва от страна, която тепърва има да доказва наличие на европейски ценности и спазване на европейски правила на своя територия. Предлагат "помощ в тази мисия", както и помощ за поддържане на "вътрешната стабилност сред турците и мюсюлманите" у нас. Подчертава се, че България е една от страните, които са готови да изразят своето приятелство и да покажат солидарност с Турция при кризисните й отношения с Русия и борбата на Турция "с масовия сирийски мигрантски поток и сепаратистките терористи у дома" (в. Сабах).
Повечето турски медии обаче са по-лаконични и се задоволяват с официални съобщения за проведените разговори. Но не се пропуска фактът, че специалният самолет, с който е пристигнал премиерът на Турция в София, е бил посрещнат и от посланиците на някои мюсюлмански страни, които са акредитирани в София, като на Алжир, Палестина, Катар, Азербайджан, без да се акцентира върху думи като "България е врата за Турция към ЕС".
Всъщност въпросът за членството на Турция в ЕС е тема, която се коментира често в периоди, когато трябва да се подчертае висотата на положението, в което се намира страната. Особено в ситуация като настоящата, когато ЕС под напора на бежанските вълни намери за необходимо да припознае Анкара като единствената възможност да се спре напливът на бягащите от войни или търсещи по-добри условия на живот хора. Отворена е глава 17 от процеса за присъединяване към ЕС. Дълги години присъединителният процес не само буксуваше по ред понятни причини, но и фактически бе замразен. Турската преса дори твърдеше, че страната изобщо не се интересува от европейското членство, а населението е загубило ентусиазъм в това отношение. Известна е и позицията на ред държави членки на ЕС, които смятат, че Турция няма място сред обединеното европейско семейство. Повечето коментатори са на мнение, че страхът от терористични акции, бежанските потоци и възходът на крайнодесни или крайнолеви партии в Европа са в дъното на промененото отношение на ЕС към Турция. Някои не скриха притеснението си, че Анкара прилага метода на изнудването, като заплашва Европа с разрастваща се бежанска криза, и то с цел да играе "коз" в геополитическата игра за влияние и основна роля в региона на Близкия изток.
Има и трезви гласове, които твърдят, че редица политики на управляващите в Анкара са всъщност с вътрешна насоченост за изход от ситуация на разрастващо се напрежение в страната. Припомнят факти за всекидневни прояви на насилие и убийства, за протести и политически разпри, за арести на журналисти и масово освобождаване от работа на заподозрени за съпричастност към "паралелни структури", които "клатят държавата". Редица анализатори питат дали отварянето на още една глава в преговорния процес е достатъчно условие да се приеме, че преговорният процес като цяло е съживен. Защото се смята, че не отварянето, а затварянето на глави е доказателство, че съответната страна, в случая Турция, е способна да прилага европейските критерии. А ЕС иска от Анкара да покрие 72 критерия. Никак няма да е лесно. Особено когато турски икономисти считат, че новооткритата 17-а глава всъщност е създадена върху една утопия. Защото всички били вече убедени, че "не всички страни покриват критериите на ЕС" и "не всички приемат стандартите на Брюксел". Именно заради тези стандарти Европа се пропуквала. Затова изводът е, че опитите за прилагане на тези стандарти е "чиста загуба на време". Това се правело с цел "замазване очите на турския пазар". Кога станаха членки, кога започнаха с отрицанието?
Турция получи ред обещания от европейските лидери. В замяна Анкара трябва да започне ефективно да прилага споразумението за реадмисия, да върне визовия режим за трети страни, който е бил отменен, да прилага на практика международните закони за бежанците, да затегне граничния контрол и да сътрудничи в това направление с ЕС, да има план и да действа за борба с организираната престъпност, с трафика на хора, с финансирането на тероризма, да приеме закон за защита на личните данни и т.н. В самия ЕС няма единство по въпроса кой и кога ще осигури обещаните 3 млрд. евро, кога точно и при какви изпълнени условия ще се облекчи визовият режим, да не говорим за самото членство на Турция в съюза.
Дали това е била основна тема в разговорите на премиера Давутоглу в София? Защото за разговорите в Главното мюфтийство, където е седял на мястото на главния мюфтия, почти нищо не се разбра. Както и дума не се обели за дадени обещания "сред свои" да се инвестира в българското земеделие, за да се осигури работа на изповядващите мюсюлманска религия и те да не се чувстват притеснени. Като че ли по-голямата част от българите не са целокупно притеснени! А чия да е грижата за "притеснените" е друг въпрос. На това му се казва да се прилага на практика теория (т.нар. мека сила), която по принцип е разработена в труд като "Стратегическа дълбочина".
В тази връзка прави впечатление, че някои турски медии надълго и нашироко напоследък коментират съществуващото според тях "нарастващо напрежение сред управляващата ПСР". Открито пишат, че противоречията между президента Ердоган и премиера Давутоглу се увеличават. Смята се, че Давутоглу е в изолация в оглавяваното от него правителство. Просто министрите контактували открито директно с президента, а това се отразявало върху действията на депутати и ръководители в ПСР. Новоизбраните депутати не знаели към кое крило в ПСР да се ориентират, защото непрекъснато били предупреждавани от "доброжелателни колеги" да не се отнасят до приближени на Давутоглу, когато искат да решат някой проблем от избирателния им регион.
Няма как това да се е понравило на премиера Давутоглу и се вещае "да гръмне някога". Съобщават се факти, че всеки понеделник Министерският съвет се събира под ръководството на премиера Давутоглу, но има заседание и при президента Ердоган в Аксарая. Твърдят, че Давутоглу не дава израз на чувствата си. Но едва ли остава незабелязано от него, че всяко висше назначение в администрацията става от Ердоган. Още повече, че продължава замяната на всеки, който е заподозрян, че е близък до "паралелната държава". По отношение на външната политика ролята на Ердоган също е водеща. Той лично при неотдавнашното завръщане от Катар е признал пред журналистите в самолета, че "трябва да се премахне двойното ръководство. В противен случай това ще поражда отвреме-навреме притеснения. (Ах, тези притеснения!) Смятам, че при наличието на президент в партията това ще влее допълнителна сила". Е, как след такива изказвания да не се приеме, че Давутоглу "има роля само да замества". Къде е истината, къде е манипулацията, къде желаното се приема за действително няма как да е ясно за външни хора. Пък си е и вътрешен за Турция въпрос. Но някак международно звучи, когато Меркел казва, че "Турция е ключова страна за ЕС и ще си остане ключова". Турция - "ключова", ние - "врата към Европа".
А дали представители на Турция тайно ще се срещат на 21 декември в Ербил с американски представители и Барзани, кюрдския лидер в Иракски Кюрдистан, е тема за коментар на друго ниво. Медиите в Турция пишат, че целта на тази среща, без участие на централното правителство в Багдад, е военна операция за превземане на Мосул, който е под командването на ИД. Становището на повечето анализатори е, че такива срещи вкарват Турция в нови, още по-големи затруднения и отварят врати за нови кризи в отношенията й с другите страни от региона. От Багдад се чуват становища, че "Турция трябва да се върне на позициите от 2003 г., защото сега, като подкрепя отделни етнически структури, тя работи за разделение на Ирак". Имперски амбиции трудно се преодоляват, когато дълго си бил на власт. Как ли ще се примири Анкара с "отстъпка от суверенитет" при членство в ЕС? Тема за размисъл. Повече в Турция...

Турция - "ключова" страна за ЕС, ние - "врата към Европа"...

Давутоглу в Главното мюфтийство в София
Снимка БГНЕС